РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900274 по описа за 2022 година
прие за установено следното:
Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. С., ЕГН
********** и Р. С. Б., ЕГН **********, действащи лично и в качеството им на
родители и законни представители на М. А. С., ЕГН и М. А. С., ЕГН
**********, и четиримата с постоянен адрес в ****, против ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Твърди се, че на 16.07.2017 г. на територията на Република Румъния
възникнало пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № ****, Р. А. Й. с ЕГН **********,
самокатастрофирал в крайпътен стълб в покрайнините на гр. Калафат. В
резултат на произшествието пострадали ищците, които били пътници в
автомобила и които се твърди, че се превозвали в него след постигната
уговорка с шофьора на автомобила да ги превози от Германия до България
срещу заплащане на сумата от 650 евро. След случилото се ищците изпаднали
в безпомощно и неадекватно състояние, а шофьорът на автомобила вместо да
провери състоянието им и да се обади на спешна помощ, демонтирал
регистрационните табели на автомобила и избягал в неизвестна посока. Малко
след това на мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна медицинска
1
помощ на Окръжна болница за спешна медицина – Крайова, където ищците
били настанени в отделение АТИ и държани под наблюдение. На 17.07.2017 г.
били настанени за болнично лечение в ортопедична клиника за
специализирано лечение, а на 18.07.2017 г. били изписани и транспортирани с
линейка до УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив и хоспитализирани там за
период от петнадесет дни.
Ищецът А. А. С. получил фрактура на дясна тазобедрена кост, за която се
наложило поставянето на имплант, а по – късно и извършване на интервенция
за отстраняването му; фрактура на гръбначните прешлени, ниво Т7, Т8, Т9 и
Т10; фрактура на лумбален прешлен, ниво L1; фрактура на лумбален сакрален
гръбнак; други неспецифицирани наранявания на белия дроб; дясна
ацетабуларна фрактура; фрактура на исхиона /дясна тазобедрена кост/;
открити рани, включващи многобройни места на горните крайници, отоци и
кръвонасядания, остър синдром на токсичен шок. След транспортирането му в
България и проведени изследвания в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив
ищецът бил настанен в Клиника по ортопедия и травматология, като на
21.07.2017г. била извършена операция на засегнатия му крак. Назначено било
медикаментозно лечение, а кракът му бил обездвижен за период от
четиринадесет дни, след който конците от операцията били свалени. Повече от
година бил принуден да спазва постелен режим и да се придвижва с помощни
средства, тъй като движенията на долния му десен крайник били силно
затруднени и болезнени. В този период не можел да се обслужва сам и имал
постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на
елементарни ежедневни битови и хигиенни потребности, което довело до
усещане за непълноценност и зависимост от околните. Станал тревожен,
изпитвал силно безпокойство и постоянно напрежение, страдал от безсъние,
понякога сънувал кошмари и често преживявал ужаса на катастрофата.
Страхува се да излиза от дома си, да шофира и да се вози в автомобил и до
днес. След изписване му от болница провел множество консултации и
прегледи в България и Германия, а към момента на образуване на
производството твърди, че провежда пореден активен курс физиотерапия в
Германия.
За ищцата Р. С. Б. се твърди, че получила следните травми: черепно –
мозъчна травма първа степен GCS-15 PCT, фронтални десни контузни рани;
фронтална дясна линейна фрактура; фрактура процеси трансверси C5 и C6;
контузни рани фронтално дясно и външен ъгъл, отоци и кръвонасядания. При
постъпването й в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив била имобилизирана с
ортопедична яка на Шанц. Проведени били консултативни прегледи от
интернист, анестезиолог, ортопед – травматолог. Назначено й било
медикаментозно лечение, както и терапия, с препоръки след изписването й на
01.08.2017 г. да носи поставената яка в продължение на тридесет дни.
Проведена е физиотерапия. Направени са препоръки за извършване на
контролни прегледи и следене на общото състояние. След изписване от
болничното заведение пострадалата посещавала неколкократно лекарски
2
кабинети, поради продължаващи болки в областта на шията. Повече от
половин година била с трайно затруднени движения на главата, което
препятствало възможността й да обслужва себе си и да полага адекватни
грижи за децата си и тежко пострадалия си съпруг. Била е принудена да спазва
постелен режим, като се налагало известно време да разчита на чужда помощ
за ежедневните си битови нужди. Продължителният възстановителен период я
травмирал психически, като се наложило да приема успокоителни
медикаменти. След преживяната катастрофа изпитва силен стрес от всеки звук
от автомобил, спирачки или друг по – силен шум, страхува се да излиза от
дома си и избягва да се вози в автомобил. Станала тревожна, изпитва силно
безпокойство и постоянно напрежение, страда от безсъние, преживява ужаса
на катастрофата.
На ищеца М. А. С. били причинени черепно – мозъчна травма първа
степен (GCS-15 PCT), фрактура на дясната темпоро-париетална област на
главата, контузия на горна устна, открита рана, оток и кръвонасядане. От
описаните увреждания и претърпения стрес изпитвал продължителни силни
болки и страдания, което наложило ползването на медикаменти. Наложило се
да спазва продължителен щадящ режим, препоръчан от лекарите в спешната
болницата в гр. Крайова – без ползване на телевизия и компютър, шоколад и
кока – кола, вкл. режим на ограничаване на говореното, тъй като и най –
малките движения на устните му били силно болезнени. В продължение на
месец храненето му било затруднено и се осъществявало чрез сламка или
малка лъжичка, поради което видимо отслабнал. Травмите повлияли на
цялостното му здравословно състояние и тонус на организма. С месеци
избягвал приятелите си, притеснен за това как говори фъфлейки и как
изглежда. Изпитва силно безпокойство и постоянно напрежение, често се
събужда нощем с писък и търси прегръдката на родителите си, разказвайки за
кошмари, свързани с катастрофата.
По отношение на М. А. С. били установени фрактури на десния крак, в
т.ч. на подбедрицата и на диафизата на дясна тибиална кост. Направени били
редица изследвания и рентгенографии, консултации с педиатър, анестезиолог,
ортопед – травматолог. Извършена била оперативна интервенция, изразяваща
се в наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула – PCOM,
при която била поставена заключваща реконструктивна плака. Осъществена
била терапия с антибиотици и обезболяващи. След операцията се наложило
ищцата да спазва за продължително време постелен режим. Оплаквала се от
болки в засегнатата област на крака, дори в статично положение. Дълго след
преживяната катастрофа изпитвала силен стрес, когато чуе звук от автомобил,
спирачки или друг шум. Станала затворена и избягвала срещи с приятели.
Често се събуждала нощем, разказвайки за кошмари, свързани с катастрофата.
В резултат на посочените травми била принудена да спазва режим на
ограничаване в придвижването, тъй като и най – малките движения били
силно болезнени. Видимо е отслабнала, тъй като стресът от претърпяното
ПТП и болките погубили апетита й. Осем месеца след операцията М.
3
постъпила отново в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив за изваждане на
поставената метална плака. При изписването й били дадени препоръки да
бъдат правени превръзки през три – четири дни и да се следи общото й
състояние чрез контролни прегледи, изискващи извършване на образно
изследване. Периодът на възстановяване продължава и към настоящия момент
за пострадалата.
Твърди се, че по сигнал на ищеца А. С. по случая била образувана
прокурорска преписка № 972/2018 г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер по чл.
343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С
постановление от 19.02.2018 г., макар да било установено осъществяване на
цитирания престъпен състав, бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, тъй като се констатирало, че на 13.12.2017 г. лицето
Р. А. Й., установено като извършител на престъплението, е починало.
За увреждащия автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на събитието.
Поради това ищците отправили застрахователни претенции пред него за
изплащане на обезщетения. С писма от 29.11.2018 г. дружеството отказало
изплащане на такива на всеки от тях.
Това пораждало правния им интерес от предявяване на настоящите
искове, с които се моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответния застраховател да им заплати обезщетения за претърпените
вследствие на произшествието вреди, както следва:
на ищеца А. С. – сумата от 45 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 2 550 лв. за имуществени такива за направени по повод
лечението разходи, от които 1650 лв. - за закупуване на дълъг
реконструктивен пирон, използван при извършената интервенция, и 900
лв. – за медицински транспорт от Румъния до България, осъществен на
18.07.2017 г.
на ищцата Р. Б. – сумата от 7 000 лв. за неимуществени вреди;
на ищеца М. С. – сумата от 5 000 лв. за неимуществени вреди;
на ищцата М. С. – сумата от 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата
от 910 лв. за направени по повод на лечението й разходи за поставена
заключваща реконструктивна плака / претенциите уточнени с молба на
л.123 от делото/.
Молят да им бъде присъдена законна лихва върху всяка от
претендираните суми от датата на ПТП – 16.07.2017 г. до окончателно
изплащане, както и разноски по делото.
В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по отношение на увреждащия автомобил. Оспорва
твърдяното събитие да представлява покрит риск по застраховка „Гражданско
отговорност“, като в тази връзка излага, че доколкото ищците приели да се
4
превозят до България срещу заплащане на сумата от 650 евро на водача на
автомобила, то се касае за превоз на пътници и обезщетение за вреди в този
случай би могло да бъде претендирано, но по застраховка „Злополука“ или
„Професионална отговорност“ на застрахования превозвач. На следващо
място, счита, че не следва да носи отговорност, тъй като случаят касаел
противозаконно отнето МПС.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всяка
една от предявените претенции.
Оспорва механизма на произшествието, както и твърдението, че то е
настъпило поради виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила. Твърди, че събитието има характер на случайно по смисъла на чл.
15 НК, като за Й. не била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпване на вредите.
Оспорва наличието на причинна връзка между произшествието и
настъпилите вреди, както и твърдението, че същите са довели до
продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените увреждания се
дължат единствено на предходни заболявания и/или на вече проявили се
хронично – дегенеративни изменения, от които ищците са страдали преди
произшествието. Оспорва твърдението за продължителност на оздравителния
процес, като счита, че липсват доказателства в тази посока. В случай, че се
установи обратното, твърди че то е следствие от поведението на ищците,
изразяващо се в неспазване на лекарските предписания, както и от несвързани
с процесното произшествие предходни заболявания и дегенеративни
изменения.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, както и искането за
присъждане на обезщетенията ведно със законна лихва за забава. Твърди, че
не е изпаднал в забава, тъй като ищците не са му предоставили данни за
банкова сметка.
При евентуална доказаност на исковата претенция, възразява, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, които се
качили съзнателно при непрофесионален водач, над допустимата за превоз на
пътници бройка, и които били без поставен предпазен колан.
Прави възражение за прекомерност на заявените претенции, като счита,
че същите не отговарят на критериите по чл. 52 ЗЗД и на установената
съдебна практика по подобни случаи. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба ищците представят копия на предявените
от тях претенции до застрахователя, като твърдят, че едно от приложенията
към тях съдържа данни за банкова сметка, с каквато дружеството разполагало
към датата на подаването им на 09.12.2018 г., поради което неоснователен бил
доводът, че ответникът не е изпаднал в забава.
От последния, в законовия срок, не е постъпил отговор на депозираната
от ищеца допълнителна искова молба.
5
С определение № 1162 от 16.11.2022 г. по делото като трети лица –
помагачи на страната на ответника са конституирани наследниците на водача
на застрахования автомобил, а именно Н. Р. Й. с ЕГН **********, Ю. Р. Й. с
ЕГН ********** и С. Р. Й. с ЕГН **********, с оглед евентуалното право на
регрес на застрахователя в случай на уважаване на претенциите. В
предоставения им срок същите не са изразили становище по исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Исковете по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ са процесуално допустими ,
тъй като са предявени след отправени от пострадалите и получени от
застрахователя на 09.11.2018 г. / л.42 и сл. от делото/ претенции, и постановен
отказ, с което спазено изискването на чл.498, ал.3 КЗ.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Не се формира спор между страните, а и е документално установено по
делото, че на 16.07.2017 г. на територията на Република Румъния е възникнало
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, с рег. № ****, Р. А. Й. с ЕГН ********** е
самокатастрофирал в крайпътен стълб в покрайнините на гр. Калафат. Не е
спорно също така, че ищците са били пътници в автомобила и в резултат на
произшествието са пострадали.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС, действащо
към датата на произшествието.
Представените по делото в надлежен превод на български език
Протокол за разследване на местопроизшествието от 16.07.2017 г., доклад с
предложение за прекратяване на производството, издаден от сектор „Пътна
полиция“, съставен от длъжностно лице при полицейско управление
гр.Калафат, Румъния и Постановление № 763/Р/2017 от 04.12.2017 г. на
Районна прокуратура Калафат , неоспорени , установяват, че във връзка с
произшествието е било извършено разследване от румънските власти, като
производството е прекратено. По случая е била образувана и преписка №
972/2018 г. по описа на РП-Пловдив, която е приключила с отказ за образуване
на досъдебно производство съгласно Постановление от 19.02.2018 г. на РП-
Пловдив / преписката- приложена по делото/. Основанието за прекратяване на
преписката и отказа да са образува досъдебно производство е настъпилата
смърт на водача на автомобила.
Механизмът на произшествието се установява от приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ, изготвена въз основа на гореописаните
официални документи, съставени от длъжностно лице сектор „Пътна
полиция“ при полицейско управление гр.Калафат, Румъния, и е следният:
На 16.07.2017 г. около 01,45 ч. водачът Р. А. Й. е управлявал
6
л.а.Фолксваген Шаран с рег.№ **** по път DN 56 от посока гр.Крайова към
гр.Калафат. В зоната на км.77+300 м. на същия път- в с.Басараби, Република
Румъния, на прав, равен и хоризонтален участък, при валеж на дъжд и мокра
асфалтова настилка, настъпва разхерметизиране- спукване на пневматичната
задна дясна гума на автомобила. В този момент скоростта на автомобила е
била около 61-62 км.ч. В резултат на повишеното триене в зоната на
контактното петно на задно дясно колело и пътната настилка водачът губи
контрол върху посоката на движение на автомобила и по направление на
оставената следа със задиране на асфалтовата настилка напуска отдясно
платното за движение, като се удря в бордюра на тротоара. Автомобилът
продължава дъговидното си движение и се удря в бетонен стълб, предназначен
за електропреносната мрежа. Ударът настъпва в дясната част на автомобила / в
задна част на преден десен калник по предна част на заден десен кални/, като
в този момент скоростта му е била около 46 км.ч. и автомобилът е бил в
обхождаща бетонния стълб ротация.
Според вещото лице, от момента на оставяне на следа по асфалтовата
настилка / спукване на задна дясна гума/ водачът на л.а. е нямал техническата
възможност да спре преди мястото на удар и по този начин да предотврати
произшествието.
Причината за спукването на гумата остава неустановена по делото.
Въз основа на заключението на САТЕ, което съдът напълно кредитира
като компетентно , обосновано и неоспорено от страните, съдът приема, че
произшествието не се дължи на противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като не се установява последният да е нарушил някое от правилата за
движение по пътищата, както и , че е оборена презумпцията за виновност по
чл.45 ЗЗД- касае се за събитие, което не е могло да бъде предотвратено.
Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ, застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1,
причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до настъпване на
ПТП и причиняване на вреди, включително и такива предвидени в
разпоредбата на т. 1, предл. 1-во на първата алинея на същия законов текст –
"неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане".
Следователно, установените по делото факти са достатъчни, за да се
приеме, че отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от
КЗ може да бъде ангажирана при наличие на останалите предпоставки за това-
причинени на ищците телесни увреждания и търпени в резултат на тях
имуществен и неимуществени вреди.
Не се доказа правоизключващото възражение на застрахователя по
чл.493, ал.2, т.1, б.“а“ КЗ, че водачът е придобил владението управляваното
МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния
кодекс. В тази насока по делото не са събрани никакви
доказателства.придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс
Относно телесните увреждания на ищците.
Установено е по делото от приложените медицински документи, а и по
7
тези обстоятелства страните не спорят, че непосредствено след
произшествието ищците са били откарани по спешност в Окръжна болница за
спешна медицина в гр.Крайова, република Румъния, където след направени
изследвания, оказване на първа помощ и отказ от последващо лечение, са
изписани на18.07.2017 г. Транспортирани са до територията на страната и са
приети в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив.
Въз основа на наличната по делото медицинска документация са
изготвени и приети първоначална и повторна СМЕ , които дават идентични
заключения относно получените от ищците телесни увреждания. Конкретно,
изводите на вещите лица по отношение на всеки един от пострадалите, са
следните:
По отношение на ищеца А. А. С.:
В епикризата, издадена от Окръжната болница в гр.Крайова, по
отношение на този ищец са описани : разместена фрактура на средна трета на
дясно бедро; фрактура на дъното (ацетабулум) на дясна тазобедрена става;
фрактура неразместена на левия напречен израстък (трансверзи) на VIII-ми и
IX-ти гръдни прешлени и IV-ти поясен; шиловидния израстък на 1-ви
сакрален прешлен; контузия на белия дроб; контузии с порезни рани на
дясната ръка.
При постъпването си в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където е
приет в КОТ с И3№44542 от дата 18.07.17г., след направени предоперативна
подготовка и консултации е опериран на 21.07.17r. Извършено е открито
наместване на фрактурата на бедрото с поставяне на дълъг реконструктивен
пирон. Описан е гладък следоперативен период. Проведена е антибиотична,
антитромбоцитна и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 01.08.17г. с
указание да спазва постелен режим и след вертикализация да ползва две
патерици. Окончателната диагноза, поставена в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД е :
S 72.30 Счупване на тялото на бедрената кост, закрито.
На направената рентгенография на 19.03.18г. е установено наличие на
напълно зараснала фрактура на дясно бедро и инплантиран интрамедуларен
пирон.
От представените по делото документи от извършен на този ищец
преглед в Академична болница на университет Рур Бохум в Германия на
14.03.2023 г. експерттите по СМЕ са установили, че въпреки напълно
консолидираната фрактура на дясната бедрена кост, все още не е отстранен
реконструктивния бедрен пирон. Според обясненията на вещите лица в с.з. е
препоръчително отстраняването на остеосинтезата, защото в противен случай
има редица рискови фактори, които могат до доведат до влошаване на
здравословното състояние. Именно на това се дължали и оплакванията на А.
С. от болки и към настоящия момент.
По отношение на ищцата Р. С. Б.:
Според документацията на Окръжната болница в гр.Крайова, лицето е
имало контузия на главата без неврологични дефицити, контузии рани по
челото; фрактура фронтална в дясно и пукнатина на напречните израстъци на
V-ти и VI-ти шиен прешлен.
8
При постъпването й в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където е
приета в КОТ с И3№44546 от дата 19.07.17г. , е била поставена диагноза -
фрактури на напречните израстъци на V-ти и VI-ти шиен прешлен. Поставена
е била яка на Шанц. Проведена е медикаментозна терапия и се изписва на
01.08.17г. с указание да носи яката на Шанц за 30 дни. Регистрирана е
Окончателна диагноза: S14.1 Други неуточнени увреждания на шийния отдел
на гръбначния мозък. Фрактура процеси транзверзи С5-С6. Според СМЕ
приема се само клинично, че се касае за неразместена фрактура на процеси
транзверзи С5- С6, която травма не е доказана при извършената КТ на шията.
Счупването /неразместено/ на напречен израстък зараства за срок от 21-25 дни
само с имобилизация. При разтягане, навяхване на междупрешленните стави
имобилизацията е за същия период от време. Предписват се само
обезболяващи средства. Така, че патологията и лечението на двете травми се
припокриват, т.е. подходът и резултатът е еднакъв.
По отношение на ищеца М. А. С.:
Документацията на Окръжна болница на гр. Крайова сочи, че са били
установени - контузия на главата и мозъка първа степен; линейна горно-задна
фрактура на черепа без неврологични дефицити; контузия на горната устна.
Този ищец не е бил преглеждан и лекуван в УМБАЛ Св.Георги ,
гр.Пловдив, поради което мнението на вещото лице е, че описаната тежка
патология не може да се приеме. В заключение заявява, че контузиите / по
крайниците и тялото/ са причинили болки и страдания, като възстановяването
е в рамките на около 10-5 дни без негативни последици.
За ищцата М. А. С. : Според медицинските документи от Румъния
лицето е получило - счупване на тялото на голямо пищялната кост в дясно, в
средна трета. При приемането й в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, в КОТ с
И3№44544 от дата 18.07.17г., е поставена диагноза - закрита фрактура на
дясна подбедрица. След направени предоперативна подготовка и консултации
е оперирана на 24.07.17г. , като е извъшено открито наместване на фрактурата
на голямопищялната кост с метална остеосинтеза - плака и винтове. Гладък
след оперативен период. Проведена е антибиотична, антитромбоцитна и
болкоуспокояваща терапия. Изписва се на 01.08.17г. с указание за постелен
режим. Осем месеца по-късно отново е приета в УМБАЛ „Св. Георги“, където
на 16.03.18г. , под обща анестезия е извършено оперативно отстраняване на
металните тела. На направената контролна рентгенография на 15.03.18г. е
установено наличие на напълно зараснала фрактура на дясна голямопищялна
кост с метална плака с винтове.
Според експертите, изготвили двете СМЕ, в представения
доказателствен материал от Р. Румъния и УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив се
установяват сериозни необясними противоречия в медицинската
документация. В румънските документи са описани значително количество
травми, които са документирани като „вторични диагнози“ , но в България не
са потвърдени. Не са представени и никакви образни изследвания в
потвърждение на тези заключения. Мнението на вещите лица е, че това са
9
само работни, предварителни диагнози, които са били в процес на уточняване
и доказване. Този извод е обоснован с това, че и в трите И.З. дежурният
ортопед-травматолог е отбелязал в обективното състояние на пострадалите че
пациентите са „в задоволително общо състояние“. И тримата са били
консултирани „задължително“, според изискванията на КП с интернист,
анестезиолог и ортопед-травматолог. Никъде в техните консултации не са
установени обективно и анамнезтично травмите, описани от румънските
медици като „вторични диагнози“. В подкрепа на това бил и фактът, че А. С. е
опериран със спинален блок. Според вещите лица, ако е била налице такава
травматична патология, операцията е нямало да бъде възможна с поставянето
на този вид анестезия. На представените снимки не се виждат данни и следи
от фрактура на ацетабулума, а и оперативният екип не е забелязал такава
патология.
В обобщение, възприемайки и двете заключения на СМЕ като обективни,
компетентни и обосновани, съдът приема, че в резултат на ПТП ищците са
получили следните телесни увреждания:
А. С. - Счупване на тялото на бедрената кост, закрито, довело до трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 7-8 месеца,
както и 2 разкъсно-контузни рани на дясната мишница ;
М. С. - Счупване на други части на подбедрицата - закрито (фрактура крурис
декстра), довела до трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за период от 70-80 дни;
Р. Б. - Други неуточнени увреждания на шийния отдел на гръбначния мозък.
Фрактура процесси транзверзи С5-С6, Вулнус лацероконтузум регио
фронталис капитис – обработена- довели до трайни затруднения на на
движението на врата и главата за период от 30 дни.
М. С.- контузии по крайниците и тялото.
Всички останали увреждания, описани в медицинската документация на
Окръжна болница в гр.Крайова по отношение на ищците не се потвърждават
от останалите доказателства по делото. Напротив, наличието им се отрича с
обоснованото мнение на вещите лица.
За състоянието на ищците и преживените от тях болки, страдания и
неудобства са изслушани показанията на свид.Р. А.- близка родственица- леля
на ищеца А. С.. Свидетелят споделя преките си впечатления и съобщава , че ги
придружавала по време на престоя им в болницата в гр.Пловдив, след което, в
продължение на около година, те отседнали в дома и тя продължила с грижите
за тях. Били много зле. А. и Р. били на легло дълго време. А. ползвал подлога
почти една година. Не можел да се обслужва сам. Баща му го къпел, а
свидетелката къпела Р.. Когато А. се опитвал да стена и да отиде до тоалетна,
му причернявало и дори имало случи да припадне. Изпитвал силни болки в
крака, приемал обезболяващи. Ходел с патерици. Свидетелката се грижила и
10
за М.. Хранела я в устата. Кракът все още не бил възстановен, леко покуцвала.
Младото момиче се притеснявало от това. Раната й сърбяла, зачервявала се. Р.
имала дълбоки рани на рамото и на челото. Също не можела да се обслужва
сама. Не можела да си движи главата. За М. се грижила баба му. Той се
оплаквал от главоболие и болки в гърдите, където се бил ударил.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в онези части, които
кореспондират с мнението на вещите лица относно вида и характера на
получените телесни увреждания от ищците и периода, необходим за
възстановяването им, както и за търпените в този период болки, страдания и
неудобства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема,
че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което са причинени вреди, подлежащи
на обезщетяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът се ръководи от
критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД .
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху физиката и психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за същите има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр., са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД/.
В аспекта на казаното и като взе предвид възрастта на всеки ищец,
характера и броя получени увреждания, продължителността и интензитета на
търпените в резултат на тях болки, страдания и неудобства, продължителното
обездвижване и затрудняване на движенията на пострадалите А. С.- около 8
месеца, и М. С.- около 100 дни, невъзможността на последните двама да се
обслужват сами за не малък период, преживените оперативни интервенции -
две операции на М. и една на А., интензитета на търпените физически болки
от оперативните интервенции, преживеният стрес от самото ПТП, социално-
икономическите условия към момента на увреждането и установените лимити
по застраховката "Гражданска отговорност", настоящият състав намира, че
полагащото се обезщетение за ищеца А. С. възлиза на 45 000 лв., за Р. Б.- 7 000
лв., за М. С.- 5000 лв. и за М. С.- 15 000 лв., колкото са заявени с исковата
молба.
11
Доказани по основание и размер с представените документи- фактури и
касови бонове, са и претендираните имуществени вреди, изразяващи се в
разходите, направени за лечението на А. и Мадине .
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалите.
На първо място , не се установява от доказателствата по делото
обстоятелството, че броят на пътниците в процесното МПС е допринесъл за
нанесените на ищците увреждания.
На следващо място, действително от заключението на КСМАТЕ се
установява, че всички те са пътували в нарушение на чл.137а и чл.137б от
ЗдвП- без поставени обезопасителни колани и обезопасителни системи за
малолетните деца. Само по себе си обаче това обстоятелство не води
непременно до принос за вредоносния резултат. В случая експертите заявяват,
че при конкретния механизъм на ПТП- директен страничен удар от дясната
страна на автомобила при съприкосновението със стълб, поставените
предпазни колани не биха предотвратили уврежданията , получени от ищците
А. С., Р. Б. и М. С.. За А. С. ударът на автомобила е в страничната дясна врата
с деформация навътре към купето. Механизмът при такава травма е директен,
както показват и получените от него травми, които са концентрирани от
дясната страна на тялото и таз/ този ищец е стоял на дясната седалка на
средния ред в МПС/. При такъв страничен сблъсък предназначението на
предпазния кола отпада. При ищцата Р. Б., получила травми в областта на
шийните прешлени и главата, както и при ищеца М. С. с травми в главата,
предпазният колан има същото значение. Така изводът по отношение на тези
трима пострадали е, че дори и с предпазни колани уврежданията биха били
същите.
Различен е изводът на експертизата по отношение на малолетната М..
Според вещите лица, за да се получи напречната фрактура на
голямопищялната кост в дясно, тялото на детето е политнало и е било в
съприкосновение с твърд, тъп предмет, т.е., ако М. С. е била в детско столче
или с предпазен колан, е нямало да получи тази увреда. За да бъде направен
обаче извод за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
да се докаже по несъмнен начин кои конкретни противоправни действия или
бездействия на пострадалия са допринесли за настъпване на вредите/ в този
смисъл решение по т. д. № 596/12 г. на II т. о., решение по т. д. № 1858/13 г. на
I - т. о. /. В практиката, застъпена в решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. №
50177/16 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение от 07.02.2024 г. по т. д. №
1692/2022 г., второ т. о. на ВКС, е прието, че не е налице съпричиняване на
вредите от страна на пострадал, когато към датата на увреждането е малолетен
и не може да се приеме, че такова лице има установеното от закона - чл. 137а,
ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътува с поставен предпазен
колан; респ. - не може да се приеме, че съпричинява увреждането си чрез
бездействие - неизпълнявайки такова задължение. Посочва се, че в този
случай анализът на разпоредбите на чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП сочи, че
задължение, както да превозва малолетен в МПС, оборудвано със система за
обезопасяване на деца, както и да използва същата (да постави предпазен
12
колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е
направило), има водача на превозното средство. Пострадалото малолетно не
допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в
МПС, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената
на водача завишена грижа в тези случаи. В конкретния случай доколкото към
датата на настъпване на пътното транспортно произшествие пострадалата е
била малолетна, следва да се приеме, че тя няма как с противоправно
бездействие да е съпричинила настъпването на вредите. Те са резултат от
противоправното поведение на водача, който е превозвал малолетното дете в
нарушение на нормите начл.137а-чл.137д ЗДвП, чиято отговорност е
застрахована при ответника.
Следователно, определените от съда обезщетения се дължат в пълния им
размер.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. От
датата на увреждането- 16.07.2017 г., до датата на подаване на исковата молба
пред ПРС- 13.04.2022 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.378,
ал.2 КЗ.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 09.11.2018 г. с предявяване на
застрахователните претенции от ищците като увредени лица, поради което за
ответника е възникнало задължение за заплащане на законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, считано от
този ден до окончателното плащане. Ответникът обаче прави възражение за
погасителна давност и по отношение това акцесорно вземане, което
възражение съдът намира за основателно. Вземанията за обезщетения и лихви
се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. б) и б. в)
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че това вземане е погасено за периода от падежа
му на 09.11.2018 г. до 12.04.2019 г.вкл. (три години преди подаване на
исковата молба на 13.04.2022 г.) По тези съображения законна лихва следва да
бъде присъдена за периода от 13.04.2019 г. до окончателното й плащане, а
претенцията за заплащане на такава от датата на увреждането- 16.07.2017 г. до
12.04.2019 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда
съобразно размера на уважените искове , възлизаща на 3018,40 лв. , както и
направените разноски от БС в размер от 500 лв.изплатени на вещите лица.
Ищците не са направили разноски по делото, тъй като са освободени на
осн.чл.83, ал.2 ГПК, поради което такива не им се присъждат. Те са били
представлявани от адвокат безплатно на осн.чл.38 от ЗАдв., за което на
процесуалния представител ще се присъди едно общо възнаграждение в
13
размер от 7000 лв., което съответства на фактическата и правна сложност на
делото,продължителността на разглеждането му, както и на обема на
представената от адвоката защита. Като ориентир за размера съдът приема и
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на А. А. С. с ЕГН ********** сумата от 45 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 2 550 лв. за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение разходи, от които 1650 лв. - за закупуване
на дълъг реконструктивен пирон, използван при извършената интервенция, и
900 лв. – за медицински транспорт от Румъния до България, осъществен на
18.07.2017 г. , на Р. С. Б. с ЕГН ********** сумата от 7 000 лв. за
неимуществени вреди; на М. А. С. с ЕГН ********** сумата от 5 000 лв. за
неимуществени вреди и на М. А. С. с ЕГН **********, действаща чрез своите
родители и законни представители А. А. С. с ЕГН ********** и Р. С. Б. с ЕГН
**********, сумата от 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 910 лв.
за направени по повод на лечението й разходи за поставена заключваща
реконструктивна плака, всички причинени вследствие на ПТП, настъпило на
16.07.2017 г. на територията на Република Румъния при управление на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег. № ****, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 13.04.2019 г. до
окончателното им плащане , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
законна лихва за забава за периода от 16.07.2017 г. до 12.04.2019 г. вкл.
Решението е постановено при участието на Н. Р. Й. с ЕГН **********, Ю.
Р. Й. с ЕГН ********** и С. Р. Й. с ЕГН **********, като трети лица-
помагачи на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати ДТ в размер на 3018,40 лева и разноски в размер на 500 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адвокат Е. Г. Г. от АК-Пловдив сумата
от 7000 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ищците пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15