Определение по дело №124/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

345

Година

13.11.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.13

Година

2014

Председател:

Секретар:

10

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № /14.05.2014г., изменено с определение № /14.08.2014г., постановени по гр.д. № 4238/2012г. Великотърновският Районен съд е отменил на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД по иск на С. Б. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „М. Р.” № 46 против В. И. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „М. Р.” № 46 и настоящ адрес Република Испания Договор за дарение на недвижим имот от 10.05.2007 г., обективиран в НА № , том V, рег. № , дело № от 2007 г. на Нотариус Денчо Денчев, рег. № 145, ВТРС, в частта, с която С. Б. П. е дарила на сина си В. И. П. притежаваната от нея 1/2/една втора/ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. “М. Р.” № 46, представляващ поземлен имот № , стр. квартал 318 по плана на гр. В. Т., с площ 216.00 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т., одобрени със Заповед № /19.09.2008 г. на Изп. директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 10447.518.79, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатор: 10447.518.94, 10447.518.78, 10447.518.53, 10447.518.80 и 10447.518.81, заедно със самостоятелни обекти № 1, № 2 и № 3, трите заедно представляващи жилищна сграда, заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

Съссъщото решение е отхвърленпредявеният от С. Б. П. против В. И. П. и В. И. П., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. „Л. К.” № 63, . 7 иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна до размер на Ѕ ид. ч. по отношение на С. Б. П. на сделката на покупко-продажба, сключена с НА № , том 14, рег. № , дело № от 09.12.2008 г. на Иван З., помощник – нотариус по заместване при Т. Б., Нотариус № , ВТРС, като неоснователен и недоказан., като В. И. П. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. П. на основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД сумата от 4 290,56 лева /четири хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща цената, получена от В. И. П. за продажбата на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. “М. Р.” № 46, по договор за покупко-продажба, сключен с НА № , том 14, рег. № , дело № от 09.12.2008 г. на Иван З., помощник – нотариус по заместване при Т. Б., Нотариус № , ВТРС, като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

Против това решение са постъпили въззивни жалби от В. И. П. и С. Б. П..

Ответникът В. И. П. обжалва решението в частта му, с която са уважени исковете за отмяна на дарението и за заплащане на обезщетение по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД, като от една страна сочи, че то е неправилно, тъй като е изтекъл давностният срок по чл.227,ал. 3 от ЗЗД за предявяване на иска за отмяна на дарението, а оттам неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение. Претендира се решението в обжалваната му част да се отмени, като исковете се отхвърлят.

Оплакванията на жалбоподателя са , че В. И. П. не е получавал от майка си- ищец по делото- покана за заплащането на издръжка, а от друга страна и самата тя не била запозната с поканата, изпратена му от нейно име през 2010г. Според жалбоподателя самата искова молба не играе ролята на покана за заплащане на издръжка, защото с нея не е определен срок за заплащането й, а отмяна на дарението се искала без покана. Свидетелят по делото Б. заявила, че ищцата не е споделяла с нея, че търси помощ от децата си.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника.

От своя страна ищцата по делото С. Б. П. е подала въззивна жалба против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД и в частта му, с която е отхвърлена частично претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се уважат претенциите. Претендират се разноски. Оплакванията на жалбоподателя са, че първоинстанционният съд неоснователно е стеснил приложението на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД . Сочи се, че ищцата е кредитор на ответника за непаричното си вземане за връщане на недвижимия й имот след отмяна на извършеното от нея дарение. След като била избрала да търси имота си, а не обезщетение за неоснователно обогатяване, неоснователно е отхвърлен искът й.

По иска с правно основание чл. 227,ал.5 от ЗЗД ищцата сочи, че съдът неправилно е приел, че ответникът В. И. П. се е обогатил само с половината от сумата, вписана като цена на процесния имот в нотариалния акт, с който той е прехвърлил собствеността върху този имот. Самият ответник по иска в отговора на исковата молба сочел, че чрез прехвърляне на имота е уредил свои задължения към приобретателката му, които са били на стойност над 20 000лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на тази жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че решението в частта му по отношение иска по чл. 135 , ал. 1 от ЗЗД е правилно.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбите срещу първоинстанционното решение са подадени в срок, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение и счита, че решението е допустимо и валидно изцяло.

По същество решението е правилно в частта му, с която е уважен искът по чл. 227 ал.1,б. „в”от ЗЗД, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният Павлов иск, както и в частта му, с която искът по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД е уважен. В частта му, с която последният иск е отхвърлен, решението е частично неправилно.

Съображенията на съда, мотивиращи го да достигне до горните изводи са следните:

С исковата си молба С. Б. П., твърди, че с договор за дарение от 10.05.2007 г., обективиран в НА № , том V, per. № , нот. дело № /2007 г. на нотариус Денчо Д. с район на действие ВТРС, заедно със съпруга си Иван П. П. /починал на 05.06.2007 г./ са дарили на сина си В. И. П. недвижим имот подробно описан . Твърди се, че дареният В. П. е прехвърлил чрез договор за покупко - продажба на сестра си – ответницата Валя И. П. същият недвижим имот. Сочи, се че непосредствено след извършване на договора за дарение ищцата останала съвсем сама в домакинството си, като с напредването на възрастта здравословното й състояние силно се влошило и изпаднала в трайна нужда от помощ за издръжка. Твърди, че е изготвила и отправила покана до двамата ответници за заплащане на ежемесечна издръжка от по 60 лева, с които да осигури заплащане услугите на трето лице, което да й помага ежедневно в обслужването и придвижването, тъй като размерът на получаваната от нея пенсия от 258,91 лева не е достатъчен за самоиздръжката й и заплащане на разходи за домакинството, в което живее, за заплащане на консумативи, лекарства и заплащане на трето лице. Заявява, че по повод водено от нея Гр. дело № /2011 г. по описа на ВТРС, синът й В. П., чрез процесуалния си представител заявил, че е получил поканата на майка си и дори представил препис от същата, но въпреки това останал напълно незаинтересован от здравословното й състояние и от финансовата й невъзможност да се справи сама. Предвид изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено дарението в частта му, с която е дарила на сина си В. И. П. притежаваните от нея 1/2 идеални чисти от недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „М. Р.” № 46, подробно описан в исковата молба.

Ищцата твърди още, че действията по прехвърляне на процесния недвижим имот от сина й В. П. в полза на втората ответница, са обусловени единствено от противоправната цел на страните по покупко -продажбата да преклудират възможността при евентуални бъдещи опити на лицата, в полза на които законът е предоставил правна възможност да атакуват договора за дарение, друг да придобие право на собственост върху имота, в това число и на ищцата чрез отмяна на извършеното от нея дарение, с оглед на което счита извършената разпоредителна сделка за недействителна по отношение на нея и моли за решение, с което да се прогласи недействителността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен между страните, до размер на 1/2 идеална част от него.

В случай, че съдът приеме за действителна извършената покупко-продажба на имота, на основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД ищцата моли съда да осъди ответника В. П. да й заплати сумата от 20 000,00 лева – обезщетение в размер на пазарната стойност на притежаваните от нея Ѕ идеални части от имота, предмет на договора за дарение. Претендира разноски.

Ответниците В. И. П. и Валя И. П. оспорват предявените от ищцата П. искове, намирайки ги за неоснователни и недоказани, излагайки съображения в подкрепа на твърденията си. Навеждат възражение за погасяване по давност на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, като предявеÝ след установения в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД. Претендират разноски.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд обективно, всестранно и пълно, като съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящият състав напълно възприема фактическата обстановка, установена от първата инстанция, поради което не я възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

При установените данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи :

Искът с правно основание чл. 227,ал. 1,б. „в”от ЗЗД, с който ищцата претендира да бъде отменено извършеното от нея дарение е основателен изцяло. Предявеният Павлов иск е неоснователен, а предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227,ал. 5 от ЗЗД е основателен до общия размер от 19350лв.

По иска с правно основание чл. 227, ал. 1 ,б. „в ” от ЗЗД :

От данните по делото безспорно се установява, че ищцата след извършване на процесното дарение, е изпаднала в състояние, налагащо постоянната й нужда от издръжка, като тази нужда съществува и към момента на подаване на исковата молба в съда, и към момента на приключване на устните състезания пред двете инстанции. В тази насока са събрани множество доказателства, които не са оспорени от страните. Освен показанията на свидетелите и писмените доказателства, заключението на изслушаната по делото СИЕ е достатъчно обосновано потвърждава факта, че средствата, с които ищцата разполага месечно, не са достатъчни за задоволяване на елементарните й нужди. На следващо място, относно това дали ищцата е поискала издръжка от своя син, комуто е дарила имот, също са налице доказателства, категорично потвърждаващи този факт. От една страна той е бил поканен да дава издръжка още през 2010г., като и с получаване на исковата молба отново се счита поканен да стори това. Не е основателно възражението на ответника В. И. П., че исковата молба не може да се счита за покана дареният да дава издръжка. В нея ясно са изложени обстоятелствата относно наличната за ищцата нужда от издръжка, поради което това е достатъчно да се счете, че е налице искане за даването й. В този смисъл се произнася и констатнтата съдебна практика / Решение № /14.0.2011г. по гр.д. № /2010г. , ІV г. О. на ВКС и Решение № от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС/.

Факт е, че ответникът е отказал да дава издръжка на своята майка- ищца по делото, въпреки отправеното към него искане.

Всичко, изложено до тук, сочи наличието на предпоставките на чл. 227,ал.1 , б.»в» за отмяна на дарението, предмет на предявения от ищцата иск, а именно : налице е извършено дарение, налице е трайна нужда от издръжка за дарителя, продължаваща и към момента на приключване на устните състезания по делото, налице е искане за плащане на издръжка, отправено към дарения, налице е и отказ такава да бъде предоставена. В този смисъл предявеният иск правилно е счетен за основателен от първата инстанция.

Възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение правото на иск в случая се явява неоснователно. Съгласно чл. 227,ал. 3 от ЗЗД искът за отмяна на дарението се предявява в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. Този срок по отношение правото на иск на ищцата не е изтекъл, защото от данните по делото е установено, че нуждата й от издръжка все още съществува. Съгласно трайно установената съдебна практика, към която и настоящият състав се придържа, докато нуждата от издръжка съществува, срокът по чл. 227,ал. 3 от ЗЗД не може да изтече.

По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД / Павлов иск/:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, визирани в хипотезата на този текст, а именно: наличие на действително вземане, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействителност се иска, извършването на действително действие, което уврежда кредитора и знание за увреждането у длъжника / при безвъзмездно действие / или у длъжника и лицето, с което той е договарял/при възмездно действие/.

Ищецът по този иск не е доказал наличието на нито една от сочените предпоставки, макар и да твърди в жалбата си обратното. Вземане за връщане на част от дарения имот в случая, макар и дарението да е отменено, не е възникнало за ищцата по Павловия иск. Това е така, защото имотът, предмет на отмененото дарение, е прехвърлен на трето лице преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението и по Павловия иск. Отмяната на дарението не засяга правата на приобретателя на имота, който се явява трето лице, поради което за дарителя по отмененото дарение е невъзможно да възникне право на връщане на даденото по договора за дарение. Затова законът е предвидил право на обезщетение в негова полза /чл.227,ал. 5 от ЗЗД/. В този смисъл ищецът С. Б. П. не е кредитор на ответника В. И. П. за посоченото вземане, поради което и с оглед изискването за кумулативно наличие на гореизброените предпоставки за уважаване на иска по чл. 135,ал.1 от ЗЗД, този иск следва да бъде отхвърлен.

Съдът дължи произнасяне и по иска с правно основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, доколкото този иск е предявен при условията на евентуалност спрямо иска по чл. 135, ал. 1 т ЗЗД и отхвърлянето на първия задължава съда да се произнесе по втория.

Този иск според настоящия състав е основателен до размера на 1/2 от установената по делото пазарна цена на имота, предмет на отмененото дарение, тъй като такава е частта, прехвърлена от дарителката – ищец по иска. Съгласно разпоредбата на чл. 227,ал. 5 от ЗЗД на дарителя по отменено дарение дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. Първоинстанционният съд е счел, че ответникът по иска се е обогатил с половината от сумата, записана в нотариалния акт, с който е прехвърлил дарения имот на трето лице, а именно 4290,56лв. Този извод би бил неоспорим единствено и само ако ответникът бе доказал, че е получил точно тази сума като цена при прехвърляне на дарения имот. Ищцата сочи в исковата си молба, че ответникът се е обогатил с половината от пазарната цена на дарения и в последствие прехвърлен имот. Съдът счита, че това твърдение е доказано, с оглед заключението на съдебно- техническата експертиза и предвид това, че в частта си относно размера на заплатената цена нотариалният акт за прехвърляне на процесния имот няма доказателствена сила, обвързваща страните и съда. Не е логично да се приеме, че ответникът по делото е получил за прехвърления от него имот цена почти пет пъти по- ниска от действителната му пазарна цена, каквато е вписана в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху дарения му имот. Това мотивира настоящия състав да приеме, че обогатяването му е до размера на 1/2 от определената със СТЕ пазарна стойност на имота , а именно 19350лв. Решението на ВТРС , с което искът е отхвърлен за разликата над 4290,56лв. до пълния размер на дължимото обезщетение следва да бъде отменено.

В останалата си част решението следва да се потвърди.

При този изход на делото решението на първоинстанционният съд следва да се отмени и в частта му относно разноските, като на ищеца по делото се присъдят разноски по водене на делото пред първата инстанция в общ размер на 145лв. съразмерно уважената част от исковете, които разноски да се заплатят от ответника В. И. П.. От своя страна ищцата дължи на ответника В. И. П. разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на19,50лв.

Ответникът В. И. П. следва да бъде осъден да заплати дължимата се върху пълния размер на присъденото обезщетение държавна такса, с оглед това, че с определение от 06.12.2012г. по делото ищцата е освободена от заплащането на държавни такси по делото.

По отношение разноските, дължими на ответницата В. И. П. решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № /14.05.2014г., изменено с определение № /14.08.2014г., постановени по гр.д. № /2012г. на Великотърновския Районен съд САМО в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. П., ЕГН * против В. И. П., ЕГН * иск с правно основание чл. 227,ал. 5 за сумата от 15059,44лв., вместо което, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН * да заплати на С. Б. П., ЕГН * СУМАТА ОТ 15059,44лв/ петнадесет хиляди петдесет и девет лева 44 ст./ , представляваща обезщетение по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД, като с това размерът на общо присъденото по този иск обезщетение е в размер от 19350лв. / деветнадесет хиляди триста и петдесет лева/.

ОТМЕНЯ Решение № /14.05.2014г., изменено с определение № /14.08.2014г., постановени по гр.д. № /2012г. на Великотърновския Районен съд в частта му относно присъдените по отношение на В. И. П. и С. Б. П. разноски, вместо което, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН * да заплати на С. Б. П., ЕГН * сумата от 145лв./ сто четиридесет и пет лева/ разноски по водене на делото пред първата инстанция съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН * да заплати на В. И. П., ЕГН * разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 19,50лв. / деветнадесет лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН * да заплати в полза на Великотърновския Окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД в размер на 602,37лв/ шестстотин и два лева 37 ст/ , както и пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № /14.05.2014г., изменено с определение № /14.08.2014г., постановени по гр.д. № /2012г. на Великотърновския Районен съд в останалата им част.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: