Присъда по дело №459/2021 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 27 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Данчо Йорданов Димитров |
| Дело: | 20213230200459 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към присъда № 6/27.05.2021 г. по н.о.х.д. № 459 по описа на Добричкия
районен съд за 2021 г.
На 13.04.2021 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане
в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
31/2021 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция против Б. Б. Б. от с. П.,
общ. Добричка, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 194, ал. 1 от НК и против Д. Б. Б. от с. П., общ.
Добричка, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 215, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
- Б. Б. Б., на 29.01.2021 г., в с. П., общ. Добричка, обл. Добрич, от частен
дом, находящ се на ул. „***“ № *, отнел чужди движими вещи – пари в
размер на 18 750 /осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, от
владението на П. К. Л. от с. П., общ. Добричка, обл. Добрич, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
- Д. Б. Б., на 30.01.2021 г., в гр. Добрич, с цел да набави за себе си
имотна облага – пари в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, придобил
чужди движими вещи - пари в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, за
които знаел, че са придобити от другиго – Б. Б. Б. от с. П. чрез престъпление –
кражба, извършена на 29.01.2021 г. от дома на П. К. Л. от с. П., общ.
Добричка, ул. „***“ № *.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалият П. К. Л.,
чрез повереника си – адвокат А.А. от Адвокатска колегия – Добрич,
предявява солидарно срещу подсъдимите Б.Б. и Д.Б. граждански иск за
сумата от 18 750 /осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянията,
предмет на обвинителния акт имуществени вреди, като се иска конституиране
и в качеството на частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
1
обвиняемите и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда
при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да
се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице
основания за изменение на взетите мерки за неотклонение „Задържане под
стража” или вземане на други мерки за процесуална принуда по отношение на
подсъдимите и не се налага събирането на нови доказателства, като на
основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание.
Съдът, за да се произнесе по предявения от пострадалия П. К. Л., чрез
повереника си граждански иск, взе предвид следното:
Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е
отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и
осъществява по НПК, а гражданската – по ГПК. Правото на участие като
страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на
обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие.
Съдът, намирайки, че разглеждането на предявения граждански иск в
наказателното производство ще затрудни процеса, съобразявайки, че
производството следва да протече по реда на глава двадесет и седма от НПК
/съкратено съдебно следствие/, отчитайки, че съобразно чл. 88, ал. 2 от НПК
гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, не е приел
за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира П. К. Л. в
качеството на граждански ищец в процеса.
Такова решение не противоречи на практиката на институциите на
Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за
правата на човека. В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е
признато правото да участва /да обжалва отказа/ в процеса като частен
обвинител и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното
значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед
задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл.
300 от ГПК.
С определение, съдът конституира П. К. Л. в качеството на частен
обвинител в процеса.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимите на основание чл. 370
от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимите заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не
2
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и повереникът на частния
обвинител заявяват, че процедурата е допустима, като не възразяват
производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимите
констатира, че самопризнанията им се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира на всеки
един подсъдимите да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, което след приложението на чл. 58а от НК да
бъде намалено с 1/3 до размер от една година. С оглед обстоятелството, че
подсъдимият Б.Б. е неосъждан се пледира изпълнението на наложеното му
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за срок от три години.
Доколкото деянието на подсъдимия Д.Б. е извършено в изпитателния срок на
предходно негово осъждане, се пледира наложеното му наказание лишаване
от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Пледира се на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът да постанови отделно
изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, постановено по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич. Навеждат се доводи, че спрямо подсъдимият Б.Б. е налице
хипотезата на чл. 309, ал. 4 от НПК, поради което същият следва да бъде
освободен незабавно от залата, като спрямо подсъдимия Д.Б. мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде потвърдена до
привеждане на присъдата в изпълнение, като при изпълнение на наказанията
на двамата подсъдими се приспадне времето, през което същите са били с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Предлага се лекият
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № * да бъде отнет в полза на държавата
като непряка облага от извършеното престъпление, като се излагат доводи
относно разпореждането и с другите веществени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото. Пледира се сторените по делото
разноски да се възложат на подсъдимия Б.Б..
Повереникът на частния обвинител заявява, че поддържа становището
3
на представителя на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимите пледира на всеки един от подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от по осем месеца,
като спрямо подсъдимия Б.Б. изпълнението на наказанието да бъде отложено
с изпитателен срок от три години, а подсъдимият Д.Б. да изтърпи наказанието
си ефективно, като съдът постанови спряно него отделно изтърпяване на
отложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
постановено по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд-Добрич.
По пренията, на даденото им право на лична защита, подсъдимият Б.Б.
заявява: „Не става ли аз да поема цялата вина?“ /цитат/, а подсъдимият Д.Б.
заявява: „Разбирам вината и че съм виновен. Съдействал съм, както каза
прокурорът и моля да бъде минимална присъдата“ /цитат/.
На дадената им последна дума подсъдимият Б.Б. заявява, че няма какво
да каже, а подсъдимият Д.Б. моли за по-ниска присъда.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият Б. Б. Б. живее в с. П., обл. Добрич, ул. „***“ № *. В
съседство с подсъдимия Б.Б. живеел частният обвинител П. К. Л..
Подсъдимият Б.Б. често ходел на гости на П.Л. и бил отлично запознат е
разположението на къщата, навиците на последния и в частност с
обстоятелството къде Л. държи спестяванията си.
На инкриминираната дата 29.01.2021 г. подсъдимият Б. Б. Б. отишъл на
гости на П. К. Л., за да гледа телевизия. Докато бил в дома на Л. двамата с
него се заприказвали. Л. имал скрин, който бил разположен в стаята, в която
се намирали той и подсъдимият Б. Б.. В този скрин Л. съхранявал
спестяванията си, като подсъдимият бил запознат, че в скрина има пари,
понеже бил виждал П.Л. да вади пари от там. Самият скрин имал малък
катинар и две халки, които били захванати за него. В процесния ден обаче,
катинарът бил отключен. Тогава подсъдимият Б. Б. решил да открадне част от
парите, които П.Л. съхранявал в скрина си. Същият изчакал Л. да излезе от
стаята, за да отиде за дърва и в изпълнение на взетото решение отворил
скрина, бръкнал под дрехите, които били вътре, взел една найлонова торбичка
и я изкарал. Подсъдимият бръкнал втори път в скрина, като този път извадил
една кръгла метална кутия. Отворил я и видял, че вътре има вестник.
Повдигнал вестника и отдолу установил, че има още пари. Подсъдимият Б. Б.
взел и тези пари. Сложил парите от кръглата метална кутия при парите в
найлоновата торбичка и върнал металната кутия обратно в скрина.
Найлоновата торбичка с парите сложил в пазвата си и си закопчал фланелата.
Междувременно П.Л. се върнал. Сложил дървата в печката и двамата с
подсъдимия Б.Б. продължили да си говорят. Разговорът помежду им
4
продължи още около 10 минути, след което подсъдимият решил да се
прибира вкъщи.
Когато се прибрал у дома подсъдимият Б.Б. извадил найлоновата
торбичка от пазвата си и започнал да брой парите, които бил откраднал по-
рано от дома на пострадалия П. Л.. Същият преброил парите само веднъж,
като ги изкарал 18 750 лв.
На следващия ден – 30.01.2021 г. подсъдимият Б. Б. Б. отишъл в град
Добрич. Обадил се на брат си – подсъдимият Д. Б. Б. и му казал, че искал да
се видят. В хода на разследването било установено, че Д. Б. Б. живее на
квартира в град Добрич. Именно там двамата подсъдими се срещнали.
Подсъдимият Б. Б. Б. извадил сумата от 18 000 лв., която бил откраднал от П.
Л. и я дал на брат си Д. Б. Б.. Последният попитал брат си откъде е взел
толкова голяма сума, а подсъдимият Б. Б. Б. му отговорил, че предният ден, на
29.01.2021 г. е отишъл в дома на П.Л. и е откраднал от него парите.
Подсъдимият Б. Б. Б. казал на брат си да вземе парите и да изплати всички
кредити, които имали на тяхно име.
След като подсъдимият Д.Б. получил парите от брат си, същият се
разпоредил с тях, като си купил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с peг. № *** и я регистрирал на свое име. С влязло в сила на
23.02.2021 г. определение № 260099/23.02.2021 г. съдът допуснал
обезпечителна мярка – запор върху процесното моторно превозно средство.
Въз основа на съдебното решение била издадена обезпечителна заповед от
23.02.2021 г. Отделно от това, с получената сума Д. Б. Б. си купил и пералня,
като платил по – голяма част от задълженията, които имали с брат си Б. Б. Б..
В хода на разследването, с протокол за доброволно предаване от
22.02.2021 год. /л. 101 - л. 102 от ДП/, подсъдимият Д.Б. предал всички
документи и разписки във връзка с направените от него плащания, а именно:
издаден касов бон от магазин „Виваком“ гр. Добрич за сумата от 65,50;
вносна бележка за промяна регистрация на МПС за сумата от 23,50 лева;
касова бележка ведно с гаранционна карта от Магазин „Веги“ гр. Добрич за
сумата от 469,00 лева - пералня; 1 бр. разписка от Изипей с №
0400012466274991 за сумата от 3401,49 лева; платежно нареждане до ОББ на
08.02.2021 година за сумата от 1450 лева; вносна бележка с № 80359GPAA-
52682 ЦКБ за сумата от 6,50 лева; вносна бележка с № 80359GPAA-52681
ЦКБ за сумата от 419,00 лева; вносна бележка с № 80359GPAA-52617 ЦКБ за
сумата от 6,50 лева; вносна бележка с № 80358GPAA-37312 към ЦКБ за
сумата от 20,00 лева; вносна бележка с № 80359GPAA-52678 към ЦКБ за
сумата от 268,00 лева; вносна бележка с № 80300 В-АШ-9401 към ЦКБ за
сумата от 2505,00 лева; квитанция за платен хонорар на адвокат М.В. за
сумата от 250 лева сумата от 1965 лева, както и договора за покупко-
продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № ***,
5
ведно с документите за автомобила. Останалата част от сумата, която
подсъдимият Д. Б. Б. не успял да похарчи, същият върнал на брат си Б. Б. Б.,
който я оставил в дома си в с. П..
На 20.02.2021 г. свидетелят Д.С. отишъл да види съседа си П.Л.. Тогава
същият му споделил, че от дървения скрин в дома му били откраднати 700 -
800 лева. Д.С. веднага се обадил на районния полицейски инспектор –
свидетелят С.С., който незабавно посетил дома на П. К. Л. от с. П., като
същият му посочил дървения скрин, от който били откраднати парите. П.Л.
споделил пред полицейския служител, че от едната метална кутия били взети
пари, които той съхранявал в нея. Свидетелят С.С. попитал П.Л. дали има и
на друго място в къщата скрити пари, при което той посочил дървен шкаф, в
който бил скрил пари в буркани. Присъстващите изкарали всички пари от
бурканите и ги сложили заедно с тези от кутията в една торбичка. Свидетелят
С.С. напуснал жилището на пострадалия. След около два часа Д.С. се обадил
по телефона на свидетеля С.С. и му казал, че парите, които били намерени в
дома на пострадалия са в размер на 23 500 лева.
На 22.02.2021 г. свидетелят С.С. отново посетил дома на П.Л. за
допълнителна проверка и беседа с него с цел да се установи дали в
действителност има извършена кражба и на каква сума пари. При проведената
беседа с Л., свидетелят С.С. разбрал, че съседи на П. Л. са двамата подсъдими
– братята Б. и Д.Б.и, които често ходели в дома му да му искат пари на заем.
Проведени били оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които
двамата извършители на престъпленията били установени.
В хода на досъдебното производство, в условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия Б. Б. Б. в с. П., ул.
„***“ № *, при което в жилището са били намерени и иззети 27 бр. банкноти
с номинал 10 лева и 90 броя банкноти с номинал 5 лева. В жилището била
намерена и иззета чантичка с презрамка и съдържащите се в нея 100 броя
банкноти с номинал 20 лева, 195 броя банкноти с номинал 10 лева, 88 броя
банкноти с номинал 50 лева, като. общата сума на иззетите пари е 9070 лева.
При извършеното претърсване и изземване от хартиена бандеролна лента на
пачка с банкноти с номинал 50 лева били иззети дактилоскопни следи.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство дактилоскопна експертиза, една от следите съвпада с
отпечатъка от десния показалец /2-ри/ пръст на подсъдимия Б. Б. Б..
Претърсването и изземването било извършено в присъствието на Б. Б.
Б., който заявил, че е откраднал намерените пари от „чичо П. от с. П.“ /цитат/,
което обстоятелство било отразено в протокола за претърсване и изземване
/л.л. 6-7 от ДП/.
В хода на досъдебното производство, в условията на неотложност било
6
извършено претърсване на адрес гр. Добрич, б* при което бил иззет лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № ***, за който Д.Б.
заявил, че е купен с част от крадените пари, които му е дал брат му Б.Б..
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанията на подсъдимите, които самопризнания се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно
може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол
от извършено претърсване и изземване в условията на неотложност с
последващо съдебно одобрение; Албум; Определение на Районен съд –
Добрич по НЧД № 241/2021 г.; Протокол от извършено претърсване и
изземване в условията на неотложност с последващо съдебно одобрение;
Албум; Определение на Районен съд – Добрич по НЧД № 240/2021 г.;
Протокол за разпит на обвиняемия Б.Б.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка съдимост рег. № 3617/2021 г;
Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България; Характеристични данни за лице; Определение на
Районен съд – Добрич по НЧД № 251/2021 г.; Определение на Окръжен съд -
Добрич по ВНЧД № 82/2021 г.; Протокол за разпит на обвиняем Д.Б.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка съдимост; Справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България; Характеристика на Д.Б.; Определение
на Районен съд – Добрич по НЧД № 250/2021 г.; Определение на Окръжен
съд - Добрич по ВНЧД № 83/2021 г.; Протоколи за разпит на свидетеля П.Л.;
Протокол за разпит на свидетеля С.С.; Протокол за разпит на свидетеля Д.С.;
Протокол за разпит на свидетеля Красимир Стоянов; Протокол за разпит на
свидетеля *; Протокол за разпит на свидетел *; Протокол за разпит на
свидетеля *; Протокол за разпит на свидетеля*; Протокол за разпит на
свидетеля Г*; Протокол за разпит на свидетеля *; Дактилоскопна експертиза
№ 9; Протокол за доброволно предаване; Приемо-предавателен протокол;
Протокол за доброволно предаване; Служебна бележка с изх. номер
247/23.02.2021 г.; Протокол за доброволно предаване; Служебна бележка с
изх. номер 248/25.02.2021 г.; Приемо-предавателен протокол; Справка от ТД
НАП Варна с рег. № 2610/22.02.2021 г.; Удостоверение за постоянен адрес;
Удостоверение за настоящ адрес; Удостоверение за съпруга и родствени
връзки; Протокол за разпит на обвиняемия Д.Б. от 08.04.2021г.;Протокол за
очна ставка между обвиняемите Д.Б. и Б.Б.; Протокол за разпит на свидетеля
*; Обезпечителна заповед по НЧД № 242/2021 г. по описа на Районен съд -
Добрич относно иззетия л.а. Фолксваген Поло с peг. № ***; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България; Служебна бележка относно банковата сметка на пострадалия П. К.
Л.; Заверени копия на медицински документи от извършен медицински
преглед на Д.Б.; Справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България - 2 бр.; Препис от писмо с рег.
62454/20.05.2021г.; Препис от определение по НЧД № 242/2021 г. по описа на
7
Районен съд – Добрич; Препис от писмо с рег. № 5582/12.05.2021 г. от СИС
при Районен съд – Добрич; Препис от съобщение; Препис от разписка за
предадена сума.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
- Подсъдимият Б. Б. Б. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 29.01.2021
г., в с. П., общ. Добричка, обл. Добрич, от частен дом, находящ се на ул. „***“
№ *, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 18 750 /осемнадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, от владението на П. К. Л. от с. П., общ.
Добричка, обл. Добрич, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият Б. Б. Б. е автор на изпълнителното деяние-отнемането,
изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на
техния владелец и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Съдът
намира, че получавайки владението върху банкноти с номинал от 18 750
/осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляващи особен
вид движима вещ, подсъдимият Б. е получил възможността да се разпореди
не само с вещите, предмет на престъпно посегателство, но и с обективираните
върху същите имуществени права, каквато се явява номиналната стойност на
отразената върху хартиения носител сума. Предвид горното, съдът приема, че
обект на престъпното посегателство представляват не банкнотите с посочения
номинал, които притежават неоценима и неоценяема към настоящия момент
парична стойност, а обективираните в същите имуществени права – сумата от
18 750 /осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева. Действията по
разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по
същество представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били отнети от владението на П.
К. Л., след като подсъдимият е гостувал в дома на последния, което определя
квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че процесното деяние не представлява маловажен
случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или
незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обичайните престъпления от този вид. Вредните последици съдът
намира за значителни, тъй като същите са в размер на 18 750 /осемнадесет
хиляди седемстотин и петдесет/ лева, който размер надхвърля близо двадесет
8
и девет пъти установената към инкриминирания период за страната
минимална работна заплата /Към 29.01.2021 г. МРЗ за страната е била 650 лв.,
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г./.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
- Подсъдимият Д. Б. Б. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 215, ал. 1 от НК, тъй като на 30.01.2021
г., в гр. Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага – пари в размер на
18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, придобил чужди движими вещи-пари в
размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, за които знаел, че са придобити
от другиго – Б. Б. Б. от с. П. чрез престъпление – кражба, извършена на
29.01.2021 г. от дома на П. К. Л. от с. П., общ. Добричка, ул. „***“ № *.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че
подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние,
визирани в чл. 215 от НК, а именно – придобиване на чужди движими вещи.
Според съдебната практика, втората форма на изпълнителното деяние на
вещното укривателство – „придобиването“, се характеризира с установяване
на фактическа власт върху придобитата вещ, която дава възможност за
разпореждане с нея. В случая от обективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимия Д.Б. чрез установяване на фактическа власт върху
сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, която фактическа власт му е дала
възможност да се разпорежда с нея.
Безспорно е установено и че паричната сума е била придобита от
подсъдимия Б. Б. Б. от с. П. чрез престъпление – кражба, извършена на
29.01.2021 г. от дома на П. К. Л. от с. П., общ. Добричка, ул. „***“ № *.
Съдът намира, че подсъдимият Д.Б. е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Това е така, защото подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че парите са чужди, както и че същите са били придобити от
неговия брат – подсъдимия Б. Б. Б. чрез престъпление – кражба.
Освен с пряк умисъл, подсъдимият Д.Б. е действала и с користна цел –
да набави за себе си имотна облага.
9
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимите Б. Б. Б. и Д. Б. Б., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършените от тях
деяния, данните за личността им, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимите:
- Б. Б. Б. е *, ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като чисто съдебно минало, липсата на образувани други
наказателни производства срещу подсъдимия, проявеното критично
отношение към извършеното, както и тежкото семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимия Б.Б. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете лошите
характеристични данни по местоживеене на подсъдимия, както и високата
стойност на отнетите вещи.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Б. Б. Б.
престъпление е лишаване от свобода до осем години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
10
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в
частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с една трета
и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност
на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
11
общопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Б. Б. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна при изпълнение
на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
датата на фактическото задържане – 22.02.2021 г. до 27.05.2021 г.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Б. Б. Б. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски досежно повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК в
размер на 89,15 лева /осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ по сметка
на ОД на МВР – Добрич.
- Д. Б. Б. е *, ЕГН **********
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като липсата на образувани други наказателни производства
срещу подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното,
тежкото семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и обстоятелството, че е възстановил част от
инкриминираната сума /с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г.
подсъдимият Д.Б. е предал сумата от 1975 лева/.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимия Б. Б. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
12
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете лошите
характеристични данни по местоживеене на подсъдимия, високата стойност
на отнетите вещи, както и наличието на предходно осъждане.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Д. Б. Б.
престъпление е лишаване от свобода от една до шест години, но не по-тежко
от предвиденото за самото престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в
частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с една трета
и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и обществената опасност на дееца.
С влязло в сила на 04.11.2020 г. определение № 260046 от 04.11.2020 г.
по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, за извършени в
периода 10.01.2019 г. до 30.09.2019 г. в с. П., общ. Добричка и на 01.10.2019 г.
13
в с. П., общ. Добричка, две престъпления: по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и по чл.
339, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, за които с
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Д.Б. е било наложено
общо наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.
С оглед предходното осъждане на Д.Б. по н.о.х.д. № 264/2020 г. по
описа на Районен съд – Добрич, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода, института на условното осъждане е неприложим. Това
налага извода, че определеното му наказание лишаване от свобода за срок от
една година, подлежи на ефективно изтърпяване, като на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата държавна цел, преследвана от Закона, а именно - да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления. Съдът намира, че така
определеният период на изолация е съобразен и с обстоятелството, че до
настоящия момент подсъдимият не е пребивавал в местата за лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна при изпълнение
на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
датата на фактическото задържане – 22.02.2021 г. до влизане в сила на
присъдата.
Относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК:
За да се постанови изтърпяване на отложеното наказание са
необходими три кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от НК, а именно: да бъде извършено друго умишлено престъпление в
определения изпитателен срок, извършеното умишлено престъпление в
изпитателния срок да е от общ характер и за това умишлено престъпление да
бъде наложено на дееца наказание лишаване от свобода.
Както вече бе посочено, с влязло в сила на 04.11.2020 г. определение №
260046 от 04.11.2020 г. по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич, за извършени в периода 10.01.2019 г. до 30.09.2019 г. в с. П., общ.
Добричка и на 01.10.2019 г. в с. П., общ. Добричка, две престъпления: по чл.
14
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1
от НК, за които с приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Д.Б. е
било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за
срок от три години.
С оглед изложеното и съобразявайки обстоятелството, че за
извършеното от Д.Б. в изпитателния срок /на 30.01.2021 г./ умишлено
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, предмет на настоящото дело е наложено
наказание лишаване от свобода, съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което Д.Б.
следва да изтърпи отделно отложеното наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца, постановено с влязло в сила на 04.11.2020 г. определение
№ 260046 от 04.11.2020 г. по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от
свобода за срок от пет месеца, постановено с влязло в сила на 04.11.2020 г.
определение № 260046 от 04.11.2020 г. по н.о.х.д. № 264/2020 г. по описа на
Районен съд – Добрич, следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, съдът отне в полза на държавата
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, с рама №
***, собственост на подсъдимия Д. Б. Б., ЕГН **********, иззет на
22.02.2021г. с протокол за претърсване и изземване, представляващ непряка
облага, придобита чрез престъплението, ведно с ключ за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, с прикрепени към него метален
ключодържател с емблемата на „Фолксваген“ и черно пластмасово
дистанционно, иззети на 22.02.2021 г. с протокол за претърсване и изземване,
СРМПС, част І на лек автомобил – „Фолксваген Поло“ с peг. № ***, договор
за покупко - продажба с данъчна оценка 540 лева и СРМПС част 2 с №
*********, предадени от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно
предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство.
С присъдата, на основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът постанови
книжата, иззети като веществени доказателства: 1 бр. гаранционна карта за
мобилен телефон марка „Самсунг А12“ с IMEI: ***, предадена от Д. Б. Б.,
ЕГН ********** с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по
досъдебното производство; Касов бон от магазин „Виваком“ - гр. Добрич за
сумата от 65,50 лева, предаден от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за
доброволно предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство; Вносна
бележка за промяна регистрация на МПС за сумата от 23,50 лева, предадена
от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно предаване от
22.02.2021 г. по досъдебното производство; Касова бележка, ведно с
гаранционна карта от Магазин „Веги“ - гр. Добрич за сумата от 469,00 лева –
15
пералня, предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно
предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство; 1 бр. разписка от
Изипей с № 0400012466274991 за сумата от 3401,49 лева, предадена от Д. Б.
Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по
досъдебното производство; Платежно нареждане до ОББ на 08.02.2021 г. за
сумата от 1450 лева, предадено от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за
доброволно предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство; Вносна
бележка с № 80359GPAA-52682 към ЦКБ, за сумата от 6,50 лева, предадена
от Д. Б. Б. ЕГН********** с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021
г. по досъдебното производство; Вносна бележка с № 80359GPAA-52681 към
ЦКБ, за сумата от 419,00 лева, предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с
протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното
производство; Вносна бележка с № 80359GPAA-52617 към ЦКБ, за сумата от
6,50 лева, предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно
предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство; Вносна бележка с
№ 80358GPAA-37312 към ЦКБ, за сумата от 20,00 лева, предадена от Д. Б. Б.,
ЕГН ********** с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по
досъдебното производство; Вносна бележка с № 80359GPAA-52678 към ЦКБ,
за сумата от 268,00 лева, предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за
доброволно предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното производство; Вносна
бележка с № 80300 В-АШ-9401 към ЦКБ, за сумата от 2505,00 лева,
предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с протокол за доброволно предаване от
22.02.2021 г. по досъдебното производство; Квитанция за платен хонорар на
адвокат М.К. за сумата от 250 лева, предадена от Д. Б. Б., ЕГН ********** с
протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по досъдебното
производство, да останат по делото, в срока на съхранение на същото, след
което да се унищожат.
С присъдата, съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. сиво-черна чантичка с презрамка, иззета на 22.02.2021 г.
при извършено претърсване и изземване по досъдебното производство от
къща в с. П., ул. „***“, след влизане в сила на присъдата, да се върне на
собственика му – подсъдимият Б. Б. Б., а веществените доказателства по
делото - сумата от 9070 /девет хиляди и седемдесет/ лева, поставена в хартиен
плик с печат на структурното звено, иззета на 22.02.2021 г. при извършено
претърсване и изземване по досъдебното производство от къща, находяща се
в с. П., ул. „***“, в банкноти от 90 броя банкноти с номинал 5 лева; 222 броя
банкноти с номинал 10 лева; 100 броя банкноти с номинал 20 лева; 88 броя
банкноти с номинал 50 лева и сумата от 1965 /хиляда деветстотин шестдесет
и пет/ лева, поставена в хартиен плик с печат на структурното звено,
предадена с протокол за доброволно предаване от 22.02.2021 г. по
досъдебното производство в банкноти от 1 брой банкнота с номинал 5 лева;
29 броя банкноти с номинал 10 лева; 11 броя банкноти с номинал 20 лева; 27
броя банкноти с номинал 50 лева; 1 бр. банкнота с номинал 100 лева,
оставени за пазене в сейф на „Алианц Банк България“ АД, след влизане в сила
16
на присъдата, да се върнат на собственика им – П. К. Л. от с. П., общ.
Добричка.
На основание чл. 309 от НПК и с оглед обстоятелството, че
подсъдимият Б. Б. Б. е осъден условно, съдът отмени взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като на основание чл. 309,
ал. 4 от НПК освободи подсъдимия в съдебна зала и потвърди взетата на
досъдебното производство спрямо подсъдимия Д. Б. Б. мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към присъдата са изготвени на 11.06.2021 г.
17