Решение по дело №1119/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 536
Дата: 10 септември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220201119
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 10.09.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                        

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1119 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 346182-F382008 от 24.01.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 670,29 лева на „Д.2006“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул. „Юндола“ № 23, за нарушение на чл.180, ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Д.2006“ ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено.

           В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на НП. Сочи, че АУАН и НП са издадени при непълна фактическа обстановка. Сочи, че са налице процесуални нарушения при издаването на НП и евентуално маловажен случай.

           Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател „Д.2006“ ЕООД гр. Белово подало Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС с вх. № 133911800165965/26.01.2018 г. чрез упълномощеното лице М. И. В. съгласно Пълномощно с peг. № 15/23.01.2013 г. Извършена била последваща проверка от инспектори към ТД на НАП, в хода на която било установено, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. дружеството било реализирало облагаем оборот по смисъла па чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 51 771.12 лв. Установено било, че облагаемият оборот по смисъла па чл.96, ал.2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г. и бил в размер на 50 122.11 лв. Дружеството следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 14.07.2017 г. (в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат оборот от 50 000лв.). Заявлението за регистрация било подадено на 26.01.2018 г., т.е. със закъснение от 6 месеца и 12 дни. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 07.02.2018 г. на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421800254802 от 07.02.2018 г., връчен на същата дата на пълномощника М.В.. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение, ако задълженото лице „Д.2006“ ЕООД било изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 28.07.2017 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 07.02.2018 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. При извършена последваща проверка на дружеството, било установено, че за периода 01.12.2017 г.-31.12.2017 г. същото било извършило облагаеми доставки в общ размер на 4021.75 лв. Посочените доставки представляват извършени продажби на дребно в брой, отчетени чрез ЕКАФП с № на ФУ DY273859. За посоченият период не били получени плащания по банков път, нямало издадени продажни фактури и ръчни касови бележки, ВОП, ВОД и освободени доставки. Мястото на изпълнение па посочените доставки е на територията на страна. Прилагайки формулата, описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС бил определен размер на неначисления ДДС за периода 01.12.2017 г.- 31.12.2017 г., а именно 670.29 лв. Така констатираното било отразено в съставения ПИП № 0471307/24.04.2018 г. ведно с Приложение № 1 към него. Въз основа на така установените факти, проверяващите приели, че ако дружеството „Д.2006“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.09.2017 г. - 30.09.2017 г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец декември 2017 г., съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 15.01.2018 г. Дружеството „Д.2006” ЕООД подало Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001535008/14.03.2018 г. за данъчен период месец февруари 2018 г. по електронен път. В Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол № 31102017/07.02.2018 г. дружеството начислило дължимия ДДС за периода 01.12.2017 г.- 31.12.2017 г. в размер на 670.29 лв. Нарушението било установено при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт за регистрация. Нарушението било за първи път. Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС, поради което А.Н. - ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив съставила АУАН № F382008 от 25.04.2018 г. в присъствието на свидетелката д.А. и упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице - М.В., на който бил предявен и връчен срещу подпис.

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, с което дружеството е наказано за нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.1 ЗДДС. То било връчено на надлежно упълномощено от управителя на санкционираното дружество лице на 27.05.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от управителя на санкционираното дружество на 03.06.2019 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода на делото доказателства - гласни - показанията на свидетелката по АУАН - д.А. и М.В., както и писмените, приложени по делото. Показанията на свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Фактите по проверката не се оспорват и от дружеството-жалбоподател.

 

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Макар и фактите по делото да сочат, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбите на ЗДДС, то при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП. В АУАН и в НП са посочени като нарушение различни законови разпоредби. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и в двата акта следва да са посочени разпоредбите, които са нарушени. Разминаването или несъвпадането на тези разпоредби съществено затруднява наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинен, че е извършил и да организира адекватно защитата си. В конкретния случай в АУАН е посочено, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а в атакуваното НП е посочено, че е извършило нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Двете разпоредби касаят различни състави на нарушения, поради което разминаването е съществено и поставя наказаното лице в невъзможност да организира адекватно защитата си. Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нещо повече. Нито една от двете разпоредби  - чл.180, ал.1 ЗДДС и чл.180, ал.2 ЗДДС - не е тази, която следва да намери приложение в случая.

Според разпоредбата на чл. 180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл. 180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. А според  чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. В конкретния случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че дружеството „Д.2006” ЕООД е подало Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001535008/14.03.2018 г. за данъчен период месец февруари 2018 г. по електронен път. В Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол № 31102017/07.02.2018 г. дружеството начислило дължимия ДДС за периода 01.12.2017 г.- 31.12.2017 г. в размер на 670.29 лв. Начисляването на данъка за периода месец декември 2017 г. е направено преди изтичането на 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което е налице хипотезата на  чл.180, ал.3 от ЗДДС. Подаването на справката-декларация и отчетните регистри за периода месец 12.2017 г. в ТД на НАП Пловдив е направено на 07.02.2018 г. или преди съставянето на АУАН № F382008 от 25.04.2018 г. и както се посочи по-горе е отразено в него, а впоследствие и в НП. Съответно, за административнонаказващия орган е била налице обективна възможност да извърши преценка на всички относими към разглеждания случай обстоятелства и да извърши правилна квалификация на деянието на жалбоподателя, а именно, че е налице хипотезата на  чл. 180, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Посоченото обаче не е направено, поради което настоящият състав на съда намира, че процесното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение. В този смисъл е налице и множество съдебна практика - Решение № 2241 от 5.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2479/2018 г. Решение № 1203 от 28.05.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1090/2018 г., Решение № 1962 от 5.10.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2478/2018 г., Решение № 1024 от 12.06.2018 г. по АНД № 422/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив и други.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила – несъвпадане на сочените нарушени разпоредби в АУАН и НП - от една страна и неправилното приложение на материалния закон – от друга - обуславят незаконосъобразността на НП и представляват основание за неговата отмяна. Само за пълнота следва да се отбележи по отношение на доводите на процесуалния представител на ответника по жалбата - че разпоредбата на ал.3 на чл.180 ЗДДС не намирала приложение по отношение на ал.2 от същия член - те не само са неправилни, тъй като противоречат на логическото и граматично тълкуване на законовите разпоредби, на цялостната идея на законодателя за уреждане на обществените отношения в тази насока, но е и налице също множество съдебна практика в тази насока – например Решение № 507 от 10.10.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 551/2016 г. (по което освен това и лично същият процесуален представител е взел участие и следва да е добре запознат).

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 346182-F382008 от 24.01.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 670,29 лева на „Д.2006“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул. „Юндола“ № 23, за нарушение на чл.180, ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.                                                         

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: