РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102631 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ****ищецът предоставил на ответника
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на ***в. и издал персонална
кредитна карта, който кредит картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в
чл.5 и чл.6 от ОУ на договора. Сочи се, че картодържателят дължи като главница само това,
което е изтеглил/потребил като стойност от картата, като картоиздателят изпраща всеки
месец до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички операции с картата.
Излагат се твърдения, че претендираната в настоящото производство главница в размер на
950,13 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил,
като от тях са приспаднати направените от длъжника плащания. Ищецът заявява, че
претендираната сума в размер на 169,35 лв., представлява такси за периода 08.03.2019г.-
13.10.2020г., на основание чл.10.1 от ОУ и Тарифата за таксите и комисионните, които
„****” прилага по извършване на услуги на клиенти физически лица. На следващо място се
сочи, че картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения и ищецът упражнил правото си да прекрати договора,
поради неплащане на две последователни месечни извлечения от 26.08.2019г. и 24.09.2019г.,
обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, с нотариална покана, връчена на длъжника
1
на 09.06.2020г. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по частно гр.дело ****по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда указания, ищецът е предявил настоящите положителни установителни
искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
950,13лв.-главница по 1 договор за револвиращ кредит от 30.05.2018г., сумата 281,79лв.-
възнаградителна лихва за периода 26.08.2019г.-09.06.2020г., сумата 31,71 лв.-мораторна
лихва за периода 26.08.2019г.- 12.03.2020г., сумата 58,68лв.- мораторна лихва за периода
14.05.2020г.-13.10.2020г.; сумата 169,35 лв.-такси за периода 17.10.2017г.-13.01.2020г.,
сумата 108лв.-обезщетение за уведомяване за периода 08.03.2019г.-13.10.2020г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по частно гр.дело 2774/2020г по описа на ВТРС. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който
оспорва иска като недопустим и неоснователен, по съображения изложени в отговора.
Прави възражение за недействителност на договора по чл.11 ал.1 т.10, т.27 от ЗПК. Твърди,
че не е налице усвояване на кредитния лимит и че не е налице надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост на твърдяното вземане от страна на кредитора. Отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции. В условие на евентуалност прави възражение за
погасяване по давност.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На ****. между ищеца **** и ответника Н. ИВ. М. е сключен договор за издаване на
кредитна карта ***, по силата на който ищецът „****”АД предоставя на картодържателя
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава персонална
кредитна карта „M***“ при разрешен кредитен лимит в размер на 1000лв., като страните се
съгласяват банката да има право да изменя размера на отпуснатия кредитен лимит, за което
да уведомява картодържателя по ред и начин посочени в ОУ. В чл.10.1 от ОУ е посочено,
че за предоставянето на кредита и другите услуги свързани с ползването на картата,
картодържателят заплаща на банката възнаграждения, които се начисляват и добавят като
задължения по кредитния лимит през съответния месечен отчетен период и се посочват в
месечното извлечение. Съгласно чл.15.1 от ОУ, задълженията по договора се обслужват на
минимални месечни вноски, посочени в месечните извлечения, които се издават от банката
на определено число всеки месец в зависимост от датата на издаване на картата и се
изпращат на равни месечни интервали.
По делото е представена покана-уведомление до ответницата, в която се сочи, че е в
неизпълнение на задълженията по договора кредит, поради което банката обявява кредита за
изискуем и дължими преди крайния срок на договора, без да ес прекратява действието му.
Поканата е получена от ответницата, видно от известие за доставяне приложено по делото.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
2
установява, че общият размер на усвоените от ответницата суми по договора за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит е 950,13лв. Посочено е, че
ответницата е направила погасителни вноски в размер на 434,60лв. Вещото лице е посочило,
че към подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към момента на изготвяне на
експертизата общият размер на непогасеното задължение по кредита е 1491,66лв., от които
главница в размер на 950,13лв., лихва в размер на 281,79лв., лихва за просрочие-31,71лв.,
обезщетение за забава в размер на 58,68лв. и такси в размер на 169,35лв.
„****” подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
против ответника Н. ИВ. М.. Въз основа на заявлението на “***АД, гр.С след изпращане на
делото по подсъдност на ВТРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.11.2020г. по ч.г.гр.д.№**** на Великотърновски
районен съд против длъжника Н. ИВ. М. за заплащане на сумата в размер на 950.13 лв.
/деветстотин и петдесет лева и тринадесет стотинки/ – главница по Договор за издаване на
кредитна карта "****" от 30.05.2018 година, съгласно Извлечение от счетоводни книги към
13.10.2020 година; сумата в размер на 281.79 лв. /двеста осемдесет и един лева и седемдесет
и девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 26.08.2019 година до 09.06.2020
година; сумата в размер на 31.71 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ –
мораторна лихва за периода от 26.08.2019 година до 12.03.2020 година; сумата в размер на
58.68 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва за периода
от 14.05.2020 година до 13.10.2020 година; сумата в размер на 169.35 лв. /сто шестдесет и
девет лева и тридесет и пет стотинки/ – такси за периода от 08.03.2019 година до 13.10.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски за сумата общо в размер на 389.83 лв. /триста осемдесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки/, от които 29.83 лв. - внесена държавна такса и 360.00
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни
искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
3
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит.
По делото се установи, че между "****АД и ответника е възникнало твърдяното
договорно отношение – договор за револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, като
е сключен договор за кредитна карта от 30.05.2018г., по силата на който ищцовата банка
предоставя на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит,
като видно от т.3 на договорът разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на
договора е в размер на 1000лв. Възникването на договорното правоотношение се установява
от представения по делото договор от ***., подписан от страните по делото, като в него
изрично е посочено, че неразделна част от договора са заявлението за издаване на кредитна
карта, ОУ, Приложение №1. С оглед гореизложеното е неоснователно възражението на
особения представител на ответника, че не е налице договорна обвързаност на страните.
Сключеният договор за кредит притежава съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който
законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на
сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата
недействителност. В конкретния случай особеният представител на ответника наведе
възражение, че процесния договор за кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира,
че не е налице нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор
е посочен ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключването му. Неоснователено е възражението за недействителност на договора с
твърдения, че не е посочено как се формира ГПР. Изискване на посочване в договора за
кредит на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата
действителност ЗПК не поставя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено, се установява, че
ответникът е усвоявала суми по предоставения кредит в общ размер 950,13лв., като
последното усвояване е теглене в брой на банкомат на сумата 170лв. на 22.06.2018г.
След като се установи, че ищецът е изпълнил договорното задължение за отпускане
на кредита, за ответника е възникнало задължение да върне усвоените суми по отпуснатия
кредит, като съгласно чл.8 от ОУ на процесния договор банката изпраща по пощата до
картодържателя месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, като
месечните извлечения включват освен главницата, която картодържателят е изтеглил, така и
лихви, такси и други разходи, посочени в Приложение №1 към договора.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът
е направил плащане по кредита в общ размер 434,60 лв., като последната вноска е от
4
13.12.2019г.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, съдът следва да прецени дали са налице обективните предпоставки за
обвяването на същата, уговорени в договора, както и дали е надлежно съобщена на
ответника. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. На следващо място, началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени
вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно чл.20.2 от ОУ на Банката към процесния договор, поради непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок
26.08.2019г. и 24.09.2019г., Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
ответника е уведомена с покана-уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка,
получено от нея на 09.06.2020г., видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, което е преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за ищеца е възникнало право да
претендира незаплатената главница по кредита, както и възнаградителна лихва, за периода
до обявяване на предсрочната изискуемост. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че освен за вземането за главница в размер на 950,13лв.,,
ответникът е останал задължен и за сумата от сумата от 281,79 лв. – договорна лихва за
периода 26.08.2019г. – 09.06.2020г. Дължими според заключението на вещото лице са и
задълженията за мораторна лихва в размер на 31,71лв.за периода 26.08.2019г.-12.03.2020г и
в размер на 58,68 лв. за периода 14.05.2020г. – 13.10.2020г.;, както и сумата 169,35лв.- такси
по обслужване на кредита, за периода 08.03.2019г.-13.10.2020г.
От особеният представител е наведено възражение за погасяване по давност ,което
съдът намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали процесните
вземания са погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е
5
настъпила изискуемостта. С оглед спецификата на кредита е налице определен кредитен
лимит, като релевантно за началния момент, от който започва да тече давността, е датата на
последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника, в случая, считано
от 22.06.2018г., като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/20.10.2020г./ не е изтекла давността и вземанията на ищеца по процесния договор са
дължими от ответника.
От ответната страна не са ангажирани доказателства за заплащане на посочените
суми, поради което съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се
явява основателен и доказан в пълен размер и следва да се приеме за установено, че ищецът
има срещу ответника вземания по процесния договор за револвиращ кредит под формата
кредитен лимит. в размер на 950,13лв. – главница, сумата 281,79 лв. – договорна лихва за
периода 26.08.2019г. – 09.06.2020г.; мораторна лихва в размер на 31,71лв.за периода
26.08.2019г.-12.03.2020г и в размер на 58,68 лв. за периода 14.05.2020г. – 13.10.2020г.; както
и сумата 169,35лв. такси за периода 08.03.2019г.-13.10.2020г.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК /20.10.2020г./ до изплащането на вземането.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 389,83лв., от които 29,83лв.-държавна
такса и 360лв.-адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски: 210,17 лв. за държавна такса, 200лв. за възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза, 330лв. за възнаграждение за особен представител на
ответника и 401,30 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият размер на сторените от ищеца
разноски за заповедното и исковото производство възлиза на 1531,30 лв., като с оглед
уважаване на горепосочените искови претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 1531,30 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. ИВ. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. ***** ДЪЛЖИ на "***** АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, сумата в размер на 950.13 лв. /деветстотин и петдесет лева и
6
тринадесет стотинки/ – главница по Договор за издаване на кредитна карта "M****" от
****година, съгласно Извлечение от счетоводни книги към **** година; сумата в размер на
281.79 лв. /двеста осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ – възнаградителна
лихва за периода от 26.08.2019 година до 09.06.2020 година; сумата в размер на 31.71 лв.
/тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ – мораторна лихва за периода от
26.08.2019 година до 12.03.2020 година; сумата в размер на 58.68 лв. /петдесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 година до
13.10.2020 година; сумата в размер на 169.35 лв. /сто шестдесет и девет лева и тридесет и
пет стотинки/ – такси за периода от 08.03.2019 година до 13.10.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
20.10.2020 година до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК №1146 от 20.11.2020г. и изпълнителен лист от 20.11.2020г. по
частно гр.дело****. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Н. ИВ. М., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
"****" АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****сумата общо 1531,30
лв./ хиляда петстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки/ за разноски за заповедното
производство по частно гр.дело №****. по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7