№ 1334
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20231110170121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу И. Х. Б. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
589,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, 87,53 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, 24,42 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 5,39 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 30.08.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника И. Х. Б., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а
ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град [адрес], с абонатен номер ******,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в
края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. И. Б., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е
погасил на падежа дължимите суми в размер, както следва: 589,59 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 87,53 лева - лихва за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, 24,42 лева – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5,39 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. За
посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове.
С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. Х. Б., чрез
пълномощника си адв. Д. С., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
пасивната материалноправна легитимация на ответната страна в процеса с довод, че
правната уредба на понятието „потребител на топлинна енергия“ е нищожна, поради което
оспорва да има това качество. Навежда довод за наличието на противоречие между Закона за
енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението
във връзка с доставката на топлинна енергия, като ЗЗП се прилага с предимство. Ответникът
оспорва сключването на писмен договор с ищеца съгласно изискването на чл. 47 и сл. и чл.
147а и сл. ЗЗП и чл. 8 ЗЗД, позовавайки се на практика на СЕС. Ето защо, в случая е налице
непоръчана доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, която е за сметка на доставчика, а не на
потребителя. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за
възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва
действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги
е приел или подписал, а наред с това съдържат и неравноправни клаузи. С отговора се
оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е
индивидуализирана по количество. Ответникът счита, че претендираните суми са
недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за
неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на
основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорва доказателствената сила на
представените извлечения от сметки. Оспорва да е доказано пускането в експлоатация на
абонатната станция. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, ответникът счита, че в случая е налице предявяване на
чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово разпределение, а не към ищеца,
позовавайки се на нарушение на КРБ, Директива № 2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и
Директива 1993/13/ЕОИ. С отговора ответникът навежда възражение за погасяване по
давност на всички вземания, претендирани за период от 3 години преди датата на подаване
на исковата молба и конкретно на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК – 17.08.2023 г. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни
сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Поддържа се също, че
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна, за което се препраща към депозирано
възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство, в което се твърди
2
противоречието й с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото е издадена при
липса на компетентност и неиндивидуализация по основание и размер на вземането,
предмет на същата, а ато допълнително основание за нейната нищожност и липсата на
изричен акт на съда за издаване на заповедта за изпълнение. С тези съображения ответникът
отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви
състав.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба
доводи за нищожност на заповедта за изпълнение, поради издаването й при липсата на
компетентност, отсъствие на надлежна индивидуализация на вземането, предмет на същата
и липсата на изричен акт на съда за издаването й.
Целта на регламентираното в Глава 37 ГПК заповедно производство е да се провери
дали претендираното от заявителя срещу длъжника вземане е безспорно или между страните
е налице спор относно дължимостта му, като в случай на депозирано възражение срещу
заповедта за изпълнение и предявен установителен иск именно в хода на исковото
производство съдът се произнася относно наличието на материалноправните предпоставки
за възникване на притезанията.
Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата
писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда.
В настоящия случай съдът намира, че доколкото процесната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. е издадена в изискуемата писмена
форма, от надлежен орган в рамките на правораздавателната му компетентност, има
изискуемото нормативно определено съдържание и обективира ясната воля на съда, то
последната се явява валиден съдебен акт. В заповедта се съдържат данни за страните –
заявител и длъжник, за конкретните вземания, индивидуализирани по вид, размер и период,
с посочване на основанието за възникването им.
Неоснователен е релевираният от ответника довод, че заповедта за изпълнение е
нищожна поради липсата на постановен изричен акт за издаването й в противоречие с чл.
411, ал. 2 ГПК.
Съгласно формираната трайна съдебна практика съдът постановява самостоятелно и
изрично разпореждане в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а в останалите случаи – когато подаденото заявление се
уважава изцяло, съдът издава разпореждане, инкорпорирано в заповедта за изпълнение.
Изложеното обуславя извод за допустимост на предявените установитени искови
претенции и за произнасяне по същество на същите.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
3
предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между
него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната
страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание
със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение
за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през исковия период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на
основание за спиране/прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобИ.е на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобИ.ето на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобИ.е на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача открИ.е на партида.
Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове по основание, отричайки пасивната си материалноправна легитимация в процеса и
качеството си на потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда
относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания.
Събраните по делото писмени доказателства свидетелстват, че по силата на
Нотариален акт за собственост върху жилище и гараж, построени върху държавно място от
ЖСК „Зв.-5“, местност „Д.“ в град София, том L, дело № 6553/1995 г. от 05.06.1995 г. по
описа на първи нотариус при Софийска нотариална служба към Районния съд, И. Х. Б.
(ответникът по делото) е придобил правото на собственост върху следните недвижими
имоти: 1). апартамент 16, находящ се на 4 и 5 етаж, вх. 6 в сградата на ЖСК „Зв.-5“, блок 58
на [адрес], м. „Д.“ в град София, състоящ се от дневна, столова, кухня, баня-тоалетна, антре,
две тераси – на 4 ет. и три стаи, баня-тоалетна, дрешник, мокро помещение, антре, две
тераси на 5 ет., тераса над студения покрив, с обща площ от 197,16 кв.м., с принадлежащо
към същия мазе № 16 с обща площ от 9,06 кв.м., находящо се в подземието на дворното
4
място на ЖСК, заедно с 3,36 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху държавно място и 2). гараж № 6, находящ се в подземието на
дворното място на ЖСК бл. 58, [адрес], м. „Д.“ в гр. София с обща площ от 28,54 кв.м. В
нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му са представени и следните писмени
документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания
на закона: Решение на Народния съвет за отстъпено право на строеж върху държавно място,
протокол № 5/4.06.1991 г. на ОбНС „Ч.Зв.“ за отстъпено право на строеж върху държавно
място в полза на ЖСК „Зв.-5“, местност „Д.“, окончателен разпределителен протокол на
Общото събрание на ЖСК „Зв.-5“, м. „Д.“ от 08.11.1994 г., удостоверение от 02.03.1995 г. на
УС на ЖСК „Зв.-5“, че окончателният разделителен протокол не е обжалван и е влязъл в
законна сила, списък на член-кооператорите и строителя от 02.03.1995 г. и съгласие за
снабдяване с нотариални актове, разделителен протокол от 08.11.1994 г. между ЖСК „Зв.-5“,
местност „Д.“ и строителя. В нотариалния акт е отразено съставянето му и въз основа на
решение на ОС на ЖСК при разпределение на сградата да се издаде нотариален акт на И. Х.
Б. за описаните в акта недвижими имоти.
Изяснява се, че с нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижим
имот № ***, том I, рег. № 1608, дело № 100/2012 г. от 17.02.2012 г. на нотариус с рег. № 40 на
НК и с район на действие Софийски районен съд, ответникът И. Х. Б. и третото за процеса
лице Хр. И.ов Б. учредяват в полза на [фирма] вещно право на ползване върху следния техен
съсобствен недвижим имот – тераса над студения покрив на ет. 5, вх. 6, в жилищна сграда на
ЖСК „Зв.-5“, находяща се в град София, ж.к. „Д.“, [адрес] бл. 58, представляваща част от
апартамент 16, находящ се на 4 и 5 етаж в жилищната сграда, със съвместно ползване от
страните на коридорите и стълбите в жилището, за срок от 30 години.
Изяснява се, че в списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на блок 58,
вх. 6, на [адрес], подписан от председателя на Домсъвета, в графа за ап. 16 е вписан
ответникът И. Х. Б., удостоверил отопляема кубатура на жилището – ап. 16 от 375 куб.м.
Същият е отразен като етажен собственик в жилищната сграда и в списък-приложение към
протокол от проведено ОС на ЕС с адрес: [адрес] бл. 58, вх. Б с взето решение за сключване
на договор с [фирма] за индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти
съгласно система за индивидуално измерване, прилагана от дружеството. Установява се, че
ответникът е вписан като етажен собственик по партида с абонатен номер ******.
Данните, следващи от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение
от [фирма] от 21.11.2011 г. сочат, че пететажна жилищна сграда – блок 58, вх. 5 – вх. 8 от
ЖСК „Зв.-5“, находяща се на ъгъла на [адрес] и ул. „151“, район Изгрев, Столична община
има следния настоящ адрес: [адрес]
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
В случая по делото се установи, че ответникът И. Х. Б. е придобил собствеността
върху недвижим имот – апартамент 16, находящ се на 4 и 5 етаж, вх. 6 в сградата на ЖСК
„Зв.-5“, блок 58 на [адрес], м. „Д.“ в град Софя (понастоящем ап. 16 в ж.к. „Д.“ бл. 58, вх. Б),
състоящ се от дневна, столова, кухня, баня-тоалетна, антре, две тереси – на 4 ет. и три стаи,
баня-тоалетна, дрешник, мокро помещение, антре, две тераси на 5 ет., тераса над студения
покрив, с обща площ от 197,16 кв.м., по силата нотариален акт от 05.06.1995 г., след
построяването му от ЖСК „Зв.-5“ и извършено разпределение на имотите между член-
кооператорите. Изясни се, че изрично в рамките на удостоверителната си компетентност
нотариусът е отразил, че лицето е собственик на имота, предмет на нотариалния акт, който
извод длъжностното лице е формирало, запознавайки се с представените пред него
документи, описани в последния.
Същевременно по делото се установи, че в последващ момент – 17.02.2012 г.
ответникът И. Х. Б. и третото за процеса лице Хр. И.ов Б., в качеството си на съсобственици,
5
са учредели в полза на търговското дружество [фирма] вещно право на ползване върху
съсобствения си имот – тераса над студения покрив на ет. 5, вх. 6, в жилищна сграда „Зв.-5“
в ж.к. „Д.“, [адрес], бл. 58, представляваща част от апартамент 16, находящ се на ет. 4 и ет. 5
в жилищната сграда. Тази тераса е описана като част от апартамент 16 и в нотариалния акт
от 05.06.1995 г., включена в общата му площ, поради което съдът приема, че правата върху
последната са идентични на правата върху конкретния имот – ап. 16, част от който е обектът,
предмет на учреденото право на ползване.
В нотариалния акт не е отразен обемът на правата на съсобствениците – учредители
върху недвижимия имот, като по делото не са ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид това и на основание чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността частите на
съсобствениците от правото на собственост, принадлежащо общо на две лица, следва да се
считат за равни, като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си – арг. ал. 3 от законовия текст.
По делото не се твърди и не се се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че включително и
в рамките на исковия период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ответникът И. Х. Б. се
легитимира като негов съсобственик, което обстоятелство обуславя възникването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия до имота, с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиентите в гр. София,
приети с Решение по протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ищцовото
дружество и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, и на отговорността на
ответника за заплащане на ½ ч. от цената й, съответна на правата върху имота.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователен доводът на ответника относно
липсата на възникнало между страните продажбено правоотношение във връзка с доставката
на топлинна енергия поради отсъствието на сключен писмен договор за това.
Изясни се, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия. Следователно, възникването на
правоотношението между страните е със самия факт на придобИ.е права върху топлоснабден
недвижим имот и не е обусловено от сключване на писмен договор с потребителя.
Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на чл. 153, ал. 1
ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот
за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право
на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В
посочената хипотеза именно това трето, ползващо имота, лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на
топлинна енергия, която дължи цената й на топлопреносното предприятие.
