МОТИВИ: Срещу подсъдимия В.М.Д., роден на *** ***, се явява
предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано посредством норма от
Глава V-та, Раздел III-ти в Особената част на НК. С първоначално предявеното му
обвинение той е предаден на съд за това, че през периода 25.11. – 29.12.2017
година, в град Габрово, противозаконно присвоил чужда движима вещ – сумата от
10 017,01 лева, която владеел, собственост на Общото събрание на етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на улица „*********”
№ 11 в град Габрово, представлявано от управителя на етажната собственост, като
не върнал посочената сума в дадения му срок – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание
по реда на Глава XIX от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес по делото и граждански иск,
предявен от Общото събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се на улица „*********” № 11 в гр. Габрово, представлявано от
управителя на етажната собственост С.П.Р., срещу подсъдимия В.М.Д., с цена в
размер на сумата от 10 017,01 лева, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, за което той е
предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати същата сума
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 година до нейното окончателно
изплащане, както и направените от Общото събрание разноски във връзка с този иск,
възлизащи на сумата от 360 лева. В пледоарията си по същество упълномощения
процесуален представител на ищеца е направил и искане за присъждане на
разноски, които са направени във връзка с осъщественото процесуално
представителство по отношение на него на досъдебното производство.
С оглед на приетата за съвместно
разглеждане гражданска претенция и изразеното желание за това, в рамките на
проведеното разпоредително заседание Общото събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се на ул. „*********” № 11 в град
Габрово, е било конституирано като граждански ищец в наказателния процес,
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел IV-ти на НПК.
Чрез протоколно определение, постановено в проведено на 09.12.2020 година
заседание по делото, съдът е допуснал направено (въз основа на чл. 287, ал. 1 от НПК) от прокурора изменение в първоначално предявеното
обвинение против подсъдимия В.М.Д., по силата на което същият да се счита за
предаден на съд за това, че през периода 25.11.2017 година – 04.01.2018 година, в град Габрово,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – сумата от 15 040 лева, която
владеел, собственост на Общото събрание на етажните собственици на самостоятелни
обекти в сграда, находяща се на улица „*********” № 11 в град Габрово,
представлявано от управителя на етажната собственост, като не върнал посочената
сума в дадения му срок – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С протоколно определение, също постановено в
състоялото се на 09.12.2020 г. заседание по делото, съдът е допуснал и надлежно
внесено изменение в петитума на приетия за съвместно разглеждане по делото
граждански иск, което е било свързано единствено с увеличение на търсеното
обезщетение за вреди от първоначалната стойност в размер на сумата от
15 040 лева.
Освен че е получил препис от обвинителния акт,
подс. В.М.Д. е заявил, че разбира и същността на предявеното му обвинение. Той
не е взел отношение по въпроса за неговата вина, макар и по време на съдебното
следствие да е дал обяснения във връзка с извършването на отнасящото се до
същото престъпление, за което е предаден на съд.
От осъществената цялостна преценка на
данните в приложените по делото писмени и гласни доказателствени материали,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с
дадените обяснения от подсъдимия В.Д., съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Към периода, инкриминиран чрез внесения за разглеждане от ГРП обвинителен акт, подсъдимия В.Д. не е бил осъждан
за извършени престъпления както от общ, така и от частен характер. До този
период той не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива
престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма,
Раздел ІV от Общата част на НК, поради които обстоятелства е притежавал чисто
съдебно минало към него.
Подс. В.Д. и
неговото семейство живеят в ап. 11 на ет. 4 от жилищна сграда, която се намира
на ул. „*********” № 11 в гр. Габрово.
Въз основа на
заявление Вх. № ЕтС9 от 21.01.2011 година (копие от писмо №
АПИО 05-01-26 от 01.01.2017 г. на л. 30 в Том I-ви на досъдебното
производство) подсъдимия В.М.Д. е бил вписан в публичния регистър на
сградите, намиращи се в режим на етажна собственост, като председател на
управителния съвет на етажната собственост, находяща се в сградата на посочения
по-горе адрес. От приложените към писмото материали (протокол за
събрание, проведено на 06.01.2011 година) е видно, че той е
бил избран за такъв на тази дата за срок от две години с решение на Общото събрание
на етажната собственост, с което за същия срок като касиер е бил избран и свид.
Б.Д.. Събраните по делото доказателства сочат, че двамата са продължили да
изпълняват упоменатите длъжности и след изтичане на този срок – до 20.12.2017
г., когато са били освободени от тях с решение на Общото събрание на етажната
собственост.
През периода, в
който подс. Д. е изпълнявал длъжност като управител на етажната собственост,
нейните приходи били формирани основно от наем за едно помещение в приземния
етаж на сградата на улица „*********” № 11, отдавано за ползване като търговски
обект. От месец декември 2013 година до месец август 2015 година то било
отдавано под наем за сумата от 250 лв. месечно. Според договор от 01.02.2016
година и анекс към същия от 02.02.2016 г. (на л. 46-47 от Том
I-ви на ДП), помещението било отдадено под наем за
фризьорски салон на ЕТ „Мандес – Д. ***. Наемната цена е възлизала на 300 лв.,
заплащана ежемесечно от св. Д.С. на подсъдимия В.Д. срещу надлежна квитанция,
издавана от него. За месец октомври 2016 г. тази свидетелка не е заплащала наем
за помещението поради невъзможността за използването му вследствие на
наводняване, като последно заплатената от нея сума е била през месец септември
2017 година. Част от постъпилите приходи се ползвали за покриване на разходи на
етажната собственост, които включвали не само такива за вода, ел. енергия и
други консумативи, свързани с поддръжката на сградата, но и средства, заплащани
за почистването на същата от чистач. Тези разходи били плащани от свидетеля Б.Д..
За тях той получавал пари от подс. В.Д., който съхранявал при себе си всички
документи и средства на етажната собственост. У подсъдимия се съхранявали и паричните
средства от откритата на етажната собственост сметка в „Юробанк България” АД,
която е била закрита на 03.09.2013 г. (извлечение от отчет по сметка и
удостоверение, приложени на л. 52-53 от Том I-ви на досъдебното
производство).
Данните по делото
сочат, че в приземния етаж на сградата на ул. „*********” № 11 е имало още
едно, по-малко по площ помещение, което се ползвало като склад за амбалаж от
търговски обект – магазин „2+2”, също разположен на този етаж. От показанията
на разпитаната свидетелка Д.П. – управител на магазина, е видно, че то е било
използвано по устна уговорка през периода от месец януари 2016 г. до месец
септември 2017 година, срещу ежемесечно плащан от нея наем в размер на сума от
20 лева. Според изложените твърдения парите са били давани на управителя на
етажната собственост, без наличие на документи, съставени както за тяхното
заплащане, така и при получаването им от него.
През периода, в
който подс. В.Д. бил управител на етажната собственост, живущите в сградата
многократно искали от него отчет за наличността и разходването на паричните
средства, но той отказвал да им даде такъв. В резултат на натрупаното през
годините недоволство от неговото управление, както и неизпълненото от същият
искане за свикване в определения по ЗУЕС срок на Общо събрание от страна на
петима собственици, притежаващи повече от 20 на сто идеални части от общите
части на сградата, на 12.12.2017 г. част от собствениците на самостоятелни
обекти в нея взели решение да свикат извънредно Общо събрание на всички
собственици на такива обекти при дневен ред, подробно посочен в съставената от
тях покана (на л. 34-35 от Том I-ви), която (според приложения
на л. 36 от Том I-ви протокол) е била поставена на три общодостъпни
места (входа на сградата, таблото за обявления и входната врата
за мазите) в деня за нейното изготвяне – 12.12.2017 година.
В съответствие с посочената в поканата дата,
на 20.12.2017 година е било проведено Общо събрание на етажните собственици, на
което не присъствали нито подс. В.Д., нито други членове на неговото семейство.
На това общо събрание, след като той и св. Б.Д. са били освободени от заеманите
от тях длъжности, за нов управител на етажната собственост била избрана св. С.Р.,
а за касиер – свидетеля Ц.Б.. Протокола за събранието и списъка с присъствалите
на същото лица са приложени на л. 37-47 от Том I-ви на досъдебното
производство. От този протокол е видно, че чрез взето решение по т. 6 от
дневния ред Общото събрание е дало срок на подсъдимия Д. и свидетеля Б.Д. до
29.12.2017 г. да предадат с приемо-предавателни протоколи на новоизбраните
управител и касиер намиращата се у тях документация за периода от месец януари 2011
г. до месец ноември 2017 г. (протоколи от общи събрания,
приходно-разходна (касова) книга, касовата наличност, книга на
етажните собственици по чл. 7 от ЗУЕС, разходно-оправдателни документи, банкови
извлечения, отчети и всички други документи, свързани с дейността,
функционирането, получаваните приходи и направените разходи от етажната
собственост), както и сключените договори от името и за сметка на етажните
собственици на сградата на улица „*********” № 11 в гр. Габрово. На л. 125 от
Том I-ви на ДП е приложено копие от искане с дата 23.12.2017
г., от което е видно, че по молба на Валентина Димитрова Данова – съпруга на
подс. В.Д., на 04.01.2018 година на същата са били предадени екземпляри от
документите на Общото събрание на етажните собственици на тази сграда,
проведено на 20.12.2017 година.
