Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 14.09.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Светослав
Спасенов
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 13808
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 174495/23.07.2019 г. на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 33112/2018 г. са отхвърлени предявените от В.Н.М. с ЕГН **********, В.С.М. с ЕГН **********, „В.М" ООД с ЕИК********и „Ф." ЕАД с ЕИК********обективно, субективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу В.Ц.А. с ЕГН **********, в качеството й на автор, режисьор, водещ и отговорен редактор на предаването „Открито" за заплащане на първите двама ищци обезщетения от по 4 900 лв. за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психически дискомфорт и безпокойство, че доброто им име няма да бъде възстановено, а на двете дружества обезщетения за претърпени имуществени, евентуално неимуществени вреди, в размер от по 5 100 лв., изразяващи се в обезценяване на репутацията на „Ф." ЕАД, и обезценяването на нематериалният актив на „В.М" ООД, а именно марката „М.“, вследствие на представените и публично разгласени клеветнически и неверни факти в седем предавания „Открито“, излъчени по БНТ на 27.04.2017 г., 18.05.2017 г., 08.06.2017 г., 21.09.2017 г., 26.10.2017 г., 14.12.2017 г. и 01.03.2018 г., състоящи се в лансиране на тезата, че В.М., В.М. и управляваните от тях фирми, в частност „Ф." ЕАД са закупували оригиналното лекарство „Хумира“ от производителя в САЩ, като същевременно чрез контрабанда са се снабдявали с по - евтини и забранени за внос и продажба в Република България аналози на това лекарство от Република Турция, които били поставяни в оригиналните американски опаковки, за да бъдат продадени на потребителите в Република България, а оригиналните лекарства се продавали на друго контролирано от ищците дружество „Т.Б.“ ЕООД, което ги изнасяло и продавало в чужбина на по-висока цена, а НЗОК заплащало стойността на продадените в България и доставени в следствие на контрабандата турски аналози на фирмите- доставчици, които отново са част от бизнеса на фамилията М., ведно със законните лихви върху претендираните обезщетения, считано от 25.05.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищците В.Н.М., В.С.М., „В.М“ ООД и „Ф.“ ЕАД, чрез процесуалния им представител.
В нея се излагат множество съображения, че решението е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалният закон и производствените правила. Поддържа
се, че СРС е изложил правилно установената по делото фактическа обстановка,
като е посочил случаите, в които журналистът следва да носи деликтна
отговорност - при разпространение на неверни твърдения, без да е извършил
добросъвестно журналистическо разследване. Неправилно съдът е приел, че
ответницата А. е действала съобразно добрите журналистически практики, както и
че ищците не са доказали да са претърпели вреди от действията й. Според ищците
нередностите във връзка с търговията с лекарства в България, както и
невъзможността на институциите да се справят с проблемите са факти от обществен
интерес. Поддържа се, че ответницата не е представила цялата известна й
информация по обективен начин и при спазване правилата на Етичния кодекс на
българските медии. Необосновани са изводите на СРС, че изложената информация е
била добросъвество проверена от журналиста. Твърденията в предаванията са
изградени върху месечните отчети с лекарства, в които липсвали лекарствата
„Хумира“, но в хода на производството е установено, че всички отпуснати
лекарства са надлежно отчетени към НЗОК. Поддържа се, че отчетите съдържат
такава информация в края на месеца, която не е била показвана в предаванията. Излагат
се съображения, че ответницата не е изложила цялата информация, не защото не
разполага с нея или не е могла да се снабди, а защото оборва тезата й за нередности
при аптеки „М.“. Тя не е посочила в предаванията, че става въпрос за нейни
предположения или че предоставя непроверена информация и е възможно фактите да
са други. Поддържа се още, че ответницата си служи с преки позорящи твърдения
относно закупуването и заплащането на лекарството „Хумира“ от НЗОК. В
предаванията са изложени неверни твърдения, че аптеки „М.“ умишлено не отчитат
отпуснатите лекарства с цел да укрият или улеснят други престъпления, като се
твърди, че е налице скриване или изопачаване на факти от страна на журналиста. Не
е изследвана версията за търговия с лекарството от страна на пациенти,
физически лица на улицата или в интернет. Не е проверено твърдението, направено
само от един пациент, за контрабанден внос, преопаковане на лекарството от
Турция и продажба на български пазар и износ на отпуснатата от НЗОК „Хумира“ за
чужбина. Излагат се доводи, че добросъвестната журналистическа проверка изисква
да се изнасят проверени и установени от журналиста факти, като е позволено тоя
да не разкрива как ги е установил. От интервютата е видно, че ответницата не е
имала практика да иска предварително съгласие на интервюираните лица да бъдат
записвани. Възразяват срещу изводите на съда, че ответницата може да прави
заключения въз основа на установените от нея факти. Твърди се, че те са
неверни, непроверени и представени по манипулативен за зрителя начин. Според
ищците оценъчни съждения може да се правят само въз основа на проверени факти. Поддържат
още, че независимо от качеството на В. М. на политическа личност, която следва
да търпи по - засилена критика, не следва да му се приписва незаконна дейност
или да се накърнява доброто му име чрез разпространение на неверни твърдения. Оспорват
се изводите на СРС за липса на противоправно поведение и на предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответницата, както и за недоказаност на
претърпените от ищците вреди в резултат от поведението на ответницата, които противоречат
на материалния закон и са необосновани. Според ищците, в противоречие със
закона СРС е направил извод, че неимуществените вреди следва да се докажат от
ищеца, тъй като вредите от разпространението на клеветнически твърдения следват
от естеството на противоправното поведение. Поддържа се, че съдът е следвало да
приеме, че неимуществените вреди се предполагат, дори да не са доказани пълно и
главно от ищците. Сочи се освен това, че неимуществените вреди са доказани от
приложените писмени доказателства, които съдържат коментари в интернет
пространствата, които били много негативни. По отношение на юридическите лица
се твърди, че вредите се състоят в накърняване на репутацията им пред
партньорите, което се е отразило на доверието на контрагентите на дружествата.
Според ищците това води до логичен извод за накърняване репутацията на
дружествата. От свидетелските показания е установено, че предаванията са
причинили стрес, притеснения и неудобства на ищците - физически лица, което е
накърнило достойнството им. Неоснователно СРС е направил извод за недоказаност
на търпените от ищците неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че няма
как да се представят доказателства за търпените от дружествата имуществени
вреди във вид на претърпени загуби и пропуснати полза в конкретен размер,
понеже обективно не е възможно да се изчисли каква печалба са пропуснали да
реализират дружествата, нито има възможност да се определи какви приходи и обем
продажби са пропуснати да се реализират и на какви стоки в резултат от
репортажите. Позовава се на допуснати от СРС нарушения при събиране на относимите
доказателства по този въпрос. По тези и други съображения молят да се отмени
решението като се постанови друго, с което исковете да се уважат изцяло.
Претендират разноски за двете инстанции съгласно списък.
Въззиваемата страна – ответникът В.Ц.А., чрез
представителя си, е подала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който
оспорва жалбата по подробни съображения. Излага доводи, че решението е правилно
и законосъобразно постановено, като не са допуснати нарушения на материалният и
процесуален закон. Твърденията
на въззивниците в обратния смисъл са изцяло неоснователни. Съдът е обсъдил
обстойно предаванията, както и многобройните писмени доказателства, приети по
делото, действията по извършване на журналистическото проучване от ответницата,
разговорите с различни хора по темата. Доколкото тя е била от обществен
интерес, журналистката А. я е заявила пред ръководството на БНТ, била е
командирована в страната и чужбина за събиране на данни по темата. При
извършване на репортажите са отразени различни гледни точки и становища.
Поставени са обществено значими въпроси, като са направени изводи в резултат от
разследванията, което е изцяло съобразено с рамките на правото на свободно
слово. Поддържа, че в решението е определен правилно приложимия закон, като
позоваването на ищците на Етичния кодекс на българските медии е преклудирано,
доколкото се прави за първи път пред въззивната инстанция, а и по същество е
неоснователно. Излага се становище, че дори да има основания за извод за
нарушаване на конкретни етично правило, това не води до пряк извод за
нарушаване на закона. По делото не е доказана противоправност в поведението на
ответницата. Излага се още, че не са
доказани и вреди, претърпени от ищците, включително след разпита на допуснатите
от СРС свидетели. Позовава се на допустимост на критика към публичните фигури,
която е съобразена от СРС при постановяване на решението. По тези и
допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски в
производството, съгласно списък. Възразява за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищците по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното: Районният съд се е произнесъл по обективно
и събективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди причинени на ищците вследствие
на представени и публично разгласени неверни факти в седем предавания
„Открито“, излъчени по БНТ на 27.04.2017 г., 18.05.2017 г.,
08.06.2017 г., 21.09.2017 г.,
26.10.2017 г., 14.12.2017 г. и 01.03.2018 г.
Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материално правни норми.
Решението е валидно и
допустимо, като първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на императивни
материално правни норми. При постановяване на решението СРС е обсъдил подробно и изчерпателно всички
събрани в производството доказателства - писмени и гласни и е изложил
установената в резултат от тях фактическа обстановка по спора, към която въззивният
съд препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я
преповтаря. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към възраженията по
жалбата.
В допълнение на направените от СРС
фактически и правни констатации и като съобрази изложените в жалбата и във
въззивното производство съображения, настоящият състав намира за необходимо да
отбележи следното :
По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е
всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на
увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди
следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или
бездействие) извършено виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени
от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите,
които се цели да се обезщетят.
Действията на
ответницата, от които се претендират вреди за ищците в настоящото производство
са свързани с публичното разгласяване на фактите изложени в седем предавания
„Открито“, водени от ответницата, излъчени по БНТ на 27.04.2017 г., 18.05.2017 г.,
08.06.2017 г., 21.09.2017 г., 26.10.2017 г., 14.12.2017 г. и 01.03.2018 г.
Според ищците в тези предавания се е лансирала
тезата, че В.М., В.М. и управляваните от тях фирми, в частност „Ф.“ ЕАД са
закупували оригиналното лекарство „Хумира“ от производителя в САЩ, като чрез
контрабанда са се снабдявали с по - евтини и забранени за внос и продажба в
Република България аналози на това лекарство от Република Турция, които били
поставяни в оригиналните американски опаковки, за да бъдат продадени на
потребителите в Република България, а оригиналните лекарства се продавали на
друго контролирано от ищците дружество „Т.Б.“ ЕООД, което ги изнасяло и
продавало в чужбина на по-висока цена, а НЗОК заплащала стойността на
продадените в България и доставени в следствие на контрабандата турски аналози
на фирмите - доставчици, които отново са част от бизнеса на фамилията М..
Съдържанието на
предаванията не е било спорно между страните в производството и е установено
чрез огледите на DVD, извършени от
съда в съдебно заседание на 04.04.2019 г. конкретното съдържание на
предаванията е възпроизведено в решението на СРС.
По делото
основно е било спорно дали журналистическото разследване и направените от
ответницата изводи в предаванията „Открито“ разкриват признаците на
противоправност, като основание за ангажиране на отговорността й по реда на чл.
45 ЗЗД. Спорно е още дали вследствие на изказванията са причинени неимуществени
и имуществени вреди – болки и страдания и претърпени загуби на ищците, които да
са в пряка причинна връзка с конкретни действия на ответницата.
Настоящият въззивен
състав намира, че във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали
определено изказване, освен оценка и мнение по обществен въпрос свързан с това
лице, обективира и твърдение за злепоставящи, позорящи факти. Само при
твърдение за такива факти, което не е вярно, се преценява дали разгласяването
му е противоправно и
виновно, дали съставлява злоупотреба с право.
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.
39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно.
Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед
високата си обществена значимост и
интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл.
39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска
ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39,
ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на
мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име
на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността.
