Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 07.11.2019 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 380 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от Е.В.С., с ЕГН ********** *** против С.Р.С., с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетната Е.Е.В., отделен от гр.д. № 267 по описа на РдРС за 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е баща на малолетното дете, което е родено по време на съвместното му съжителство с ответницата. Сочи, че с майката на детето са във фактическа раздяла от 2015 г., от когото грижи за детето полага последната. Излага доводи, че като баща на детето има право на лични отношения с него, които да не са в присъствието на майката.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да бъде определен режим на лични отношения между ищеца и детето, който да е следният:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден с преспиване, един месец през лятото (юли или август), който не съвпада с платения отпуск на майката, десет дни през месец януари всяка година, които не съвпадат са евентуален отпуск на майката и три дни в периода между Коледа и Нова година.
В срока за отговор ответницата С.Р.С. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора е заявила, че не оспорва факта, че ищеца е баща на детето, както и че са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено малолетното им дете – Е.Е.В.. Сочи, че от момента на раждането, ответницата полагала грижи за детето, което било изключително привързано към нея. Излага доводи, че след раздялата им, между родителите не е имало спор по отношение кой да упражнява родителските права и къде да бъде местожителството на детето. Твърди, че ищецът злоупотребява с алкохол, като под въздействие на алкохола е изключително агресивен. Сочи, ищецът употребявал алкохол и в присъствието на детето, като го оставя без надзор, което правело лошо впечатление на другите родители и ги възмущавало. Твърди, че ищецът живее сам, поради което се страхувала за живота и здравето на детето, ако я остави сама с ищеца. Излага доводи, че е съгласна ищецът да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа в съботния и неделния ден, но без преспиване и в присъствието на майката до навършване на 7-годишна възраст на детето, както и по всяко време, по взаимно съгласие на страните.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа предявеният иск. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде уважен.
В съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника си адв. Б. оспорва предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични контакти между детето и бащата без преспиване и в присъствието на майката.
Радомирския
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № ********** от 28.11.2014 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Е.Е.В., родена на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете Е.Е.В.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Радомир, в който се сочи, че родителите на детето са разделени от началото на 2015 г., като след раздялата им грижи за детето е полагала неговата майка. Потребностите на детето от храна, облекло, достъп до образование и здравеопазване, са задоволени в пълна степен от нейната майка. Детето посещава ДГ „Слънце“ гр. Радомир и е на 4 години и 9 месеца, като режима й на отглеждане е изцяло съобразен с нейната възраст и потребности, а основните грижи за детето са поети от нейната майка. Детето има приятелски кръг сред връстниците си, общува без притеснение с възрастни и деца, има изграден приятелски кръг от децата в детската градина, която посещава, контактува с роднините по майчина линия, има приятели сред децата от квартала, в който живее. В заключение се сочи, че майката на детето, разчита на помощ и подкрепа от своите родители. Бащата редовно изплаща присъдената издръжка за детето, като майката е консултирана, че няма право да ограничава контактите на детето с бащата. Сочи се, че е в интерес на детето да се разшири времето за контакти между детето и неговия баща, с цел запазване на емоционалната връзка между тях, имайки предвид по-голямата възраст на Е. и необходимостта на детето да има пълноценна връзка с двамата си родители, като в интерес на детето е да бъдат определени контакти на детето с бащата с преспиване в неговия дом и без присъствие на майката или друг възрастен.
По делото е изслушан социалния работник, изготвил социалния доклад – Р.Я.А., която сочи, че от проведеното социално проучване считат, че няма пречка детето да преспива в дома на бащата, като контактите по между им да бъдат с преспиване без присъствие на възрастен. Сочи, че поради спор между родителите бащата на детето не е контактувал с него от 20.06.2019 г., като по този повод ищецът е споделил пред социалния работник, че не желае да влиза в конфликт с майката и нейни роднини, за да не става детето свидетел на конфликтите и да не се травмира, като няма претенции относно упражняването на родителските права. От момента на извършване на социалното проучване до датата на изслушване на социалния работник, същият твърди, че не е установено поведение на бащата, което да се отразява негативно на детето. Сочи, че в последно време отношенията между родителите на детето се били влошили
По искане на ответната страна по делото са изслушани и свидетелите М. Е.В. – дъщеря на ищеца и Й. Г. З..
В показанията си В. сочи, че страните не живеят заедно от около 2 години, но имат общо дете – Е., която живее при майка си. Сочи, че според нея ищецът не се грижи добре за общото на страните дете, тъй като няколко пъти извеждал детето в парка на разходка, не за да разхожда детето, а да се вижда с приятели. Твърди, че в грижите за детето, майката може да разчита на подкрепа на свои близки и не възпрепятства контактите между детето и бащата. Сочи, че ищецът няма родители, които да му помагат за отглеждането на детето и винаги е в някаква компания, като употребява алкохол, а детето си играе само. Според свидетелката баща й злоупотребява с алкохола и не се грижи за детето, когато е на разходка в парка с него.
В показанията си свидетелката З. сочи, че страните общо дете, което живее при майката, която не пречела на контактите между детето и бащата. Свидетелката няма наблюдения какви грижи полага ищецът за детето, когато го води на разходка в парка, както и не можа да посочи дали ищецът злоупотребява с алкохола.
От приложения по делото протокол от 12.06.2019 г., по гр.д. № 267 по описа на РдРС за 2019 г., че между страните е одобрена спогодба относно издръжката, като ищецът, считано от 29.03.2019 г. се е задължил да изплаща месечна издръжка за детето в размер на 180.00 лева.
В постановеното изслушване на родителите при условията на чл.59, ал.6 от СК, бащата заявява родителските право по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, като се определи режим на лични контакти между него и детето, а майката заявява, определеният от съда режим на лични контакти между детето и бащата да бъде без преспиване.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – Р. Я. А. и показанията на свидетелите: М. Е.В. – дъщеря на ищеца и Й. Г. З..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им Е.Е.В., упражняване на родителските права не е уреден помежду им. Предявеният иск, касае само и единствено постановяване на режим на лични контакти между детето и бащата, но тъй като до настоящия момент въпросът за родителските права не е разрешен по между им, съдът служебно следва да се произнесе по тях, независимо от предявения иск.
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК , въз основа на която е предявен иска, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.
По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него предимство би имало общото съгласие на родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най – добре по какъв начин да се организират след раздялата, така че отглеждането и възпитанието на детето да бъде в негов интерес, но при липсата на съгласие и разбирателство между двамата, се налага съдът да разреши този въпрос. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по подходящия родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124, чл.125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, и му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси, като обезпечава нормалното му участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.
Както бе посочено по – горе водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на детето, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един.
Няма спор между родителите кой да упражнява родителските права по отношение на общото им дете - Е.Е.В., като ищецът е заявил желание, същите да бъдат предоставени на майката, като при нея да бъде определено и местоживеенето на детето. Поради това родителските права следва да бъдат предоставени на майката на детето – ответницата, като и при нея се определи и местоживеенето на детето.
Същевременно обаче това не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с детето на другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената по между им лична и емоционална връзка, в каквато насока е и изразеното от Д “СП” гр. Радомир становище. За запазване на връзката между детето и бащата, която трябва да се поддържа, съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на бащата с детето е той да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, всяка четна година – по време на Великденските и Новогодишните празници, както и на рождения ден на бащата, а всяка нечетна година – за Коледа и на рождения ден на детето. На бащата следва да бъде дадена реална възможност да контактува с детето по-продължителен период от време през лятото, като за тези срещи се отреди един месец през лятото на всяка календарна година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
Що се отнася до заявеното от майката режима на лични отношения между детето и бащата да не бъде с преспиване, и в присъствието на друг възрастен, поради страх на майката за живота и здравето на детето, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства в тази насока, от които да може да се направи извод, че преспивайки детето при бащата, за същото съществува опасност от увреждане на неговото здраве, психика или др., поради което режима на лични контакти между детето и бащата следва да бъде определен с преспиване и без присъствие на друг възрастен. В тази връзка е и приетия и неоспорен от страните социален доклад, който ясно сочи, че режима на лични контакти между детето и бащата няма пречка да бъде с преспиване, и без присъствие на майката, което бе потвърдено в съдебно заседание от изслушания социален работник. Становището на социалния работник Р.Я.А., както и приетия по делото социален доклад, съдът изцяло кредитира, като логични, последователни, обективни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. При постановяване на настоящето решение съдът не кредитира показанията на свидетелката В. – дъщеря на ищеца, в частта им, в която твърди, че баща й злоупотребява с алкохола, и не се грижи за детето, тъй като нейните показания в тази им част преценени по реда на чл.172 от ГПК, са изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията в тази им част противоречат и на приетия по делото социален доклад, както и изразеното в съдебно заседание становище от социалния работник Р.Я.А.. Ето защо съдът не ги кредитира в тази им част, като счита, че режима на лични контакти между детето и бащата следва да бъде определен с преспиване и без присъствието на друг възрастен.
Относно издръжката.
Съгласно чл.127, ал.2, изр.1 от СК, в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето. Искът за издръжка на детето е бил предмет на гр.дело № 267/2019 г. по описа на РдРС, който е разрешен с одобрена между страните спогодба, което се установява от приложения по делото протокол от 12.06.2019 г., по гр.д. № 267/2019 г. на РдРС, поради което по настоящото дело съдът не следва да се произнася по издръжката на детето.
По разноските:
Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по тях.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетно дете Е.Е.В., родена на *** г., с ЕГН ********** на майката С.Р.С., с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е.Е.В., родена на *** г., с ЕГН ********** при майката – С.Р.С., с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата - Е.В.С., с ЕГН ********** *** и детето – Е.Е.В., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва:
Бащата има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, всяка четна година – по време на Великденските и Новогодишните празници, както и на рождения ден на бащата, а всяка нечетна година – за Коледа и на рождения ден на детето, както и един месец през лятото на всяка календарна година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : / п/
Вярно с оригинала,
Секретар :/И.С./