Тъй като взетото
решение по т. 6 не е било изпълнено от подс. В.Д. и св. Б.Д. до 06.03.2018
година, на същата дата св. С.Р. ***. В резултат на този сигнал е заведена
преписка с Вх. № 264 ЗМ-59/2018 г., по която (в съответствие с
дадените указания във връзка с нейното възлагане) е наредено да се
извърши проверка за изясняване на обстоятелствата, изложени в него.
Въз основа на
проверката, осъществена по постъпилия сигнал, както и на установените при нея
данни за наличие на извършено престъпление от общ характер, с постановление от
14.06.2018 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено образуване на
досъдебно производство, каквото (под № 254 ЗМ-59/2018 г.) е било образувано
и в ОД на МВР Габрово. С постановление от 01.11.2019 г. на прокурор при РП
Габрово наказателното производство по него е било спряно на осн. чл. 244, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като е прието, че събраните
доказателства сочат за престъпление по чл. 217, ал. 1 от НК, наказателното преследване
за което подлежи на реализиране по реда на частното обвинение – чрез тъжба,
подадена от пострадалия до съответния първоинстанционен съд. Това постановление
е обжалвано по съдебен ред, и след като е било отменено чрез Определение № 687
от 15.11.2019 година, постановено по ЧНД № 1152/2019 г. на ГРС, делото е
върнато на РП Габрово.
След отмяната на посоченото
постановление по досъдебното производство, която е била предхождана от
наличието на множество отправени искания и на получени въз основа на тях
разрешения за удължаване на срока за провеждане на разследването по него, на
26.03.2020 година подс. В.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем чрез съставено
постановление от разследващия орган (приложено на л. 114-115 от Том I-ви), с което му е предявено обвинение за
това, че „през периода 25.11. – 29.12.2017 година, в град Габрово,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – сумата от 10 017,01 лева,
която владеел, собственост на общото събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се на ул. „*********” № 11,
представлявана от управителя на етажната собственост, като не върнал посочената
сума в дадения му срок” – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Впоследствие същото обвинение е предявено против него и по обвинителния акт, чрез който събраните при производството материали са внесени за
разглеждане в Районен съд - Габрово.
Поради междувременно
настъпилата (писмо на Община Габрово до РС Габрово и препис - извлечение
от акт за смърт, приложени на л. 49-50 от НОХД № 466/2020 г.) на 31.08.2020
година смърт на вещото Ю.К., което е изготвило основната и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза от досъдебното производство, при съдебното
следствие е била допусната нова експертиза от същия вид. От устните разяснения
на изготвилото я вещо лице Д.К. и даденото от последната заключение, което не е
оспорено от страните и е прието като обосновано и компетентно изготвено от съда,
е видно, че: 1. През периода 03.09.2013 година – 30.11.2017 година в
приход на етажната собственост на жилищната кооперация на ул. „*********” № 11
са постъпили средства, чиито общ размер съгласно приложените по делото документи
е възлизал на сумата от 11 780,89 лв; 2. През същия период
са извършени разходи във връзка с управлението на етажната собственост общо в
размер на 6332,99 лева, включващи не само парични средства, платени за: ел.
енергия, В и К, чистачка, почистващи материали, табелки за пощенски кутии,
консумативи за общи части, канцеларски материали, строителни материали и
електромери, но средства в размер на 3260 лв., отпускани като заем; 3. Към 30.11.2017
година, по документи наличността на парични средства от приходи на етажната
собственост е била в размер на 12 680,89 лв. При отговорите на поставените
въпроси вещото лице не е взело предвид данните за конкретната сума, постъпила (съгласно
приложената на л. 77 от НОХД № 466/2020 г. вносна бележка) по банковата
сметка на етажната собственост в жилищната кооперация, открита в „СИБАНК” ЕАД,
както и информацията (отчет по сметка за периода от 28.03.2017
година до 05.01.2018 г. на л. 150-151 от съдебното производство) за наличните
средства в нея, които са били получени след приемане на изготвеното от него заключение.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на
обясненията, дадени от подс. В.Д. на съдебното следствие; от съпоставката
на същите с показанията на свидетелите Ц.Б., С.Р., Т.И., Б.Д., Н.К., В.К., В.Р.,
Б.Р., И.Н., Н.К., Д.С. и Д.П., дадени на съдебното следствие, както и от тези,
заявени от последните двама пред разследващия органа по ДП – четени по реда на
чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК, със
съгласие на страните за всеки от тях; от писмените доказателствени материали
по досъдебното производство, от които в Том I-ви: постановление за образуване – л. 1; искания за
удължаване на срок за разследване и постановления от 13.08.2018 г., 12.10.2018
г., 13.12.2018 г., 13.02.2019 г., 09.04.2019 г., 07.06.2019 г. и 12.08.2019 г.
на прокурори от Районна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 4-23; материали по
преписка под № 264 ЗМ-59/2018 г. на ОД на МВР Габрово, включващи: акт за
възлагане на проверка, сигнал, заверени копия от писмо № АПИО
05-01-26/01.01.2017 г. и Протокол № 1 за проведено на 06.01.2011 година
събрание на етажната собственост на живущите в жилищен блок на улица „*********”
№ 11 заедно с присъствен лист към него, покана от 20.11.2017 г. до управителя
на етажната собственост в тази сграда, покана от 20.12.2017 година за свикване
на извънредно общо събрание и протокол за нейното поставяне, протокол за
проведено извънредно общо събрание от 20.12.2017 година с присъствен лист към
него, разрешение за ползване № 141/03.05.1997 г., договор за наем и анекс към
него, отчет по сметка и удостоверение от „Юробанк България” АД – л. 25-53 и
справка за проверка по преписка – л. 62-66; справка от
23.05.2018 г. по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 14218.510.509.1.13
на СГКК Габрово – л. 69; протокол за доброволно предаване от
27.05.2019 година – л. 95; постановление за спиране на
наказателно производство – л. 103-104; Определение № 687 от 15.11.2019 г. по
ЧНД № 1152/2019 г. на Районен съд - Габрово – л. 109-110; искане за
удължаване на срок за разследване и постановление от 12.02.2020 г. на прокурор
при РП Габрово във връзка с него – л. 111-113; постановление за
привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 114-115; искане – л. 125; декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние – л. 126; протоколи за
предявяване на досъдебно производство – л. 137-138; Том II-ри: разходен касов ордер и фискален бон – л. 1-2; разходен касов
ордер – л. 3; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 4-5; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 6-7; разходен касов ордер – л. 8; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 9-10; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 11-12; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 13-14; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 15-16; разходен касов
ордер – л. 17; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 18-19; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 20-21; разходни касови ордери – л. 22-23; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 24-25; разходен касов ордер – л. 26; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 27-28; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 29-30; разходен касов ордер – л. 31; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 32-33; разходен касов ордер – л. 34; разходен касов
ордер и протокол – л. 35-36; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 37-38; разходен касов ордер – л. 39; разходен касов
ордер, фискален бон и гаранционен лист – л. 40-42; разходен касов
ордер – л. 43; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 44-45; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 46-47; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 48-49; разходен касов ордер – л. 50; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 51-52; разходни касови ордери – л. 53-54; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 55-56; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 57-58 и разходен касов ордер – л. 59; Том III-ти: разходни касови ордери – л. 1-2; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 3-4; разходен касов ордер – л. 5; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 6-7; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 8-9; разходни касови ордери – л. 10-11; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 12-13; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 14-15; разходен касов ордер
и фискален бон – л. 16-17; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 18-19; разходни касови ордери – л. 20-22; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 23-24; разходен касов ордер – л. 25; анкета и разписка
за получена парична сума – л. 26-27; разходен касов ордер – л. 28; протокол за
прихващане на вземания и задължения – л. 29; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 30-31; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 32-33; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 34-35; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 36-37; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 38-39; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 40-41; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 42-43; разходен касов ордер – л. 44; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 45-46; разходен касов ордер
и фискален бон – л. 47-48; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 49-50; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 51-52; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 53-54; разходен касов ордер – л. 55; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 56-57; разходен касов ордер – л. 58; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 59-60; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 61-62; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 63-64; разходен касов ордер и квитанция от
ПКО – л. 65-66; съобщения – л. 67-68; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 69-70; разходен касов ордер – л. 71; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 72-73; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 74-75; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 76-77; разходен касов ордер, протоколи и
предписание – л. 78-81; фискален бон и фактура – л. 82-83; фискален бон и
фактура – л. 84-85; съобщение – л. 86; разходен касов
ордер – л. 87; фактура с фискален бон – л. 88; разходен касов
ордер - л. 89; фактура с фискален бон – л. 90; разходен касов
ордер – л. 91; фактура с фискален бон – л. 92; разходен касов
ордер – л. 93; фактура с фискален бон – л. 94; разходен касов
ордер – л. 95; фактура с фискален бон – л. 96; разходен касов
ордер – л. 97; фактура с фискален бон – л. 98; разходни касови
ордери – л. 99-100; разходен касов ордер – л. 101; фактура с
фискален бон – л. 102; разходен касов ордер – л. 103; фактура с
фискален бон – л. 104; разходен касов ордер – л. 105; фактура с
фискален бин – л. 106; разходни касови ордери – л. 107-108; разходен касов
ордер – л. 109; фактура с фискален бон – л. 110; протокол – л. 111; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 112-113; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 114-115; Том IV-ти: допитване – л. 1; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 2-3; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 4-5; разходни касови ордери – л. 6-7; разходен касов
ордер, фискални бонове, ст. разписка – л. 8-11; гаранционна карта
– л. 12-13; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 14-15; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 16-17; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 18-19; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 20-21; разходен касов ордер – л. 22; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 23-24; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 25-26; разходен касов ордер – л. 27; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 28-29; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 30-31; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 32-33; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 34-35; разходни касови ордери – л. 36-37; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 38-39; разходен касов ордер – л. 40; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 41-42; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 43-44; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 45-46; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 47-48; разходен касов ордер – л. 49; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 50-51; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 52-53; разходен касов ордер – л. 54; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 55-56; Том V-ти: разходни касови ордери – л. 1-2; разходен касов ордер и фискален бон – л. 3-4; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 5-6; разходен касов ордер – л. 7; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 8-9; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 10-11; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 12-13; разходен касов ордер – л. 14; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 15-16; протокол за прихващане на вземания и
задължения – л. 17; разходен касов ордер – л. 18; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 19-20; разходни касови ордери – л. 21-22; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 23-24; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 25-26; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 27-28; разходен касов
ордер и фактура – л. 29-30; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 31-32; разходен касов ордер, фискални бонове,
квитанция ПКО – л. 33-37; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 38-39; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 40-41; разходен касов ордер – л. 42; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 43-44; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 45-46; разходни касови ордери – л.47-49; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 50-51; протокол за прихващане на вземания и
задължения – л. 52; разходен касов ордер – л. 53; разходен касов
ордер, фискален бон, фактура – л. 54-56; констативен
протокол – л. 57-58; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 59-60; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 61-62; разходен касов ордер – л. 63; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 64-65; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 66-67; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 68-69; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 70-71; разходен касов ордер и стокова
разписка – л. 72-73; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 74-75; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 76-77; Том VI-ти: разходен касов ордер – л. 1; разходен касов ордер и фискален бон – л. 2-3; разходен касов
ордер – л. 4; писмо от РС Габрово – л. 5; платежно
нареждане – л. 6; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 7-8; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 9-10; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 11-12; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 13-14; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 15-16; протокол от ВиК – л. 17; разходен касов
ордер – л. 18; разходен касов ордер и фискален бон –
л. 19-20; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 21; разходен касов ордер и фискален бон – л.
22-23; разходни касови ордери – л. 24-26; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 27-28; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 29-30; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 31-32; разходен касов ордер – л. 33; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 34-35; разходен касов
ордер, фискален бон – л. 36-37; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 38-39; разходен касов
ордер и фискален бон – л. 40-41; както и от приложени по НОХД №
460/2020 г. на РС Габрово такива:
съдебно-счетоводна експертиза – л. 60-69; вносна бележка от
05.01.2018 г. – л. 77; писмо с Рег. № ПД-7742/22.03.2021 г.
на „ОББ” АД, ЦУ до Районен съд Габрово с приложени към него: досие и открити
сметки на клиент, съответствие за IBAN – ***.132-135, отчет по сметка – л.
150-151; платежно нареждане от 24.03.2021 г. за превод на сума в
размер на 11 260,89 лева от подс. В. Д. по сметка на етажна собственост на ул.
„*********” № 11 в „Общинска банка” АД – л. 154; платежно
нареждане от 18.05.2021 г. за превод на сума в размер на 2041,89 лева от подс. Д.
по сметка на етажна собственост на улица „*********” № 11 в „Общинска банка” АД
– л. 154; всички съдържащи данни от съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по
него.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Според
предвиденото в чл. 23, ал. 3, изр. 1-во от ЗУЕС като управител на съответния
орган за управление по чл. 10, т. 1 от този закон, каквото се е явявало и Общото
събрание (ОС) на етажната
собственост, подс. В.Д. е бил задължен да представлява собствениците и
ползвателите на самостоятелни обекти в сградата на улица „*********” № 11 в гр.
Габрово при извършването на онези действия, които са се отнасяли до
обикновеното управление на тази собственост. Поради това, а и тъй като в
конкретния казус визираните допълнителни изключения по чл. 23, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС не са били налице, тези действия безспорно са обхващали и дейността, която
е касаела както събирането и изразходването, така и отчитането на всички приходи,
получени от платения наем за помещенията в общите части на същата сграда. По
делото не е предмет на спор, че всички парични средства на етажната собственост
(в които са влизали и въпросните приходи) са били съхранявани
не от друг, а от него, както и че Д. не ги е предал на новоизбраните управител
и/или касиер в определения от ОС срок. Макар изложеното дотук и неизпълненото
задължение за тяхното връщане в този срок да налагат заключение, че той
действително е осъществил състава на престъпление „обсебване” по смисъла на
закона, то не би могло да се характеризира с всички фактически обстоятелства,
които са включени в него от прокурора. Казаното важи както за тези относно собствеността
на паричните средства (които не са принадлежали на Общото
събрание на етажната собственост, а на всички собственици на самостоятелни
обекти в нея съобразно притежаваните от същите идеални части от правото им на
собственост върху общите части на сградата), така и за периода,
през който е прието, че е осъществено изпълнителното деяние на самото
обсебване. Последното не би могло да бъде извършено през него, и то не само
защото на съответната дата (25.11.2017 година), на която Д. е
получил описаното искане (от л. 33 на Том I-ви в ДП) за свикване на
общо събрание, за него като управител не е възникнало никакво законово задължение
за предаване на парите, но и защото по-късно взетото решение от Общото събрание
в тази насока не е било доведено до знанието му преди изтичането на дадения за
това срок. Доказателствата по делото водят до извод, че най-ранната възможна дата,
на която подсъдимият е могъл да научи за съдържанието на гласуваните решения, е
била 04.01.2018 година, когато неговата съпруга е получила копия от документите,
свързани с проведеното събрание на 20.12.2017 година. Тъй като безспорно е узнал
за всички взети решения от Общото събрание на нея, а към същата определения
срок (до 29.12.2017 година) за предаването на
парите е бил вече изтекъл и след неговото предходно освобождаване (на 20.12.2017
година) като управител на етажната собственост Д. не е имал законно
право да продължи да владее и държи паричните средства, то тяхното обсебване очевидно
е било осъществено именно на датата 04.01.2018 година. Изложеното до момента безусловно
налага Д. да бъде оправдан по отношение на всяко едно от двете посочени по-горе
обстоятелства в предявеното против него обвинение. Той следва да бъде оправдан
не само за тях, но и по отношение на обвинението, че е извършил престъплението
единствено при условията на чл. 206, ал. 1 от НК. Причината за това се дължи на
факта, че още преди края на съдебното следствие по настоящото дело същият е
възстановил присвоената сума, като чрез два извършени превода на 24.03.2021
година и 18.05.2021 година е внесъл напълно дължимите средства по сметка на етажната
собственост, открита в „Общинска банка” АД.
От данните в
протокола на л. 95 от Том I-ви е видно, че между доброволно
предадените документи от подсъдимия В.Д. на досъдебното производство няма
такива, които да разкриват как и по какъв начин той е свиквал и провеждал общи
събрания през периода, в който е бил управител на етажната собственост. В
предадените такива липсват писмени документи не само за броя и датите на
проведените събрания, но и за дневния ред, при който са се състояли те и
взетите решения при всяко от тях. С оглед на изложеното по-горе и останалите събрани
доказателства, съдът прие, че действията по отпускането на заеми на собственици
на самостоятелни обекти в сградата от общите средства на етажната собственост, за
които е упоменато в показанията на една част от разпитаните свидетели, не са
били извършени въз основа на предварително взето решение от Общото събрание, а
по личното усмотрение на подс. В.Д.. Това заключение се налага не само от липсата
на писмени материали, които биха могли да свържат въпросните действия с решение
на ОС, но и заради различния размер на отпусканите средства, за който
приложените доказателства сочат, че очевидно не е бил определян по предварително
установени критерии, а по преценка на този подсъдим. Тъй като описаните
действия не спадат към нито едно от определените правомощия на управителя,
посочени в чл. 23 от ЗУЕС, а по делото няма никакви доказателствени материали (като съставени приходни
касови ордери или други такива), които да установяват, че съответните средства
под формата на заеми са били върнати от страна на получилите ги лица и
подсъдимият ги е отпускал без взето решение от Общото събрание на етажната
собственост за тях, то общия размер (3260 лева) на всички дадени парични
средства като заем (включващи не само 160 лева, отпуснати през 2013 година,
но и сумите от 1100, 550, 1050 и 400 лева, отпуснати съответно през 2014, 2015, 2016 и 2017 година) не би могъл да се
отчита като законно направен разход, след като този разход е извършен в разрез
с предвидения за него ред. Приложените писмени материали в рамките на съдебното
следствие не са в състояние да опровергаят този извод. Причините за това
заключение са породени не само от нелогичния характер на изложените от Д.
обяснения във връзка с обстоятелствата, поради които протоколите на л. 78- 82
от НОХД № 466/2020 г. не са били представени от него на досъдебното производство,
но и защото липсата на покани с дневен ред за свикване на съответните събрания
и на данни за присъствалите на тях лица, не позволяват отразената в същите
информация да се приеме с доверие при оценката на доказателствения материал.
Следва да се отбележи, че се констатират и други обективни основания за това -
като участие на лице (дъщеря) на подс. В.Д. в
изготвянето на протокола от 29.04.2017 г., без този документ да съдържа данни
за избирането на въпросното лице като протоколист според изискванията на чл.
16, ал. 4 от ЗУЕС и липсата на отбелязани поименно присъствали лица на това
събрание, които (както и липсата на приложена писмена покана във връзка с
неговото свикване) не позволяват да се формира извод, че то е било не само
свикано при спазване на условията по чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, но и че е имало
необходимия кворум за вземане на решения като това по т. 4 съобразно указаното
в чл. 17 от закона. Казаното във връзка с неубедителната доказателствена
стойност на посочения протокол важи напълно и за тази на протокола, който е съставен
за проведеното събрание на 11.12.2016 г., макар и възпроизведеното в последния
съдържание да се отнася за решение на Общото събрание, свързано с извършено оправомощаване
на управителя и касиера да се разпореждат единствено със средствата на етажната
собственост по изпълнително дело и тези, събрани за поддръжка и ремонт, без да
визира изрично предвидена възможност за предоставяне на заеми от тях.
Отразената в
констативно-съобразителната част на експертизата от съдебното следствие
информация за конкретната наличност (по документи), която е била
формирана от приходите (11 780,89 лева) на етажната
собственост към 30.11.2017 г., съпоставена заедно с тази за: отпусканите (3260 лева) заеми, внесените
парични средства на срочен депозит в сметка на етажната собственост към
01.01.2014 г. и общата сума на извършените (съобразно
приложените по делото документи) разходи във връзка с управлението на
самата етажна собственост през периода, визиран в поставените към експертизата
въпроси, води до заключение, че към 30.11.2017 година намиращите се у подс. Д.
парични средства на етажната собственост са възлизали на 15 040,89 лева,
или на сума, която е по-малка (с 89 стотинки) от отразената в
измененото (на 09.12.2020 г.) обвинение от прокурора. Тъй като при изчисленията, въз основа на които
е била получена тази сума, вещото лице Д.К. не е взело предвид паричните средства
(в размер на 1312,22 лева), които са
съществували към датата 05.01.2018 година в банковата сметка, открита на
етажната собственост в „СИБАНК” ЕАД, същите следва да се приспаднат от нея. Получения
в резултат на това остатък (възлизащ на 13 702,78 лева) е необходимо да
се намали допълнително със сумата от 400 лева, или с паричната равностойност на
онези приходи, за които прокурора е приел, че са били заплатени на подсъдимия В.Д.
като наем за второто от помещенията в приземния етаж на сградата на улица „*********”
№ 11 в град Габрово. По делото няма доказателства, които да установяват наличие
на документи, съставени не само във връзка с плащането, но и за приемането на
всяка една вноска от наема за това помещение. Поради липса на такива подс. Д.
следва да бъде оправдан за обсебването на цялата свързана с тях сума, тъй като
в тази част предявеното срещу него обвинение не е установено по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства, а показанията на свид. Д.П. не са
достатъчни за формиране на обосновани изводи във връзка с него. Причината за
това заключение се дължи на факта, че паричните средства (в размер на 20
лева месечно) са били заплащани от същата не като собственик на
фирмата, която е стопанисвала този обект, а като управител на магазин „2+2”, за
чиито нужди е било използвано въпросното помещение. След като това е така, извършените
плащания не биха могли да се считат за доказани единствено въз основа на дадените
от нея показания. Тяхното наличие би било необходимо да се установи и чрез
писмени документи, съставени ако не за друго, то поне за счетоводното оправдаване
на направените разходи от страна на стопанисващата обекта фирма, каквито документи
не са приложени по делото.
Въз основа на приетата
за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът
намери за безспорно от правна страна, че след като на 04.01.2018 година, в град Габрово,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – сумата от
13 302,78 лева, собственост на етажните собственици на самостоятелни
обекти в сграда, находяща се на ул. „*********” № 11 в град Габрово, като не
върнал посочената сума в дадения му срок и до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е било възстановено,
подсъдимия В.М.Д. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 206,
ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за
виновен.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия В.Д. за невинен в това размера на противозаконно присвоените от него
парични средства да възлиза на сумата от 15 040 лева; в това те да съставляват собственост на Общото събрание
на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на улица
„*********” № 11 в град Габрово, представлявано от управителя на етажната
собственост; както и в това да е извършил описаното
престъпление през периода 25.11.2017 година - 04.01.2018 година и същото да е
осъществено само при условията на чл. 206, ал. 1 от НК, без до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество да е било
възстановено, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправда по отношение на посочените по-горе
части и така предявеното му по-тежко обвинение за престъпление с тази правна
квалификация по НК.
Подс. В.Д. не е бил освобождаван от наказателна отговорност до
инкриминираната дата и е притежавал чисто съдебно минало към нея, тъй като не е
бил осъждан за други престъпления от общ или от частен характер. Поради това и
доколкото за извършеното умишлено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 във вр.
с ал. 1 от НК закона е
предвидил наказание до „Три години лишаване от свобода”, а причинените от последното съставомерни имуществени вреди са били напълно възстановени до
приключване на съдебното следствие, съдът прие, че са налице всички необходими предпоставки
за безусловното приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях след като
призна подсъдимия В.Д. за виновен в извършването на посоченото престъпление,
освободи същият от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в чл.
78а от НК административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита чистото съдебно минало на подс. В.Д., което (при констатираната липса на данни за други осъществени от
него противообществени прояви) квалифицира същият като лице с невисока степен на обществена опасност в
качеството на деец; дадените
обяснения по време на съдебното следствие, с които е съдействал за разкриване
на обективната истина и направените в тях самопризнания, които сочат за наличие на едно безспорно критично
отношение, проявено по отношение на самото престъпление. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът цени по-високата степен на обществена опасност на същото в
сравнение с тази, характеризираща останалите случаи на такива от неговия вид,
тъй като съпоставката между отразената в ПМС № 316/20.12.2017 г. (Обн. ДВ бр. 102 от 22.12.2017 г.) стойност (510 лева) и обсебената сума установява, че
последната надхвърля размера на 26 минимални работни заплати за страната към
инкриминираната дата.
Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на
това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с информацията
за притежаваното от Д. имущество и невисокия размер на получаваното от
последния месечно възнаграждение от трудови доходи, наложи на същият
предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба” малко над
минималния размер, а именно – от 1500 лева, която да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този
начин и такова по размер наказание, определено за извършеното от него
престъпление против собствеността, ще бъдат създадени оптимални условия за
постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия,
съдържащи се в чл. 36 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
След като прецени установените по
делото данни съдът прие, че те сочат за предпоставки, които по принцип ангажират
гражданската отговорност на подсъдимия Д. за причинените от престъплението
имуществени вреди, тъй като освен самото наличие на такива вреди, възникнало в
резултат на действията по обсебването на съответната сума, принадлежаща на всички
собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в рамките на съдебното
следствие е установена и изискващата се причинно-следствена връзка, която
съществува между поведението на същият и настъпването на тези вреди.
Въз основа на горното и след като
съпостави конкретната сума, за обсебването на която подс. В.Д. е признат за
виновен заедно с приетата дата за осъществяване на самото престъпление по чл.
206, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, съдът прие гражданския иск, предявен от
Общото събрание на етажните собственици в сградата на улица „*********” № 11 в
гр. Габрово за неоснователен и недоказан в частта, свързана с претенцията за неговото
осъждане да заплати обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на това
престъпление, възлизащо над сумата от 13 302,78 лева – до пълния заявен размер
от 15 040 лева заедно със законната лихва върху последната, считано от
29.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и по отношение на частта за присъждането
на първата от посочените суми заедно със законната лихва върху нея, дължима за
периода от 29.12.2017 г. до 03.01.2018 г. включително, поради която причина
същият по отношение на тях именно като такъв. Гражданския иск бе отхвърлен и по
отношение на частта, свързана с претенцията за осъждането на Д. да заплати обезщетение за имуществени
вреди от престъплението
в размер на обсебената сума от 13 302,78 лева, тъй като при вече
извършеното възстановяване на тази сума до края на съдебното следствие, нейното
повторно присъждане би довело до неоснователно обогатяване на ищеца предвид
заплащането на тези вреди. Във връзка с изложеното съдът намери за основателна
само частта от гражданския иск, свързана с претенцията за присъждане на законна
лихва върху обсебената сума. От аспект на това и след като отчете датите за
заплащане на съответните части от нея, осъди подс. В.М.Д. да заплати на Общото
събрание на етажните собственици единствено законната лихва върху сумата от 13
302,78 лева, дължима за периода от 04.01.2018 г. до нейното окончателно
изплащане на 18.05.2021 година, включваща: 1. Законна лихва върху сумата от 11 260,89 лева, дължима за периода от
04.01.2018 г. до 24.03.2021 година; както и 2. Законна лихва върху сумата от 2041,89
лева, дължима за периода от 04.01.2018 година до 18.05.2021 година.
С оглед направеното искане и
приложените в негова подкрепа доказателства, съдът осъди подсъдимия В.Д. да
заплати на Общото събрание на етажните
собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се на улица „*********”
№ 11 в град Габрово, представлявано от управителя на етажната собственост С.П.Р.,
и сума в размер на 560 лева, съставляваща направени разноски под формата на
адвокатски хонорар, заплатен от същото
на повереник за предявяването и осъщественото процесуално представителство на
досъдебното и съдебно производство по делото във връзка с приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Поради характера на постановената
присъда подс. В.М.Д. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер на
600,53 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при воденото
разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид постановената присъда
подсъдимия В.Д. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Габрово: I. Сумата от 400
лева, дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство
по делото – на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, както и II. Сумата от по 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същите в случай на извършено служебно издаване на такива за събиране на наложеното административно
наказание „Глоба” в размер на сумата от 1500 лева и на присъденото вземане за
разноски от съдебното производство към упоменатия по-горе орган на съдебната власт, на основание чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В този смисъл е и постановения съдебен
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
........................