№ 326
гр. Габрово, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101031 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на А.Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово,
ул. „**********” № 17, ет. 1, ап. 2, предявена срещу В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, бул. „********” № 68, ет. 2, ап. 3.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е в тежко здравословно
състояние и трудно подвижна, като след смъртта на сина й ответникът й обещал, че ще
й осигури лечение при нужда и в случай, че почине ще я изпрати по обичайния ред. За
тази цел ищцата предала на ответника сумата от 4800 лева, с уговорката да внесе
сумата в банков сейф и от там да тегли необходимите суми. Ответникът от своя страна
не изпълнил задължението си, а похарчил парите които му дала, поради което с
нотариална покана от 27.10.2020 г. ищцата го поканила в десетдневен срок да й върне
сумата. Ответникът върнал на ищцата сумата от 1600 лева след което преустановил
плащанията, като оставала дължима сумата от 3200 лева. С оглед изложеното моли
съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищцата сумата 3200
лева, представляваща невърната част от получената от ответника сума, с която
неоснователно се бил обогатил.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не депозиран отговор на исковата молба. В
съдебно заседание ответникът изрично признава предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и видно от документ от 25.01.2020 г., подписан от
страните в настоящото производство, ищцата А.Г. М. предоставила на ответника В. Н.
Н. сума в размер на 4800 лева, която сума ответникът се задължил да внесе в банков
сейф и от там да тегли необходимите суми за лечение на ищцата, а в случай на смърт
да заплати необходимите разходи за погребение.
1
С нотариална покана, рег. № 7849 от 27.10.2020 г. на Нотариус Колев, № 299 в
регистъра на НК, ищцата поканила ответника В. Н. Н. в десетдневен срок от
получаване на поканата да й върне получената сума. Видно от отбелязването поканата
е връчена на адресата на 16.11.2020 г..
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификация чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за поръчка,
извършване на престация от страна на ищеца на сума в размер на 4800 лева,
получаването й от ответника, както и развалянето на договора, поради неизпълнение,
съответно неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на
полученото по разваления договор.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й
последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия правото на ищеца фактически състав.
Основанието и размерът на предявения иск не се оспорват. В хода на
производството ответникът В. Н. Н. изрично признава иска, но тъй като ищецът не е
направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, то не са
налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга
страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на
делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и
правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от
самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни.
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед направеното признание на иска и липсата събрани
доказателства в противен смисъл се установява наличието на всички елементи от
пораждащия правото вземане, фактически състав.
От изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическият състав,
предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от страна по двустранен договор е
получена престация на парична сума в размер на 4800 лева, като договорът е развален,
поради виновно неизпълнение на задължението на страната-изпълнител, като на
16.11.2020 г. волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната
такава, с което правното основание за получаване на сумата, каквото представлява
сключеният договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за
периодично изпълнение, има обратно действие. С отпадане на правното основание за
2
получаване на сумата в правната сфера на получилата я страна, възниква задължение за
връщането й, като ищцата изрично признава, че е получила от ответника частично
плащане в размер на 1600 лева. Ето защо предявеният осъдителен иск за изравняване
на неоснователно обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 3200 лева (4800 лева – 1600 лева).
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба, но при съобразяване на факта, че ищецът претендира законна лихва
считано от влизане на решението в сила, то следва да се присъди от този момент в
приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който доказва такива в размер на сумата 628 лева, съгласно
представен списък и която сума е формирана от заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева и внесена държавна такса в размер от 128 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” №
68, ет. 2, ап. 3, да заплати на А.Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 17, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата 3200
лева (три хиляди и двеста лева) – невърната част от получена на отпаднало основание
от ответника сума в размер на 4800 лева – по прекратен (развален) договор за поръчка,
ведно със законната лихва върху сумата от влизане на решението в сила до
окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес. гр. Габрово, бул. „********” № 68,
ет. 2, ап. 3, да заплати на А.Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
„**********” № 17, ет. 1, ап. 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 628 лева
/шестстотин двадесет и осем лева/ –– разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
3