Решение по дело №915/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби против различни части на решение №118/28.05.2015г. по гр.д. №705/2013г. на ПРС.

Във въззивната жалба на ответника в производството К. Д. И., депозирана от пълномощника му адв. Г., се сочи, че се обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл. 108 ЗС, като се прави възражение, че съдът неправилно е установил квотите на съсобственост между страните и в тази връзка е постановил порочен съдебен акт.

Според жалбоподателя неправилно съдът е счел, че Р. К. е придобил на основание давностно владение 1/6 ид. част от процесния имот, тъй като счита, че той не е ползвал сам процесния първи жилищен етаж.

Твърдят, че осъществената от него фактическа власт не представлява действие по реализиране на владение, което да доведе до придобиване на собственост, тъй как не е манифестирал намерението да свои имота и сочи, че в тази връзка не са представени доказателства.

Жалбоподателят сочи, че данните на свидетелите ангажирани от нето, са обосновали верния извод на съда, че ако е имало давностно владение, реализирано от ответника, то е започнало на 13.04.2012 година, когато е починал наследодателят на ищците.

С оглед на тези фактически твърдения и анализа на доказателствата, въззивникът счита, че не са установени правилно квотите на съсобственост между страните, без да сочи във въззивната жалба какви според него следва да бъдат те.

Според него показанията на всички свидетели не дават основание да се приеме, че наследодателят на ищците е осъществявал владение с намерение да свои имота и по тази причина не може да се твърди, че има манифестиране на превръщането на съвладението във владение за себе си.

Ето защо се иска отмяна на първоинстанционното решение в тази му част, извършване на нов анализ на доказателства и извеждане на обосновани правни изводи.

Във въззивната жалба на ищците в първоинстанционното производство Ж. Й. и М. З. се сочи, че те атакуват съдебния акт в частта, с която е осъдена Й. да заплати на И. сумата от по 1855, 19 лева, представляваща част от по- малката сума между разходите за извършените подобрения и увеличената стойност на имота в резултат на извършването им от И. за жилищния етаж, представляващ имот с идентификатор 56126.602.2908.1.1; в частта, с която е осъден З. да заплати сумата от 1855.19 лева, представляваща по-малката сума между разходите за извършените подобрения и увеличената стойност на имота в резултат на извършването им отново от И. по отношение на имот с идентификатор 56126.602.2908.1.1; в частта, с която е уважено правото на задържане на ответника върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 56126.602.2908.1 и в частта, с която съдът се е произнесъл относно дължимите разноски.

Първото възражение е, че решението е недопустимо. Счита, че РС не е бил компетентен да разгледа предявения иск, тъй като цената му е 33 860 лева, а не са предявени два отделни иска с цена 16 630 лева, поради това считат, че искът е предявен за обща сума против двамата заедно и съдът е разгледал иск, който по правилата за родова подсъдност не му е подсъден.

Основните възражения са концентрирани по отношение правилността на съдебния акт.

На първо място считат, че съдът не е направил диференциране на дължимите разноски, които според тях са два вида, а именно - необходими разноски и така наречените луксозни разноски, с които се е увеличила стойността на имота, свързани с промяна на дограма, подмазки и други. В тази връзка считат, че съдът е следвало да ги диференцира като отделни претенции.

Считат, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС, според която недобросъвестен владелец може да иска подобренията, които е направил, като те се равняват на по-малката сума от тези на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността вследствие на подобренията, като за да определи същите съдът е следвало да разграничи кои са необходими, полезни или луксозни. В тази връзка са изложени твърдения, че разноските е следва да бъдат присъдени на друго правно основание.

На следващо място се поддържа, че не е ясно дали съдът е установил действителната стойност на извършените подобрения, тъй като експертизата е обща и неконкретна. Твърдят, че те са оспорили неяснотата експертизата, но въпреки това не е последвало назначаване на повторна такава.

Твърдят, че неправилно РС е счел, че с оглед уважаване на насрещната претенция е следвало да приемат правото на задържане до плащането на сумата от 4 406 лева. В тази връзка се сочи, че ищецът по насрещната искова молба при условията на пълно и главно доказване не е установил, че е извършил претендираните в неговата исковата молба подобрения.

Твърдят, че не е установил, че е имало необходимост от извършването на тези подобрения. Твърди се, че РС не е отчел факта, че част от тези подобрения следва да се квалифицират като луксозни.

На следващо място са посочени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи необсъждането на доказателствата отделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което съдът е извел необосновани фактически констатации и неправилни правни изводи.

Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е приел, че с определени доказателства са установени едни факти, а с други, че те не са установени.

Считат, че съдът не е посочил в мотивите си кои подобрения са полезни, кои луксозни и не е обосновал защо ги възлага в тежест на ищците, както и не е посочил от общата сума, която е осъдил ищците да заплатят, кои са необходими и кои полезни.

С оглед на изложеното се иска отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново по същество, с което да бъде отхвърлена изцяло предявената насрещна искова претенция и присъдени разноските за двете съдебни инстанции.

Въз въззивната инстанция е допусната нова съдебно - техническа и оценителна експертиза и е прието заключението й.

След анализ по отделно и в съвкупност на всички доказателства в делото, съдът констатира от фактическа страна следното :

К. Д. И. и Л. К. И. са били съпрузи от 1935г., като първият от тях е починал на 15.02.1997г., а втората на 03.03.1986г. Техни законни наследници са децата им Д. К. И. и С. К. К.. Последната е била в брак с Р. З. К. от 1976г. и от брака си те нямат родени деца. Тя е починала на 01.02.2007г., а съпругът й Р. К. на 13.04.2012г. Той е оставил като законни наследници дъщеря си Ж. Р. Й. и сина си М. Р. З.. Същите са ищците в настоящото производство.

Не е спорно в делото, че ответникът е син на Д. К. И..

Видно е от нот.акт за право на собственост върху недвижим имот №44, т.I, д.№73/1958г. на П. народен съдия, че К. Д. И. по време на брака си с Л. И. е бил признат за собственик на празно дворно място, парцел Iа, кв. 190 по плана на [населено място], с площ от 329, 20кв.м., като същият е изплатил напълно в полза на държавния бюджет 1 267лв. С оглед на съдържанието на нот.акт следва, че придобиването на правото на собственост е било възмезно и предвид брака на К. И. с Л. И. към този момент се налага извод, че са придобили заедно имота.

Към момента на смъртта на Л. И. е бил в сила СК обн. в ДВ, бр.41 от 28.05.1985г., който урежда съпружеската имуществена общност, като в чл. 19, ал.1 постановява, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказване на противното. По силата на § 4 правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Като резултат от изложеното СИО върху гореописаният недвижим имот и изградената в него двуетажна жилищна сграда е била прекратена със смъртта на Л. И. през 1986г., като притежаваната от нея 1/2 ид.ч. в имуществената общност е била наследена от преживелия съпруг К. И. и от двете им деца при условия на чл. 9, ал.1 от ЗН, т.е. по 1/6 ид.ч. от имота, а в собственост на преживелия съпруг е останала и неговата 1/2 ид.ч. от прекратената СИО.

С нот. акт №39, т. II, д.№376/1995г. на Петрички районен съдия К. И. е прехвърлил на дъщеря си С. К. собствената си 1/2ид.ч. от парцел II в кв. 164 по регулационния план на [населено място] с площ на същия от 329 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в този парцел, при съседи : парцел I, парцел III, парцел Х. и улица. С този нотариален акт е изповядана сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Предвид това, че този договор е възмезден и е сключен по време на брака й с Р. К., следва, че те са придобили 1/2 ид.ч. от описания имот в СИО.

С нот. акт №138, т. I, д.№483/1995г. на Петрички районен съдия С. К. е била призната за собственик на 1/6ид.ч. от парцел II в кв. 164, имот №2908 по регулационния план на [населено място] с площ на същия от 329 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в този парцел, при съседи : парцел I, парцел III, парцел Х. и улица. Горното право е било признато на основание наследяване на починалата й майка Л. И..

С нот. акт №132, т. II, д.№516/1995г. на Петрички районен съдия К. И. е дарил на дъщеря си С. К. собствената си 1/6ид.ч. от парцел II в кв. 164, имот №2908 по регулационния план на [населено място] с площ на същия от 329 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в този парцел, при съседи : парцел I, парцел III, парцел Х. и улица.

Описаният в горните нотариални актове парцел към момента на предявяване на иска е отразен в КККР на [населено място] като имот с идентификатор 56126.602.2908, а първият жилищен етаж като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.2908.1.1.

В резултата на описаните разпоредителни сделки и наследяването от нея към датата на смъртта на С. К. е била прекратена СИО по отношение на 1/2 ид.ч. от имота, като съпругът й е придобил на собствено основание 1/2 ид.ч. от 1/2 ид.ч. , т.е. 1/4, а останалата 1/4 ид.ч. е била наследена от него и от брат й при квотите по чл. 9, ал.2 от ЗН, т.е. за Р. К. 2/12ид.ч., а за Д. И. 1/12ид.ч.

Общо Р. К. е придобил 1/4 ид.ч. поради прекратяване на СИО, 2/12 ид.ч. по наследство от 1/2 прехвърлена срещу задължеиние за издръжка и гледане. От другите 2/6 ид.ч. от имота, които С.К. е притежавала като лична собственост, отново при квотите по чл. 9, ал.2 от ЗН съпругът й Р. К. е придобил 4/18ид.ч., а брат й 2/18ид.ч.

Другата 1/6 ид.ч. била собственост на брат й Д. И., придобита от него по наследство от майка му Л. И..

След смъртта на С. К. пред 2007г. на основание чл. 9, ал.2 от ЗН тя е била наследена от преживелия си съпруг, с който са имали брак повече от 10г. и от брат си Д. И..На основание посочената норма и прекратяването на СИО съпругът й Р. К. е получил 23/36 ид.ч. от имота(1/4ид.ч. + 2/12 ид.ч.+ 4/18ид.ч. = 23/36ид.ч.).

От това следва, че към датата на смъртта си Р. К. е притежавал 23/36 ид.ч. от процесния недвижим имот, а наследникът на С. К. Д. К.(брат) е придобил в наследство от нея и от майка си Л. И. общо 13/36ид.ч. от същия(1/12ид.ч. + 2/18ид.ч. + 1/6ид.ч. = 13/36ид.ч.).

Ето защо ищците, които са наследници по закон с равни ид.ч. от наследството на баща им Р. К. се легитимира като собственици общо на 23/36 ид.ч. или на по 23/72ид.ч. за всеки по отделно.

Ищците поддържат, че наследодателят им е придобил на основание давностно владение 1/6 ид.ч. от имота като заедно със С.К., а след смъртта й и сам са своили имота. От разпитаните по делото свидетели К., М. и К., ангажирани от ответника се установява, че С. и Р. К. са обитавали целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда от преди смъртта на К. И. и до своята смърт. Освен за осъществяваната фактическа власт обаче, липсат доказателства, че те са обитавали имота с намерения да го своят не само досежно притежаваните 5/6 ид.ч. до смъртта на С., а и по отношение на притежаваната от брат й 1/6 ид.ч. Липсват каквито и да е доказателства те да са трансформирали държането на последната във владение и да са демонстрирали това на наследника Д. И..

Ответникът въвежда в спора възражение за придобиване на спорния имот по давност, изтекла в него полза за период по - дълъг от 10год. преди предявяване на исковете. Не е спорно между страните, че той се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост придобита на основание давностно владение. В подкрепа на това си твърдение е ангажирал показанията на свидетели К., М. и К.. Те твърдят, че след като С.и Р. са заживели в първия етаж на къщата не е имало период в който К. И. да е живял заедно с тях там. Първият свидетел изрично сочи, че К. И. не им е пречел и не се е противопоставял на това те да живеят в къщата.

Вторият свидетел допълва, че К. И. живее в друга къща, а не в процесната, както и, че докато е бил дете е идвал в нея с майка си, както и че е посещавал леля си.

Третият свидетел, както и първия сочи, че С. и Р. К. не са имали проблеми с К. И.. Твърди, че са били в добри отношения и ответникът не им се е противопоставял да живеят в къщата. Категоричен е, че към момента на даване на показанията никой не живее в тази къща.

Горните свидетели са разпитани и във връзка с обстоятелствата за извършени ремонти от ответника в процесния имот. Сочат, че след пожар, в следствие на който е починал наследодателят на ищците, процесният първия жилищен етаж е бил в много лошо състояние. Твърдят, че поради това и знаейки, че С. и Р. К. нямат наследници, К. И. е направил ремонт в този етаж. Свидетелят К. установява, че не е имало дограма на прозорците и ответникът е сложил такава, както и че е махнал гредореда и е направил циментова замазка на всички стаи. Сочи също, че И. е подменил цялата електрическа инсталация, всички вътрешни врати и входната врата, защото част от нея е била изгоряла и е направил нова мазилка на стените. Същият свидетел излага свои възприятия за това, че след смъртта на Р. К. ответникът е направил няколко подпорни стени, като едната е към съседен имот, а други няколко в дъното на парцела, защото дворът е стъпаловиден.

Изложеното се подвърждава от показанията на свид. М., според който дюшемето, дограмата и вътрешните врати в първия жилищен етаж са били изгнили, а вместо стъкла на прозорците е имало найлон. Сочи, че е имало паднала мазилка от стените и вместо електрическа инсталация са стърчали кабели от стените. Свидетелят твърди, че К. И. не е знаел, че Р. К. е имал наследници и затова е подменил дограмата с нова П., махнал е дюшемето и е направил нови мазилки, сменил е и вратите на първия жилищен етаж. И този свидетел установява, че ответникът е направил няколко подпорни стени в працела с оглед голямата му денивелация и за да се предотврати свличането на съседния парцел, който е над процесния. Поради това твърди, че след смъртта на наследодателя на ищците е направил подпорна стена по цялата дължина на границата със съседен парцел в дъното на процесния, както и от към западната граница на същия. Този свидетел сочи и обстоятелството, че К. И. е построил и гараж.

От показанията на свид. К. е видно, че първият жилищен етаж е бил в много лошо състояние с изпочупени прозорци, горяло дюшеме, опушени стени и врати без дръжки. Сочи, че след смъртта на Р. К. ответникът е направил бетонна замазка на пода на етажа, наравил е електрическа инсталация и е измазал стените, направил е подово отопление. Категоричен е , че е изградил и нов гараж в парцела, както и подпорна стена, за която е вложил 30 куб.м. бетон. Твърди, че е направил и нова ограда(тухлена стена) на мястото на оградата от мрежа от към един от съседните имоти.

Всички свидетели сочат, че е изчистил и подравнил дворното място, както и факта, че е разбрал за наследници на Р. К., когато те са дошли в [населено място] и са предявили претенции за имота.

Със заповед №ДК-11-1/22.04.2014г. на началника на РО Н. Б. към РДНСК Югозападен район са отменени одобрените инвестиционни проекти на 31.03.2014г. и издаденото от гл.архитект на [община] разрешение за строеж №46/31.03.2014г. за допълваща застройка - "Авторемонтна работилница" в имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].

Настоящият състав счита, че не следва да кредитира заключението на съдебно - техническата експертиза, прието от районния съд, тъй като непълно. Ето защо въз основа на заключението на експертизата, изпълнена във въззивната инстанция установи, че стойността на установените със свидетели строително - ремонтни работи в дворното място, включващо изравняване и почистване на двора, изграждане на бетонна подпорна стена по южната имотна граница и направа на оградна стена на двора по западната граница е общо в размер на 7 162, 45лв. Това е сумата, с която според експерта следва да се приеме, че се е увеличила стойността на дворното място в следствие на извършените СМР в двора. Съдът не приема, че стойността на дворното място се е увеличила с 7 720лв., както е приел експертът, защото част от оценяваните от него работи не са доказани в делото и съдът е извадил стойността им от тази сума.

Относно първия жилищен етаж, съществуващ в процесния имот, вещото лице строителен инженер твърди, че с оглед изтеклия срок на годност на довършителните, инсталационните и столарските работи в него, същите е трябвало да се подменят. Поради това е категоричен, че извършването им отново е било необходимо и доказаните от свидетелите действително направени такива възлизат на 6105, 33лв. Съдът не възприема становището на вещото лице, че стойността на първия етаж в следствие на извършения ремонт се е увеличила със сумата от 7 166лв., защото в последната са включени стойности на ремонтни работи, които не са доказани.

Поддържа, че стойностите на действително извършените работи в дворното място и в първия жилищен етаж съвпадат с посочените по - горе суми, с които се е увеличила стойността на дворното масто в резултат на работите по вертикалната планировка в поземлен имот идентификатор 56126.602.2908 и на първия етаж на жилищната сграда, построена в него.

В с.з. експертът допълва, че извършените ремонти дейности в етажа са необходими с оглед на това, че къщата е с висока степен на амортизация, с оглед на дългия период на експлоатация на къщата и съответно видовете работи, каквито представляват настилката, ел. инсталацията и другите видове дейности, описани в заключението, са с изтекъл срок на годност и би следвало да се извършат съответните ремонтни дейности. Посочил е също, че стойностите на СМР, които са по пазарни цени, включват труд и материали към 2013 година, когато са изпълнявани ремонтните дейности на първи жилищен етаж, без печалбата на строителя и без ДДС.

Останалите писмени и гласни доказателства като неотносими към същността на правния спор е безпредметно да се обсъждат.

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :

Уважаването на този иск е обусловено от кумулативната даденост на три предпоставки, а именно ищците да са собственици на имота, ответникът да владее или държи имота и последният да осъществява фактическата власт върху имота без правно основание.

В казуса ревандикационната претенция на Ж. Й. и М. З. против К. И. по отношение на първия жилищен етаж, отразен с идентификатор 56126.602.2908.1.1 по КККР на [населено място] е за 29/36ид.ч.

Преди да определи квотите на съсобственост върху този недвижим имот, настоящият състав счита, че следва да отговори на направеното от ищците позоваване на придобивна давност по отношение на 1/6 ид.ч. от него. Твърдят, че техният наследодател заедно със С. К., а след смъртта й и самостоятелно са осъществявали повече от 10 години фактическа власт с намерение да своят по отношение на 1/6 ид.ч., която Д. И. е получил по наследство от родителите си К. и Л. И.. За тези фактически твърдения не бяха ангажирани никакви доказателства, поради което решаващият състав прави извод, че това позоваване на придобивна давност е недоказано, а следователно и неоснователно.

Както вече беше посочено в фактическата обстановка, Ж. Й. и М. З. като единствени законни наследници на баща им Р.(Р.) К. са придобили на основание наследство притежаваните от него към дадата на смъртта му общо 23/36 ид.ч. от първия жилищен етаж, отразен с идентификатор * по КККР на [населено място] или за всеки от двамата по отделно по 23/72 ид.ч. Останалите 13/36ид.ч. са собственост на Д. И., придобити от него по наследство от неговите родители К. и Л. И. и от неговата сестра Спасена К., така както подробно е описано във фактическата обстановка по - горе.

Тук е мястото да се обсъди и възражението за придобиване на имота на основание давностно владение, направено от К. И.. Той сочи, че е осъществявал в него владелчески действия повече от 10 години преди да се снабди с констативния нотариален акт през 2012г. Това му твърдение обаче остана недоказано с ангажираните от него гласни доказателства. Последните са последователни и категорични за отпочнато явно, трайно и необезпокоявано владение в имота след смъртта на Р. К. на 13.04.2012г. Свидетелите сочат, че преди това С. и Р. К. са живеели в имота, че К. И. никога не им е оспорвал това фактическо състояние, че са се разбирали и са бил в много добри отношения. Това означава, че ответникът по никакъв начин не е отблъснал владението на К.. Този извод не се променя от твърденията, че е ходил в имота на гости на дядо си и на леля си, а напротив потвърждават констатацията, че не е установил своя фактическа власт в имота. Твърдението на свидетелите на ответника, че той е направил ремонт в една от стаите и е купил мебели за нея със собствени средства и труд не води до извод за трайно, явно и необезпокоявано експлоатиране на имота за период повече от 10 години. Липсват доказателства и за намерението да се свои имота от И. преди 2012г. Нещо повече, неговите свидетели установяват, че той си е знаел, че имотът ще остане за него след смъртта на С. и Р. К., защото нямат законни наследници. Тези твърдения, при липсата на други доказателства за намерението за своене, категорично изключват извод, че К. И. преди смъртта на С. и Р. К. се е грижел и посещавал имота като свой. След 13.04.2012г. до 13.08.2013г., когато са преявени исковете, очевидно не е изтекъл необходимият 10 годишен период за придобиване на имота от недобросъвестен(обикновен) владелец.

Същите правни изводи настоящият състав възприема и относно правото на собственост върху поземления имот с идентификатор * по КККР на [населено място], защото и по отношение на него Ж. Й. и М. З. като единствени законни наследници на баща им Р. К. са придобили на основание наследство притежаваните от него към датата на смъртта му общо 23/36 ид.ч. или за всеки от двамата по отделно по 23/72 ид.ч. Останалите 13/36ид.ч. са собственост на Д. И., придобити от него по наследство от неговите родители К. и Л. И. и от неговата сестра С.К., така както подробно е описано във фактическата обстановка по - горе.

К. И. противопоставя възражение за придобиване на 1/2 ид.ч. от поземления имот на основание давностно владение. Твърдението му, че е осъществявал в него владелчески действия повече от 10 години преди да се снабди с констативния нотариален акт през 2012г. не е подкрепено с никакви доказателства. Свидетелите дават показания, които са последователни и категорични за отпочнато явно, трайно и необезпокоявано владение в имота след смъртта на Р. К. на 13.04.2012г. От този момент до 13.08.2013г., когато са преявени исковете обаче, не е изтекъл необходимият 10 годишен период за придобиване на имота от недобросъвестен(обикновен) владелец.

Въз основа наизложеното ищците са доказали, че са носители на правото на собственост върху първия жилищен етаж, отразен с идентификатор * по КККР на [населено място] и върху поземленият имот с идентификатор * по КККР на [населено място] по отношение на общо 23/36 ид.ч. или за всеки от двамата по отделно по 23/72 ид.ч.

Не оспорва, а и показанията на всички разпитани свидетели установяват, че след смъртта на Р. К. К. И. поддържа имота, прави ремонти в него и подобрения. Намерението да го свои вече е демонстрирал с това, че е изгонил ищците от имота при тяхно посещение в него и с това, че и понастоящем не ги допуска в него. С оглед на това е налице и втората кумулативно необходима предпоставка за уважаване на ревандикационния иск на ищците.

На следващо място, в делото ответникът не доказа, че притежава право на собственост върху процесните имоти, поради което осъществяваната от него фактическа власт в тях е без правно основание. Същият не наведе твърдение и не представи доказателства за друго основание, което му дава право да ги ползва. Ето защо, настоящият състав приема за установена и предпоставката липса на основание за осъществяване на владение върху имоти.

Въз основа на изложеното въззивният състав приема, че искът на Ж. Й. и М. З. против К. И. за признаване за установено, че са собственици и им се предаде владението върху процесните два недвижими имота са основателни до размера на общо 23/36 ид.ч. или за всеки от двамата по отделно по 23/72 ид.ч., като над тези идеални части до претендираните общо 29/36ид.ч. за първия жилищен етаж, отразен с идентификатор 56126.602.2908.1.1 по КККР на [населено място] искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение за иделните части над 23/36 ид.ч.

С оглед на горното въззивната жалба на К. И. е основателна и е безпредметно да се обсъждат повторно възраженията в нея, защото по тях съдът се произнесе вече в мотивите си.

По иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК:

При основателност на претенцията с правно основание 108 от Закона за собствеността, следва съдът да уважи до доказания размер и претенцията с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК като отмени нотариален акт № 110, том I, per. № 2736, дело № 099/2012 година по описа на нотариус Е. В., вписан с вх.рег. № 1160/13.07.2012 година, акт № 190, том IV, дело № 481/2012 година по описа на Служба по вписванията - П. по отношение на признатото право на собственост, за което се установи, че принадлежи на ищците по първоначалния иск в размер 23/36 идеални части от поземления имот и 23/36 идеални части от самостоятелния обект в сграда.Основателно е възражението на ответника, че същите нямат правен интерес да искат отмяна на нотариалния акт за повече отколкото същия е съставен – т.е. за повече от 1/2/една втора/ идеална част от дворното място, като само за толкова съдът следва да го отмени.

По отношение на този акцесорен иск атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По насрещната искова претенция с правно основание чл.73, ал.2 от Закона за собствеността и възражението за право на задържане :

Настоящият състав приема, че К. И. е недобросъвестен владелец, тъй като упражнява владение върху жилищния и върху поземления имот без наличие на юридическо основание, макар и опорочено, или въз основа на нищожно основание. Това му качество му дава право на два вида вземания, а именно за необходими разноски, основани на чл. 73, ал.2 от ЗС и на разноски за подобрения, основани на чл. 74 от ЗС.

В казуса претендраните разноски за жилищния имот и за поземления имот следва да бъдат разгледани по отделно. Заедно с това, във въззивното производство следва да бъде отчетено, че първоинстанционното решение се обжалва от ответниците по насрещната претенция само в частта за разноските в жилищния имот, а по отношение на разноските в поземления имот, за които насрещният иск е отхвърлен то е влязло в сила.

