№ 45287
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110170486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Oбразувано е по молба на адв. М. П. за допълване на съдебното решение, постановено по
делото, а именно: в полза на адвоката съдът да пресъди възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Настоява, че разноската се дължи независимо от представянето на
договор за правна помощ.
Насрещната страна оспорва молбата със съображения по т.1 и т. 2 от ТР №6/2013 г. на ВКС.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема
следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и при представен списък по чл. 80
от ГПК /л.81 от делото/. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за
съдебните разноски. Претенция на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА е
необоснована поради непредставен договор за безплатна правна помощ, от който да се
установи при условията на коя хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.1-3 от ЗА е предоставена, като
това не се доказва и от представеното пълномощно. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА (вж. Определение №4098/14.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2743/2023 г. по
описа на ВКС и др.). Следва да се отбележи, че договорът за правна помощ по своята
същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. С
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената форма е за
доказване. Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е уговорено, след
1
изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този смисъл
и чл. 36, ал. 1 от ЗА, регламентиращ правото на адвоката на възнаграждение за положения
труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат резултат. Съдът счита, че няма
основание да се прилага различен подход при анализ и преценка за основанието/предмета/
на договора за правна защита при оказана възмездна или при оказана безвъзмездна правна
помощ. В двата случая от предметното съдържание на договора трябва ясно и
недвусмислено да се посочат страните и предметът на договора, включително в коя хипотеза
на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ.. Освен това, при систематичното и
граматическо тълкуване на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от ЗА може да се направи извод, че
възнаграждението се определя „в договор“, съответно съставен нарочен документ; а ако
няма такъв – ал. 3 от с.з. урежда специална процедура за определяне на възнаграждението на
адвоката. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №320995/10.11.2023 г. по описа на СРС с правно
основание чл. 248 от ГПК на адв. М. П..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2