№ 175
гр. С., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200019 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Д. Д. Б. с против наказателно
постановление №22- 0804- 000413/17.03.2022г., издадено от началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
ШЕСТ месеца и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба
№Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР. Моли наказателното постановление да се
отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява в
съдебно заседание. Изпраща становище по съществото на делото като счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 06.01.2022г. около 01,00 часа, по ул. „Райна Княгиня“ на
кръстовището с ул. „Асен Златаров“ се движел лек автомобил „Мерцедес Ц
320“ с рег. №........., който не спрял на пътен знак Б- 2 „Стоп“ и поради това
бил спрян за проверка от полицейски служители, св. М. П. и колегата му
Антон Митев. Двамата служители на реда установили, че водач на моторното
превозно средство (МПС) е Д. Д. Б., а собственик на МПС е лицето З.Н.М.ри
проверката водача на МПС не представил на служителите на реда
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на МПС. След извършена справка се установило,
че проверяваният автомобил е с прекратена регистрация от 15.12.2021г.
поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Полицейските
служители поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
С.. На място пристигнал св. С. Д., който приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и на
чл.140, ал.1, вр. чл.143, ал.10 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а св. М. П. и
Антон Митев се подписали при съставянето и връчването на акта. Като
доказателства били иззети два броя регистрационни табели с рег. №..........
Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно
нарушение, че няма възражения.
Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-С. за
преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. Прокурор от РП- С. с постановление от 10.03.2022г.
отказал да образува наказателно производство, поради липса на осъществено
престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. за преценка
относно необходимостта от ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и постановлението от 10.03.2022г. на РП- С. впоследствие
началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
2
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Отнел му и 10 контролни точки на основание наредба
№Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление следва изрично да е описано нарушението, дата
и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление
следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва,
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени.
Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е видно от акта за установяване на административно
нарушение жалбоподателят е извършил нарушението на датата 06.01.2022г.
около 01,00 часа, движейки се с управляваното от него МПС „Мерцедес Ц
320“ с рег. №......... в гр. С. по ул. „Райна Княгиня“ на кръстовището с ул.
„Асен Златаров“.
Видно от издаденото наказателно постановление наказващия орган не е
вписал в него нито датата, нито мястото, където е извършено
административното нарушение. Поради това съдът намира, че издаденото
3
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неспазването на
законоустановената форма съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5, а именно
непосочване на датата и мястото, когато и където е извършено
административното нарушение. Липсата на посочване на конкретната дата и
място на извършване на нарушението от жалбоподателя води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Налице е
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е от
категорията на съществените и винаги води до отмяна на наказателното
постановление. По този начин е ограничено правото на защита на наказаното
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и съответно
адекватно да организира защитата си. Това нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да
се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства,
установяващи извършване на описаното в наказателното постановление
нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че това превозно средство е било с
прекратена регистрация във връзка с получено уведомление от гаранционния
фонд по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. След
служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на МВР
при съответната областна дирекция на МВР не са изпълнили задължението си
по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр.
ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното
средство за извършената служебна дерегистрация. По делото се установи, че
проверяваният автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на З.Н.М.. Не
се представиха по делото доказателства, че действително собственика на
МПС е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.
С оглед на изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна
страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят към
въпросната дата 06.01.2022г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано
моторно превозно средство. Напротив, установи се точно обратното, че
4
собственикът на моторното превозно средство не е имал знание и съзнание за
извършената служебна дерегистрация. За да е налице такова нарушение
същото следва да е извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно
обратното, че жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него
моторно превозно средство е дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то
значи, че виновно нарушение не е било извършено и поведението на
жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Поради тази причина
обжалваното наказателно постановление съдът счита за незаконосъобразно и
следва да го отмени.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 000413/17.03.2022г. на началника на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на Д. Д. Б. с ЕГН
********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5