Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д.гражданско
дело № 8826 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД, предявен от Н.Д. Д.,
ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адв. А.М. против З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, получени в
резултат от ПТП на
15.03.2017 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна
лихва върху нея, считано от
14.09.2017 г. (денят следващ
датата, на която е изтекъл 3 месечния срок за
произнасяне по щетата) до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди,че произшествието е настъпило по вина на С.Т.С.,
който при управление на лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с per. № ********е блъснал със шофьорската врата движещия се по ул.
„Добруджа“ в гр. гр. Хасково велосипедист
Н.Д. Д.. За горния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Твърди,че е получил удар в главата и счупване на горния край
на лакътната кост,от които увреждания в продължение на три месеца е търпял
болки и неудобства.
Моли съда да постанови решение ,с което да уважи изцяло предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът З. „Б.И.“ АД, *** оспорва предявения иск по основание и размер. В тази връзка оспорва, че е причинен деликт, от който е настъпила
описаната в исковата молба травма, във
връзка с процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване
на вредата от страна на
ищеца, който с поведението си се е поставил в превишен риск спрямо
нормалния, като е извършил и конкретно нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно – не е подсигурил
достатъчно странично разстояние от автомобила,
който изпреварва като така се
е поставил в превишен риск, реализиран от водача на
спрелия лек автомобил, който е отворил вратата и е настъпил удар.
На следващо място, оспорва иска като
превишен по и счита, че с оглед на
представената от ищеца медицинска документация справедливото обезщетение следва да бъде не
повече от 5000 лв.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.03.2017 г., по описа на ОД на
МВР-Хасково се установява,че на
15.03.2017 г., около 15:30 часа,
в гр. Хасково, на ул. „Добруджа“
при № 53, водачът на спрелия л.а.
марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ********, без да се е убедил,
че няма да
създаде пречки и опасност за другите
участници в движението, отваря шофьорската си врата, вследствие
на което удря преминаващия покрай него велосипед,
управляван от Н.Димитров, който от удара пада
на земята удряйки главата и лявата си ръка
в асфалта.
За лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с per. № ********е имало валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № BG/02/116001884524 сключена
на 09.07.2016 г., валидна от 09.07.2016 г. до 08.07.2017 г.
От заключението на приетата от съда комплексна съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертиза се установява на база писмените материали по
делото,че ищецът е получил неразместена фрактура на върха
на „олекранона“ ( клюновидния израстък) на лявата лакътна кост.“ Лакътната става е била обездвижена
с мека превръзка, а в последствие - с поставена лакътна
ортеза за срок 1 месец.След свалянето на ортезата,
поради образуваната „контрактура“ (блокиране) на ставата ищецът
провел амбулаторни рехабилитация. Цялото лечение ищецът провел амбулаторно, без да е лекуван
на стационар или по оперативен
път. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца
е приключил за срок от 2 месеца,без остатъчни негативни последици. Полученото счупване е довело на пострадалия
болки и страдания - за срок от
2 месеца, като най силни болките
са били през
първите 2 седмици, непосредствено след злополуката и около 2 седмици по време
на раздвижването на лактната става
след свалянето на ортезата.
Според авто-експерта на базата на оскъдните данни
по делото,може да се заключи,че ПТП-то е настъпило при удар на велосипедиста във
предната лява врата/шофьорската/ на автомобила,която е била отворена от водача С.С..Според експерта ако вратата е била отворена 2 секунди и
повече преди удара,велосипедиста е могъл да го избегне,в противен случай ударът
е бил непредотвратим.
От показанията на св.Албена Димитрова /майка на ищеца/ се установява, че пострадалия
е бил зле,когато още в деня на катастрофата отишъл в поликлиниката за превръзка,с
болки в ръката,който продължили около месец,през което време трудно се
обслужвал сам ,но това не попречило да ходи на училище.
От показанията на св. С.С. /участник в ПТП-то/ се
установява, че пострадалия велосипедист се е блъснал не във вратата на
автомобила,а в задната му част.Според свидетеля преди да отвори вратата е
погледнал в огледалото за обратно виждане и тъй като не е имало никой е
предприел отварянето й.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи
вредите, които противоправно и виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се
приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях.
По делото няма спор,а и се установява от справката от ГФ на л.18 от
делото,че за лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с per. № ********е имало валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № BG/02/116001884524 сключена
на 09.07.2016 г., валидна от 09.07.2016 г. до 08.07.2017 г.
Няма спор,че по молба на ищеца получена от ответника на 11.06.2017 г. е образувана щета
№ НЩ-4369/03.07.2017 г., по която не е
извършено плащане.
произшествието е
настъпило по вина на С.Т.С., който в
нарушение на чл.95,ал.1 ЗДвП е отворил предната лява врата на автомобила без да
се увери, че това няма да попречи на останалите участници в движението и да
създаде опасност за тях,като във вратата се блъснал минаващия покрай автомобила
велосипедист. Съдът приема за установен именно този механизъм на
произшествието,тъй като е ясно посочен в съставения същия ден констативен
протокол за ПТП,който протокол е подписан и от водачът на автомобила без
забележки,т.е. последния се е съгласил с описания механизъм. Показанията на
последния като свидетел на 21.11.2019 год. установяващи различна фактическа
обстановка не отговарят на истината и се възприемат като защитно средство на
виновния водач да избегне отговорността за противоправното си деяние.
Следва да се отбележи,че когато конставивния
протокол е съставен от органите на
МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена
сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, така и за самото
удостоверително изявление.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като не е подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобила, който изпреварвал
се възприема от съда,тъй като в нарушение на чл.42,а1,т.1 ЗДвП велосипедиста не е подсигурил достатъчно място от изпреварвания
автомобил,при условие,че въобще не е навлязъл в лентата за насрещно
движение,каквото е изискването на чл.41 ЗДвП. Съпричиняването според съда е в
размер на 50 %.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е основателен.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взема пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания в началния период след злополуката и
продължилите такива около месец. По
делото няма данни за остатъчни увреждания или усложнения свързани с лечението
на пострадалия.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените е
основателен в размер за сумата от 8 000 лв. и след приспадане на приетия процент
съпричиняване следва да се уважи са сумата от 4000 лв. ведно със законната
лихва по правилото
на чл.497,ал.1 КЗ считано от 14.09.2017 год. до
окончателното й изплащане.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца
болки и страдания и тяхната сравнително кратка продължителност и нисък интензитет
и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната.
Над уважения размер до претендирания от 26 000 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските в производството:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в
размер на 1800 лв. – за адвокатско възнаграждение и 319 лв. за експертизи и
свидетел.
На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде
осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 160 лева и за експертизи от
бюджета на съда в размер на 48 лв.
Съдът не присъжда разноски на ищеца,макар да е претендирал такива за
адвокатско възнаграждение,тъй като няма доказателства в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „*****да заплати на Н.Д.Д., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. А.М., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД сумата 4 000 лв. -обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при пътно-
транспортно произшествие на 15.03.2017 год., ведно със законната лихва считано от 14.09.2017 год.
до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск над уважения размер до предявения от 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 160 лева и разноски за експертизи в размер на 48 лв.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.,
ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******** сумата от 2119 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: