Решение по дело №874/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 13.03.2020 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На деветнадесети февруари,

През две хиляди и двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ Х.,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 874  по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищци: Н.Н.Н. ***,с посочен съдебен адрес ***,чрез адвокат А.В.-САК,

Ответник: С.М.И. *** за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.266,ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът излага,че е частно-практикуващ ветеринарен лекар в БВС-Ловеч при ОБДХ-Ловеч,за Община-Ябланица.

            На 06.06.2014г бил извикан по телефона от ответника ,който се занимава с отглеждане на овце в с.Г Б.При посещението в кошарата му и след като разговарял с него,разбрал,че от 02.06.2014г три-четири овце са били с парене на вимето,намаляване и/или липса на мляко.Същите тези овце при прегледа установил,че са умърлушени,не пасат и предпочитат да лежат на земята.Ответникът потърсил доктор А. Б,която е обслужвала животните му дотогава,но не я открил.Ищецът разбрал,че ответникът събира овце за паша и от съседните села-като общият им брой е 160 овце.Това е обикновена практика на хората,които гледат и пасат овце,събират ги  за определен период.

            След като направил обстоен преглед на цялото стадо от 160 овце,ищецът установил,че вече 6 от овцете се наблюдават потъмняване на очите,залежаване.При две овце установил,че същите не виждат и се блъскат в другите ,както и че не могат да стоят прави,макар и  с помощ от тяхна страна.При други 6 овце се виждало,че имат липса на млечна секреция.Ищецът установил,че в кошарата се отглеждат още 25 броя кози-майки,но при тях не се наблюдават признаци на заболяване.Признаците на заболяване са били изцяло при овцете.Майките кози са отделени в отделна кошара и се доят от друг човек,поради тази причина не са заболели.

            След като установил,че цялото стадо е било заразено,поради това,че всички овце са на едно място и има епидемия върху всички овце,той е приложил лечение адекватно към всичките 160 овце,за да не умрат всичките.Започналото лечение е било приложено още на 06.06.2014г,като е продължило до 10.06.2014г.Това лечение,което е приложено е било належащо,тъй като е било налице зараза,която е могла да се разпространи в целия регион,за тази опасност ищецът е информирал и съседните ветеринарни служби,за което е бил задължен,за да бъде овладяна епидемията.

            В периода се е прилагало медикаментозно лечение на овцете,като това е отразено в журнала,в който е описано всичко,за какъв брой овце се е прилагало лечението,кой е собственика на овцете,в което населено място са и какво е лечението и с какви медикаменти се третират овцете.

            Общата сума за вложените медикаменти и обработените овце възлиза на обща стойност от 2813.30 лева,която сума ответникът не е заплатил на ветеринарен лекар,а именно на ищеца.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2 813.30 лева,представляваща вложени медикаменти и положени адекватни услуги от ищеца,ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендира и разноски в производството.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на делото доразвива в приложена писмена защита.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който ответникът не признава иска,твърди,че обстоятелствата,изложени в исковата молба не отговарят на истината.Излага,че е животновъд от много години,живее със семейството си на кошара в с.Г Б,м.“Р“.Обектът се намира отдалечено от селото на около километър-два.През 2014г притежавал 140 овце,както и 12 кози.Животните са му маркирани.През м.юни 2014г действително повикал д-р Н./ищеца/да му помогне,тъй като около десетина от овцете били омърлушени,преди всичко нещо в очите ги било ударило.Когато дошъл лекарят прегледал само тези от овцете,които давали признаци на заболяване.Дори той като лекар не казал диагнозата.Направил инжекции на около десетина овце и му заплатил 300 лева.Животните които били инжектирани ги бил отделил от останалото стадо.Заболяването приключило и не го е търсил повече.След известно врече докторът дошъл при него,били минали 3 месеца,за да му иска още 700 лева,ответникът му отказал,тъй като му бил платил за тези десетина овце сумата от 300 лева и счита,че са достатъчни.Ветеринарният лекар не отразил в дневника му какви процедури е извършил,какви медикаменти е използвал,на кои животни ги е поставил,каква е диагнозата.Искът е изцяло неоснователен ,няма данни по каква тарифа е остойностил ветеринарната помощ,каква е тя,какви медикаменти са използвани и за какво,както и кога.Оспорва изцяло по съд0ържание приложени докладни запи ски,както и приложените листове,като съставени от лице,което има интерес от това и за което не е запознат.

            Ответникът също доразвива съображенията си,изложени в отговора на исковата молба,в приложена писмена защита.

            От представените по делото писмени доказателства,обясненията на ищеца по  чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите М З З,Д И И,П.Д.В. и заключението на съд.-счетоводната/ветеринарно-техническа/експертиза,изготвена от вещото лице д-р Ф.С.В.,  съдът приема за установена следната  фактическа обстановка по делото:

            Съобразно публичният регистър в ЦУ на БАБХ  на ветеринарните лечебни заведения  и ветеринарните лекари работещи в тях,съгласно чл.33 от ЗВМД, ищецът Н.Н.Н. е вписан като ветеринарен лекар, с уникален рег.№  хххх,с вид и адрес на ВЛЗ-ВУ-с.Д,Лов.обл.

            Видно от приложена справка от БАБХ-интегрирана информационна система-„справка за животни в обект по категории“,за ответника  С.М.И.,като собственик на животновъден обект №1ххх4/стар ххх/ в населено място-с.Г Б,Лов.обл.,към дата 25.02.2014г са регистрирани общо 159 овце,в т.ч. млечни-107 овце,както и 8 броя кози. Към дата 06.06.2014г. са били регистрирани общо 109 овце,в т.ч. млечни 107 овце,както и общо 11 броя кози,от които кози-майки 3 броя и други 8 броя.

            Приложено е извлечение от амбулаторен дневник на „ххххх-град Ябланица,управлявано от ищеца,за периода от 2010г. до 2017г.,в който са вписани извършени манипулации на 160 броя овце,собственост на ответника, на дати 06.06.2014г,07.06.204г,08.06.2014г и на 10.06.2014г.Описани са изразходваните лекарства и материали.

            Приложени са докладни записки от ищеца до официалния ветеринарен лекар в град Ябланица от дати 07.06.2014г и от 27.60.2014г./стр.42 и ср.43 от делото/,които са приобщени към доказателствения материал по делото.В първата докладна записка ищецът е описал лечение на общо 12 броя овце на ответника.Във втората докладна записка не е описано провеждано лечение от ищеца,а субективни възприятия досежно поведението на ответника във връзка с констатираното заболяване на част от стадото овце и „нередности около провеждани лечения и самолечения на територията на Община-Ябланица“.

            От показанията на свидетелите М За,Д Иа,П М П.Д.В. се установява,че през сочения времеви период в исковата молба ищецът е провеждал лечение на овце от стадо на ответника  С.И.,като е налице противоречие в показанията досежно броя на заразени и лекувани животни,времето и начина на лечение/третиране/ на животните,както и договорената и заплатена от ответника на ищеца цена за извършената ветеринарно-медицинска услуга.

            В заключението на съд.-счетоводната експертиза/ветеринарно-техническа експертиза/е отразено,че съобразно данните от копието от амбулаторния дневник на ищеца общата стойност на медикаментите,прегледа и извършените манипулации от ищеца,така,както са описани в дневника,възлизат на сумата от 2 755.36  лева.

            При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съобразно дадената от съда квалификация на спорното право/в предвид и указанията в отменителното  решение по в.гр.дело №425/2019г по описа на ОС-Ловеч/, договорът за услуга, какъвто е този за извършване ветеринарни манипулации, не е изрично уреден от закона, поради правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор.Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Следователно  договорът за изработка има за предмет  овеществен труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен  физически и/ или интелектуален труд.  Съдът счита, че настоящият казус касае именно спор за изпълнение на сключен между страните договор за изработка, доколкото ищецът  е вложил  физически и умствен труд, извършвайки ветеринарни манипулации на животните на ответника, като последният се е задължил да ги заплати. Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение, без да е необходимо съгласието да  е  обективирано в писмена форма. В чл. 266 от ЗЗД е посочено задължение на поръчващият  да заплати възнаграждение за приетата работа.  Ответната страна  не отрича, че през м.юни 2014г. ищецът е обслужвал нейните животни, но категорично възразява досежно броя на лекуваните животни,както и да дължи заплащане за същите,тъй като е заплатила на ищеца сумата за лечението от 300.00 лева.

            Съобразно разпределената от съда тежест на доказване,в тежест на ищеца е да  докаже твърдяното от него,  че е извършил посочените услуги – по вид, брой и време, а   ответникът възражението си, че е  извършил плащане за приетата работа.

            След анализ  на приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че ищецът не успя да докаже своята претенция.  

            За доказване на претенцията си ищецът се позовава на записвания от абмулаторен дневник за периода 2010-2017г.,по образец,утвърден със заповед от 21.02.2001г.Към момента на релевантния по дело времеви период обаче е бил утвърден различен образец на амбулаторен дневник,а именно:  Образец КВМП – 43/ Утвърден със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ АМБУЛАТОРЕН ДНЕВНИК ЗА ВЕТЕРИНАРНИ КЛИНИКИ И АМБУЛАТОРИИ, съдържащ реквизитите: 1. Вписва се пореден номер за всяко постъпило, прегледано и лекувано животно; 2. Вписва се амбулаторен номер при първоначалния преглед, като същият номер се запазва и вписва всеки път до приключване на лечението; 3. Посочват се идентификационен номер на животното (групов идентификационен номер), отличителни белези, име и др.; 4. Вписват се наименованието, дозата и начина на прилагане на използваните ВМП, извършени манипулации, операци и други лечебно-профилактични процедури. При прилагане на имунологични и наркотични ВМП се вписва партиден номер и срок на годност на продукта; 5. Вписват се карентните срокове и се дават подробни указания на стопаните за спазването им; 6. Други обстоятелства, свързани с провежданото лечение.съответно пореден номер 1, Амбулаторен номер 2, Дата Име и адрес на собственика (животновъден обект) Вид животно/и, порода пол, възраст, Идентификация на животното/ите,3 Клинични данни, Проведени диагностични изследвания, Диагноза Проведено лечение,4 Указания за спазване на карентен срок, 5 Изход от болестта, Забележки,6 Подпис на ветеринарния лекар.

Доказателствата,на които се позовава ищеца за обосноваване на претенцията си,са оспорени от ответника в отговора на исковата молба,като съобразно и константната съдебна практика,се касае за частни документи, които доказват единствено авторството на изявлението на подписалите ги лица, но не доказват удостоверените в тях факти. Те не могат да бъдат противопоставени на лице, което не е участвало в съставянето на документа и само въз основа на тях да се приеме за установено, при условията на пълно доказване, че отразените в документите факти са верни. Цитираният частен свидетелстващ документ удостоверява изгодни за ищеца факти и не носи подписа на ответника. Поради това не се ползва с материална доказателствена сила спрямо него-че отразените в дневника факти са верни. По делото няма документ, който да съдържа признание на ответника за неизгодни за него факти и поради това да се ползва с материална доказателствена сила. При това положение съдът не може да формира фактически и правни изводи само въз основа на едностранно съставен от ищеца документ.

            А  именно на база този частен документ вещото лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза/ветеринарно-техническата експертиза/е формирало своите изводи и заключения,поради и което съдът не възприема това заключение.

            Ангажираните от ищеца гласни доказателства не подкрепят наведените в исковата молба факти за провеждано  лечение на посочения вид и брой животни,като свидетелката Здравкова заявява,че не е възприела начина и методологията на провежданото лечение,а само е транспортирала ищеца до животновъдния обект на ответника ,за провеждане на лечение на животни на ответника,който факт последният не оспорва. Ангажираните от страна на ответника свидетели излагат факти в подкрепа именно на тезата на ответника,т.е. че ищецът е лекувал само незначителна част от животните-овцете на ответника-10-12 овце,за която услуга му е заплатена сума от 300.00 лева.

            От справката от интеграционната система на БАБХ,за животни в обект по категории,към релевантната дата-06.06.2014г., се установява,че ответникът С.М.И. не е отглеждал в обекта си толкова броя животни/овце/,колкото твърди ищецът-160 овце,а е отглеждал общо 109 овце.

            С оглед  на гореизложеното съдът намира, че предявеният осъдителен иск/главен иск/ за заплащане на сумата от 2 813.30 лева следва да  бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан, както и искането за заплащане на т.нар.текуща лихва-от датата на подаване на исковата молба.

            На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски в общ размерна 700.00лева.

            Мотивиран от изложеното,съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Н.Н.Н. ***,с посочен съдебен адрес ***,чрез адвокат А.В.-САК,против С.М.И. ***, ИСК по чл.266,ал.1 от ЗЗД-за заплащане на сумата от 2 813.30 лева,представляваща  стойността на вложени медикаменти и положени ветеринарни услуги в периода 06.06.2014г до 10.06.2014г върху животни на ответника,заедно със законната лихва върху тази сума от момента на завеждане на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Н.Н.Н. ***,с посочен съдебен адрес ***,чрез адвокат А.В.-САК, да заплати на С.М.И. ***, сумата от 700.00/седемстотин/лева,представляваща сторени разноски в производството.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: