Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември,
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 839 по описа за
2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Б.И. ” АД да заплати
следните суми:
1.
на Д.Н.Д. – 67 500,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл.
223 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Н. Кинчев Д., настъпила на 14.10.2016 г. вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 13.10.2015 г., плюс законната лихва от 14.10.2015
г. до окончателното изплащане;
2. на адвокат П.К. – 2 239,66 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 2 700,00 лева държавна такса и 87,38 лева възнаграждение
за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Д.Д. е със съдебен адрес –
адвокат К.,***, офис 10 - а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на Д.Д. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 67 500,00
лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА Д.Д. да заплати на З. „Б.И. ” АД
2 033,88 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 350,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва
частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната
сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба. Ищецът не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] Д.Д. заявява в искова молба от 28.12.2015
г., че на 13.10.2015 г. нейният баща Н. Д. е участвал в ПТП, което е било
предизвикано от М.И.. Вследствие на ПТП Н. Д. е починал. Гражданската
отговорност (ГО) на М.И. е била застрахована при ответника Б.И..
[7]
От смъртта на баща ѝ ищцата е претърпяла болки и страдания, които тя
оценява на 200 000,00 лева. Б.И. не е заплатил обезщетение на ищцата. Затова тя моли съда да осъди Б.И. да ѝ
заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. исковата
молба, л. 2-3 от настоящото дело).
2. По писмения
отговор на ответника
[8]
Ответникът Б.И. е оспорил предявения иск. Той твърди, че:
1. М.И.
не е причинил процесното ПТП;
2.
търсеното обезщетение е прекомерно;
3. Н.
Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е управлявал каруца в тъмната
част на денонощието без поставени светлоотразители в задната ѝ част, като
се е движил в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно (вж. писмения
отговор, л. 16-17).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Н.
Д. е бил роден на *** г. Той е имал шест деца. Д.Д. е била най-голямото от тях
и е била родена на *** г. (вж. удостоверението за наследници, л. 9-10). Н. Д. е
бил добър баща и човек, и се е грижел за семейството си. Той се е занимавал с
дърводобив.
[10]
През 2010 г. Д.Д. се е омъжила в гр. Сливен и е живеела там със съпруга си и
трите си деца. Н. Д. ***, което е на около седем километра от гр. Сливен. Той
често е посещавал дъщеря си Д. и ѝ е помагал, когато е имала нужда (вж.
показанията на свидетелите С.И Й., л. 124).
[11]
На 13.10.2015 г. около 21:50 часа по първокласен път I-6, в зоната на км 410+6, след разклона
за село Блатец, област Сливен в посока към гр. Бургас се е движил лек автомобил
„Пежо“, управляван от М.И. със скорост от около 95 км/ч (вж. заключението на
вещото лице А., л. 106-114, и присъдата, л. 81-88). Било е тъмно, а М.И. е
управлявал автомобила на къси светлини (вж. показанията на свидетеля И., л.
122).
[12]
В същото време и в същата посока в средата на дясната лента, пред лекия
автомобил „Пежо“, се е движила каруца, чийто водач е бил Н. Д.. Каруцата е била без
светлоотразители и без обозначаващи светлини, което не е позволявало тя да бъде
забелязана. Автомобилът „Пежо“ е застигнал каруцата и я е ударил с предната си
дясна част в задната лява част (вж. заключението на вещото лице А. и
присъдата).
[13]
Тъй като М.И. се е движил на къси светлини, той е могъл да забележи каруцата,
когато е бил на 40-50 метра от нея, а е реагирал на опасността, когато е бил на
38-39 метра преди мястото на удара, докато опасната му зона е била 106 метра. Затова
ударът за М.И. не е бил предотвратим, освен ако той се е движил със скорост до
65 км/ч или е управлявал автомобила с включени дълги светлини (тогава
видимостта му напред би била над 140 метра). М.И. би могъл да предотврати удара
и, ако в задната си част каруцата е имала светлоотразители – тогава М.И. би
могъл да я забележи от над 100-150 метра – както и, ако каруцата се е движила
най-вдясно на дясната лента, а не по средата ѝ (вж. заключението на
вещото лице А. и разпита му, л. 123).
[14]
От удара Н. Д. е получил увреждания, от които е починал на 14.10.2015 г. (вж.
присъдата и акта за смърт, л. 8). Не се спори, че към този момент гражданската
отговорност на М.И. ***.
[15]
Д.Д. е преживяла тежко смъртта на баща си. На погребението му ѝ е
прилошало. Тя все още обича да говори за баща си и тогава, сълзите ѝ
потичат (вж. показанията на свидетелите С.И Й.).
[16]
Д.Д. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от
адвокат (вж. л. 4). Б.И. е заплатил 3 000,00 лева на адвокат (вж. л. 13) и
70,00 лева разноски на свидетел (вж. л. 46). Съдът е изплатил 250,00 лева от
бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (вж. л. 124-гръб).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] Д.Д. е предявила иск по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223,
ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди. Искът е
частично основателен.
1. По исковете по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр.
1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:
[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на
починалия вследствие на застрахователно
събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. III.2. от ППВС
4/1961 г.).
[19] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие,
покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на
виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4. вследствие
на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. Д.Д. е дъщеря на Н. Д.;
2. Н. Д. е участвал в
процесното ПТП;
2. ПТП е причинило смъртта
му;
3. виновен за настъпването
на ПТП е бил М.И. (това се установява от присъдата, която е задължителна в тази
ú част за настоящия съд), а неговата гражданска отговорност е била
застрахована при Б.И.;
4. Д.Д. е преживяла тежко
смъртта на баща си Н. Д.;*** не е изплатил на Д.Д. обезщетение за неимуществени
вреди.
[21] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на
дължащото се обезщетение.
[22] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да
даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[23]
Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно
право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са
приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение.
Впоследствие, от
[24]
Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
причиняването на смърт са:
1. възрастта
на увредения;
2.
общественото му положение;
3.
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди (вж. т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС
149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[3]).
[25] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на смъртта на пострадалия (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т.
795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[5].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[27]
Съдът установи, че към 13.10.2015 г. Н. Д. е бил на 43 години, а дъщеря му Д.Д.
на 21 години. Н. Д. е имал шест деца, като Д.Д. е била най-голямото от тях. Той
е бил добър баща и човек, и се е грижел за семейството си, като се е занимавал
с дърводобив. Съдът също установи, че Д.Д. е била омъжена и е живеела в отделно
домакинство от баща си, но на около седем километра от него. Той често е
посещавал дъщеря си Д. и ѝ е помагал, когато е имала нужда. Д.Д. е
преживяла тежко смъртта на баща си. На погребението му ѝ е прилошало. Тя
все още обича да говори за баща си и тогава, сълзите ѝ потичат.
[28] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно
лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева и 1 000 000,00 лева
при две и повече увредени лица, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева при
едно увредено лице и 5 000 000,00 лева при две и повече увредени лица
(вж. пар. 27 от ПЗР на КЗ). След 11.06.2012 г. този размер при едно увредено
лице вече е 2 000 000,00 лева.
[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла
от 2013 г. до 13.10.2015 г. Размерите на минималната работна заплата са били: 290,00
лева от 01.05.2012 г.[6] до 01.01.2013 г.; 310,00
лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[7];
340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[8];
360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[9];
380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[10].
Увеличението от 2013 г. до 13.10.2015 г. е 22,58% (380,00-310/310).
[30]
В
правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри три решения, с
които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени от пълнолетно дете от смъртта на негов родител, починал в резултат
на събития през периода 2012 г.- 2015 г. С тях САС е присъдил обезщетения за:
а.
80 000,00 лева – едно решение за събитие от 2012 г.[11];
б.
100 000,00 лева - едно решение за събитие от 2012 г.[12];
в. 120 000,00 лева - едно решение за събитие от 2012
г.[13].
[31] В свои решения
настоящият съд е присъждал на пълнолетно дете следните обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на негов родител, настъпила през периода 2012
г.-2015 г.:
а. 65 000,00 лева – едно решение за събитие от 2012
г.[14]
(решението не е влязло в сила);
б. 85 000 лева и 90 000,00 лева – едно решение
за събитие от 2012 г.[15]
(решението е било потвърдено от 2-ри с-в на САС с решение по гр. д.
1 929/2014 г.);
в. 100 000,00 лева едно решение за събитие от 2013
г.[16]
(решението е било потвърдено от 10-ти с-в на САС с решение по гр. д.
4 239/2016 г.);
г. 110 000,00 лева едно решение за събитие от 2012
г.[17]
(решението е било частично отменено от 12-ти с-в на САС, който е определил
обезщетение от 140 000,00 лева с решение по гр. д. 5 309/2015 г.); едно
решение за събитие от 2013 г.[18]
(решението не е влязло в сила); едно решение за събитие от 2014 г.[19]
(решението не е влязло в сила)
д. 120 000,00 лева едно решение за събитие от 2013
г.[20]
(решението не е влязло в сила); едно решение за събитие от 2014 г.[21]
(решението не е влязло в сила)
е. 140 000,00 лева едно решение за събитие от 2014
г.[22]
(решението не е влязло в сила).
[32] Близки
до настоящия случай, но не идентични, са случаите, които съдът е разгледал по:
гр. д. 8 491/2013 г. - 110 000,00 лева обезщетение; гр. д. 8 7111/2015
г. – 120 000,00 лева обезщетение; гр. д. 2 592/2015 г. (само по
отношение на сина, живеещ с починалия си родител) – 120 000,00 лева
обезщетение; гр. д. 3 168/2015 г. – 140 000,00 лева обезщетение. Пострадалите
по тези случаи са починали по-рано от Н. Д. (в периода 2012-2014 г.). Като
отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 135 000,00 лева е
справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Д.Д..*** е възразил, че Н.
Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е управлявал каруца в тъмната
част на денонощието без поставени светлоотразители в задната ѝ част, като
се е движил в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно. Съдът приема
възражението за основателно.
[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д.
286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[23].
Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т.
О. по т. д. 762/2010 г.).
[35] Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има
два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта – отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. В случая съдът
установи, че на каруцата на Н. Д. не е имало нито червени светлоотразители
отзад, нито вляво е имало светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина. Ако
е имало такива, М.И. е щял да забележи каруцата над 100 метра преди мястото на
удара и да предотврати ПТП. Нещо повече, каруцата на Н. Д. се е движила по
средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, което, ако е било
направено, М.И. би могъл да предотврати удара. Ето защо съдът приема, че Н. Д.
е допринесъл за настъпването на ПТП, като определя процент на съпричиняване 50.
[36] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът
намалява дължащото се обезщетение на 67 500,00.лева. Ето защо съдът осъжда
Б.И. да заплати на Д.Д. 67 500,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.
2. По разноските
[37]
Ищецът търси и разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван
безплатно от адвокат.
[38]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска за 67 500,00 лева при предявен размер от 200 000,00
лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на адвокат К. 2 239,66 лева възнаграждение
с ДДС (200 000,00-100 000,00х0,02+ 3530,00х1,2). Съдът осъжда Б.И. да
заплати по сметка на СГС 2 700,00 лева държавна такса и 84,38 лева
възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[39]
Б.И. също търси разноски. Той е направил разноски за 3 070,00 лева.
[40] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля иска за 132 500,00 лева при предявен размер от 200 000,00
лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 2 033,88 лева
разноски по делото (3 070,00х132 500,00/200 000,00).
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС
е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е
постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това
решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на
противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК,
по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения
да следва.
Настоящият
съд следва разрешението, приемащо, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от
самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Това решение е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.
[4] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното
обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно
определените лимити на застрахователните компании по застраховка ГО.
[5] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[6] Вж. Постановление 300/10.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление 250/11.10.2012
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Вж. Постановление 419/17.12.2014
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[10] Вж. Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[11] Вж. решение на САС
1931-2014-1-ви с-в по гр. д. 2340/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП е починал 81-годишният баща на ищцата. Той е бил жизнен и енергичен човек;
спазвал е стриктен хранителен режим; грижил се е за здравето си; често е
предприемал разходки в парка. Въпреки възрастта си починалият не е имал
сериозни здравословни проблеми и е водил здравословен начин на живот. В
резултат на ПТП пострадалият е бил в безсъзнание и е бил приет в болница,
където е починал от уврежданията след около осемнадесет дни. В периода на
болнично лечение съпругата му и дъщеря му са били неотлъчно до него,
осигурявали са му необходимите медикаменти, консумативи и грижи, търсели са
доброволци за кръводаряване. Съпрузите са живеели в спокойствие и
разбирателство, без скандали, двамата са обичали и подкрепяли много дъщеря си,
която е понесла тежко смъртта на баща си.
[12] Вж. решение на САС 1841-2014-4-ти с-в по гр. д. 793/2014 г.
Съдът е установил, че ищецът и починалият са имали силна
духовна връзка, основана на взаимни любов и разбирателство, като бащата
е подкрепял сина си
във всичко, включително и финансово за следването му,
което е било прекъснато цяла една година след смъртта на родителя. Непосредствено
след трагедията ищецът е изпаднал в
депресия, плачел е, не е можел да
повярва какво е станало. Още не е можел да
прежали загубата на баща си.
[13]
Вж. решение на САС
652-2015-7-ми с-в по гр.д. 4361/2014 г. Съдът е установил, че ищците са живеели
в едно домакинство с починалия. Тримата винаги са поддържали много добри
отношения помежду си. Баща им е бил много добър човек и е полагал грижи за
семейството си. Ищците трудно са понесли смъртта на баща си. Той им е оказвал
както материална, така и морална подкрепа.
Ищците са били лишени от възможността за вбъдеще да разчитат на неговата
подкрепа, а смъртта му е предизвикала значителни негативни изживявания.
[14] Вж. решение на настоящия съд по гр. д. 7 070/2013 г. Съдът е установил, че към 28.03.2012 г. починалата е била на 58 г., дъщеря ѝ е била на 35 години, а синът ѝ е бил на 34 години. Преди смъртта ѝ, здравословното състояние на починалата не е било добро. Тя е била с ампутирана лява подбедрица, имала е и сериозни сърдечно-съдови заболявания. Отношенията между починалата и децата ѝ са били нормални, те не са живеели в едно домакинство и са възприели смъртта на майка си, така както биха възприели смъртта на близък с подобна родствена връзка във всяко нормално семейство.
[15] Вж. решение на настоящия съд по гр. д. 2 021/2013 г. Съдът е установил, че към 29.09.2012 г. починалата е била на 76 години, а дъщеря ú на 55 години, единият ѝ син на 54 години, а другият на 49 години. Починалата е имала много добро семейство. Заедно със съпруга си те са отгледали децата си и са им помогнали да завършат образованието си, като двамата им сина са станали офицери от армията. Семейството е било задружно и въпреки че ищците не са живеели с майка си, те често са я посещавали, интересували са се от нея и са ù помагали. Починалата е била жизнена, работлива и активна, имала е малко стопанство и е участвала в културния живот на селото чрез подпомагането на клуба на пенсионерите. Ищците са понесли тежко смъртта на майка си, били са разстроени и със сълзи на очи. Те често са посещавали гроба ú.
[16] Вж. решението на настоящия съд
по гр. д. 3136/2013 г. Съдът е установил, че към 19.01.2013 г. пострадалата е
била на 61 години, а синът ú на 41 години. Той е бил женен и е живеел в
отделно домакинство от родителите си, но в същия град. Той ги е посещавал
често, като е помагал при разходките на болния си баща, който е бил с
ампутирани крака. Те са били много добро и сплотено семейство. Когато ищецът е
останал без работа, майка му е помагала с малката си пенсия. Ищецът е преживял
много тежко смъртта на майка си. Той е започнал често да плаче, станал е
по-мълчалив, обмислял е да продаде апартамента на родителите си, защото му е
навявал спомени от детството.
[17] Вж. решението на настоящия съд по гр. д. 8 491/2013 г. Съдът е установил, че към 27.05.2012 г. пострадалият е бил на 61 години, а децата му съответно дъщеря му е била на 36 години, а синът му е бил на 35 години. Когато дъщеря му е била на 11 години, а синът му на 10 години, баща им се е развел с майка им и той е упражнявал родителските права спрямо тях. Те са били много задружно семейство. Той се е грижил за децата си, бил е като баща и майка за тях. Те заедно са решавали възникнали проблеми. Ищците са приели много тежко смъртта на баща си. Те са скърбели за него, усещали са липсата му и често са посещавали гроба му. Те са се затворили в себе си и не са контактували с хората така, както преди смъртта му.
[18] Вж. решението на настоящия съд по гр. д. 8 711/2015 г. Съдът е установил, че към 16.06.2013 г. О.Й. е бил на 55 години, а дъщеря му Ж.Й. на 31 години. Те са били задружно, сплотено и единно семейство; заедно са посрещали нуждите, споделяли са радости и неволи. О.Й. е бил в много добро здраве. Той е бил бивш състезател по плуване, обичал е спорта, водил е здравословен начин на живот, бил е много грижовен съпруг и баща и, като глава на семейството, е осигурявал финансите му чрез негова оранжерия, в която е работел. Със съпругата му ги е свързвала голяма любов и винаги са вървели хванати за ръка. Той е очаквал да види сватбите на дъщерите си. Ж.Й. е ходила на студентски бригади в САЩ, а от около 2010-2011 г. се е установила да живее там. Тя си е идвала в България по два пъти в годината; планувала е сватба за септември 2013 г. Смъртта на О.Й. се е отразила много лошо на ищците. Отложена е била плануваната сватба на Ж.Й.
[19] Вж. решението на настоящия съд по гр. д. 2 592/2015 г. Съдът е установил, че към 17.01.2014 г. починалата е била на 68 години, нейните деца на 47, 45 и 43 години. Семейството на починалата. Те са били много работни, отглеждали са овце и, за да правят това са изминавали по пет километра пеш, отглеждали са и крави, били са за пример. Починалата е била в добро здраве. Докато децата на починалата са били малки, те са живеели с тях. След това те са се оженили и омъжили и са създали свои домове, които са били в близост до къщата на родителите им. Всички са се разбирали и са били весели и щастливи. Децата на починалата са преживели тежки нейната смърт, чиято внезапност ги е изненадала. Те са плакали, не са били вече радостни и щастливи. Синовете на починалата са престанали да посещават заведения.
[20] Вж. пак решение по гр. д.
8 711/2015 г. Съдът е установил, че към 16.06.2013 г. О.Й. е бил на 55
години, а дъщеря му С.Й. на 32 години. Те са били задружно, сплотено и единно семейство;
заедно са посрещали нуждите, споделяли са радости и неволи. О.Й. е бил в много
добро здраве. Той е бил бивш състезател по плуване, обичал е спорта, водил е
здравословен начин на живот, бил е много грижовен съпруг и баща и, като глава
на семейството, е осигурявал финансите му чрез негова оранжерия, в която е
работел. Със съпругата му ги е свързвала голяма любов и винаги са вървели
хванати за ръка. Той е очаквал да види сватбите на дъщерите си. От около
2006-2008 г. С.Й. е работела и е живеела в София, но всеки петък тя се е
прибирала, за да помага на родителите си. Тя не е била омъжена. Смъртта на О.Й. се е отразила много лошо на ищците.
[21] Това отново е решението по гр. д. 2 592/2015 г., но обезщетението е за
най-малкия син на ищцата, който е бил на 34-години и е живеел с нея и баща си в
едно домакинство, като той е имал свое семейство и деца.
[22] Вж. решение по гр. д. 3 168/2015 г. Съдът е установил, че към датата на ПТП - 30.10.2014 г. - починалият е бил
на 44 години, а неговата дъщеря е била на 22 години. Те са били сплотено
семейство и са живеели в разбирателство и хармония. Починалият е бил разведен, като
дъщеря му по собствено желание е останала да живее с баща си след развода.
Починалият е работил като златар. Той е поддържал финансово и се е грижел много
за своите родители и за дъщеря си. Връзката им е била много силна. Той е бил
добър човек и всички са го уважавали. Ищците са преживели много тежко смъртта на пострадалия. Те вече не са искали да
общуват с хората и да излизат навън, изпитвали са нежелание да се справят с
ежедневните си задачи. И тримата са били психически сринати (дъщерята и двамата
родители на починалия), което се е отразило и на здравословното им състояние.
Те са плакали и продължавали да плачат, като много често са посещавали гроба
му. Те не са могли спокойно да разказват за инцидента.
[23] И двете решения са постановени
по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.