РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
11.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1293 по
описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр.
с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде установено, че договорът за покупко - продажба от 29.03.2004 г., обективиран
в № 42, том I, рег. № 1435, нотариално дело
№ 37/2004 г. на нотариус Д.Т., вписан с рег. № 187 на нотариалната камара е
нищожен, като привиден договор, прикриващ договор за дарение от С.П.В. и Г.П.Я.
(наследници на първоначалната ищца Н.А.В.) срещу В.П.В., в частта, съобразно
наследствените права на тяхната майка Н.А.В., до размер от 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота предмет на
продажбата.
При
условията на евентуалност, ищците молят договорът да бъде признат за нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
В исковата молба
се поддържа, че първоначалните ищци Н.А.В. и П.В.В. и
ответника В.П.В., на 29.03.2004 г. са сключили договор за продажба на имот,
представляващ апартамент № 17, в гр. София,
ж. к. „******, подробно описано в нотариален акт № 42, том I, рег. № 1435, нотариално дело № 37/2004 г. на нотариус Д.Т.,
вписан с рег. № 187 на Нотариалната камара. Първоначалните ответници
твърдят в исковата молба, че са се съгласили да прехвърлят апартамента, без да
им се заплаща продажната цена, тъй като ответникът (техен син) е обещал, че по този начин ще
бъде стимулиран да поеме изцяло издръжката им, ще им оказва помощ за храна, с
облекло, с пари и ще им осигури спокоен живот до края на дните им. Сочат, че
постепенно ответникът се е отдръпнал от тези обещания и са оставени изцяло да
се справят сами. Първоначалните ищци Н.А.В. и П.В.В.
поддържат в исковата молба, че са се съгласили сделката да бъде оформена като
продажба, но не това е била действителната им воля. Истинското им желание, като
са се съгласили да не им се заплаща продажна цена, е да дарят техния син, и то
само при условие, че ответникът изпълни обещанието от него ангажименти. Горното
изявление са направили и пред прокуратурата, където нееднократно са заявявали,
че реално не са получили продажната цена.
Ответникът В.П.В.
оспорва изцяло исковата молба, като прави възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа, че оспорването, че не е платена продажната цена може да се
направи до изтичането на пет години от сключването на договора, поради което
правото да се развали договора е погасено по давност.
Сочи в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, че
в приложения договор за покупко - продажба се съдържа
изрично изявление на ищците, че в качеството си на продавачи, са получили
напълно сумата от 39 746 лв., като в тази си част, нотариалния акт
представлява разписка. Поддържа, че ищците не сочат доказателства за твърдяната
симулативност.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор за покупко
- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 42, том I, рег.№ 1435, дело № 37 от 2004 г., на нотариус Д.Т.,
вписан с рег. № 187 на Нотариалната камара, Н.А.В. и П.В.В.
продават на В.П.В. собственият си имот, представляващ апартамент № 17, в гр.
София, ж. к. „******, със застроена площ
от 93,30 кв.м.
В
нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер на 39 746 лв.,
която сума продавачите Н.А.В. и П.В.В. са заявили, че
са получили напълно от купувача В.П.В., преди подписване на нотариалния акт.
По
делото е представена медицинска документация, видно от която Н.А.В. има
хипертонична болест и артроза на тазобедрената става,
а П.В.В. – ИБС и стенокардия.
С
жалба вх. № 31576 от 25.07.2017 г. до Софийска районна прокуратура, Н.А.В. и П.Величко
В. са се оплакали, че В.П.В., техен син, ги е принудил да му прехвърлят
жилището им, като в нотариалния акт е вписано невярното обстоятелство, че
сумата по продажбата е платена преди това.
Видно
от удостоверение за наследници на П.В.В., починал на
22.12.2018 г., негови наследници по закон са: Н.А.В. – съпруга и децата им С.П.В.,
В.П.В. и Г.П.В..
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. 5 от
ЗЗД, нищожни са привидните договори, като на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД,
ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност. В
нотариалния акт за покупко-продажба ясно е изразена волята на страните, за покупко - продажба на апартамента, като доказателства,
включително и писмени такиви, опровергаващи
съдържанието му, не са ангажирани от страна на ищеца.
Нотариалното удостоверяване притежава материална доказателствена
сила и представлява официален документ, който се издава в упражнение на
удостоверителната компетентност, с която съответният орган притежава. Съгласно
чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, свидетелски показания не се допускат за опровергаване
съдържанието на официален документ. В чл. 165, ал. 2 ГПК е предвидено изключение от недопустимостта,
ако в делото има доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно.
Писмени доказателства по смисъла на чл. 165 ГПК, изходящи от В.П.В. (обратно писмо или начало на писмено доказателство), не са представени, като представената към исковата молба жалба до СРП
изхожда от първоначалните ищци Н.А.В. и П.В.В..
Следователно,
от страна на ищците не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод,
че атакуваната сделка е привидна и прикрива договор за дарение, и искът с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл. 17 ЗЗД
подлежи на отхвърляне.
Относно
евентуалните искове (които подлежат на разглеждане,
с оглед отхвърлянето на главния иск).
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД,
нищожни са договорите, които противоречат на закона. Противоречие със закона представлява несъответствие
между съдържанието на сделката и повелителни разпоредби на нормативен акт. За
разлика от противоречието със закона, при заобикаляне на закона съдържанието на
сделката е в съответствие с повелителните разпоредби на нормативните актове,
като онова, което влиза в разрез с императивните изисквания е целения правен
резултат. Неплащането на цената е
основание за
разваляне на договора за покупко - продажба, по аргумент от чл.87, ал.3 във
връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД, и не води до нищожност на разпоредителната сделка. Следователно
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД подлежат
на отхвърляне.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни
са договори, които накърняват добрите нрави. В случая, твърденията в исковата
молба са за наличие на прикрита сделка – дарение от родители на син, което не води до накърняване на добрите нрави,
доколкото подобни сделки са често срещани между близки родственици.
Горното обуславя извод за неоснователност на иска за нищожност по чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД.
Доколкото в случая не е предявен иск за разваляне
на договора за покупко- продажба, ирелевантно
е възражението от ответника, че правото на разваляне е погасено по давност.
При иск за
нищожност на договор всеки собственик може да предяви иск съобразно
наследствените се права, но не и за идеалните части на останалите съсобственици. (В този
смисъл решение № 170 от 18.12.2017 г. на ВКС, по гр.д. № 950/2017 г., III ГО). По
отношение на наследствената квота на наследниците по права линия (децата) на ищеца П.В.,
производството е прекратено: с определение от 16.06.2021 г. по отношение на С.П.В.
и Г.П.Я. на основание чл. 232 ГПК, а по отношение на сина му В.В. – по право, поради сливане на качеството на ищец и
ответник по делото.
Следователно
делото е продължило в обема на наследствените права от Н.В. - за 5/8 ид.части от
правото на собственост върху имота. С молба от 28.10.2021 г. ищците С.П.В. и Г.П.Я.
сочат, че поддържат исковете само до наследствената квота на тяхната майка Н.В.,
т.е. до 1/2 ид.ч., поради което на основание чл. 232 ГПК делото следва да бъде прекратена за разликата над 1/2 ид.ч.
Доколкото обаче, по право следва да се прекрати
производството и по отношение на В.П.В. (наследник по закон), който е ответник по делото,
производството по исковете за нищожност подлежи на прекратяване и за неговата
идеална част (1/3
от 1/2 ид.ч.),
т.е. над 2/6 ид.ч. до 5/8 ч. от правото на
собственост върху апартамент № 17.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на С.П.В., ЕГН **********,*** и Г.П. Я., ЕГН **********,***, представлявани от адв. Б.,***, кант. 108, срещу В.П.В., ЕГН **********,***, представляван
от особения представител адв. Р.Г.,***, с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за нищожен
на договор покупко-продажба от 29.03.2004 г., обективиран
в нотариален акт № 42, том I, рег. №
1435, нотариално дело № 37/2004 г. на нотариус Д.Т., вписан с рег. № 187, с
който ответникът е придобил апартамент № 17, в гр. София, ж. к. „******, поради неговата привидност и
обявяване на този договор за действителен като договор за дарение, до размер на 2/6 ид. част от
правото на собственост върху апартамента.
ПРЕКРАТЯВА производството по горепосочения главен иск в размер над 2/6 ид.ч. до 5/8 ид.ч. (идеалната част от правото на собственост на
първоначалната ищца Н.А.В.) от правото на
собственост върху апартамента.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни евентуалните исковете на С.П.В., ЕГН **********,*** и Г.П. Я., ЕГН **********,***, представлявани от адв. Б.,***, кант. 108, срещу В.П.В., ЕГН **********,***,
представляван от особения представител адв. Р.Г.,***,
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, за обявяване за нищожен на договор покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 42, том I, рег. № 1435, нотариално дело
№ 37/2004 г. на нотариус Д.Т., вписан с рег. № 187, с който ответникът е
придобил апартамент № 17, в гр. София,
ж. к. „******, поради противоречие със закона, поради заобикаляна на
закона и поради накърняване на добрите нрави, до размер на 2/6 ид. част от правото на
собственост върху апартамента.
ПРЕКРАТЯВА производството по горепосочените евентуални искове в размер над 2/6 ид.ч. до 5/8 ид.ч. (идеалната част от правото на собственост на първоначалната
ищца Н.А.В.)от правото на собственост върху апартамента.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: