№ 92
гр. Велики Преслав, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100067 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с пр. осн. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК, предявени от П. П. Н. – като майка и
законен представител на малолетното дете К. М. С.а срещу М. В. С., за постановяване на
решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните спор, в качеството им на
родители на малолетното дете К. М. С.а, по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му за в
бъдеще.
В исковата молба се излага, че от съвместното съжителство между страните се родило
детето К. М. С.а. Ищцата излага, че по време на съвместното им съжителство страните
обитавали дома на родителите й, находящ се в гр. С., ул. „Н.В.“ №22. Твърди, че по време на
съжителството им многократно ставала обект на психически тормоз и насилие от страна на
ответника, който проявявал агресия и спрямо майка й. Сочи, че свидетел на тези негови
действия ставало и малолетното им дете. Акцентира, че на 22.12.2023 година депозирала и
жалба до РП Ш., ТО гр. Велики Преслав за осъществено спрямо нея от страна на ответника
насилие. Ищцата допълва, че на 22.12.2023 год. настъпила окончателната раздяла между
страните. Поддържа, че с ответника не могат да постигнат съгласие относно въпросите,
касаещи роденото от съвместното им съжителство ненавършило пълнолетие дете, поради
което за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск. Счита, че разполага с
необходимия родителски капацитет, материални възможности и битови условия да полага
грижи за детето. Допълва, че трети лица също й оказват подкрепа при отглеждане на детето
– майка й, към която детето е много привързано.
Претендира упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде
предоставено на него, като местоживеенето му да бъде на адрес гр.С. обл. Ш., ул. „Н.В.“
№22. Предлага на бащата да бъде определен следния режим на лични контакти с детето:
всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 17.00 ч., без преспиване. Моли ответникът
да бъде осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител,
1
ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законовите
основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява лично заедно с
процесуалния си представител като заявява, че поддържа исковата си претенция и моли да
бъде уважена. Настоява при определяне режима на лични контакти на бащата с детето,
последното да не остава с приспиване при баща си, като изтъква силната привързаност на К.
към майка й, както и обстоятелството, че детето често боледува, поради което все още има
нужда от непосредствена майчина грижа.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
взема становище по нейната частична основателност. Ответникът не отрича, че с ищцата
живели на съпружески начала от 2019 г., като от съвместното им съжителство имат родена
дъщеря - К. М. С.а. Не оспорва също така, че от месец март 2022 год. до окончателната им
раздяла са живели в дома на родителите на ищцата в гр.С., на ул. „Н.В.“ №22. Акцентира, че
преди месец март 2022 год. са живели и в дома на неговите родители в гр. Гоце Делчев.
Ответникът категорично се противопоставя на твърденията, че бил осъществявал
психически тормоз и насилие спрямо ищцата и нейната майка. Не отрича, че ищцата е
подала жалба до РП Ш., ТО гр. Велики Преслав за насилие, но е убеден, че преписката ще
бъде прекратена, поради липса на извършено престъпление от негова страна. Допълва, че
майката на ищцата направила опит да го отрови, както и че същата проявява агресия спрямо
детето К..
По същество излага, че не се противопоставя родителските права по отношение на
детето да бъдат предоставени на майката, а местоживеенето на детето да бъде определено на
адреса на ищцата, но настоява да бъде определен по-широк режим на лични контакти от
посочения в исковата молба, като счита, че предложеният от ищцата е изключително
стеснен и не е в интерес на детето. Сочи, че детето е силно привързано към него. Допълва, че
в жилището, което понастоящем обитава е обзавел детска стая за К., която е оборудвал с
всичко необходимо. Обръща внимание, че той живее в град Ш., а детето в град С., което
налага необходимостта да пътува близо час в посока, за да види детето си, което от своя
страна рефлектира върху времетраенето на контактите му с детето и не е в интерес на
последното. Моли да му бъде предоставена широка възможност да вижда детето си, както
следва:
Всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя с
преспиване, като детето ще се взема от дома на майката или от детската градина, която
посещава, а в неделя ще се връща в дома на майката. След навършване на възрастта за
обучение в училищно учебно заведение и записването и посещаването на такова - всяка
втора и четвърта седмица от месеца от от петък, след приключване на учебните занятия, но
не по-рано от 17:00 часа до 18:00 часа в неделя с преспиване, като детето ще се взема от
дома на майката или от училището, което посещава, а в неделя ще се връща в дома на
майката;
Всяка първа и трета седмица от месеца в часовия диапазон от 17:00 часа до 20:00 часа в
дните вторник и четвъртък, като детето ще се взема от дома на майката или от детската
градина и ще се връща в дома на майката. След навършване на възрастта за обучение в
училищно учебно заведение и записването и посещаването на такова - в дните вторник и
четвъртък, след приключване на учебните занятия, но не по-рано от 17:00 часа до 20:00 часа,
като детето ще бъде вземано от дома на майката или от училището, което посещава, и ще
бъде връщано в дома на майката;
През лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск - 14 последователни дни с
2
преспиване от 03 юни до 17 юни и 14 последователни дни с преспиване от 22 юли до 05
август.
След като детето започне да посещава училищно заведение - първата половина на всяка
от училищните ваканции - пролетна и зимна, с преспиване.
На 1 юни от 09:00 ч. до 14:00 часа; на рождения ден на бащата - 22 август, от 12:00 часа
на 22.08 до 19:00 часа на 23 август (с преспиване); на официалния празник Трети март от
14:00 ч. до 19:00 часа; на официалните празници 6 септември и 22 септември от 10:00 ч. до
15:00 часа.
За Коледните, Новогодишните и Великденските празници:
Всяка четна година:
От 10:00 часа на 28-ми декември до 19:00 часа на 05-ти януари с преспиване; на
Великден - от Разпети петък в 10:00 часа до Велика събота в 19:00 часа с приспиване.
на рождения ден на детето - 14 март, от 10:00 часа до 14:00 часа;
Всяка нечетна година:
От 10:00 часа на 23-ти декември до 19:00 часа на 27-ми декември с приспиване, на
Великден от 10:00 часа на Великден до 19:00 часа в понеделник;
б) на рождения ден на детето - 14.03, от 14:00 часа до 19:00 часа.
При изпълнение на режима на лични контакти с детето бащата ще следва да взема и
връща детето от/в жилището на майката.
Ответникът не оспорва исковата претенция да бъде осъден да заплаща издръжка в полза
на ненавършилото пълнолетие дете по основание, но счита, че заявеният размер е завишен и
несъответен на нуждите на детето. Излага, че има възможност да заплаща месечна издръжка
в размер на 250 лева и настоява за отхвърляне на исковата претенция за горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от 350 лева. Акцентира, че заплаща наем за обитаваното
от него жилище в размер на 480 лв. месечно. Сочи, че получава нетно месечно
възнаграждение в размер на 1007, 01 лв. Същевременно акцентира, че ищцата получава по-
високо трудово възнаграждение от 1700 лева на месец. Моли за решение в този смисъл.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът моли с решението си да
бъде определен предложения от него режим на лични контакти с детето. Моли размерът на
дължимата издръжка в полза на детето да бъде съобразена с реализираните от него доходи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма разногласия между страните по делото П. П. Н. и М. В. С., че са били във
фактическо съжителство от 2019 год. до декември месец 2023 год., от което имат родено 1
дете – К. М. С.а, което е малолетно. За това обстоятелство свидетелства представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0272/15.03.2019 год.,
съставено в гр. Ш..
Не се спори, че по време на съвместното им съжителство страните са живели в град С.,
на ул. „Н.В.“ № 22, в жилището на родителите на ищцата.
По делото е представена служебна бележка изх. № 25/02.02.2024 год., издадена от
Директора на ДГ „М.“, гр. С., общ. С., в която е отразено, че към датата на издаването й
детето К. М. С.а е записано във втора група за учебната 2023/2024 год. и редовно посещава
посочената детска градина.
Представен е трудов договор № 79/09.03.2023 год., сключен между общ. С. от една
страна, в качеството на работодател и ищцата, от друга страна, в качеството на служител, от
който е видно, че същата е назначена на длъжност „социален работник“ с договорено
основно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, със срок на договора до 09.03.2024
год. и 6-месечен срок на изпитване в полза на двете страни по трудовото правоотношение. С
3
допълнително споразумение 01 рег. № 331/29.12.2023 год. към горепосочения трудов
договор е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на ищцата в размер на
1700 лева. Приложен е и нов трудов договор № 105/05.04.2024 год., от който се установява,
че ищцата е назначена на длъжност „специалист“ с договорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1400 лева. Съгласно отразеното в служебна бележка изх. № 94-
П-35/ 22.04.2024 год., изд. от общ. С., нетното трудово възнаграждение на ищцата е в размер
на 1100 лева.
От ангажираните от ответната страна удостоверения изх. № 02 и 03 и двете от
01.03.2024 год. се установява, че ответникът е назначен на длъжност „шофьор, товарен
автомобил“ и за 2023 год. е реализирал брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
1290 лева, а за месеците януари и февруари 2024 год. – в размер на 1297,74 лева.
Представени са извлечения от банковата сметка на ответника, неоспорени от ищцата, от
които е видно, че за месеците януари, февруари и март 2024 год. е изплатил по сметка на
ищцата издръжка в полза на малолетното дете в размер на общо 750 лева (по 250 лева
месечно).
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 28, том 7, рег. № 4561, дело № 765 от 08.10.2018 год. по описа на
нотариус Св. Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд Велики
Преслав, от който е видно, че майката на ищцата й е дарила подробно описания недвижим
имот, представляващ жилище, апартамент, с площ от 94 кв. метра, с адрес: град С., ул.
„Н.В.“ № 22, заедно с ½ ид.част от таванското помещение и припадащите се общи части на
сградата. Между страните няма разногласие, че подареното жилище е това, което страните
са обитавали, докато са съжителствали заедно и в което и към настоящия момент се
отглежда малолетното дете от неговата майка.
Приложен е договор за наем от 29.12.2023 год., по силата на който ответникът е наел
подробно описаното в договора жилище, представляващо апартамент № 24, с площ от 58,69
кв. метра, находящо се в гр. Ш., ул. „Ц.О.“ № 12, състоящо се от 2 стаи, кухня и сервизни
помещения с договорено ежемесечно наемно възнаграждение в размер на 480 лева.
Договорен е срок на договора от 1 година.
По делото е представен социален доклад изх. № ПР/Д-Н/60-001/22.04.2024 г., изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ш., касателно условията в дома, обитаван от
бащата в град Ш.. В него е отразено, че домът на ответника е обзаведен с всички
необходими мебели и електроуреди за едни домакинство. Констатирани са добри хигиенно-
битови условия. Посочено е, че за детето К. е осигурено достатъчно пространство.
Ответникът е сподели, че родителите му живеят в Гоце Делчев, поради което разчита само
на моралната им подкрепа при отглеждане на детето.
От приетия социален доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/ 20-002/ 16.04.2024 год. се установява,
че до месец декември 2023 год. за детето грижи са полагали двамата родители, а от
раздялата между страните до настоящия момент основно детето се отглежда от неговата
майка в жилището в гр. С., ул. „Н.В.“ № 22. Посочено е, че имотът представлява двуетажна
къща. Първият етаж е собственост на ищцата, а вторият етаж – на вуйчо й. Майката и детето
живеят в една стая, която е обзаведена с необходимите мебели за детето. Отразено е, че за
детето има достатъчно пространство. Констатирани са много добри хигиенно- битови
условия в жилището. Посочено е, че детето няма специални здравни нужди и специфични
образователни потребности. Често боледува и се лекува адекватно и своевременно.
Подкрепа в грижите за детето майката получава от бабата, дядото и прабабата на детето по
майчина линия. Отразено е, че потребностите на детето се покриват успешно от майката.
Детето има изграден кръг от близки хора. С роднините си по бащина линия К. общува по-
рядко, защото те живеят далеч. Констатирана е силна емоционална връзка между майката и
4
детето, както и голямо желание на бащата да контактува с детето си възможно най-често.
Представено е уведомление вх. № 5440/15.03.2024 год. от ШРП, ТО – Велики Преслав
до ищцата, в което е посочено, че на 14.03.2024 год. е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК, във връзка с подадена жалба до РП Ш. на 22.12.2023
год.
Приложени са медицински документи, установяващи здравословното състояние на
детето – медицинско заключение от 15.04.2024 год., от което е видно, че му е поставена
диагноза „конюнктивит“ и изписани лекарства за лечение, на 14.03.2024 год. на детето е
поставена диагноза „остър етмоидален синуит“. Видно от представената етапна епикриза за
детето от 2019 год. до настоящия момент детето боледува периодично от леки заболявания,
типични за растежа на повечето деца. До същия извод водят и представените 4 консултации
от специалист и още 8 амбулаторни листи.
Представени са 5 бр. цветни снимки на бащата и детето, датирани в открито съдебно
заседание от ответната страна при неоспорване на датите на заснимане на кадрите от страна
на ищцата, както и цветни снимки, за които ответникът твърди, че са от жилището,
обитавано от него към настоящия момент в гр. Ш..
Ангажирана е и кореспонденция по вайбър, която ищцата не оспори, че е осъществена
между нея и ответника, от която е видно, че бащата често прави опити да контактува с
дъщеря си, съответно майката често откликва като осигурява контакт на детето с баща му
чрез видеоразговори по вайбър.
В последното по делото открито съдебно заседание съдът е извършил оглед по реда на
чл. 204 от ГПК на представеното от ответника веществено доказателство – диск, съдържащ 3
видеофайла, възпроизведени от съда в присъствието на страните и процесуалните им
представители. От съдържанието им е видно, че детето е щастливо в компанията на баща си
и се радва, когато осъществява контакти с него. Детето не показва признаци на стрес,
нежелание да се среща с баща си, не демонстрира агресивно поведение.
Пред съда са разпитани четирима свидетели – Кирушка Рачева Панайотова и Иванета
Галинова Петрова, водени от ищцата и Т.Х.Ч. и В.С. С., баща на ответника, водени от
ответника.
Св. Кирушка Панайотова сочи, че е майка на ищцата и заедно с нея полага грижи за
детето К.. Твърди, че непосредствено след раждането на детето ответникът заминал за
Англия, за да работи, но рядко изпращал пари за издръжка на детето. Излага, че през
септември месец 2022 год. се върнал окончателно в България, когато детето вече било на
три години и половина. Заживели в къщата в град С., която и към настоящия момент
обитават ищцата и детето. Твърди, че още докато се намирал в Англия, ответникът подлагал
дъщеря й на непрекъснат психически тормоз, като постоянно се интересувал къде се намира,
звънял й по телефона и искал да провеждат видеоразговори. Твърди, че ответникът страда от
болестна ревност, което според нея диктува поведението му спрямо дъщеря й. Сочи, че
веднъж открила телефон, поставен от ответника на горния рафт в кухнята, който записвал
разговорите им, но не е видяла дали има записи, нито ги е слушала. Дъщеря й споделила, че
на 8-ми март тази година отишла с приятелки в заведение в гр. Ш., за да се почерпят за
празника. Ответникът я открил и започнал да я нагрубява, обижда и злепоставя. Била
сигнализирана охраната на заведението и полицията. Акцентира, че ответникът употребява
алкохол, в това число в присъствието на детето, като пие бира и ракия, но не споделя да е
злоупотребявал с алкохола. Счита, че по-агресивното поведение на бащата рефлектира и
върху детето, което в негово присъствие става нервно и избухливо – блъска си играчките в
земята, подритва ги, а баща му го насърчава. Излага, че съжителството между страните било
съпътствано с постоянни скандали, предизвикани от неоснователната ревност на ответника.
От дъщеря си разбрала, че ответникът я заплашвал, че ще й вземе детето. Споделя, че едва
5
декември месец 2023 год. подали сигнал в полицията за тормоз и страните по делото се
разделили окончателно. Твърди, че ищцата не ограничава контактите на бащата с детето, но
счита, че ответникът не умее да полага адекватни грижи за К., тъй като понякога го връща
болно, с висока температура, която няма как да не бъде констатирана своевременно, с
конюнктивит (свидетелката излага, че детето е имало конюнктивит веднъж), не се
съобразява с указанията на ищцата и извежда детето по площадки, когато навън е студено,
дава му да скача на батут, вследствие на което детето се изпотява и разболява, храни го с
неподходяща и непитателна храна, позволява му да я консумира с мръсни ръце. Твърди, че в
последно време детето боледува по-често, но не знае каква е причината за това. Допълва, че
при бащата режимът на детето се нарушава, тъй като то никога не спи при него следобеден
сън, а това рефлектира върху поведението му вечер, когато се прибере в дома на майка си.
Излага, че на 6-ти май детето останало при баща си през деня и действително спало
следобеден сън, тъй като баща му го накарал насила и му обещал, че ако спи, ще му купи
нови кънки. Все пак споделя, че като се върнало вкъщи детето изглеждало отпочинало.
Разказва за случай на 30 март 2024 год., на който е станала очевидец, при който ответникът
пресякъл заедно с детето на непозволено място и при наличие на натоварен трафик, което
според свидетелката застрашило живота на детето и отново показало на нея и дъщеря й, че
той не умее да полага адекватни грижи за К.. Акцентира, че майката и детето имат много
силна емоционална връзка, като детето не може да бъде отделено от майка си за повече от
няколко часа, не е свикнало с други хора. Твърди, че след срещи със С. детето започва да
обвинява майка си за раздялата им с ответника.
Св. Иванета Петрова излага, че с ищцата са приятелки. От нея знае, че ответникът
упражнявал системен психически тормоз над нея, изразяващ се в постоянна ревност, следене
и подслушване. Сочи, че на 8 март 2024 год. излезли да се почерпят на заведение.
Ответникът се появил неканен и се държал изключително грубо, обвинявал ищцата за
настъпилата раздяла помежду им. Наложило се да сигнализират полицията и охраната на
заведението. Свидетелката твърди, че ищцата полага много добри грижи за детето си и то се
чувства щастливо и обгрижено, освен това може да разчита на помощ от майка си, баща си
и баба си. Излага, че не е запозната с отношенията, които бащата поддържа с детето. От
ищцата е чувала, че ответникът й вдигал скандали пред детето, което не се отразявало добре
на психиката на К.. Ищцата й споделила, че не ограничава контактите на детето с баща му,
но почти всеки път, когато връщал детето, то било болно.
Св. Чакалов е колега на ответника. Излага, че самият той има малко дете, връстник на К.
и неведнъж се е виждал с ищцата и с ответника, заедно с детето им по детските площадки.
Запознат е с обстоятелството, че страните са се разделили в края на 2023 год. и е посещавал
жилището на ответника в град Ш.. Категорично заявява, че част от представените и приети
по делото снимки са от жилището на ответника в град Ш., като подробно разяснява на съда
в кои стаи са заснети снимките и за какво се ползват помещенията. По негови наблюдения
ответникът е грижовен баща, желае да контактува с детето си, силно привързан е към
дъщеря си и се стреми да задоволи всичките й потребности и да изпълни желанията й.
Допълва, че през 2023 год. ответникът не веднъж е тръгвал по-рано от работа, за да заведе
детето на преглед, когато е било болно. От ответника чул, че майката на ищцата
предизвикала неразбирателството между страните по делото. Споделя, че преди раздялата е
виждал страните по делото заедно с детето им и никога не е подозирал, че имат някакви
семейни проблеми.
Св. Владо С. е баща на ответника. Сочи, че със съпругата си живеят в село Осина,
Гоцеделчевско. Излага, че когато страните по делото са им отивали на гости заедно с детето,
никога не са се карали, нито пък ответникът или ищцата са му споделяли да имат някакви
разногласия помежду си. Едва след раздялата ответникът му казал, че всъщност майката на
6
ищцата има вина за възникналото неразбирателство. Споделя, че виждат детето само на
видеоразговор, когато синът им го вземе при себе си и тогава детето е щастливо. Допълва, че
синът му е изключително привързан към дъщеря си К., постоянно търси контакт с нея и й
обръща много внимание, за разлика от ищцата, която по мнение на свидетеля дава
приоритет на собственото си спокойствие. Категоричен е, че в негово присъствие
ответникът не е демонстрирал неуважително поведение към жена си. Акцентира, че ищцата
също е проявявала ревност спрямо ответника и се карала с него, когато излизал с приятели в
Гоце Делчев.
Пред първоинстанционния съд са изслушани и двамата родители. Ищцата желае да
полага грижи за отглеждането на детето и заявява, че при нея детето се чувства добре.
Ответникът не се противопоставя родителските права да бъдат присъдени на ищцата. Н.
заявява, че има работа и реализира трудови доходи, достатъчни да задоволява потребностите
на К.. Твърди, че получава огромна подкрепа от майка си, баща си и баба си. Споделя, че
детето е силно привързано към нея и не е готово да остава при баща си с приспиване.
Опасява се, че ответникът не е способен да полага адекватни грижи за детето, да разпознава
здравословното му състояние и да го лекува, в случай, че се разболее.
Ответникът излага, че е добър и грижовен баща, който желае да контактува с дъщеря си
по-често, тъй като е силно привързан към нея. Споделя, че детето е много щастливо с него,
защото той умее да му доставя радост и да изпълнява желанията му. Счита, че разполага с
родителски капацитет и с добри материални и финансови условия за да се грижи за детето,
когато то е при него, поради което настоява за определяне на по-широк режим на лични
контакти.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
По иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат
предвид интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски
качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол
на детето, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
детето К. е родено по време на съвместното съжителство на страните.
Не е спорно, а се установява и от събраните гласни доказателства, че родителите са
разделени, считано от месец декември 2023 год. Също не е налице спор относно
обстоятелството, че от момента на раздялата, детето живее заедно с майка си в нейното
собствено жилище, находящо се в гр. С..
Установи се, че майката заявява желание детето да живее при нея и тя да полага грижи
по отглеждането и възпитанието му, а ответникът не се противопоставя на това искане.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че детето има изградена
силна емоционална връзка, както със своята майка и членовете на разширеното й семейство,
така и със своя баща. Установи се също така, че майката е годна да отглежда детето си, като
по отношение на критерия родителски капацитет, настоящият съдебен състав счита, че
предимство следва да се даде на майката. Относително ниската възраст на детето (5 години)
предполага нуждата му от непосредствена майчина грижа, поради което съдът приема, че на
настоящия етап от развитието на детето майка му е по-пригодна да го отглежда и възпитава.
И двамата родители работят като получават доходи. Същевременно се установи, че
финансова и морална помощ оказват родителите на ищцата. Финансова подкрепа оказва и
ответникът, който видно от представените по делото писмени доказателства изплаща
месечна издръжка за детето в размер на 250 лева с оглед своите финансови възможности. Не
се спори, че след раздялата на страните, детето е останало да живее при своята майка, в
7
жилището, в което е отглеждано от малко, и е свикнало с обкръжението и обстановката в
дома й в гр. С..
Освен това се установи от ангажираните по делото доказателства, че ищцата може да
разчита на помощ от трети лица – при отглеждане на детето подкрепа й оказват нейните
родители и нейната баба, към които няма спор, че детето е силно привързано. От друга
страна, обстоятелството, че ищцата като цяло не препятства контактите на детето с неговия
баща свидетелства за нейния добър родителски капацитет.
В заключение, съобразявайки целият комплекс от обстоятелства, с оглед интересите на
детето и като съобрази и обстоятелството, че ответникът не се противопоставя, съдът
намира, че упражняването на родителските права по отношение на К. следва да се
предостави на майката, като бъде определено местоживеенето й при нея.
Относно режима на лични контакти:
По делото следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето.
Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този
родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти
следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки
конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност, като водещ следва да е
интересът на самото дете (чл. 59 от СК). Следователно е необходимо да се определи такъв
режим на лични отношения, който да позволява на детето да израства в емоционална и
духовна хармония, като опознае и обикне всеки един от родителите. В този смисъл
корелативно на неговото право на лични контакти с родителите е задължението на неговите
майка и баща да общуват пълноценно с детето, за да съдействат за неговото психо-
физическо израстване.
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК е производство по спорна съдебна
администрация. Тъй като водещ винаги е интересът на детето, в рамките на това
производство, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало,
поради и което съдът не е обвързан от предложения от страните режим на лични контакти, а
може да постанови друг в интерес на детето – по-широк или по-тесен.
В настоящия случай, съдът вземайки предвид възрастта на детето, близките отношения
между детето и неговия баща, които се безспорно установиха от ангажираните веществени
доказателства (видео записи и снимки) и свидетелски показания, дискусиите, водени между
страните в първото по делото открито съдебно заседание и фактът, че на практика майката
на детето и нейния процесуален представител се съгласиха с по-голямата част от
параметрите на лични контакти, предложени от ответника, счита, че следва да се осигури
широка възможност на детето да общува със своя биологичен родител, като е недопустимо
преустановяването на връзката между бащата и неговата дъщеря. Не следва да се допуска
прекъсване на емоционалната и духовната връзка на К. с нейния баща, която видно от
материалите по делото е изключително силна. Това е полезно за правилното и нормалното
развитие на детето. Съдът не споделя доводите на ищцата, че ответникът не можел да полага
адекватни грижи за детето си. На първо място, от ангажираните писмени и гласни
доказателства но може да се достигне до извод, че детето боледува повече от обичайното за
деца на същата възраст. Детето до момента се е разболявало от конюнктивит само веднъж и
това заболяване безспорно не може да се вмени във вина на бащата. Останалите заболявания
са типични за 5 – годишни деца, не протичат тежко и се лекуват безпроблемно. Липсват
данни детето да има специфични здравословни проблеми, съгласно информацията,
предоставена от личния лекар на детето и от констатациите в социалните доклади. Детето не
е травмирано от срещите с баща си, напротив, същото е щастливо в неговото присъствие,
8
иска да контактува с него и по всичко личи, че много обича своя баща. На второ място,
ответникът безспорно е направил нужното да осигури необходимите условия, за да остава
детето при него с приспиване. Същият е подготвил стая за своята дъщеря, има кът с играчки
за нея, осигурено й е достатъчно лично пространство. Предвид констатираната от съда силна
привързаност на К. към нейния баща несериозни и недоказани се явяват доводите, че детето
не било свикнало да се отделя от майка си за повече от няколко часа, поради което не било
подходящо детето да остава при баща си с приспиване. Видно от представените
доказателства (в това число твърденията на ищцата и показанията на свид. Панайотова)
детето няма затруднения да спи при баща си в следобедните часове. Обстоятелството, че
бащата е мотивирал дъщеря си да спи като й е обещал да й купи подарък, е без каквото и да
е правно значение, при положение, че детето се е върнало в дома на майка си спокойно и
отпочинало, както сама заявява Панайотова. Съдът не кредитира показанията на свид.
Панайотова в частта, в която заявява, че ответникът упражнявал системен психически
тормоз над ищцата. Твърденията й в тази насока съдът преценени при условията на чл. 176
от ГПК, с оглед евентуалната й заинтересуваност от изхода на делото, предвид родствената
й връзка с ищцата, и констатира, че не кореспондират с останалите доказателства по делото,
освен с показанията на свид. Петрова, чиито възприятия обаче не са непосредствени, а
възпроизвеждат споделеното й от ищцата. Действително Петрова е станала свидетел на
възникнал между страните по делото конфликт на 8 март тази година, но както сама заявява,
ответникът не е проявил физическа агресия към ищцата. Може да се възприеме, че е
проявил вербална агресия, изразяваща се единствено в отправено към Н. обвинение за
настъпилата раздяла, но обиди и заплахи не са били обективирани, доколкото показания в
тази насока липсват. Нещо повече, не бяха доказани твърденията за осъществено
психическо насилие от ответника спрямо ищцата непосредствено преди раздялата им, за
което следваше да бъдат ангажирани надлежни писмени доказателства, с оглед
релевираните в исковата молба обстоятелства. Представеното уведомление от ШРП, ТО –
Велики Преслав не съдържа абсолютно никаква конкретна релевантна информация,
доказваща, че образуваното ДП за престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК се води срещу него
и най-малкото, че е бил разпитан във връзка с това обвинение. Самият факт, че отношенията
между родителите на детето са влошени не рефлектира върху родителския капацитет на
всеки един от тях. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля Чакалов
могат да послужат при изграждане на решаващите му изводи, доколкото този свидетел не е
заинтересуван от изхода на делото, а и изложените от него обстоятелства се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Същият има непосредствени впечатления от
взаимоотношенията между страните преди и след раздялата, от отношението на бащата към
детето, от условията в дома на ответника в гр. Ш.. Чакалов споделя, че детето е привързано
към баща си, щастливо е с него, а бащата се стреми винаги да му доставя радост, да
изпълнява желанията му и да се грижи за него адекватно.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че не са налице никакви основания детето
да не остава с приспиване при баща си, доколкото в неговото жилище са му осигурени
добри условия, достатъчно лично пространство и кът за игри, а и не бяха събрани
доказателства, че бащата е негоден да се грижи за детето си, в това число да задоволява най-
елементарните му потребности – да го нахрани, да го приспи, да играе с него. Ето защо,
съдът определя следния режим на лични контакти между бащата и малолетното дете К.:
Всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък в 18:00 часа до неделя в 17:00 часа с
преспиване, като вземането на детето ще става от детската градина, респ. от училище, когато
детето тръгне на училище и при съобразяване с последния учебен час или от дома на
майката (ако детето не е на детска градина, съотв. училище), а връщането на детето ще се
осъществява в дома на майката; 30 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в
9
платен годишен отпуск, разпределени както следва: 15 дни през месец юни (от 15-ти до 30-
ти юни) и 15 дни през месец август (от 15-ти до 30-ти август), като вземането и връщането
на детето ще става от и в дома на майката; на нечетна година за Коледните (24-26.12) и
Великденските празници (велики петък, Велика събота, Великден) детето да бъде при майка
си, а за Новогодишните (31.12 и 01.01) - при бащата, а на четна година бащата да има право
да взима детето при себе си през Коледните и Великденските празници с преспиване, съотв.
за Новогодишните празници детето да е при майка си; всяка година на рождения ден на
детето /14 март/- от 10:00 часа до 15:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че рожденият ден
е в работен ден – бащата може да го взема в първата следваща го неделя - от 10:00 часа до
15:00 часа; всяка година на официалните празници 3 март, 22 септември и 6 септември от
10:00 часа до 15:00 часа.
По отношение на издръжките с пр. осн. чл. 143 от СК
Съгласно чл. 143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
По делото се събраха доказателства, от които се установява, че понастоящем ищцата
работи и реализира месечни трудови доходи в размер на 1400 лева брутно. Финансова
подкрепа получава основно от родителите си и от ответника, който от раздялата им изплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева. Ответникът, от друга страна, реализира брутно
трудово възнаграждение в размер на 1300 лева и заплаща наем за жилището си в размер на
480 лева.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Към настоящата
2024 год. минималната работна заплата за страната е 933 лева съгласно ПМС №
193/12.10.2023 г., т.е. минималния размер на издръжката за дете е 233,25 лева (арг. чл. 142,
ал. 2 от СК).
В конкретния случай видно от представените по делото доказателства, детето е на 5
години и посещава детска градина. По делото не са представени доказателства, от които да
се установява, че е налице необходимост от допълнителни разходи, извън общоприетите. Не
са налице и специални здравни нужди. Не бяха ангажирани доказателства, че родителите
имат алиментни задължения и към други техни деца.
Предвид нуждите на детето, при съобразяване на неговата възраст, конкретните му
потребности от храна, облекло, липсата на изключителни нужди извън общоприетите,
усложнената икономическа обстановка в страната, постоянно повишаващата се инфлация,
както и финансовата възможност на родителите, съдът намира, че цялостната му издръжка
следва да е в размер на 500 лева. Предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, справедливо е заплащането
на по-голямата част от издръжката да се присъди в тежест на бащата, като същият следва да
заплаща 300 лева, а остатъкът следва да се заплаща от майката. За горницата до пълния
предявен размер от 350 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При настъпване на промяна в обстоятелствата всяка от страните може да поиска промяна
на определения с настоящето решение режим на лични контакти и изменение на размера на
дължимата месечна издръжка. Определения от съда размер на дължимата месечна издръжка
не е пречка ответникът при възможност да предоставя издръжка и в по-висок размер от
определения, което би могло да способства за засилване на емоционалната му връзка с
детето.
По разноските:
10
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената
издръжка с правно основание чл. 143 от СК, в размер на 432 лева (4% от размера на
тригодишните платежи).
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски. За
разлика от исковото производство, в настоящото производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете, тоест липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и двамата родители, поради което всяка от тях понася разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (в този см. Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство между страните дете К. М. С.а, ЕГН: ********** на неговата
майка П. П. Н., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Н.Й.В.“ № 22,
при която ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата М. В. С., ЕГН:
**********, с наст. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „Ц.О.“ № 12, ет. 4, ап. 24, както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък в 18:00 часа до неделя в
17:00 часа с преспиване, като вземането на детето ще става от детската градина, респ. от
училище, когато детето тръгне на училище и при съобразяване с последния учебен час или
от дома на майката (ако детето не е на детска градина, съотв. на училище), а връщането на
детето ще се осъществява в дома на майката; 30 дни през лятото с преспиване, когато
майката не е в платен годишен отпуск, разпределени както следва: 15 дни през месец юни
(от 15-ти до 30-ти юни) и 15 дни през месец август (от 15-ти до 30-ти август), като вземането
и връщането на детето ще става от и в дома на майката; на нечетна година: за Коледните
празници (24 декември, 25 декември и 26 декември) и Великденските празници (Велики
петък, Велика събота, Великден) детето да бъде при майка си, а за Новогодишните празници
(31 декември и 01 януари) - при баща си с преспиване, а на четна година бащата ще има
право да взима детето при себе си през Коледните празници (24 декември, 25 декември и 26
декември) и Великденските празници (Велики петък, Велика събота, Великден) с
преспиване, съотв. за Новогодишните празници (31 декември и 01 януари) детето ще е при
майка си, като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на майката; всяка
година на рождения ден на детето (14 март) - от 10:00 часа до 15:00 часа, ако е почивен
ден. В случай, че рожденият ден е в работен ден – бащата може да го взема от дома на
майката в първата следваща го неделя от 10:00 часа и да го връща в дома на майката до
15:00 часа на същия ден; всяка година на официалните празници 3 март, 22 септември и
6 септември от 10:00 часа до 15:00 часа, като вземането и връщането на детето ще става от и
в дома на майката.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143 от СК М. В. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете К. М. С.а, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 300 лева,
чрез неговата майка и законен представител П. П. Н., ЕГН: **********, платима до 15-то
11
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 08.02.2024 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с пр. осн. чл. 143 от СК за горницата над присъдения
размер до пълния предявен размер от 350 лева месечно, като неоснователна и недоказана.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху определения
размер на издръжката с пр. осн. чл. 143 от СК в размер на 432 лева, както и 5 лв. при
евентуалното служебно издаване на изпълнителен лист от съда, на основание чл. 1 от ТДТ
по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
12