Чрез
публичното слово лицата упражняват основното си защитено от конституцията право на мнение и реализират свободата си на
изразяване на възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право дава основание
на Европейския съд по правата на човека да допусне, че „журналистическата
свобода обхваща също така и възможно прибягване до определена степен на
преувеличаване или дори провокация, което единствено може да гарантира
истинската свобода на словото“. Подобна е и
позицията, която защитава нашият КС в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст. дело № 1/1996 г. В решение № 7/1996 г. Конституционният съд (КС) е
дал обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните
с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими
ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото на свободно
изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство,
чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл.
4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права,
КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично
достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива,
които не попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към
първата категория определено се ползват с по - висока степен на защита.
В практиката
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по
отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана. На
основание тълкуването на нормите на Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи (Конвенцията) се приема, че правото на свободно
изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на
получаване и предаване на информация не са само основополагащи права в едно
демократично общество, но са и предпоставка за упражняване на голям брой други
права и свободи. Правото на свободно изразяване,
гарантирано от чл. 10
Конвенцията, обаче не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но
защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират или обезпокояват.
ЕСПЧ намира този елемент от обхвата на чл. 10 за особено важен и в практиката си последователно го защитава.
Не е
противоправно поведението по повод изказани мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му
се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. (така
съгласно решение на ВКС,
ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.).
Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл.
39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за
лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на издателя само ако изразяването им
обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Както се посочи, сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те могат да
са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство
за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на
мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Предвид посочената практика на ВКС, настоящият състав споделя изводите до
които е достигнал и СРС при преценка основателността на предявените искове, че
мненията и оценките, направени по повод проведено журналистическо проучване, не
подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват само коментар на
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
лицето, което ги прави, само ако реално представляват обида или клевета. Разграничителният
критерий между деянията съставляващи обида и клевета съгласно НК, е характерът
на информацията отнасяща се до засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по
своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с
такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за
честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е
извършил.
От приетите пред СРС доказателства, не се установява ответницата
А., чрез изказаното от нея мнение и направените в предаванията „Открито“ изводи
и коментари, да е целяла да накърни честта, достойнството и доброто име на ищците
или да ги унизи публично. В установените и коментирани от съда фактически
констатации не се изнасят или разгласяват
позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищците обстоятелства.
Предаванията
поднасят на публиката гледната точка на журналиста и представляват изводи, коментари, мнения,
оценъчни съждения и субективна интерпретация на възприети от страна на
ответницата факти обстоятелства по повод извършените от нея журналистически
проучвания. Изявленията на ответницата са израз
на правото й свободно да изразява
собствено становище по определени въпроси от обществено значим интерес,
предмет на обсъждане в процесните телевизионни предавания.
Дори да се
приеме, че мненията, изказани от ответницата, са оценъчно негативни, въззивният
съд намира, че те касаят лична оценка на коментатора, която не съставлява разпространяване
на позорящи ищеца обстоятелства. Ответницата, както и всеки правен субект в РБ,
разполага по конституция с право на лично мнение и оценка на база установени от
нея обстоятелства. Тъй като става въпрос за субективно мнение и оценка, тяхната
истинност не подлежи на проверка и доказване за правилност или вярност, а
съдържанието им зависи единствено от съзнанието на автора.
В
процесните предавания, след обстойно разследване, описано подробно в мотивите
на СРС като последователност, документи, разговори със засегнатите действащи лица
и проверка в съответните държавни институции, ответницата А. прави свои
оценъчни съждения, че В.М., В.М. и управляваните от тях фирми, в частност „Ф.“
ЕАД вероятно са закупували оригиналното лекарство „Хумира“ от производителя в
САЩ, като същевременно са се снабдявали с по - евтини и забранени за внос и
продажба в Република България аналози на това лекарство от Република Турция,
които са поставяни в оригиналните американски опаковки, за да бъдат продадени
на потребителите в Република България, а оригиналните лекарства се продавали на
друго контролирано от ищците дружество „Т.Б.“ ЕООД, което ги изнасяло и продавало
в чужбина на по-висока цена. Журналистката е изразила мнение, че НЗОК заплащало
стойността на продадените в България и доставени турски аналози на фирмите - доставчици,
които отново са част от бизнеса на фамилията М.. Съдът намира, че направените в
предаванията оценъчни съждения, като част от упражнено право на свобода на
словото, представляват допустима критика
спрямо търговската дейност на публична фигура, каквато е ищецът В.М. и са
базирани на проверена информация, касаеща въпрос от изключителен обществен
интерес. Ищецът и представителите на неговата политическа сила, не отричат
наличието на проблеми при осъществяването на т. нар. паралелен износ на
лекарства от страната.
Въззивният
състав споделя решаващите изводи на СРС, че допустимите граници за критика на
публични фигури в сравнение с частните лица са много по - широки. Действително,
направените в предаванията изводи създават предположение за обществено укорима
и неприемлива дейност, за корист и меркантилни подбуди, с цел извличане на
печалба. От друга страна обаче, както е посочил и СРС, субективната
интерпретация на фактите от едно или друго лице не може да е предмет на
клевета. Освен това не е налице разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство в изложения по - горен смисъл.
Провокативните
оценъчни съждения по отношение на ищеца М., съпругата му и свързаните с тях
фирми е предизвикано от отказа на ищеца да отговори на въпроси на ответницата А.,
както и да й окаже съдействие за изясняване на разследваните в предаванията факти,
които я интересуват и до които няма достъп. Посредством отговорите на тези
въпроси той би могъл да разсее, а не да затвърди съмненията на разследващия
журналист, както и да насочи разследването в друга посока.
Въззивният
състав споделя решаващите изводи на СРС, направени след преценка съдържанието
на процесните предавания, че не се установява ответницата А. да е имала
различна цел от тази да информира подробно обществеността за проблемите касаещи
паралелния износ на лекарства в страната, липсата им в аптечната мрежа,
сигналите за предоставяне на фалшиви лекарства, начинът за осъществяване на
износа на лекарствени продукти, къде се изнасят те, какви са цените им в РБ и в
чужбина, както и как се осъществява отчетността на разходите за лекарства от
НЗОК, какви практики за доставка на лекарства на дребно са осъществявали
фирмите, управлявани от ищеца М., кои са контрагентите им, изпълнявали ли са
задълженията си да внасят дължимия данък ДДС и т. н. Следва да се отбележи, че
предаванията са излъчени след предварително одобрение и съгласуване с ръководството на БНТ, след проучване
на фактите и документите, до които журналиста е имал достъп, за което
ответницата е командирована в страната и чужбина за събиране на данни по
темата. При извършване на репортажите са отразени различни гледни точки и
становища, като са спазени добрите журналистически практики и е дадена
възможност на всички страни за становище по обсъжданата тема, включително на
ищеца М..
Като съобрази изложеното, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че не се установява осъществено противоправно деяние от
ответницата спрямо ищците, вследствие на което да се ангажира деликтната й
отговорност за обезщетение за вреди от деянието. При това положение е безпредметно,
да се обсъжда наличието на останалите елементи от фактическия състав на
правната норма относно твърдените претърпени неимуществени (имуществени) вреди
и причинната им връзка с деянието.
За пълнота и
във връзка с доводите на страните изложени във въззивното производство, съдът
споделя и изводите на СРС, че не се установяват твърдените от ищците
В.М. и В.М. вреди - стрес, психически дискомфорт, нервност и безпокойство,
които да са в пряка причинно - следствена връзка с процесните
предавания, водени
от ответницата.
Неоснователно е твърдението на ищците
във въззивната жалба, че неимуществените вреди следва да се предполагат
(подразбират), дори да не са доказани пълно и главно от тях. В
производството е установено единствено, че ищецът М. е изпитвал известно
неудобство от това да му бъдат задавани едни и същи въпроси, а ищцата В.М. е
преустановила кариерата си на фолклорна певица и не посещавала град Троян.
Доколкото
не е установена още първата предпоставка за основателност на исковете за вреди
неоснователни са и исковете за имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД предявени от
двете дружества „В.М" ООД и „Ф." ЕАД.
По делото е установено единствено, че „В.- М"
ООД, заедно с ЕТ „С. М.“, притежава марката „М.". Освен изложеното не се
установява двете дружества да са претърпели имуществени вреди, които да
представляват конкретни загуби или пропуснати ползи за тях, които да са в
причинна връзка с процесните предавания „Открито“. Самите ищци поддържат, че няма как да представят
доказателства за търпените от дружествата имуществени вреди във вид на загуби и
пропуснати полза в конкретен размер, понеже обективно не е възможно да се
изчисли каква печалба са пропуснали да реализират дружествата, нито има
възможност да се определи какви приходи и обем продажби са пропуснати да се
реализират и на какви стоки в резултат от репортажите. Поради това необосновано
е твърдението им за допуснати процесуални нарушения на СРС във връзка с
доказването на такива вреди.
По
отношение исковете за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от
дружествата „В.- М" ООД и „Ф.“ АД, предявени при условията на
евентуалност, съдът намира следното :
Основателно
СРС е приел, че тези искове са процесуално допустими. Според последната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, юридическите лица също
могат да търпят морални вреди и да
претендират обезщетения за същите. Според
ВКС такова тълкуване на закона
съответства както на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ и Хартата на основните права на ЕС /Хартата/, така и на
практиката на европейските съдилища. Възможността за търсене на неимуществени
вреди е призната като принцип на международното право.
По отношение на тези искове обаче се отнасят същите
правни изводи, като тези, направени по исковете за неимуществени вреди на
физическите лица, които съдът не намира за необходимо до преповтаря.
При съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, според
настоящият състав ищците не доказват, пълно и главно, предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата за обезщетение за вреди, неимуществени
и имуществени, по чл. 45 ЗЗД - т. е. противоправни действия, с които са
засегнати честта, достойнството, авторитета и престижа на ищците, в пряка
причинна връзка с твърдените от тях страдания, стрес и засегната репутация във
фармацефтичните среди, както да са претърпени загуби или пропуснати полза от
дружествата в резултат процесните предавания, на който ответницата А. е водеща.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, оспореното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъда потвърдено
изцяло.
По разноските пред СГС : Доколкото жалбата ще да бъда уважена, право на
разноски има въззиваемата страна - ответницата. По делото са представени доказателства
за направени от нея реално разноски в размер на 1 200 лв., заплатени по банков
път, които следва да се присъдят в нейна полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174495/23.07.2019 г. на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 33112/2018 г. с което са отхвърлени обективно, субективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от В.Н.М. с ЕГН **********, В.С.М. с ЕГН **********, „В.М" ООД с ЕИК********и „Ф." ЕАД с ЕИК********срещу В.Ц.А. с ЕГН **********, в качеството й на автор, режисьор, водещ и отговорен редактор на предаването „Открито", за заплащане на първите двама ищци обезщетения от по 4 900 лв. на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психически дискомфорт и безпокойство, че доброто им име няма да бъде възстановено, а на двете дружества - за претърпени имуществени, евентуално неимуществени вреди, в размер от по 5 100 лв. за обезценяване на репутацията на „Ф." ЕАД, и обезценяването на нематериалният актив на „В.М“ ООД, а именно марката „М.“, вследствие на представените и публично разгласени клеветнически и неверни факти в седем предавания „Открито“, излъчени по БНТ на 27.04.2017 г., 18.05.2017 г., 08.06.2017 г., 21.09.2017 г., 26.10.2017 г., 14.12.2017 г. и 01.03.2018 г., ведно със законните лихви върху претендираните обезщетения, считано от 25.05.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Н.М. с ЕГН **********, В.С.М. с
ЕГН **********, „В.М" ООД с ЕИК********и „Ф." ЕАД с ЕИК*********,
всички с адрес по делото : гр. София, бул. „*********, чрез адв. Г. да заплатят
на В.Ц.А. с ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, ул. „*********ет.
1, чрез адв. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокат пред СГС в
размер на 1 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК, само в частта, по
исковете по чл. 45 ЗЗД с размер над 5 000 лв. – предявени от „В.М“ ООД с ЕИК********и „Ф." ЕАД
с ЕИК********РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване в останалата част – по исковете по чл. 45 ЗЗД, предявени от В.Н.М. с
ЕГН ********** и В.С.М. с ЕГН **********, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.