№ 151
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503217 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 10.05.2021г по гр.д. № 247/2020г СОС, ТО, 1 състав е отхвърлил
иска на Х. И. Г. срещу ЗД „Бул инс“АД за заплащане на сумата от 40 000лв-
обезщетение по договор за задължителна застраховка ГО за настъпило на 25.12.2019г
ПТП . Поради несбъдване на процесуалното условие съдът не е разгледал предявеният
като евентуален обратен иск от застрахователя против помагача В.М.. С решението си
съдът е възложил разноски по делото.
С допълнително решение от 20.07.2021г по същото дело СОС е оставил без
уважение молбата на ЗД Бул инс АД за допълване на решението от 10.05.2021г с
отбелязване участието в процеса на трето лице, помагач на страната на застрахователя.
С определение от 20.07.2021г СОС е осъдил, по реда на чл.248 от ГПК, ЗД Бул
инс АД да заплати на В. Б. М. сумата от 1800лв, разноски по делото.
Решението от 10.05.2021г на СОС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Х.Г.,
представляван от адв. Н. , изцяло, с оплаквания за незаконосъобразност. Въззивникът
поддържа, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, че не
е ценил в съвкупност събраните по делото доказателства, че необосновано е приел за
1
установени едни факти , а не е приел за установени други доказани факти. Оспорва
възприетия от съда механизъм за настъпване на ПТП. Моли съда, след като съобрази
събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отмени
решението на СОС и да уважи предявения иск.
Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗД Бул инс АД и
третото лице- негов помагач В.М. оспорват депозираната въззивна жалба като
неоснователна. Застрахователят заявява при евентуалност, че поддържа всички свои
възражения, наведени с отговора на ИМ.
По делото е постъпила въззивна жалба против допълнителното решение на СОС
от 20.07.2021г от ЗД“Бул инс“АД с оплакване за неправилност на същото.
Застрахователят моли въззивният съд да отмени допълнителното решение на СОС и да
постанови допълване на диспозитива на решението с отбелязване участието на трето
лице помагач на страната на застрахователя.
В о.с.з. въззивникът Х.Г. се представлява от адв. Н., която поддържа въззивната
жалба и моли предявеният иск да бъде изцяло уважен. Поддържа, че се установява
противоправното поведение на водача на МПС М., както и че застрахователят носи
отговорност за причинените вреди от ПТП на ищеца. Претендира разноски по делото,
за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от застрахователя.
Въззивникът – ответник ЗД Бул инс АД не се представлява в о.с.з.Депозира
писмена молба, с която заявява поддържане на въззивната жалба на застрахователя и
оспорване на жалбата на ищеца. Моли решението на СОС да бъде потвърдено.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави под
евентуалност възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна.
Третото лице- помагач на ответника В.М. се представлява от адв. Г.а, която
оспорва жалбата на ищеца.Счита, че предявеният иск не е доказан. Поддържа
възражение за съпричиняване на деликта и увреждането от страна на ищеца.
Претендира разноските, направени по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Депозирана е писмена защита от В.М., с която се моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Моли предявеният обратен иск да бъде отхвърлен изцяло.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
2
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивните жалби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица , съставен на 25.12.2019г на посочената дата е настъпило ПТП в района на
мандра Опицвет с л.а. Пежо 107, управляван от В.М., като съставителят на протокола е
удостоверил възприетия от него факт, че водачът няма СУМПС и при изпробване за
алкохол е дал положителен тест за 0.37промила алкохол в кръвта. В протокола е
удостоверено, че има пострадало лице- Х.Г.. Записано е, че ПТП е настъпило като
водачът е загубил управление над автомобила.
В протокола е вписано и не е спорно между страните, че водачът на л.а. Пежо е
застраховал своята ГО при ответника.
В о.с.з. на 24.02.2021 е изслушан свидетеля В. А. , пътник в л.а. Пежо при
насътпване на ПТП, който установява, че автомобилът е бил управляван от
В.М..Установява още, че са били тръгнали от с. Опицвет към с.Безден . Според
свидетелят водачът В. нямал СУМПС и те с ищеца знаели това. Установява още, че
преди да тръгнат били в дома на свидетеля и употребили алкохол, като В. пийнал
малко бира. Според свидетеля в автомобила ищецът седял вдясно на предната седалка,
а свидетелят - отзад. Свидетелят установява, че не може да посочи скоростта на
движение на автомобила. ПТП станало на завой, пътят бил хлъзгав, излезли леко от
3
пътя, там имало бабуна и тогава Х. дръпнал ръчната спирачка и автомобилът започнал
да се върти. Според свидетелят когато излезли от пътя В. опитал да овладее колата, но
тогава Х. дръпнал ръчната спирачка и колата започнала да се върти, да се обръща,
ударили се в оградата, влачили се някъде седем-осем метра и колата била по таван.
Според свидетеля било валяло дъжд и вечерта станало студено и се е заледил пътя.
Свидетелят установява още, че скоро е видял ищеца и той е в перфектно състояние,
ръката му е добре, работи с нея. Установява още, че никой от тях в колата не е бил с
обезопасителен колан. Свидетелят установява още, че когато Х. дръпнал спирачката
колата била напуснала пътя с едната си част, с дясната си част започнала да напуска
пътя и преди да дръпне спирачката автомобилът не се е въртял. Въртенето около
оста, започнало след като Х. дръпнал спирачката. Автомобилът се завъртял надясно,
но не може да каже точно.
В о.с.з. на 24.02.2021г е изслушана и САТЕ, изготвена от в.л. Д. , съобразно
която автомобилът преди ПТП се е движил с около 50кв/ч, което се установява от това,
че ПТП е настъпило в зона на населено място. Според вещото лице ПТП е могло да
бъде избегнато , ако водачът е контролирал непрекъснато своя автомобил. Според
вещото лице от деформациите по автомобила може да се направи извод, че
автомобилът се е преобърнал по таван, като се е завъртял само веднъж на 180 градуса
около надлъжната си ос , като липсват следи от деформации по задната част на
автомобила и така, върху таван е преминал косо през платното за движение, като с
челната си лява част е достигнал оградата на мандра Опицвет.
В о.с.з. на 27.01.2022г е изслушана допълнителна САТЕ, изготвена от в.л. М.,
която дава заключение, че на 25.12.2019г в тъмната част на денонощието л.а. Пежо
107, управляван от В.М. се е движил със скорост от 93.50км/ч в посока от центъра на с.
Опицвет към път ІІІ-811. Водачът изгубил контрол над управлението на автомобила
при десен завой, при което десните колела напуснали платното за движение,
преминавайки през намиращото се на 1м вдясно от платното дръвче и земна неравност.
В този момент пътникът до водача – ищецът Г. задействал ръчната спирачка.
Последвало преобръщане на автомобила около надлъжната му ос, плъзгане по таван и
ротация и със задната си част напред автомобилът напуснал платното за движение,
преминал през помощния път и се ударил в оградата на мандра Опицвет. Вещото лице
дава заключение за скоростта на движение на автомобила преди ПТП като съобразява
следите, описани в протокола за оглед, деформациите на автомобила и мястото, на
което е установено движението. Вещото лице сочи още, че безопасната скорост в
конкретния пътен участък е до 67км/ч , а разрешената по закон- до 50км/ч.Изготвяйки
заключението си вещото лице е ползвало и събраните по делото свидетелски
показания, снимковия материал, приложен по делото и констативния протокол за ПТП.
Според вещото лице автомобилът става технически неуправляем при движение с
установената скорост и активирана ръчна спирачка. При рязко дърпане на ръчната
4
спирачка задните колела блокират и това води до неконтролируемо движение. Според
вещото лице в конкретния случай водачът на л.а. Пежо е загубил управление когато
автомобилът е напуснал пътното платно с десните си колела. При това положение и
при движение със скорост над 93км/ч и съществуващата неравност на пътя и без
задействана ръчна спирачка би се достигнало до преобръщане на автомобила.
В о.с.з. вещото лице допълва, че най-вероятно ПТП би настъпило и без дръпната
ръчна спирачка. Най –вероятно, поради високата скорост и неравностите по пътя,
автомобилът пак е щял да се обърне дори и без дърпане на ръчната спирачка, но
дърпането на спирачката е допринесло за преобръщането.
Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. М. изцяло. При отговаряне
на поставените въпроси вещото лице е съобразило всички събрани по делото
доказателства/ първоначалната САТЕ е изготвена преди изслушването на свидетелите
по делото/, дадените отговори от вещото лице са мотивирани на база специалните
познания, поради наличието на които вещото лице е назначено. Отговорите на
въпросите са пълни, обяснени ясно и логично и подкрепени при изслушването на
вещото лице в о.с.з. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът
счита, че изцяло следва да ползва дадените отговори от в.л. М. при формиране на
своето вътрешнто убеждение по делото.
По делото е изслушано и заключение на СМЕ, изготвено от в.л. Т., съобразно
което вследствие на ПТП ищецът е получил голяма разкъсно-контузна рана в областта
на лакътя на лявата ръка, подлежащо разкъсване на сухожилието на триглавия мускул
на лявата мишница. Преминал е през оперативно лечение изразяващо се в хирургична
обработка на раната и шев на сухожилието. На ищеца е приложена медикаментозна
терапия. Според вещото лице липсват данни за усложнения при лечението на ищеца.
Същият не се е явил на преглед , чрез който да се определи състоянието на ръката към
настоящия момент.Според вещото лице при добре протекло и без усложнения
възстановяване на травмата не следва да се наблюдават остатъчни явления. Единствено
като видима последица на травмата е голям ръбец от заздравяването на раната, който
причинява загрозяване на крайника. Според вещото лице в резултат на причинените
травматични увреждания е била налице силна болезненост в първите 10-15 дни от
травмата, които впоследствие на намалели до пълното им изчезване в срок от около 1-
1,5 месеца. Според вещото лице отчитайки конкретния механизъм на ПТП е без
значения за получаване на конкретните травматични увреждания обстоятелството дали
пострадалият е бил или не е бил с поставен обезопасителен колан. Поставянето на
предпазен колан не би могъл да предотврати получените увреждания.
В о.с.з. на 16.04.2021г е изслушана свид. А. Г., майка на ищеца, която дава
показания, че синът й имал охлузвания на главата. Наложила му се е операция тъй като
на лявата ръка мускулът и връзките били скъсани. Според свидетелката над месец
5
ищецът се възстановявал, до края на януари, но все още изпитва болка. Успял да се
възстанови в пълен обем, но има още болка. Според свидетелката раната на главата му
се възстановявала около половин месец, тогава му махнали конците. Ръката му беше
поставена в шина и била обездвижена, до края на януари носил шината и превръзката.
Все още изпитва болка в лакътя.
Свидетелските показания са повърхностни, но обективни, подкрепени от
останалите доказателства по делото. Свидетелят споделя факти, възприети от него като
очевидец, поради което показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата
обстановка по делото.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Пежо В.М.
противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за движение
по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни увреждания. Този
извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните допълнителна САТЕ,
СМЕ и свидетелските показания, съобразно които водачът на МПС Пежо е допуснал
нарушения на ЗДвП, а именно на чл.21 и чл. 20,ал.2 от ЗДвП. Водачът на МПС е
управлявал автомобила със скорост, близо двойно по-висока от разрешената по закон
скорост от 50км/ч , съществременно представляваща и несъобразена скорост с пътните
условия. Водачът на автомобила е управлявал в тъмната част на денонощието, по
хлъзгав , заледен път с превишена и несъобразена скорост на движение, което според
кредитираното заключение на ДСАТЕ е причината за настъпване на деликта, тъй като
водачът е загубил на завоя управлението над автомобила си, той е излязъл от пътното
платно и поради неравности по трасето се е преобърнал. Водачът на л.а. Пежо има
противоправно поведение, такова в нарушение на разпоредби от ЗдвП. За да бъде
безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен
резултат- увреждане или смърт- следва този водач да е изпълнил предписанията на
правилата за движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да
предотврати настъпването на деликта. В случая скоростта, с която водачът на л.а.
Пежо е управлявал своя автомобил е превишена и несъобразена с пътните условия,
което е нарушение на чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Водачът на МПС следва да спазва
разпоредбите на закона относно максималната си скорост на движение и да съобрази
скоростта си на движение с обективните условия, при които управлява автомобила си.
Водачът на автомобил трябва да се движи с разрешената и съобразена скорост, в
зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл.20,ал.2 от ЗДвП. В случая
водачът на л.а. Пежо е предприел движение със скорост, непозволяваща управлението
на автомобила. Като не е съобразил скоростта си на движение с законовите разпоредби
водачът на л.а. Пежо е извършил нарушение на правните норми, регламентиращи
движението по пътищата- чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Съдът приема, че водачът на
МПС е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е
нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен
6
резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че
водачът на л.а. Пежо е действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил
законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на
ищцата. Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице ,
съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото
лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема,
че по делото е установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите,
претърпени от ищеца. Вследствие неправомерното поведение на водача на л.а. Пежо
ищецът е претърпял физически травми, лекуването на които са му причинили болки,
страдания и дискомфорт. Описаните вреди настъпили за ищеца, се явяват
закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид
изложеното съдът приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който
поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди
породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно
легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от
застрахован водач по застраховка ГО.
Ответникът – застраховател и неговия помагач навеждат възражение за
съпричиняване на деликта и увреждането в отговора на ИМ, което поддържа и пред
настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който не е
ползвал обезопасителен колан, който съзнателно се е качил да пътува при
неправоспособен водач, за който знае да е употребил алкохол и който е съпричинил
ПТП като е дръпнал ръчната спирачка на процесния автомобил при излизането му от
пътното платно.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото от изслушаната СМЕ се установява, че процесните травми ищецът би
получил независимо от това дали е пътувал с колан или не. Следователно
обстоятелството , че ищецът е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан не
7
е в причинна връзка с претърпените от него увреждания при ПТП и не е основание да
се приеме наличие на съпричиняване.
На следващо място, установява се по делото от констативния протокол за ПТП, че
водачът на автомобил Пежо е управлявал автомобила след употреба на алкохол с
концентрация от 0.35промила алкохол в кръвта. Съгласно чл.5, ал.3 от ЗДвП , в
редакцията към 25.12.2019г, е забранено да се управлява автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Установява се, че концентрацията на алкохол в
кръвта на водача на л.а. Пежо е в рамките на разрешената от закона до 0.5 промила
алкохол в кръвта. Ето защо, въпреки че е укоримо, поведението на водача на л.а. Пежо
не е противоправно и не е основание да се приеме, че водачът извършва нарушение
като управлява автомобила с такава концентрация на алкохол в кръвта. Следователно,
не може да се приеме и че ищецът е завишил рисковете за своето здсраве, като е приел
да пътува при водач с такава ниска концентрация на алкохол в кръвта. Това поведение
на ищеца не е в причинна връзка с увреждането му и не е основание да се приеме
съпричиняване.
Следващото възражение на ответника се основава на обстоятелството , че ищецът
е приел да пътува в автомобил,управляван от неправоспособен водач. Установява се от
разпита на свид. А., че и той и ищецът са били наясно,че водачът В.М. не е
правоспособен водач. Въпреки това, ищецът е предприел пътуване в автомобила,
управляван от неправоспособния водач. Това поведение на ищеца представлява
поемане на риск по-висок от нормалното пътуване в автомобил, който риск се е
реализирал при настъпването на процесното ПТП. Ищецът е пренебрегнал собственото
си здраве и живот, което е противоправно поведение в причинна връзка с процесното
ПТП. Установява се, че ПТП е настъпило поради неопитното избиране на скорост за
движение и маневриране от страна на водача на л.а. Пежо. Ето защо съдебният състав
приема, че обстоятелството , че ищецът съзнателно се е качил в автомобил ,
управляван от водач без правоспособност е деяние, противоправно и в причинна връзка
с увреждането на ищеца, поради което е и основание да се приеме наличие на
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.
Последното възражение за съпричиняване визира поведението на ищеца при
излизане на автомобила от пътя, когато той дърпа внезапно ръчната спирачка. Това
поведение на ищеца е рисково, но видно от изслушаната допълнителна САТЕ не е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Според в.л. М. ПТП най-вероятно би настъпило
независимо от дърпането на ръчната спирачка от страна на ищеца. При това
заключение съдът следва да приеме, че по делото няма причинна връзка между това
действие на ищеца и настъпилото ПТП, поради което и същото не се явява основание
за съпричиняване.
При определяне на обема на съпричиняване съдът отчита, че вината на водача на
8
МПС за настъпване на ПТП е по-голяма от тази на ищеца . Водачът е поел
отговорност да превозва пътници в автомобил без да е правоспособен , като е избрал
превишена и несъобразена скорост за движение и не е манипулирал опитно с уредите
за управление на автомобила. Ето защо, съдът приема, че съпричиняването е
установено в обем на 25%, което прави възражението на застрахователя основателно в
посочения обем.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
18години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищеца травми- получена
травма на главата, на лакътя на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на триглавия
мускул на лява мишница, не много продължителният възстановителен период около 2
месеца, като съобрази претърпяната оперативна намеса, обездвижването на ръката,
необходимостта от помощ в ежедневието , като съобрази, че първоначално ищецът е
изпитвал интензивни болки, но и като съобрази възстановяване му, установено от свид.
А. съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 20 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г и спрямо
този момент да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази приетия размер на съпричиняване съдът
приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 15 000лв.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
9
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава
считано от 21.01.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Поради уважаване на първоначалния иск съдът приема, че е реализирано
процесуалното условие, при което на разглеждане подлежи и предявеният под
евентуалност обратен иск на застрахователя против застрахования водач
Съгласно чл. 433,т.3 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования за всичко платено на увреденото лице в случаите, когато застрахованият
причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма.
В случая по делото се установява, че процесното ПТП е причинено от водача М.,
ответник по обратния иск, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта под 0.5 на хиляда, т.е. застрахованият не е бил с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон.
С оглед това не са налице предпоставките на чл.433 от КЗ за уважаването на
обратния иск. Същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на въззивната жалба на ЗД Бул инс АД
Жалбата е основателна.
Налице е разминаване между мотивите, изложени от СОС и диспозитива на
постановеното решение. В мотивите на СОС се обсъжда участието на трето лице-
помагач на ответника, като това не е отразено в диспозитива на съдебното решение.
Това разминаване следва да бъде отстранено по реда на чл.247 от ГПК. Участието на
трето лице- помагач следва да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен
иск за сумата до 15 000лв и така предявения иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.01.2020г. Следва предявеният обратен
иск да бъде отхвърлен изцяло. Решението от 20.07.2021г следва да бъде отменено и да
бъде постановено вписване участието на трето лице помагач на ответника в
диспозитива на решението от 10.05.2021г.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
10
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита, от който се установява,че
на ищеца се предоставя безплатна правна помощ от адв. Н.. При материален интерес
по делото от 40 000лв минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 1730лв. Съобразно изхода от спора – искът е
уважени за 15 000лв на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за първа и
въззивна инстанция в размер на по 648.75лв.
Застрахователят дължи по сметка на СОС държавна такса от 600лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 300лв.
С оглед изхода от спора решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с
която ищецът е осъден да заплати разноски над 1625лв.
Въззивникът доказва направени разноски пред настоящата инстанция в размер на
300лв. Съобразно изхода от спора върху застрахователя следва да бъде възложена
сумата от 112.50лв.
Пред въззивната инстанция застрахователят претендира разноски за адвокатска
защита в размер на 2 000. Неоснователно е възражението на въззивницата за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита застрахователят е заплатил 2 000лв възнаграждение за един
адвокат. Както беше посочено по-горе минималният размер на адвокатското
възнаграждение при материален интерес от 40 000лв възлиза на 1730лв или
заплатеното от застрахователя не е прекомерно. С оглед отхвърлената част от жалбата
на въззиваемата страна на застрахователя се дължат разноски в размер на 1250лв.
Поради отхвърлянето на обратния иск на пълномощника на ответника по този иск
се дължи заплащане на възнаграждение по чл.38 от ЗА. Първата инстанция е приела, че
на адв. К. се дължи възнаграждение от 1800лв и против този извод няма жалба по
чл.248 от ГПК. В същия размер се дължи възнаграждение и пред настоящата
инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260146 от 10.05.2021г и решение № 260252 и двете
постановени по гр.д. № 247/2020г на Софийски окръжен съд , ТО, 1 състав в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от Х. И. Г. против ЗД”Бул инс”АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП, за сумата от 15 000лв ,
както и в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на лихва за забава за
периода от 21.01.2020г, както и в частта, с която Х. И. Г. е осъден да заплати разноски
11
за сумата над 1625лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Х. И. Г. с ЕГН
********** сумата от 15 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 25.12.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от 21.01.2020г до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението
от 10.05.2021г като след втория диспозитив се чете :
„ Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗД бул инс АД – В. Б. М. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260146 от 10.05.2021г, постановено по гр.д. №
247/2020г на Софийски окръжен съд , ТО, 1 състав в останалата обжалвана част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* против В. Б. М.
с ЕГН ********** за възстановяване на заплатени като обезщетение на Х.Г. суми, на
осн. чл.433,т.3 от КЗ , изцяло.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С. К. Н. сумата
от 1297.50лв - възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от 600лв- държавна такса, а по сметка на Софийски апелативен
съд- сумата от 300лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Х. И. Г. с ЕГН
********** сумата от 112.50лв- съдебно деловодни разноски, направени пред
настоящата инстанция, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 1250лв- разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред
САС , на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Е.Д. К.- Г.а от
ПАК сумата от 1800лв с ДДС- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от
ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗД
Бул инс АД – В. Б. М. с ЕГН **********
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13