Съставът на Благоевградския окръжен съд приема, че от претендираните разноски за първия жилищен етаж, отразен с идентификатор * по КККР на [населено място] доказани с разпита на свидетелите и заключението на съдебно - техническата експертиза са подмяната на дограмата с поставянето на нова П. дограма в целия етаж на стойност 1 491, 10лв; демонтиране на старото дюшеме и полагането на нова циментова замазка на пода на стойност 1008, 06лв.(172, 78лв. + 835, 28лв.);подмяна на електрическа инсталация на стойност 55лв.; подмяна на вътрешните врати за сумата от 410, 40лв. и на входната врата за сумата от 709, 50лв.; свалянето на старата мазилка и полагането на нова такава на стойност 2 139, 27лв.(674, 68лв+1 464, 59лв.) и поставянето на подово отопление общо на стойност 966, 68лв. С изключение на поставеното в жилищния имот подово отопление, което е луксозна разноска, всички останали ремонтни работи са били необходими разноски за вещта, тъй като са били условие за привеждането й в състояни за използване. Безспорно е в казуса, че е била налице обективна наложителност за извършването им, защото след смъртта на Р. К. имотът е бил в състояние, което не е позволявало да се полза като жилище, защото дограмата, дюшемето и вратите са били изгнили, обгорели и опушени, а прозорците без стъкла. Установено е категорично, че е имало паднала мазилка и е липсвала електрическа инсталация. Тези фактически констатации съдът съобрази в съвкупност с извода на вещото лице, изпълнило съдебно - техническата експертиза, че довършителните СМР в жилището са били напълно компрометирани, поради изтеклия им експлоатационен срок и категорично е било необходимо да се подменят, за да може имотът да се използва като жилище. Изброените, изпълнени от К. И. необходими разноски в жилищния имот са на обща стойност 5 813, 33лв., от които според притежаваната общо ид.ч. от него от ответниците 23/36ид.ч., те дължа общо сумата от 3 714лв. или всеки по отделно 1 857лв. Тъй като насрещната искова претенция за необходимите разноски е уважена от районния съд по отношение на всеки от ответниците по нея за сумата от по 1 855, 19лв., т.е. за по - малка сума, първоинстанционният съдебен акт не следва да бъде корегиран, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя.

Настоящият състав преценява като луксозни разноски тези за направата на подово отопление в жилищния етаж и затова счита, че те следва да са за сметка на извършилия ги. Поради това не му се дължат от ответниците по насрещния иск

По изложените мотиви в тази част първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Като неоснователно следва да бъде отчетено възражението на въззивниците Й. и З., че решението в тази част е недопустимо, тъй като РС не е бил компетентен да разгледа предявения иск, тъй като цената му е 33 860 лева. Отговорността за необходимите разноски не е солидарна, а разделна и така е била претендирана от К. И.. Поради това райнният съд е бил сезиран с два иска, всеки с цена под 25 000лв., поради което проведеното пред него производство е допустимо по правилата за родовата подсъдност.

На възраженията във въззивната жалба на същите въззивници съдът отговори със самостоятелно изложените по - горе фактически констатации и правни изводи, поради което счита, че не следва повторно да излага мотиви по тях.

Въззивният състав не споделя становището на районния съд, че с оглед уважаване на част от насрещната парична искова претенция следва за тази именно част да уважи искането на насрещния ищец да му се признае право на задържане до заплащането на тази сума от 4606.00 лева. Това право е признато от нормата на чл. 72, ал.3 от ЗС на добросъвестния владелец, на лице, приравнено на добросъвестен владелец и на недобросъвестния владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика. По изложени вече съображения К. И. е недобросъвестен владелец, но извършването на горните подобрения не е било със знанието и без противопоставянето на собствениците Ж. Й. и М. З.. Поради това на подобрителя на имота не следва да се признае право на задържане. Като необосновано е приел обратното, първоинстанционният съд е уважил неправилно възражението за задържане и в тази част съдебното му решение следва да се отмени и да се остави без уважение възражението за задържане.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба на Ж. Й. и М. З. следва да бъде уважено искането им за присъждане на разноски в настоящата инстанция, като по съразмерност такива се дължат от К. И. в размер на 437, 10лв.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №118/28.05.2015г. по гр.д. №705/2013г. по описа на РС Петрич в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Д. И. от [населено място], улица „А*" № 17, ЕГН [ЕГН], че ищците - Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН] са собственици по наследство над 23/36(двадесет и три тридесет и шести) ид.ч. до 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № * с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: . под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор . построена в поземлен имот с идентификатор . и е осъден К. Д. И. от [населено място], улица „А." № 17, ЕГН [ЕГН] да предаде владените върху същия имот в частта над 23/36 /двадесет и три тридесет и шести/ идеални части до 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №. с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта:. под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ., построена в поземлен имот с идентификатор .на - Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН] и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН] да бъде признато за установено по отношение на К. Д. И. от [населено място], улица „А. № 17, ЕГН [ЕГН], че ищците - Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б. № 33, ЕГН [ЕГН] са собственици по наследство над 23/36(двадесет и три тридесет и шести) до претендираните 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № .с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: .под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор . построена в поземлен имот с идентификатор . и отхвърля иска да бъде осъден К. Д. И. от [населено място], улица „А." № 17, ЕГН [ЕГН] да предаде владените върху същия имот в частта над 23/36 /двадесет и три тридесет и шести/ идеални части до претендираните 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № .с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: . под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор. построена в поземлен имот с идентификатор . на - Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН].

ОТМЕНЯ решение №118/28.05.2015г. по гр.д. №705/2013г. по описа на РС Петрич в частта, с която е отменен нотариален акт № 110, том I, per. № 2736, дело № 099/2012 година по описа на нотариус Е. В., вписан с вх.рег. № 1160/13.07.2012 година, акт № 190, том IV, дело № 481/2012 година по описа на Служба по вписванията - П. за размера над 23/36 (двадесет и три тридесет и шести) до размера на 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от признатото право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: . под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ., построена в поземлен имот с идентификатор .и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б.” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН] за отмяна на нотариален акт № 110, том I, per. № 2736, дело № 099/2012 година по описа на нотариус Е. В., вписан с вх.рег. № 1160/13.07.2012 година, акт № 190, том IV, дело № 481/2012 година по описа на Служба по вписванията - П. за размера над 23/36 (двадесет и три тридесет и шести) до претендирания размер от 29/36 /двадесет и девет тридесет и шести/ идеални части от признатото право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор. с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: . под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор . построена в поземлен имот с идентификатор .

ОТМЕНЯ решение №118/28.05.2015г. по гр.д. №705/2013г. по описа на РС Петрич в частта, с която е признато в полза на К. Д. И. от [населено място], улица „А." № 17, ЕГН [ЕГН] право на задържане върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №.с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: . под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ., построена в поземлен имот с идентификатор . спрямо Ж. Р. Й., ЕГН 0 [ЕГН], от [населено място], [община], улица „Б.№ 46 и М. Р. З., ЕГН [ЕГН] до заплащане на присъдените в полза на К. Д. И. суми за подобрения от страна на Ж. Р. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], улица „Б. № 46 в размер на 1855.19 /хиляда осемстотин петдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева и от страна на М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б.” № 33, ЕГН [ЕГН] в размер на 1855.19 /хиляда осемстотин петдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ искането за признаване в полза на К. Д. И. от [населено място], улица „А-" № 17, ЕГН [ЕГН] право на задържане върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № - с площ 91,0 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж - няма, над обекта: -, под обекта - няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор - построена в поземлен имот с идентификатор - спрямо Ж. Р. Й., ЕГН 0 [ЕГН], от [населено място], [община], улица „Б-” № 46 и М. Р. З., ЕГН [ЕГН] до заплащане на присъдените в полза на К. Д. И. суми за подобрения от страна на Ж. Р. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], улица „Б-” № 46 в размер на 1855.19 /хиляда осемстотин петдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева и от страна на М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „-” № 33, ЕГН [ЕГН] в размер на 1855.19 /хиляда осемстотин петдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение №118/28.05.2015г. по гр.д. №705/2013г. по описа на РС Петрич в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА К. Д. И. от [населено място], улица „А-" № 17, ЕГН [ЕГН] да заплати на Ж. Р. Й. от [населено място], [община], улица „Б-” № 46, ЕГН [ЕГН] и М. Р. З. от [населено място], област Х., улица „Б-” № 33, ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция по съразмерност възлизащи на 437, 10лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :