РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Монтана, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500039 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Т. К. от гр. *против решението на РС Лом от 03.11.2021г. , постановено по гр. дело №
2447/2018г. по описа му в частта, с която съдът е определил правата на страните по
отношение допуснати до делба поземлени имоти.
Твърди се във въззивната жалба, че определениете от съда права са неправилни, тъй
като незаконосъобразно съдът не е зачел правното действие на представеното по делото
саморъчно завещание . Претендира права за себе си 4/6 идеални части и по 1/6 идеална част
за останалите двама съделители , в каквото насока иска да се измени обжалваното решение .
Насрещните по жалбата страни Л.В. и Ю.В. с подаден в срок писмен отговор чрез
пълномощник адвокат Д.С. оспорват жабата като неоснователна с конкретно изложени
доводи относно правилността на решението в обжалваната част .
При въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване в
съответната част съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите , като обсъди събраните
в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона,
приема следното:
Въззивната жалба е подаден в срок от надлежна страна в процеса, имаща правен
интерес от отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част , поради което е
допустима за разглеждане.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение от 03.11.2021г. по гр.д. № 2447/2018г. е допусната съдебна делба между
Т. К. с права 1/2 идеална част , Л. В. с права 1/4 идеална част и Ю.В. с права 1/4 идеална
част по отношение 10 броя земеделски имоти в землището на гр. *, възстановени по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на К. К., б.ж. на гр. *, починал 1950 година.
Предмет на въззивен контрол с оглед подадената въззивна жалба е решението на РС
Лом в частта , с която са определени правата на съделителите, като по отношение на
делбените имоти и наличието на съсобственост между страните , решението не е обжалвано,
поради което и е влязло в сила .
Решение на РС Лом по допускане на делбата и правата на страните е валидно, а в
обжалваната част и допустимо, постановено в производство за делба на наследствени
недвижими имоти във фаза по допускане делбата с правно основание чл. 69 от ЗН.
Безспорно е по делото, че предмет на делбата са недвижими имоти, останали в
наследство от К.К., б.ж. на гр. *, починал 1950г., които са възстановени на наследниците му
с влезли в сила решения на ПК *№ */12.09.1995г. и № *от същата дата по преписка № */92г..
Искът за делба е предявен от Т. К. с искова молба от 10.12.2018г. срещу Л. В. и Ю.В., като
е установено от приложеното удостоверение за наследници, че законни наследници на К.К.
са именно страните по делото. След смъртта си К. К. е оставил съпруга, починала 1976г. и
четирима низходящи, двама от които Н.К. , починала 1992г. и С.К., починал 1977г. не са
оставили низходящи и съпрузи, поради което и са наследени от своите брат З.К. и сестра
Д.В.. Ищецът Т.К. е наследник по закон на З. К. , починал 1997г., а Л.В. и Ю.В. са
наследници по закон на Д.В., починала 1988г. и оставила син Н. П., починал 2002г. ,
наследен от съпруга Л.В. и дъщеря Ю.В..
С влязло в сила на 23.11.2018г. решение на РС Лом по гр.дело № 787/2016г. е
признато за установено по отношение на Т.К. и съпругата му П.К. , че Л.В. и Ю. В. са
собственици по наследство на по 1/4 идеална част от земеделските земи, предмет на
делбата. Това решение е постановено по искова молба на Л.В. и Ю.В. , с която са предявили
иск по чл. 124,ал. 1 от ГПК за установяване правата им по наследяване на недвижимите
имоти, останали в наследство от К.К., възстановени на наследниците му с решения на ПК
*№ */12.09.1995г. и № *от същата дата. С това решение е установено със сила на присъдено
нещо между страните Т.К. , Л.В. и Ю. В. правото на собственост на последните две в размер
на 1/4 идеална част за всяка от тях върху възстановените на наследниците на К.К.
земеделски имоти в землището на град *, като съгласно чл. 297 от ГПК това решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички други съдилища в страната ,
поради което и установените с това решение права на съделителите Л.В. и Ю.В. са
задължителни за делбения съд, който при определяне правата на съделителите относно
земеделските имоти , останали в наследство от К.К., предмет на делбата, следва да зачете
установените такива с влязлото в сила решение. Съгласно чл. 299,ал. 1 от ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван , освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Предмет на влязлото в сила решение по установителния иск за
2
собственост е правото на собственост на ищците по този иск ,Л.В. и Ю.В., на основание
наследяване от К.К. върху възстановените на наследниците му земеделски земи, като това
им право е установено по отношение съделителя Т.К., съответно е налице идентичност
между страните, предмета и основанието на решението по гр.д.№ 787/2016г. и предмета на
спора , страните и основанието в производство по делба, по което подлежи на установяване
наличието на съсобственост между същите страни, възникнала по наследство от К.К.
относно възстановените на наследниците му земеделски земи, както и квотите в
съсобствеността.
В исковата молба , с която е предявил иска за делба ищецът Т.К. , претендирайки
права за себе си 4/6 идеални части и по 1/6 идеална част за ответниците се позова на
завещание от 1992г. , с което Н.К., починала на 03.07.1992г. му е завещала собствените си
земеделски имоти в землището на гр. *. Наличието на завещателно разпореждане от 1992г.
не е било предмет на спора за собственост между страните , приключил с влязлото в сила
решение , тъй като Т.К. като ответник по иска за установяване правото на собственост на
ищците не се е позовал на него, за да отрече претендираните от Л.В. и Ю.В. наследствени
права. Несъмнено завещанието е юридически факт, съществувал и известен на страната в
хода на спора по иска за собственост, в което производство Т.К. като ответник е следвало да
изчерпи всичките си възражения по твърдяното от ищците право на собственост на
основание наследяване , като с влизане в сила на решението по този иск всички възможни
оспорвания и възражения, възникнали на факти и обстоятелства, съществували до
приключване на делото са преклудирани . Приложеното по делото саморъчно завещание е
вписано в службата по вписвания гр. *на 03.11.2017г. , като е приложена и декларация на
Т.К. от същата дата , като в исковата молба по иска за делба ищецът не се е изложил
твърдения, че завещанието му е станало известно след приключване гр.д. № 787/2016г. на
РС Лом. Решението по това дело е влязло в сила на 23.11.2018г., като иска за делба е
предявен на 10.12.2018г. .
Предвид гореизложеното съдът приема, че спорът за правата на съделителите Л.В. и
Ю.В. върху делбените имоти, не подлежи на пререшаване в делбеното производство при
наличие на създадена сила на присъдено нещо относно правата им с влязлото в сила
решение по гр.д. № 787/2016г. на РС Лом, поради което и е недопустимо разглеждането на
наведеното от Т.К. придобивно основание – завещание от 1992г. на Н. К., починала на
03.07.1992г. . , съответно е недопустимо оспорване на правата на съделители Л. и Ю.В. на
факти , съществували в хода на приключилото гр.дело № 787/2016г. .
По изложените от въззивния съд съображения , обжалваното решение на РС Лом, с
което са опредени правата на страните , се явява правилно като краен резултат, поради което
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемите се следва заплащане на направените във
въззивното производство разноски , установени в размер на платено по банков път на
пълномощника им адвокат Д.С. адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева.
3
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Лом от 03.11.2021Г. постановено по
гр.дело № 2447/ 2018 г. по описа на същия съд в обжалваната част , с която са определени
правата на страните като ПРАВИЛНО.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул.*№ *да заплати на Л. В., ЕГН
********** и Ю. В., ЕГН **********, и двете от гр. *сумата 1400 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280,ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4