РЕШЕНИЕ
№102
Гр.Русе, 14.06.2016г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично
съдебно заседание на 07 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Т.Н. като разгледа докладваното т.д.№9 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е искова молба от
„Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление,гр.София,ул.“Московско“
№19 чрез пълномощника А.Р.Г. с адрес *** срещу „Вици“
ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
с.Лесидрен,общ.Угърчин,обл.Ловеч,ул.“Стара
планина“ №13,представлявано от управителя Ц.И.Л.,“Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Мартен,обл.Русе,ул.“Витоша“
№4,представлявано от управителя Т. М. Й.,Ц.И.Л. ЕГН ********** с адрес *** и И.И.Л. ЕГН ********** с адрес ***.Твърди,че на основание
Договор за кредит №31 от 09.12.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД чрез Финансовия си център
в гр.Русе е предоставила на длъжника „Вици“ ЕООД чрез
управителя Ц.Л.,при съдлъжници „Гея Мод-64“ ЕООД с управител Т. Й. и
физическите лица Ц.И.Л. и И.И.Л. кредит в размер на
112970 лева,който договор за кредит е предоговорен по
отношение на обезпечението с Анекс №1 от 21.12.2013г. С нотариални покани ответниците „Вици“ ЕООД,Ц.И.Л. и И.И.Л.,а с
писмо с обратна разписка до „Гея Мод-64“ ЕООД ищеца ги е уведомил за дължимите
суми и че кредита е превърнат в предсрочно изискуем.“Банка ДСК“ ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК до
Русенски районен съд,който е издал такава заповед №4079/11.11.2015г.
и Изпълнителен лист №5164/12.11.2015г. по ч.г.д.№6655/2015г.,с който четиримата
ответници са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 112970 лева
главница,11520.87 лева просрочена лихва за периода 25.10.2014г.- 08.11.2015г.,сумата 7138.65
лева лихвена надбавка за забава за същия период,сумата 221.37 лева такси за
същия период,,ведно със законната лихва,считано от 09.11.2015г. до
окончателното плащане и разноски по това дело.Образувано е изпълнително дело
№20158330400878 при ЧСИ В.М..Със съобщение по ч.г.д. №6655/2015г. на
РС-Русе,получено от ищеца на 08.12.2015г.,същият е уведомен за постъпили възражения
от четиримата длъжници срещу издадената Заповед за
незабавно изпълнение и от това произтича правния интерес за завеждането на този
иск.Моли съдът да признае за съществуване на вземането на „Банка ДСК“
ЕАД,произтичащо от Договор за кредит №31 от 09.12.2013г. и Анекс №1 от
21.12.2013г.,по силата на който ответниците „Вици“
ЕООД ЕИК ***,“Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК ***,,Ц.И.Л. и И.И.Л.
са солидарно задължени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 112970 лева
главница,11520.87 лева просрочена лихва за периода 25.10.2014г.-
08.11.2015г.,7138.65 лева лихвена надбавка за забава за периода 06.02.2015г.-
08.11.2015г.,221.37 лева такси за периода 09.12.2014г.- 04.11.2015г.,законната
лихва върху главницата считано от 19.11.2015г.,както и разноските по
заповедното производство.Прави доказателствени искания: да се приемат писмените
доказателства,да се изиска и приложи ч.г.д. №6655/2015г. на РРС,да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника „Гея Мод-64“ЕООД е подал в срок отговор на исковата молба,с който
твърди,че същата е неоснователна и недоказана.Признава,че между „Банка ДСК“ ЕАД
и „Вици“ ЕООД има сключен договор за кредит №31 от
09.12.2013г. и това дружество е съдлъжник.С писмо от 17.04.2015г. длъжника „Вици“ ЕООД е поискал от „Банка ДСК“ ЕАД да му бъде
представена справка за размера на задължението му към този момент.На
20.04.2015г. същият е получил отговор,че към 18.04.2015г. по два договора за
кредит има задължение в размер на 146448.30 лева,включващо главница,лихви,такси
и разноски и е указано по коя банкова сметка ***.НА 20.04.2015г. с международен
банков превод от VP Bank Лихтенщайн,видно от
платежното нареждане,от клиентската сметка на „Вици“
ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД е извършено плащане по посочената банкова сметка ***ост 156408 лева.Датата на вальор
на трансфера е 25.04.2015г.,транзакцията е с №153248В47634,а за превода са
заплатени комисионна и такса в размер на 446.65 евро.“Банка ДСК“ ЕАД твърди,че
не може да приеме така направеното плащане,без да обосновава причини за
това.Банката следва да изпълни задължението си по договора и да приеме това
плащане.Счита,че длъжника „Вици“ ЕООД е заплатил
добросъвестно цялото си задължение към банката,поради което моли съдът да
постанови решение,с което да признае извършеното плащане,че дължимите
задължения по Договор за кредит №31/09.12.2013г. са изцяло погасени и да
признае за несъществуващо вземането по този договор на банката.Представя
писмени доказателства.
Ответника Ц.И.Л. е подал в срок отговор на исковата молба,с който твърди,че
същата е неоснователна и недоказана.Признава,че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Вици“ ЕООД има сключен договор за кредит №31 от
09.12.2013г. и това дружество е съдлъжник.С писмо от 17.04.2015г. длъжника „Вици“ ЕООД е поискал от „Банка ДСК“ ЕАД да му бъде
представена справка за размера на задължението му към този момент.На
20.04.2015г. същият е получил отговор,че към 18.04.2015г. по два договора за
кредит има задължение в размер на 146448.30 лева,включващо главница,лихви,такси
и разноски и е указано по коя банкова сметка ***.НА 20.04.2015г. с международен
банков превод от VP Bank Лихтенщайн,видно от
платежното нареждане,от клиентската сметка на „Вици“
ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД е извършено плащане по посочената банкова сметка ***ост 156408 лева.Датата на вальор
на трансфера е 25.04.2015г.,транзакцията е с №153248В47634,а за превода са
заплатени комисионна и такса в размер на 446.65 евро.“Банка ДСК“ ЕАД твърди,че
не може да приеме така направеното плащане,без да обосновава причини за
това.Банката следва да изпълни задължението си по договора и да приеме това
плащане.Счита,че длъжника „Вици“ ЕООД е заплатил добросъвестно
цялото си задължение към банката,поради което моли съдът да постанови решение,с
което да признае извършеното плащане,че дължимите задължения по Договор за
кредит №31/09.12.2013г. са изцяло погасени и да признае за несъществуващо
вземането по този договор на банката.Представя писмени доказателства.
Ответника И.И.Л. е подал в срок отговор на
исковата молба,с който твърди,че същата е неоснователна и
недоказана.Признава,че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Вици“
ЕООД има сключен договор за кредит №31 от 09.12.2013г. и това дружество е
съдлъжник.С писмо от 17.04.2015г. длъжника „Вици“
ЕООД е поискал от „Банка ДСК“ ЕАД да му бъде представена справка за размера на
задължението му към този момент.На 20.04.2015г. същият е получил отговор,че към
18.04.2015г. по два договора за кредит има задължение в размер на 146448.30
лева,включващо главница,лихви,такси и разноски и е указано по коя банкова
сметка ***.НА 20.04.2015г. с международен банков превод от VP Bank Лихтенщайн,видно от платежното нареждане,от
клиентската сметка на „Вици“ ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД
е извършено плащане по посочената банкова сметка ***ост
156408 лева.Датата на вальор на трансфера е
25.04.2015г.,транзакцията е с №153248В47634,а за превода са заплатени
комисионна и такса в размер на 446.65 евро.“Банка ДСК“ ЕАД твърди,че не може да
приеме така направеното плащане,без да обосновава причини за това.Банката
следва да изпълни задължението си по договора и да приеме това плащане. С оглед
на факта,че банката не приема плащането „Вици“ ЕООД е
подал искова молба до Софийски градски съд с искане да се признае направеното плащане и да се приеме,че
задължението на дружеството към банката е погасено,т.е. тя няма вземане към
дружеството.Образувано е гр.д.№8090/2015г-по описа на Софийски градски
съд,което не е приключило.Тъй като предмета е идентичен с този по процесното
дело моли то да бъде спряно.Счита,че длъжника „Вици“
ЕООД е заплатил добросъвестно цялото си задължение към банката,поради което
моли съдът да постанови решение,с което да признае извършеното плащане,че
дължимите задължения по Договор за кредит №31/09.12.2013г. са изцяло погасени и
да признае за несъществуващо вземането по този договор на банката.Представя
писмени доказателства и моли за изслушване на международна експертиза.
Ответника „Вици“ ЕООД. е подал в срок отговор на
исковата молба,с който твърди,че същата е неоснователна и
недоказана.Признава,че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Вици“
ЕООД има сключен договор за кредит №31 от 09.12.2013г. и това дружество е
съдлъжник.С писмо от 17.04.2015г. длъжника „Вици“
ЕООД е поискал от „Банка ДСК“ ЕАД да му бъде представена справка за размера на
задължението му към този момент.На 20.04.2015г. същият е получил отговор,че към
18.04.2015г. по два договора за кредит има задължение в размер на 146448.30
лева,включващо главница,лихви,такси и разноски и е указано по коя банкова
сметка ***.НА 20.04.2015г. с международен банков превод от VP Bank Лихтенщайн,видно от платежното нареждане,от
клиентската сметка на „Вици“ ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД
е извършено плащане по посочената банкова сметка ***ост
156408 лева.Датата на вальор на трансфера е
25.04.2015г.,транзакцията е с №153248В47634,а за превода са заплатени
комисионна и такса в размер на 446.65 евро.“Банка ДСК“ ЕАД твърди,че не може да
приеме така направеното плащане,без да обосновава причини за това.Банката
следва да изпълни задължението си по договора и да приеме това плащане. С оглед
на факта,че банката не приема плащането „Вици“ ЕООД е
подал искова молба до Софийски градски съд с искане да се признае направеното плащане и да се приеме,че
задължението на дружеството към банката е погасено,т.е. тя няма вземане към
дружеството.Образувано е гр.д.№8090/2015г-по описа на Софийски градски
съд,което не е приключило.Тъй като предмета е идентичен с този по процесното
дело моли то да бъде спряно.Счита,че длъжника „Вици“
ЕООД е заплатил добросъвестно цялото си задължение към банката,поради което
моли съдът да постанови решение,с което да признае извършеното плащане,че
дължимите задължения по Договор за кредит №31/09.12.2013г. са изцяло погасени и
да признае за несъществуващо вземането по този договор на банката.Представя
писмени доказателства и моли за изслушване на международна експертиза.
С допълнителна искова молба ищеца прави уточнения,че за изискуемите суми по
Договора за банков кредит №31/09.02.2013г. има издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК против ответниците.Въз основа на това е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.Съгласно извлеченията от
счетоводните книги на банката
задължението на ответниците не е погасено.Сметката на кредитора не е
заверена- чл.305 ТЗ.Счита,че няма основание за спиране на настоящото дело и за
спиране изпълнителните действия на ЧСИ.
С допълнителен отговор на исковата молба ответника „Вици“
ЕООД заявява,че поддържа становището изразено в отговора на исковата молба,а
именно,че с международен банков превод е извършено плащане по посочената от
„Банка ДСК“ ЕАД банкова сметка ***.С това задълженията към банката по по този банков кредит били изцяло погасени.Твърди,че са
представени доказателства за съществуването на превода и че вината за неосъщствяването на транзакцията е на ищеца и това може да
се докаже от специализирана международна експертиза.Възразява за допускането на
съдебно-счетоводна експертиза искана от ищеца.Поддържа искането за спиране на
настоящото дело до решаване на г.д. №8090/2015г.но СГС.Възразява срещу искането
на ищеца да не бъде спряна изпълнителното дело на ЧСИ.Счита,че претендираната
от ищеца сума в размер на 131850.89 лева не кореспондира с
извлеченията,представени им от банката и възразява срещу начислените лихви след
25.04.2015г..Претендира направените по делото разноски.
С допълнителен отговор на исковата молба ответника И.И.Л.
заявява,че поддържа становището изразено в отговора на исковата молба,а
именно,че с международен банков превод е извършено плащане по посочената от
„Банка ДСК“ ЕАД банкова сметка ***.С това задълженията към банката по по този банков кредит били изцяло погасени.Твърди,че са
представени доказателства за съществуването на превода и че вината за неосъщствяването на транзакцията е на ищеца и това може да
се докаже от специализирана международна експертиза.Възразява за допускането на
съдебно-счетоводна експертиза искана от ищеца.Поддържа искането за спиране на
настоящото дело до решаване на г.д. №8090/2015г.но СГС.Възразява срещу искането
на ищеца да не бъде спряна изпълнителното дело на ЧСИ.Счита,че претендираната
от ищеца сума в размер на 131850.89 лева не кореспондира с
извлеченията,представени им от банката и възразява срещу начислените лихви след
25.04.2015г.
Другите двамата ответници „Гея Мод-64“ ЕООД и Ц.И.Л. не са подали
допълнителни отговори на исковата молба.
.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор по делото, че „Банка
ДСК“ ЕАД ЕИК*** и ответника „Вици“ ЕООД ЕИК ***,представлявано
от Ц.И.Л. са сключили Договор за банков кредит 031 от 09.12.2013г.,по силата на
който на втория-кредитополучател е отпуснат инвестиционен кредит в размер на
112970 лева за рефинансиране на главница
по Договор за кредит №8 от 28.03.2012г.,сключен между кредитора и
кредитополучателя.В този Договор за инвестиционен кредит като съдлъжници са
записани и другите ответници по делото: „Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК ***,представлявано
от Т. М. Й.,И.И.Л. ЕГН ********** и Ц.И.Л. ЕГН **********.Съгласно
3.1.2 от Договора крайния срок за усвояване на кредита е 3 месеца от датата на
сключването му- до 09.03.2014г. и кредита се усвоява еднократно.В следващата
т.3.3 е записан гратисен период 15 месеца от
сключването на договора до 09.03.2015г.В т.4 е определен крайния срок за
погасяване на кредита- 16 месеца от датата на сключване на договора за кредит
до 09.04.2015г.В срока по т.4 погасяването на кредита се извършва еднократно за
сметка на получаваните средства от финансовата помощ,изплатени във връзка с
успешното реализиране на проекта между кредитополучателя и ДФ „Земеделие“,без
това да се смята предсрочно погасяване.Съгласно т.9.1 от договора за
предоставения кредит кредитополучателя заплаща на кредитора годишна лихва в
размер на 9.50%,формирана от едномесечния СОФИБОР,който е променлива величина и
към подписването на договора е 0.479% и договорена надбавка 9.021%- постоянна
величина.Олихвяването на кредита и изплащането се извършва ежемесечно на 25
число.В срока на усвояването на кредита кредитополучателя заплаща само лихва
върху ползваната и непогасена част от кредита.След усвояването на кредита
започва погасяването на главницата,заедно с уговорената лихва върху остатъка от
кредита.В раздела за задълженията на страните в т.15.1 ж,з кредитополучателя се
задължава да уведоми кредитора за всички свои банкови сметки в лева и
чуждестранна валута,открити в други банки и клонове на кредитора преди и след
сключване на договора,да открие разплащателна сметка при кредитора и да насочва
постъпления по нея.Съгласно т.21 от договора кредиторът прилага задължително
следните санкции: а/При неплащане на част или цялата погасителна вноска по
главницата в уговорените срокове банката събира от кредитополучателя лихва
върху размера на редовната главница,включваща договорената лихва /9.50%/ и
наказателна надбавка от 10% или 19.50%.
б/При неплащане на част или цялата дължима лихва кредитополучателя
заплаща лихва по т.9.1 и наказателна надбавка 10%. в/При изискуемост-заплаща наказателна лихва
върху размера на цялата главница и наказателна надбавка 10%.Към Договора за
кредит №31 от 09.12.2013г. е сключен между страните Анекс №1 от 21.12.2013г.,в
който е описано обезпечението по договора.Във връзка с отговорите на
ответниците по исковата молба,а те са еднакви за четиримата,същите са
представили и еднакви доказателства-документи изписани не на български и
заверени от всеки тях,че са верни с оригинала.Съгласно представените преводи на
български език единият документ е международен банков превод,с дата на нареждане 20.04.2015г.,сума на банковия
превод 80000 евро,равностойност на 156408 лева,описани са комисионна и такса.Като
клиент наредител е записан Вици
ЕООД,а като банка бенифициер Банка ДСК България и е
записана една негова сметка.Основанието е погасяване на целия дълг ведно с
такси и лихви за забава по кредитни
сметки по Договор за кредит №9 от 28.03.2012г. и Договор за кредит №31 от
09.12.2013г.Там е записана препоръка към бенифициера
по нареждане да прилага правилата за секюритизиране
за мрежата клиенти с кредитен рейтинг в ААА клас на банката-изпращач VP Банка Лихтенщайн.Периода за
изравняване на нивата е 25.04.2015г.Другият превод е на съобщение,съгласно
което СУИФТ СЕРВИЗ БЮРО съобщава на ВП Банка Лихтенщайн,в качеството и на
изпращач на транзакцията,с цел да ги уведоми,че бенифициерът
на международно платежно нареждане с описан номер, Банка ДСК България не е
изпълнил нашите изисквания за секюритизиращ канал за
изпращач с рейтинг ААА,в резултат на което нямат нямат
разрешение за извършване на прехвърлянето на сумата.Уведомяват ги,че може да
предприемат процедура по арбитраж за покриване на загуби от блокиране на
средствата.По настоящото дело е приложено ч.г.д.№6655/2015г.по описа на
Русенския районен съд,откъдето е видно,че по заявление на банката е издадена
Заповед №4079 от 11.11.2015г. по чл.417 ГПК,с която
се разпорежда длъжниците „Вици“
ЕООД ЕИК ***,“Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК *********, Ц.И.Л. и И.И.Л.
да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 112970 лева-просрочена
главница по договор за банков кредит,сумата 11520.87 лева- просрочена лихва за
периода 25.10.2014г.-08.11.2015г.,7138.65 лева-лихвена надбавка за забава за
периода 06.02.2015г.-08.11.2015г.,221.37 лева-такси за периода
09.12.2014г.-04.11.2015г.,законната лихва върху главницата,счетано
от 09.11.2015г. до окончателното плащане,2637.02 лева разноски по делото и
2224.55 лева юристконсултско възнаграждение.Срещу
тази заповед са подали възражение четиримата ответници по делото,а иска предмет
на делото е подаден от заявителя в законния едномесечен срок.По делото е приета
икономическа експертиза,по която страните не са имали възражения и която съдът
възприема изцяло като обоснована и компетентна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Ответници по иска са оспорилите заповедта длъжници.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответниците-длъжници-възраженията,
които го погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че
ответника не е изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на
което последният бил обявен за предсрочно изискуем. Спора по делото се свежда
до това, сумите,които се претендират по исковата молба отговарят ли на
задължението на ответниците по процесния договор за
банков кредит и погасени ли са те от ответниците чрез международен банков
превод на сумата 80000 евро в „Банка ДСК“ЕАД по нареждане на ответника „Вици“ ЕООД,поради което ответниците считат,че иска следва
да бъде отхвърлен.
Според съда отговора на първият
въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението
на икономическата експертиза е установено, че кредита от 112970 лева по Договор
за банков кредит №31/09.12.2013г. е усвоен от „Вици“
ЕООД на 20.12.2013г.,като е извършен превод по разплащателното му сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД. Олихвяването на
усвоената главница е извършено съгласно уговореното в т.9.1 от договора-
едномесечния СОФИБОР и надбавка 9.021,или с 9.50%. Лихви по тази точка кредитополучателя е
заплащал редовно на 25 число,както е уговорено в договора от 25.01.2014г.до
25.06.2014г.,а след това има плащания не
всеки месец или лихва по т.9.1 е заплатил общо 8684.15 лева,санкционна лихва по
т.21 е заплатил 1148.02 лева и годишна такса 1022.33 лева.Срокът за погасяване
на дълга по Договор №31 от 09.12.2013г.,съгласно т.4 е 09.04.2015г.Тъй като
кредитополучателя или съдлъжниците не са сторили това,“Банка
ДСК“ ЕАД е извършила последно осчетоводяване на задължението по този договор
към 15.04.2015г.,а то е както следва: главница 112970 лева,редовна лихва по
т.9.1-5552.87 лева,наказателна лихва по т.21-752.80 лева,годишна такса за
обслужване-107.37 лева или общо задължение 119383.04 лева.За изискуемостта на
кредита „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила „Вица“ ЕООД,Ц.И.Л. и И.И.Л.
с нотариални покани и с писмо „Гея Мод-64“ ЕООД.След това на
09.11.2015г.банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК до Русенски районен съд като е посочила четиримата длъжници.Към тази дата,съгласно заключението на вещото лице
ответниците дължат главница 112970 лева,просрочена лихва по т.91-11520.87
лева,наказателна лихва при просрочие по т.21-7138.65
лева,годишна такса обслужване-107.37 лева,такси за нотариални покани-114 лева
или ОБЩО 131850.89 лева.Това са сумите и по издадената Заповед №4079 от 11.11.2015г. по чл.417 от ГПК на Русенския районен съд,която
ответниците солидарно дължат.Ответниците обаче твърдят,че установителния
иск следва да бъде отхвърлен,тъй като „Вици“ЕООД е
извършил плащане по посочената от „Банка ДСК“ ЕАД сметка в размер на 80000
евро,представляваща равностойност на 156408 лева и с това е погасена изцяло
задължението.Заключението на иконоимическата
експертиза е категорично,че такова плащане по сметка на „Банка ДСК“АД не е
извършвано.Съгласно чл.305 от ТЗ плащането се смята за извършено със заверяване
сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на
кредитора.В полза на тяхното твърдение ответниците представят писмени
доказателства-едно нареждане за превод от „Вици“ЕООД
на клон №Роуд Таун за сумата 80000 евро към банка-бенифициер
„Банка ДСК“ гр.София като към нея записани специални указания:Да направят
тяхната сметка,приемаща ниво на Секюритизиране с
рейтинг ААА клас на банката-изпращач ВП Банка Лихтенщайн и е даден срок
25.04.2015г.Другото доказателство е съобщение от VP BANK LTD /Британски Вирджински Острови/ до ВП Банка Лихтенщайн,с
което го уведомява,че бенифициера на международно платежно
нареждане „Банка ДСК“ България не е изпълнила изискванията за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг ААА вд резултат на което те нямат разрешение за извършване на
прехвърлянето на сумата и е налице блокиране на средствата.От тези документи
следва да се направи категоричния извод,че превод на сумата 80000 евро в „Банка
ДСК“ ЕАД не е направен и такива суми не са постъпили по сметката и.Това се
признава от ответника Ц.Л. в устните състезания,където заявява,че парите остават в буферна транзитна зона и че
транзакцията не е осъществена.Становището на ответниците е,че за това вина има
банката-ищец и изпада в забава по чл.95 ЗЗД.Както бе описано по-горе страните
по делото са сключили Договор за кредит №31/09.12.2013г.,по силата на който Вици“ ЕООД като кредитополучател и другите трима ответници
като съдлажници са поели задължение да заплатят
главницата по кредита,лихви и такси за обслужване на кредитора „Банка ДСК“ЕАД
по определена там сметка.По тази сметка кредитополучателя е заплащал част от
дължимите лихви и такси,по тази сметка следва да се издължат и всички дължими
суми,което изключително задължение на ответниците.В този договор „Банка ДСК“
ЕАД не е поемала ангажимент за секюритиращ канал и от
това не може да се направи извод,че тя необосновано не дава съдействие на
длъжника.Договора,така,както е подписан от страните по него следва да се спазва
от тях и това е неговата цел.Нещо повече,съгласно чл.20а от ЗЗД същия има
силата на закон,за тези които са го сключили.Задължение на ответниците е да
направят така,че плащането да стане със заверяване сметката на кредитора.
Ето защо съдът намира, че задължението на ответниците към
банката е в размера, посочен по-горе от заключението на вещото лице, поради
което и установителния иск следва да бъде уважен изцяло,каквато
е сумата и по заповедното производство.
С оглед изхода на спора, ответниците дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 4861.57лв. , както и сумата 2937.02лв.
разноски за настоящата инстанция.
По
тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „Вици“ ЕООД ЕИК ***,“Гея Мод-64“ ЕООД
ЕИК ***,Ц.И.Л. ЕГН ********** и И.И.Л. ЕГН **********,че
дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК*** сумата 112970 лева- главница,ведно
със законната лихва от 19.11.2015г. до окончателното изплащане на
вземането,както и 11520.87 лева- просрочена лихва за периода
25.10.2014г.-08.11.2015г. и сумата 221.37 лева- такси за периода
09.12.2014г-04.11.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№6655/2015г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Вици“
ЕООД ЕИК ***,“Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК ***,Ц.И.Л. ЕГН **********
и И. И.Л. ЕГН ********** да заплатят
солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *** сумата 4861.57 лева разноски за заповедното производство,както
и сумата 2037.02 лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: