Р Е Ш Е Н И Е
№: 221 22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело
№ 2794 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „БКБ-92“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.Цар Симеон І №111, вх.2, ет.7, ап.14, представлявано от управителя Б.К.Б.,
чрез адвокат Т.В.К.-П. ***, против решение № 690/22.10.2021г., постановено по НАХД № 20212120202484
по описа на Районен съд - Бургас за 2021г., с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 546550-F567371 от 06.11.2020г. на директора на Дирекция „Обслужване“
при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.96, ал.1, изр.второ, вр.
чл.96, ал.10 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.178
от ЗДДС, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 600
лева.
Касаторът счита атакуваното съдебно решение за незаконосъобразно,
неправилно и немотивирано, като иска отмяната му, с отмяна и на потвърденото с
него НП или алтернативно намаляване размера на наложената санкция. Заявява, че
противно на приетото от районния съд, той не е оспорвал, че двете дружества са „свързани
лица“. Възражението му е, че контролните органи не са събрали доказателства за еднородна
дейност на дружествата по смисъла на чл.96, ал.10 от ЗДДС. Счита и че е
допуснато съществено процесуално нарушение относно датата на нарушението. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адвокат Т.К.-П.,
поддържа жалбата по изложените в нея основания и искания.
Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
основателност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено като неправилно, тъй като по делото липсват доказателства
за свързаността на търговските дружества.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 546550-F567371
от 06.11.2020г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, с
което на касатора за нарушение на чл.96, ал.1, изр.второ, вр. чл.96, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.178 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 600 лева. В хода на производството било
установено, че на 10.08.2020г. „БКБ-92“ЕООД подало заявление за регистрация по
чл.96, ал.1 от ЗДДС, поради достигнат оборот от 49`157,85 лева за периода от
26.05.2020г. до 08.08.2020г. По повод заявлението била извършена проверка от
контролните органи. Те установили, че в същия търговски обект в гр.Бургас, ул.Родопи
№22, търговската дейност последователно била осъществявана от „ТДК-11“ООД и „БКБ-92“ЕООД.
Двете дружества били „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.3, б.„а“ от ДР на
ДОПК, тъй като управителят и едноличен собственик на „БКБ-92“ЕООД – Б.К.Б. е
племенник на Т.Б.Т., управител и съдружник в „ТДК-11“ООД. Контролните органи
приели също, че двете дружества извършват еднородна дейност, при ползване на
еднакви активи в един и същ търговски обект – заведение за бързо хранене. Освен
това за периода от 01.07.2019г. до 09.06.2020г. „ТДК-11“ООД реализирало оборот
334`841,41 лева, който се приело за реализиран и от „БКБ-92“ЕООД, като започнал
извършване на еднородна дейност, считано от 10.06.2020г. Отделно от своя страна,
на 10.06.2020г. дружеството-касатор реализирало от собствена дейност оборот в
размер на 860,24 лева. Поради това е направен извод, че на 10.06.2020г. „БКБ-92“ЕООД
реализирало оборот по чл.96, ал.10 от ЗДДС в размер на 335`701,65 лева и от
тази дата е започнал да тече срокът за регистрация. Същият е изтекъл на
17.06.2020г. и в него „БКБ-92“ЕООД не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС. Такова заявление е било подадено едва на 10.08.2020г. Поради това срещу
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), а в последствие и оспореното пред районния съд НП.
За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По отношение датата на
нарушението е отчетено, че се касае за бездействие при което органът посочил
датата на която оборотът е бил достигнат – 10.06.2020г. От тази дата бил
изчислен 7-дн. срок по чл.96, ал.1 от ЗДДС, в който не е било подадено
заявление за регистрация. Съдът намерил, че по делото са спорни два факта –
дали двете дружества са „свързани лица“ и дали оборотът на едното следва да се
приеме като реализиран и от второто дружество. По отношение на първия факт, във
връзка с липсата на оспорване от страна на жалбоподателя, е прието за
установено, че управителите на двете дружества са роднини от трета степен по
съребрена линия, поради което дружествата са „свързани лица“. За правилна е
приета преценката на органа, че те извършват еднородна търговска дейност
доколкото е налице идентичност по отношение на две от посочените по-горе
характеристики, а именно – предлаганите стоки или услуги и ползваните активи. Поради
това като законосъобразно е намерено становището на контролните органи, че в
облагаемия оборот на „БКБ-92“ ЕООД трябва да се включи и оборотът, реализиран в
обекта от „ТДК-11“ООД на основание чл.96, ал.10 от ЗДДС.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка настоящият съдебен
състав намира оспореното решение за валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
На първо място следва да бъде споделен изводът на районния съд, че „ТДК-11“ООД
и „БКБ-92“ЕООД са свързани лица, заради признанието на този факт и в
касационната жалба. Ето защо не може да се възприеме заключението на прокурора
за недоказаността му. Почиваща на събрания доказателствен материал е и
преценката, че двете дружества извършват еднородна търговска дейност, поради
установената идентичност по две от характеристиките по чл.96, ал.10, изр.второ от ЗДДС – предлаганите услуги и ползваните
активи. Този извод е основан на констатацията, че дейността е осъществявана в
един и същ търговски обект – заведение за бързо хранене, т.е. идентичност на
ползвания актив, където се осъществявала една и съща услуга – предлагане на
храна. Този извод се доказва както от АУАН, акта за регистрация на „БКБ-92“ЕООД
от 21.08.2020г., разпита на актосъставителя пред съда, така и от представените
писмени доказателства от дружеството-жалбоподател пред районния съд – справка
за реализираните обороти на двете дружества в същия търговския обект – „Бърза
закуска“ и отчетите на фискалната памет на касовите им апарати.
По тази причина се може да бъде възприето възражението на касатора, че по
делото липсват доказателства за наличието на еднородна дейност по смисъла на
чл.96, ал.10 от ЗДДС. Не се възприема и възражението за допуснато процесуално
нарушение при определяне на датата на нарушението, като изводите на районния
съд в тази насока следва да бъдат споделени на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК и не е нужно да бъдат преповтаряни.
Въпреки установената свързаност на дружествата и еднородността на дейността
им, касационният състав намира, че контролните органи и районният съд
неправилно са приели наличие на основанията по чл.96, ал.1, изр.второ, вр.
чл.96, ал.10 от ЗДДС за включване в оборота осъществен от „БКБ-92“ЕООД на
реализирания оборот от „ТДК-11“ООД. Това е така защото второто дружество е било
регистрирано по ЗДДС, което се установява както от съкратените отчети на
касовата му памет (л.41 и сл. от делото РС), така и от разпита на
актосъставителя пред съда.
В облагаемия оборот за задължителна регистрация може да се включва само
оборот, който е реализиран от нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от
закона хипотези, които в случая не са налице. Чл.96, ал.1 от ЗДДС не допуска в
този оборот да бъде включен и достигнат оборот от регистриран търговец. Ал.10
от същия член, на който се позовават органите по приходите и районния съд, не
прави разширение на това изискване, така както същото се допуска от чл.96, ал.4
от ЗДДС. Уредбата на посочената ал.10 има за цел избягването на случаите когато
недобросъвестви лица използват различни субекти за избягване регистрацията по
ЗДДС. Настоящият случай не е такъв, тъй като „ТДК-11“ООД е било регистрирано. В
тази връзка следва да се отбележи и че както данъчните норми, така и нормите
свързани с реализирането на административно-наказателната репресия, не могат да
се тълкуват разширително, тъй като те са с публичноправен, респективно
санкционен характер, което не позволява нито разширително тълкуване, нито
прилагане по аналогия.
Изложеното налага извод, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна с отмяна на
потвърждаващото го решение на районния съд.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 690/22.10.2021г., постановено по НАХД №
20212120202484 по описа на Районен съд - Бургас за 2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 546550-F567371 от 06.11.2020г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП-Бургас, с което на „БКБ-92“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Цар Симеон І
№111, вх.2, ет.7, ап.14, за нарушение на чл.96, ал.1, изр.второ, вр. чл.96,
ал.10 от ЗДДС, на основание чл.178 от ЗДДС, е наложено административно
наказание имуществена санкция от 600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.