В настоящия случай обаче тази хипотеза на възникване на правоотношението във
връзка с доставката на топлинна енергия остава неприложима доколкото по делото се
установи, че ответникът И. Б. притежава право на собственост върху имота в съответния
обем, което обуславя възникване на качеството му на потребител именно съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
Съдът намира за неоснователно и проведеното оспорване от ответната страна относно
неприложимостта на Общите условия в отношенията между страните, обосновано с липсата
6
на изричното им приемане и подписване от ответника, и поради съдържащи се в същите
неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, а съгласно ал. 2
от законовия текст общите условия се публикуват най-малко в един централен и един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба
се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че
договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Предвид това,
облигационната връзка между страните възниква по силата на закона – с придобИ.е на
правото на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот.
Неоснователен е и доводът на ответника за противоречие на Общите условия със ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия
се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Ето защо, в случая не се касае за
клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В конкретната хипотеза
ответникът не твърди, а и по делото не се установява същият да е упражнил правото си на
възражение срещу общите условия, респ. по отношение на него да се прилагат спецални
такива, договорени между страните по съответния законов ред.
В допълнение и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая не може да се приеме наличието на хипотеза на
непоискана доставка, като с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016
г. ОСГК на ВКС изрично е разяснено, че в отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Изложеното обуславя извод за възникнало между [фирма], като доставчик и ответника
И. Х. Б., като потребител, през релевантния период облигационно правоотношение във
връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот, съотв. на задължението на
ответната страна за заплащане стойността на доставената топлинна енергия, според обема на
правата си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а
дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с решение
по протокол от 15.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици на жилищна
сграда в гр. София, [адрес] бл. 58, вх. Б, ползващи топлинна енергия от [фирма], е прието да
се сключи договор с [фирма] за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на
7
всички радиатори в апартаменти, доставка и монтаж на радиаторни вентили с
термостатимни глави и индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти.
Изясни се, че в списък на етажните собственици – приложение № 1 към протокола като
собственик на апартамент в ЕС с абонатен № ****** е вписан ответникът И. Б.. Установява
се също, че въз основа на това решение на 14.10.2002 г. между ЕС и [фирма] е сключен
договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Същевременно между
ФДР и ищцовото дружество е сключен договор № Д-0-64/03.06.2020 г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ за срок от
3 години. Въвеждането на тази услуга във вход Б на процесната жилищна сграда, където се
намира и имотът, по отношение на който ответникът има права, респ. предоставянето й в
рамките на процесния период следва и от изводите на вещото лице в констативната част от
заключението по приетата по делото съдебно-техническата експертиза съгласно които през
периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г. изпълнението на услугата „топлинно счетоводство“
чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия се
осъществява именно от ФДР [фирма].
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че през релевантния период
дяловото разпределение на топлинна енергия в жилищната сграда, в която е разположен и
процесният имот, е осъществявано от подпомагащата страна в процеса.
От изводите на експертизата се установява също, че вх. Б от процесната сграда се
захранва от една абонатна станция – автоматична с пластични топлообменници, като
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, отчитан по електронен път
ежемесечно, чрез електронно устройство – терминал с документиране на отчета. Изяснява
се, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а между
абонатите е разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е преминал
през необходимите метрологични проверки, като през м. 10.2021 г. е заменен с нов топломер,
с направена метрологична проверка, при резултат от последната „съответства“. В
експертизата вещото лице е констатирало, че в периода от време между деня, следващ деня
на изтичане на годността на стария топломер – от 13.06.2020 г. до деня, предхождащ
монтирането на новия такъв – 14.10.2021 г. измерването на топлинната енергия е било със
средство за търговско измерване с изтекъл срок на метрологична проверка, което
представлява нормативно нарушение, но което в случая не се отразява на начислените на
абоната суми за топлинна енергия, тъй като последните са за сградна инсталация, която не се
влияе от показанията на общия топломер в абонатната станция.
На база на данните от изравнителните сметки и главните отчети – в случая подписани
от абоната, издадени от ФДР, вещото лице достига до извод, че през процесния период е
осигурен достъп за отчет, като главните отчети от 13.05.2021 г. и от 27.05.2022 г. са
подписани. В имота радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща
топлинна енергия за отопление на имот, не се ползва и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, при наличие на електрически бойлер. Изяснено е, че абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати
пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като стойността й се
определя от ФДР по нормативно установена формула съгласно Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия за сгради етажна собственост и Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са според отопляемия обем на
процесното жилище – 375 куб. м. съгласно отразеното в списък на живущите, приложен по
делото. При извършена от експерта проверка на топлинната енергия, отделена от сградната
инсталация при открита инсталация с К=0,15 за периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
изчислената такава от вещото лице и разпределена на абоната съвпада с отразеното в
8
изравнителните сметки на ФДР. При изслушването си в съдебно заседание експертът
изяснява, че температурата на топлата вода в разпределителната мрежа за отопление е
относима към температурата, която ще отдаде, но тази температура не е част от формулата,
по която се изчислява топлинната енергия за сградна инсталация, тъй като се касае за
топлинна енергия с различна температура във всеки един момент. Вещото лице уточнява, че
формулата, според експертното му мнение, има за цел да постави всички абонати при равни
условия, включително и тези, които нямат радиатори, защото се загрява цялата сграда, дори
и да не се ползва топлинна енергия за отопление. Експертизата достига до извод, че
дължимата за процесния период стойност на доставена до имота топлинна енергия възлиза
на сумата от 589,60 лева, включваща сумата за топлинна енергия за сградна инсталация, при
съобразяване на сумата от изравнителните сметки (като сума за получаване от – 4,02 лева),
без предишни просрочени суми, без изравнявания извън процесния период, без суми за
дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че тези суми са начислени
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Съдът кредитира заключението
на вещото лице, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите по делото и допълнително
представени от ФДР и от съответния топлорайон, отговорило на всички поставени задачи, в
частност уточнителните такива в съдебно заседание.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същите в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от подпомагащата страна (ФДР в процесната сграда) [фирма] главни отчети
от 13.05.2021 г. и от 27.05.2022 г. за обект – ап. 16, в ж.к. „Д.“ бл. 58, вх. 2 с абонатен номер
****** и абонат И. Б., с отразени данни, че в имота „няма парно и топла вода“, подписани
както от служител на ФДР, така и от потребителя, както и справки за разход на топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за
процесния имот с отразяване липсата на разход за топла вода и на топлинна енергия за
отопление в имота, и наличието на разход за сградна инсталация, съдът намира за
установено, че през процесния период м. май 2020 г. – м. април 2022 г. ищецът е изпълнил
задължението си, произтичащо от процесното правоотношение и е доставил до имота
топлинна енергия. С това, за ответника, като носител на право на собственост върху имота е
възникнало насрещното задължение за заплащане на ½ част от стойността й, определена от
стойността на единствения компонент, за който е начислена сумата – сградна инсталация,
предвид констатираната липса на монтирани отоплителни тела в имота, респ. ползване на
топла вода, при съобразяване на приетия за установен обем на правата му в съсобствеността.
В тази връзка и в отговор на доводите, изложени от ответника в депозирания писмен
отговор и поддържани в съдебно заседание, по отношение на цената за разхода на топлинна
енергия за сградна инсталация съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат заплащането й. Това задължение следва
от факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно
изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не
може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ – по решение на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение и писмено деклариране на отказа им пред топлопреносното предприятие с
искане за прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
В подкрепа на горния извод са разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно
9
решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото
е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на
цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка
на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено
по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ФДР
при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от
последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изясни се, че
съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в процесния случай
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се намира имотът,
чийто съсобственик е ответникът, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението
към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект или 375 м3.
Ето защо, като потребител, И. Б. дължи заплащането на ½ част от стойността на
последната, според обема на правата си върху топлоснабдения имот.
Предвид изложеното и при съобразяване изводите на съдебно-техническата експертиза
съдът достига до извод, че дължимата и незаплатена главница за доставената до имота
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 589,60 лева,
от която ответникът дължи ½ част или сумата от 294,80 лева.
По делото не са изложени твърдения и не са представени доказателства за
извършвания плащания от ответната страна, каквито не следват и от заключението на
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. В последното е изяснено, че при
проверка по съответната съдебна сметка, водена при топлофикационното дружество, няма
данни за плащане на процесните суми. Констатирано е, че за процесния период надлежно и
своевременно са издавани съобщения към фактури и фактури, извършвано е съответното
изравняване на база на попълнените отчети за потребление на топлинна енергия и издадени
изравнителни сметки от ФДР, осчетоводени при ищеца, което дава основание за извод, че
счетоводството на [фирма] относно топлоснабдения имот през исковия период е водено в
съответствие с изискванията на ТЗ и ЗСч. В заключението е изяснено, че за процесния
период ищецът начислява суми по прогнозни данни за ползвана топлинна енергия, като за
всеки ежемесечен период издава фактура, а след 01.01.2007 г. съобщение към фактура. За
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. начислените суми по фактури по прогнозни данни
възлизат на сума в общ размер от 593,61 лева. Посочва се, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от ФДР, ищцовото
топлофикационно дружество издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите и една обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителните сметки. Изяснено е, че стойността на общата
фактура представлява сбор от сумите по прогнозни данни, при съобразяване със сумата на
изравнителната сметка. В случая са издадени две общи фактури за двата отчетни периода в
рамките на процесния, съответно фактура от 31.07.2021 г. за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. на обща стойност от 256,40 лева (260,53 лева сума по прогнозни данни -4,13
лева – сума по изравнителната сметка) и фактура от 31.07.2022 г. за периода 01.05.2021 г. –
10
30.04.2022 г. на обща стойност от 333,19 лева (333,08 лева – сума по прогнозни данни + 0,11
лева сума по изравнителната сметка за периода. Експертизата разяснява също, че след
приключване на отоплителните сезони и изготвяне на изравнителните сметки от ищеца са
издадени и кредитни известия по месеци, с които се зануляват сумите по съобщенията към
фактурите. Крайният извод е, че общото задължение на абоната за потребление на топлинна
енергия за процесния период възлиза на сумата от 589,59 лева – главница за отопление.
Начислена е и сумата от 24,42 лева – главница за отчитане на уредите за разпределение на
топлинна енергия. Изчислената от експерта мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата от 86,13 лева, а а върху главницата за дялово разпределение на
5,19 лева. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК като
компетентно и обосновано изготвено, въз основа на материалите по делото и след проверка
в счетоводството на ищцовото дружество, отговорило на всички поставени въпроси и
допълнителните такива, формулирани в съдебно заседание.
С оглед горните изводи, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и установеното в клаузите на чл. 30 – чл. 37 от
приложимите Общи условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани съобщения към
фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът намира, че плащането по прогнозни
сметки съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните
прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението - потребителят може да
заплати както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлоенергия. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между
страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях
енергия за целия отчетен период.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за
погасяване по давност на всички задължения за период от 3 години преди подаване на
исковата молба. Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следните
съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. ***, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 17.08.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
11
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 15.06.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, предвид началния период на вземането за главница – месец май 2020 г.,
чиято изискуемост настъпва след 15.06.2020 г. и конкретно на 15.07.2020 г., в настоящия
случай начислените суми за топлинна енергия, касаещи целия процесен период, са извън
погасителната давност.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и до размера от 294,80 лева и в тази част следва
да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен от 589,59 лева или за
сумата от 294,79 лева - отхвърлен като неоснователен, поради липсата на доказани
изключителни права на ответника върху процесния имот, а оттук и на основание за
ангажиране на отговорността му за заплащане на дължимата сума в нейната цялост.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност,
съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза се равнява на общо 24,42 лева,
включваща стойността на дължимите такси за отчитане на уредите и за разпределение на
топлинната енергия.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разходите за услугата дялово
разпределение, включващи цената за обслужване на партидата на клиента с изготвяне на
изравнителна сметка, цената на отчитане на уредите за дялово разпределение, да се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане е с по-късен начален момент от
периода на вземането за доставена топлинна енергия, то по вече изложените съображения,
същият не е покрит с тригодишната давност, поради което претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана за ½ част от вземането или
за сумата от 12,21 лева, според обема на правата на ответника върху процесния имот, за
която искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер или
за сумата от 12,21 лева.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 17.08.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, изцяло приложими към процесните вземания за
цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава.
По вече изложените съображения относно начисляването на дължимите суми по
12
прогнозни месечни вноски, съдът намира за неоснователен довода на ответника за
недължимост на мораторна лихва върху сумите по прогнозните сметки. От изводите на
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че лихвата за забава върху
главницата е начислена на база на всяка една главница за топлинна енергия с лихвен период
от датата на изпадане на ответника в забава (падежа на всяко месечно задължение), считано
от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г. – общо и за отделните месеци, при съобразяване на
издадените общи фактури съответно на 31.07.2021 г. и на 31.07.2022 г., които, както вече се
изясни, са формирани на база на реалното потребление на топлинна енергия.
Предвид достигнатия извод относно съществуването в полза на ищеца на главно
вземане в размер на 294,80 лева, равняващо се на ½ част от общо дължимата сума за периода
и изводът на експертизата относно общия размер на лихвата за забава за периода от 86,13
лева, то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 43,06 лева (1/2 част от общо дължимата) и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 87,53 лева или за сумата от 44,47 лева.
По отношение на главното задължение за цена на услугата дялово разпределение в
размер на 12,21 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.08.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,39 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 37,14 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от
383,78 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-техническата
експертиза и съдебносчетоводната експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна
продължителност.
С оглед частичната неоснователност на исковете поначало право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част, има и ответникът. Същият не е
претендирал и доказал извършването на такива, поради което и не следва да се присъждат.
Съдът намира, че в полза на пълномощника на ответника - адв. Д. С. не следва да бъде
присъждано претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗАдв за двете съдебни производства. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите
13
на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява
по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В настоящия случай по заповедното и исковото дело липсва представен договор за
правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който
изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ответника по
делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на
представляващия го адвокат или друг документ, изходящ и от двете страни, от който да
следва това обстоятелство.
В хода на производството по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на съда от длъжника
и ответник в настоящия процес И. Х. Б. е представено единствено пълномощно от
12.10.2023 г. за учредена в полза на адв. С. представителна власт спрямо Б. с правото да го
представлява по заповедното дело, както и по иска по чл. 422 ГПК, включително пред
въззивна инстанция, с вписване, че възнаграждението е по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за всички
инстанции. Липсва обаче представен договор за правна защита и съдействие, отразяващ
съгласието и на двете страни за осъществяване на процесуалното представителство по този
ред или друг документ – декларация и т.н., обективиращ волята и на представляващия за
осъществяване на представителството безплатно, при наличието на конкретна предпоставка
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, какъвто не е представен и в хода на настоящото исково производство.
Ето защо, съдът намира, че не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв, поради което не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу И. Х. Б., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Х. Б. дължи на [фирма] следните суми:
294,80 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, 43,06 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и сумата от 12,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
уважения размер от 294,80 лева до пълния предявен размер от 589,59 лева или за сумата от
294,79 лева – главница за доставена топлинна енергия; за разликата над уважения размер от
43,06 лева до пълния предявен размер от 87,53 лева или за сумата от 44,47 лева – лихва за
забава върху главницата, за разликата над уважения размер от 12,21 лева до пълния предявен
размер от 24,42 лева или за сумата от 12,21 лева – главница за дялово разпределение на
топлинна енергия и изцяло за сумата от 5,39 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово
14
разпределение.
ОСЪЖДА И. Х. Б., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 37,14 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
46156/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
383,78 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15