Решение по дело №2210/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 975
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120202210
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 975                              23.07.2019г.                               град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,      наказателно отделение, XII-ти състав

На пети юли                                                                     година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                               Съдебни заседатели:

 

Секретар: М. К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2210 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на О.М.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 43/20.09.2018г., издадено от Началник на Първа Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Бургас, с което на основание чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.48 от Наредба №Iз- 1971/29.10.2009г. за строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /СТПНОБП/, изразяващо се в проектиране на сграда, несъобразено с изискванията на действащото законодателство.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи, относно допуснати нарушения при съставянето на АУАН и за маловажност на процесния случай. Прави се възражение за изтичането на предвидената в ЗАНН давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, се явява представител. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Не ангажират нови доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.07.2018 г., на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при извършена проверка за спазване правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране на инвестиционен проект, фаза „Технически проект“ от служители на ДПКПД в Първа РСПБЗН - гр. Бургас, в сградата на Първа РСПБЗН - Бургас за строеж: „Семеен хотел“ в УПИ XIII - 82, от кв. 2, поземлен имот с идентификатор 07079.30.914 по плана на кв. Крайморие, гр. Бургас, проверяващите установили, че във внесения на 13.04.2018 г. в Община Бургас, ТД Приморие, гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 83 инвестиционен проект, фаза „Технически проект” за горепосочения строеж, с искане № 94-01-10681/1/13.04.2018 г. за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строежа, инж. О.М.Р. - проектант по част „Пожарна безопасност” за строежа, е изготвил проектната част с несъответствия с основното изискване „безопасност в случай на пожар“, съгласно чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно: Проектирал е евакуационното стълбище в сградата със стълбищна площадка, която е част от коридора на всеки етаж, като в сградата не е проектирано повече от едно евакуационно стълбище и не е осигурен алтернативен път за евакуация през съседни помещения към друго евакуационно стълбище, което е в несъответствие с изискването на чл. 48 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за СТПНОБП, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Проверяващите посочили дата на извършване на нарушението 13.04.2018 г. - когато инвестиционният проект за строежа е бил внесен в сградата на Община Бургас, ТД Приморие, гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 83, с искане № 94-01-10681/1/13.04.2018 г. за одобряване и издаване на разрешение за строеж.

За посоченото нарушение, бил съставен АУАН на 05.09.2018г, в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да посочи възражения.

Въз основа на съставения АУАН и след проверка на неговата законосъобразност, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.48 от Наредба №- 1971/29.10.2009г. за строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /СТПНОБП/, изразяващо се в проектиране на сграда, несъобразено с изискванията на действащото законодателство.

По делото, в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя, като показанията му кореспондират с констатациите, обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства, както и от приложените по делото писмени доказателствена. 

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:

Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя, следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното осмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на АНО да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

В случая, АНО изрично е посочил датата на извършеното нарушение - 13.04.2018 г. - когато инвестиционният проект за строежа е бил внесен в сградата на Община Бургас, ТД Приморие, гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 83, с искане № 94-01-10681/1/13.04.2018 г. за одобряване и издаване на разрешение за строеж. От тази дата, контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 13.07.2018г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 05.09.2018г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43/20.09.2018г., издадено от Началник на Първа Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Бургас против О.М.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на основание чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.48 от Наредба №- 1971/29.10.2009г. за строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /СТПНОБП/, изразяващо се в проектиране на сграда, несъобразено с изискванията на действащото законодателство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                   

 

                                                                         СЪДИЯ: / п /

 

 

 

          Вярно с оригинала!

            Секретар: М.К.