Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми септември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10657 по описа
за 2013 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от Ю.М.Н., Р.А.Н. и Н.А.Н.-Р. против „Ф.Ф.“
ЕООД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ищците поддържат, че на
09.03.2013 г. починал общият им наследодател А.Ц.Н., а те в качеството си на
съпруга и дъщери са негови единствени наследници по закон с равна част от
наследството по 1/3 идеална част от него. Твърди се, че към датата на смъртта
си А.Ц.Н. е съдружник в ответното дружество, като притежава 50% от капитала на
дружеството. Поддържа се, че със смъртта на А.Н. участието му в дружеството се
прекратява, а неговият дял се наследява от ищците като негови наследници.
Твърди се, че на 14.05.2013 г. Ц. П. Ц. като единствен останал съдружник е взел
решения, между които не приемане на наследниците на починалия А.Н. като
съдружници в дружеството, да се изплати на наследниците на А.Н. вноската на
починалия съдружник в капитала на дружеството в размер на 2500 лв., да се
изготви счетоводен баланс към края на месеца, през който е станало
прекратяването на членството на починалия съдружник. Твърди се, че до момента
на наследниците не са изплащани никакви суми. Поддържа се, че съгласно
последния обявен в търговския регистър годишен финансов отчет на ответното
дружество за 2011 г., последното притежава активи общо в размер на 195 000
лв., поради което и на наследниците на починалия съдружник се следва сума в
размер на 97 500 лв.
Поддържа се, че в качеството си
на съдружник А.Н. е заплащал задължения на „Ф.Ф.“ ЕООД към трети лица, като е
предоставял лични парични средства в заем на дружеството. Поддържа се, че освен
като съдружник в ответното дружество, А.Н. е регистриР. в ТР и като ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“,
ЕИК ********. Поддържа се, че на 23.04.2009 г. е било извършено прехвърляне на
цялото търговско предприятие от едноличния търговец на „Ф.Ф.“ ЕООД, включително
на правото на собственост върху пет ниви в с. Рупци, обл. Видин /впоследствие
променени на овощни градини/ за сумата от 200 лв. Като ЕТ, А.Н. през 2005 г. е
получил финансиР.е от ДФ „Земеделие“ по програма „Растениевъдство“ за създаване
на 200 дка вишнева градина. С договор за кредит от 08.11.2005 г. между „Б. ДСК“
ЕАД и ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“, ЕИК ********, Б.та е предоставила кредит по тази програма
в размер на 172 300 лв. със срок на погасяване 84 месеца и краен срок на
издължаване 2012 г. Поддържа се, че при прехвърляне на търговското предприятие
през 2009 г. задълженията по договора за кредит на ЕТ са преминали към ответника,
но въпреки това А.Н. е продължил да изплаща дължимите вноски по кредита в
качеството си на физическо лице като е внасял необходимите суми по сметките на
дружеството, откъдето са били покривани задълженията на „Ф.Ф.“ ЕООД за погасяване на кредита. Размерът на заплатената от А.Н. сума възлиза на
48 500 лв. и тази сума е осчетоводена като задължение на дружеството към
съдружниците.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищците обща сума в размер на 97 500
лв. /по 32 500 лв. в полза на всеки един от съищците/, представляваща дружествения
дял на прекратилия, поради смърт участието си в ответното дружество общ
наследодател А.Ц.Н., както и да заплати обща сума в размер на 58 573,58
лв. /по 19 524,53 лв. на всеки един от съищците/, представляваща
наследствения дял от равностойността на подлежащия на връщане заем, предоставен
от починалия съдружник А.Ц.Н. на ответното дружество за погасяване на кредит
към „Б. ДСК“, ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
датата на предявяване на иска-02.08.2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото от съда увеличение по чл.214, ал.1 от ГПК с определение
от открито съдебно заседание от 17.03.2015 г.
Претендират се и направените
разноски в производството.
В срока по чл.367 ГПК ответникът
депозира отговор.
Не оспорва обстоятелството, че А.Ц.Н.
е бил съдружник във „Ф.Ф.“ ЕООД до 09.03.2013 г. като е притежавал 50% от
дяловете в капитала на дружеството. Не оспорва факта, че на посочената дата е
починал и че негови наследници по закон са трите ищци с равни наследствени
дялове от по 1/3. С факта на смъртта на А.Н. неговото участие в дружеството е
прекратено и неговият дружествен дял е наследен от наследниците му по закон.
Твърди се, че с протокол от решения от 14.05.2013 г. Ц. Ц. в качеството му на
единствен останал съдружник в дружеството, напълно законосъобразно и в
изпълнение на законовите си задължения, е приел решения за неприемане на
наследниците на починалия съдружник като нови съдружници, за изплащане на
ликвидационния дял на неговите наследници, както и за произтичащите от това
намаляване и увеличаване на капитала и продължаване на дейността на дружеството
като еднолично ООД. Твърди се, че е изготвен счетоводен баланс към дата
31.03.2013 г. и съгласно него ликвидационният дял на починалия съдружник е в
размер на 3 217,28 лв. Поддържа се, че е недопустимо наследниците на
починалия съдружник да претендират ликвидационен дял и отделно облигационно
вземане за платени пари на дружеството от техния наследодател, при положение,
че последните са част от баланса и са взети предвид при определяне на нетната
стойност на активите. Твърди се, че е неоснователно и неправилно определянето
на ликвидационния дял, съгласно ГФО на „Ф.Ф.“ ЕООД за 2011 г. Поддържа се
неоснователност на ищцовите твърдения, че следва да се вземе предвид пазарната
оценка на активите при определяне на ликвидационния дял на техния наследодател.
Поддържа се, че вследствие констатиР.о след беритбата през 2012 г. затормозено
развитие на част от дърветата от вишневата градина, преждевременен листопад и
засъхване, била извършена експертна оценка на състоянието на овощната градина.
Направените констатации от оценката довели до бракуване на значителна част от
дърветата в овощната градина и съответно до преоценка на активите и значително
намаляване на тяхната балансова стойност. Поддържа се, че при определяне на
балансовата стойност на овощните градини към 31.03.2013 г. са приложени
Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия,
съгласни изискванията на които за дълготрайните активи се прилагат изискванията
на Счетоводен стандарт № 16. Твърди се, че балансовата стойност на
притежаваните от дружеството овощни градини възлиза на сумата от 36 164,72
лв., като преоценката на този актив води и до значително увеличаване на пасива
на баланса на дружеството.
Счита, че предявените искове за
ликвидационен дял са процесуално допустими и основателни до размер общо от
3 217,28 лв. или по 1 072,43 лв. за всеки един от ищците. За
разликата до пълния предявен размер от 97 500 лв. ответникът оспорва
исковете като неоснователни, необосновани и недоказани.
Оспорва изцяло като недопустим и
неоснователен предявения иск за връщане на предоставен заем на дружеството от
стР.а на починалия съдружник А.Н. общо за сумата от 48 500 лв. по
съображения посочени по-горе в отговора. Оспорва и иска за заплащане на лихва
за забава.
В срока по чл.372 от ГПК ищците
са депозирали допълнителна искова молба.
Твърдят, че отговора на ответника
е подаден след изтичане на законоустановения двуседмичен срок.
По същество твърдят, че
посоченият в отговора на исковата молба дружествен дял е неправилно определен
въз основа на неправилно и в противоречие с принципите на Закона за
счетоводството съставен счетоводен баланс. Изцяло оспорват представения от
ответника счетоводен баланс на „Ф.Ф.“ ЕООД към 31.03.2013 г. Поддържа се, че
към 31.03.2013 г. е имало предложение за закупуване на овощната градина от
трето лице за цена от 450 000 лв., поради което и при определяне размера
на ликвидационния дял следва да бъде взето предвид и това обстоятелство.
Оспорва твърденията на ответника относно увреда на градината към 31.03.2013 г.
Твърди се, че представеният по делото счетоводен баланс от ответното дружество
не е коректен и не отразява реалното състояние на активите на дружеството към
31.03.2013 г. При изготвянето му не са спазени законовите разпоредби на Закона
за счетоводството и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор. Твърди, че отговорът е подаден в срок
на 28.10.2013 г. по пощата, за което твърдение представя писмено доказателство,
от което е видно, че отговорът е подаден в ПС София 80 на 28.10.2013 г., т.е. в
срока по чл.367 ГПК. По същество заявява, че ще се ползва от оспорения
счетоводен баланс, който е изготвен на база Националните стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия. Твърди се неприложимост на релевиР.ата от
ищците Наредба за базисните цени на трайните насаждения.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си по съображения развити в представените
по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Съображения е
изложил в представените по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на стР.ите и събР.ите по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа стР.а:
Между
стР.ите не е спорно, че А.Ц.Н. е бил съдружник във „Ф.Ф.“ ЕООД до 09.03.2013 г. като е притежавал
50% от дяловете в капитала на дружеството, както и че на посочената
дата-09.03.2013 г. е починал и че негови наследници по закон са трите
ищци-съпруга и две дъщери с равни наследствени дялове от по 1/3. С протокол от
решения от 14.05.2013 г., Ц. Ц. в качеството му на единствен останал съдружник
в дружеството, е приел решения за неприемане на наследниците на починалия
съдружник като нови съдружници, за изплащане на неговите наследници на вноската
на починалия съдружник А.Ц.Н. в капитала на дружеството в размер на 2 500
лв., както и за произтичащите от това намаляване и увеличаване на капитала и
продължаване на дейността на дружеството като еднолично ООД.
Починалият наследодател на ищците
е бил регистриР. в ТР като ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“, ЕИК ********. През 2005 г. А.Н. е
получил финансиР.е от ДФ „Земеделие“ по програма „Растениевъдство“ за създаване
на 200 дка вишнева градина. С договор за кредит от 08.11.2005 г. между „Б. ДСК“
ЕАД и ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“, ЕИК ********, Б.та е предоставила кредит по тази програма
в размер на 172 300 лв. със срок на погасяване 84 месеца и краен срок на
издължаване 2012 г.
На 23.04.2009 г. е било извършено
прехвърляне на цялото търговско предприятие от едноличния търговец „Р.-Ю-А.Н.“
на „Ф.Ф.“ ЕООД, включително на правото на собственост върху пет ниви в с.
Рупци, обл. Видин /впоследствие променени на овощни градини/ за сумата от 200
лв. Това прехвърляне е вписано надлежно както в ТР при АВ, така и СВ при АВ.
От удостоверение изх. № 01-10-05404/24.09.2014
г. на Б. ДСК ЕАД се установява, че кредит № 11023749, отпуснат на 08.11.2005 г.
и погасен на 08.11.2012 г. с титуляр ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“
се е погасявал от разплащателна сметка № 10917347 с титуляр ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“,
като по тази сметка за периода от 23.04.2009 г. до 08.11.2012 г. са постъпвали
парични средства от лицето А.Ц.Н..
От неоспореното и прието по
делото заключение на съдебно техническа и агрономическа експертиза се
установява, че общата справедлива цена на овощните градини е 7 506,36 лв.
Установява се, че поради високата плътност на популацията на вредителя,
изсъхването и погиването на дърветата е неминуемо като съществува и реална
опасност възрастните насекоми да се разселят по други костилкови насаждения в
района.
По делото са изслушани и приети три
заключения на ССчЕ.
От заключението на вещото лице В.Г.
се установява, че счетоводството на „Ф.Ф.“ ЕООД за периода от 01.01.2009 г. до
31.03.2013 г. не е водено редовно. Не са спазени чл.9, ал.1, т.3 и чл.22, ал.1
от Закона за счетоводството-Инвентаризация, както и ННС 34 „Междинен финансов
отчет“ за връзка между аналитично и синтетично отчитане. Установява, че няма
връзка между синтетичното отчитане и аналитичното отчитане за един и същи
обект-Овощна градина. Вещото лице сочи, че междинният счетоводен отчет е
съставен при нарушения, както следва: в баланса-неправилно е изчислена текущата
печалба, осчетоводен е брак на ДМА-овощна градина без основание, а в отчета за
собствения капитал-не е включена сумата от 136 403,66 лв., представляваща
сметка на собственика, същата не е включена и в баланса на дружеството.
Установява, че протоколът за брак на комисията от 31.03.2013 г. е съставен в
нарушение на ЗСПЗЗ и не може да се ползва за счетоводни записвания. Изводът на
вещото лице, е че представеният междинен счетоводен финансов отчет не може да
се приеме за достоверен.
Заключението на вещото лице е, че
делът на починалия съдружник А.Н. от „Ф.Ф.“ ООД към 31.03.2013 г. при
прекратяване на членството му в дружеството е в размер на 50 820,31 лв. Дружественият дял е изчислен от вещото лице
въз основа на изготвен от експертизата междинен финансов отчет-Баланс и
преизчислен собствен капитал на „Ф.Ф.“ ЕООД към 31.03.2013 г. по данните от
оборотната ведомост към същата дата. Установява се, че по договора за кредит с Б.
ДСК, след датата на прехвърляне на ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“ към ответното дружество на
26.03.2009 г. до датата на окончателното изплащане на кредита, са внесени от А.Н.
на Б.та-кредитодател с платежни нареждания общо в размер на сумата от
67 063,58 лв. Тези суми са осчетоводени по кредита на сметка 107 „Сметка
на собственика“.
Това заключение е оспорено от
ответника, като във връзка с оспорването е допуснато повторна ССчЕ, изготвена
от вещото лице Н.Ж.М..
Вещото лице М. посочва, че
чистата стойност на активите е 140 346 лв., която е получена след като в
пасива текущата загуба е намалена с акта за брак със сумата от 104 543
лв., както и сумите по сметка 107 „Средства на собственика“ в размер на
136 404 лв. е прехвърлена към собствения капитал. Дружественият дял
възлиза на сумата от 70 173 лв.
Това заключение също е оспорено
от ответника, във връзка с което е допусната повторна ССчЕ, както и
допълнителни задачи към експертизата.
Заключението е изготвено от
вещото лице от Е.Й.А.. Вещото лице установява, че по сметка 201/1 „Овощна
градина“ е осчетоводен актив на стойност 175 701,44 лв. Установява се, че
не е прилаган счетоводен стандарт № 41 „Селско стопанство“, съгласно който
биологичните активи се оценяват по справедлива стойност, освен ако
справедливата стойност не може надлежно да се определи. Биологични активи са
животните и трайните насаждения. Съобразно разработения от експертизата
междинен баланс към 31.03.2013 г., размерът на собствения капитал, съответно
чистата стойност на активите на ответното дружество е отрицателна величина,
поради което няма суми за разпределяне между съдружниците. В резултат на
извършените корекции на цените на земята възниква задължение на ответника да
заплати на наследниците на починалия сътрудник сумата от 29 691,39 лв.
Вещото лице сочи, че за периода от 26.03.2009 г. до 2012 г. А.Н. е направил
допълнителни парични вноски в размер на 64 673,58 лв.
Заключението на тази експертиза е
изцяло оспорено от ищците.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна стР.а:
От
правна стР.а:
Предявен е иск с
правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ищците в качеството си на наследници на А.Ц.Н. са предявили искове за
уреждане на имуществените отношения с ответното дружество, като закономерна
последица от прекратяване на членственото правоотношение на А.Ц.Н. на основание
чл.125, ал.1, т.1 от ТЗ, поради неговата смърт настъпила на 09.03.2013 г.
С ангажиР.ите по делото писмени доказателства се установява, а и между стР.ите
не е било спорно, че А.Ц.Н. е бил съдружник в учреденото дружество „Ф.Ф.“ ООД,
в което е записал дялове, съответстващи на 50% от капитала на дружеството.
Установява се, че А.Н. е починал на 09.03.2013 г.
С оглед на горното безспорно е
налице материално-правната легитимация на тримата ищци по иска в качеството им
на единствени наследници на починалия А.Ц.Н..
По силата на чл.125, ал.3 от ТЗ, имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
С Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
765/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК е
прието, че стойностното
изражение на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД е
преустановено, следва да е базиР.о или на съставен от дружеството междинен
счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и
при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на
изрична проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото
лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализиР.а
съдебно-икономическа експертиза.
В случая
ищците са оспорили редовността на извършените счетоводни записвания, поради
което всяка една от експертизите е изготвяла междинен счетоводен баланс.
Следва изрично
да се посочи, че в случая се касае за определяне на дружествен, а не на ликвидационен
дял, както са посочили в исковата молба ищците. Ликвидационният дял предполага
прекратено дружество и правото да се иска част от имуществото на прекратеното
ООД. Безспорно тази хипотеза не е налице, доколкото след смъртта на
наследодателя на ищците, дружеството е продължило своята дейност като ЕООД.
Дружественият
дял е съответен на поетия, а не на изплатения или внесения основен дял, той е
част от имуществото и с нарастване на чистото имущество нараства и дружествения
дял на съдружника.
При
определяне стойността на дружествения дял на починалия съдружник, съдът
кредитира заключението, изготвено от вещото лице Н.Ж.М..
Вещото лице
М. посочва, че стойността на чистото имущество възлиза на сумата от
140 346 лв. Разликата в баланса съставен от вещото лице М. и баланса
съставен от ответното дружество се състои в следното: при изготвяне на баланса
вещото лице М. е намалил в пасива текущата загуба с акта за брак със сумата от
104 543 лв., а сумите по сметка 107 „Средства на собственика“ в размер на
136 404 лв. е прехвърлил към собствения капитал.
Съдът
намира, че извършените от вещото лице М. корекции са правилни.
В
оборотната ведомост към 31.03.2009 г. по сметка 201/1 „Овощна градина“ е
осчетоводен актив на стойност 175 701,44 лв. С Протокол от 31.03.2013 г.
на основание Заповед № 1/28.03.2013 г. на Управителя на ответното дружество,
комисия в състав управителя и специалист, е взела решение да се извърши
бракуване на 85% на вишневата градина /дърветата/, като протоколът да се
предаде на счетоводството за вземане на съответните счетоводни операции.
Въз основа
на този протокол ответникът е извършил и съответното осчетоводяване, като със
стойността от 104 542,70 лв. е намалена стойността на овощната градина и е
увеличена загубата за текуща дейност и е начислен разход по дебита на сметка
699 „Други извънредни разходи“.
Това
осчетоводяване според настоящият съдебен състав е извършено в грубо нарушение
на принципа на документална обоснованост, поради което правилно не е зачетено
от вещото лице М..
Един от
основните принципи при осъществяване на счетоводството е принципът на
документална обоснованост. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията
осъществяват счетоводство на основата на документалната обоснованост на
стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство.
В
случая Протоколът за брак от 31.03.2013 г., въз основа на който са взети
съответните счетоводни операции, е състав в противоречие с изискванията на
законодателството и по-конкретно чл.18 от ЗСПЗЗ и чл.26б от ППЗСПЗЗ.
Съобразно
изискването на ал.1 и ал.2 на чл.18 от ЗСПЗЗ, собствениците на земеделски земи в масиви с трайни
насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения са длъжни при
стопанисването им да изпълняват всички агрохимически и агротехнически
мероприятия, като не могат да унищожават намиращите се в
собствените им масиви трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни
съоръжения преди изтичането на амортизационния им срок освен с разрешение на
министъра на земеделието и хР.ите или упълномощено от него лице. Трайните насаждения подлежат на унищожаване
по реда на ал. 2 в едногодишен срок от издаването на разрешението.
Редът за бракуване е регламентиР.
и с нормата на чл.26 б от ППЗСПЗЗ.
С оглед на
горната законодателна уредба, процесният протокол за брак от 31.03.2013 г. е
съставен в грубо нарушение на действащото законодателство.
Законът признава
спазване на изискването за документална обоснованост, дори ако липсва част от
изискуемата по-горе операция, но за нея има документи, които я удостоверяват. По
делото такива документи не са представени.
Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по
делото - чл. 182, изр. 1 ГПК.
В
случая ниската доказателствена стойност на счетоводните записвания въз
основа на протокола за брак от 31.03.2013 г., следва от благоприятния за
позицията на извършилия записванията субект- ответника и отсъствието на
други информационни източници за стопанските операции. Липсва
документална обоснованост, предвид липсата на документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Следователно извършената от вещото лице М. корекция е
правилна.
Не следва
да се взема предвид стойността на овощната градина определена със заключението
на СТЕ, изготвено от вещото лице Л. и доколкото изготвеният от вещото лице А.
баланс почива на тази стойност, съдът не кредитира нейното заключение, а
доколкото в експертизата, изготвена от вещото лице Г. изобщо липсват данни
стойността на овощната градина да е включена в активите на дружеството, съдът
не кредитира и това заключение.
На първо
място от заключението на вещото лице Л., както и от разпита му в съдебно
заседание, не става ясно определената от него цена дали е към 31.03.2013 г. или
към момента на изготвяне на експертизата. На второ място, видно от
заключението, за оценка на имотите вещото лице е използвало метода на
сравнителните аналози /пазарен метод/, който в случая е неприложим. Съобразно
утвърдената по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл задължителна съдебна
практика, законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да
става на база пазарна цена на активите, тъй като при определяне на дружествения
дял по пазарната му стойност в определени хипотези би могло да се стигне и до
намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството, при което
последният ще се намали, а това би могло да стане, но по реда предвиден в
чл.149 ТЗ-Решение № 64/09.06.2009 г., т.д. № 504/2008 г., ВКС, ТК, ІІ отделение.
Съдът приема за достоверна
определената от вещото лице М. балансова стойност на овощната градина в размер
на 122991 лв. Неоснователни са възраженията на ищците, че овощната градина е
биологичен актив и не следва да се амортизира. Овощната градина се състои от
трайни насаждения и земя под тях, поради което се водят по две отделни сметки.
Биологичен актив са само плодните дървета, представляващи трайни насаждения, а
земите под трайните насаждения се изключват и се отчитат в съответна сметка
като земи, като съответно същите са неамортизируем актив и върху същата не са извършвани амортизационни отчисления. В
баланса, изгответ от вещото лице М. това обстоятелство е отчетено и замята е
посочена с балансова стойност 17716 лв. Овощните градини принципно са
плододаващи трайни насаждения и като такива се отнасят в раздел: нетекущи
активи в групата на материалните дълготрайни активи.
Приложими
счетоводни стандарти за биологичните активи са МСС 41-Земеделие и СС №
41-Селско стопанство.
Според
настоящия съдебен състав и на основание чл.34, ал.2 от Закона за
счетоводството, съобразно която норма годишните финансови отчети на микропредприятията, малките,
средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните
счетоводни стандарти, приложим в случая е СС № 41-Селско стопанство, а не МСС 41.
Съобразно т.3.14., б.“а“ на СС №
41-Селско стопанство, при невъзможност за надежно оценяване на справедливата
стойност на биологичните активи, същите се оценяват по цена на придобиване
/себестойност/ и се амортизират по реда на СС 16-Дълготрайни материални активи.
Следва да
се отбележи, че е налице изменение на МСС 41 Земеделие на МСС 16: Земеделие –
растения носители (в сила от 01.01.2016 г.) — прието с Регламент
(ЕС) № 2015/2113 от 23 ноември 2015 г. (ОВ, бр. L 306 от 24.11.2015 г.)
С това изменение растенията
носители вече не са в обхвата на МСС 41 Земеделие, а в обхвата на МСС 16
Имоти, машини и съоръжения. Растенията носители се отчитат изцяло по
реда на МСС 16:
1) До настъпване на зрялост
растенията носители трябва да бъдат отчитани по натрупаните разходи
(себестойност), подобно на придобиване на дълготраен материален актив по
стопански начин, преди да стане наличен за употреба (МСС 16, § 22А, нов).
Съответно растенията носители са включени като отделен клас имоти, машини и
съоръжения в пар. 37 на МСС 16, буква „и”.
2) След настъпване на зрялост
предприятието избира модела на цената на придобиване или модела на преоценената
стойност по отношение на последващата оценка на растенията носители.
Изменението следва да се прилага
с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в
счетоводните приблизителни оценки и грешки.
Предвид
горното съдът намира за допустимо извършената амортизация на трайните
насаждания от ответника съответно и от вещото лице.
По втората
корекция извършена от вещото лице.
Безспорно и от трите заключения
на вещите лица се установява, че в междинния баланс изготвен от ответника като
други задължения се отчитат собствени средства, внесени от съдружниците за
попълване на оборотни средства на дружеството и в оборотната ведомост тези
средства се отчитат по сметка 107 „Сметка на собственика“, като сумата по тази
сметка към 31.03.2013 г. възлиза на 136 404 лв. Т.е. в тази сметка влизат
само задължения на дружеството към съдружниците, а не към трети лица. В този
случай капиталът и реализиР.ата печалба, макар да се отразяват в пасива на
баланса, не се пресмятат като дружествени задължения. При изчисляване на
имуществото се приспадат само тези задължения на ООД, които имат за адресат
трети лица, а не съдружниците, т.е. от общата балансова стойност се изважда
стойността на задълженията само към трети лица, не и към съдружниците. Ето защо
правилно вещото лице М. не е намалил балансовата стойност със сумата от
136 404 лв., тъй като това са задължения на дружеството, които имат за
адресат съдружниците.
Така мотивиР. съдът намира, че първият предявен иск се явява
основателен за сумата от 70 173 лв., съобразно заключението на вещото лице
Н.Ж.М., като съдът намира, че това заключение отразява достоверно съотношението
между активи и пасиви, които формират дружествения дял в стойностно изражение
по изготвения от вещото лице баланс към 31.03.2013 г. по съображения изложени
по-горе в настоящото решение.
Предвид горното искът ще следва да бъде уважен за сумата от
70 173 лв. или по 23 391 лв. за всяка една от ищците и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиР. размер от 97 500 лв. или по
32 500 лв. за всяка ищца.
Предвид уважаването на иска за главница в размер на
70 173 лв. съдът присъжда и законна върху тази главница, считано от датата
на предявяване на иска-02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
По вторият предявен иск за заплащане на сума в размер на 58 573,58 лв.
/по 19 524,53 лв. на всеки един от съищците/, представляваща наследствения
дял от равностойността на подлежащия на връщане заем, предоставен от починалия
съдружник А.Ц.Н. на ответното дружество за погасяване на кредит към „Б. ДСК“.
Този иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, предвид следните съображения:
Основните имуществени задължения
на съдружниците са задължение за вноска и допълнителни парични вноски. Освен
със задължението за допълнителни парични вноски, съдружниците могат да бъдат
натоварени и с други допълнителни /стР.ични/ задължения, каквото представлява и
твърдяното от ищците-предоставен заем от А.Н. на ответното дружество. Безспорно
от събР.ите по делото доказателства се установява, че по договора за кредит с Б.
ДСК, след датата на прехвърляне на ЕТ „Р.-Ю-А.Н.“ към ответното дружество на
26.03.2009 г. до датата на окончателното изплащане на кредита-08.11.2012 г., са
внесени от А.Н. на Б.та-кредитодател с платежни нареждания общо в размер на
сумата от 67 063,58 лв. Тези суми са осчетоводени по кредита на сметка 107
„Сметка на собственика“.
С поемането от стР.а на
наследодателя на ищците на задължението да изплаща дължимите от ответника
месечни вноски по договора за заем, се е увеличил приноса на съдружника в
ответното дружество. СтР.ичните задължения обаче влизат в състава на
дружествения дял, при неговото изчисляване. Тази сума вече е включена в чистото
имущество на ответното дружество, поради което не може да бъде получена два
пъти от ищците. Със сумата осчетоводена по сметка 107 „Сметка на собственика“,
в която влиза и посочената сума от 67 063,58 лв. не е намалена общата
балансова стойност, напротив тя е включена в тази стойност.
По тези съображения съдът
отхвърля втория предявен иск като неоснователен.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата Ю.М.Н. е направила разноски в общ размер на сумата от
4 259,67 лв. за заплатени държавни такси и депозити за експертизи. От тази
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищцата Ю.Н. сумата от 1 915,02 лв., която е съответна на
уважената част от предявените от нея искове /23 391 лв./
Ищците Р.А.
и Н.А. са направили разноски всяка една от тях по 1 946,67 лв. за
заплащане на първоначална държавна такса. От тази сума и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците Р.А. и Н.А.
сумата от по 875,06 лв., която е съответна на уважената част от предявените от
тях искове /23 391 лв./
Ответникът
е направил разноски общо в размер на 5 570 лв. за възнаграждение за един
адвокат в размер на 3370 лв. и останалите за депозити за вещи лица.
Неоснователно
е възражението на ищците по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което съдът го
оставя без уважение.
Изчислено
на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от
156 073,59 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
5 212,21 лв., т.е. заплатено от ответника е под този минимум. Безспорно
делото е сложно и от фактическа, и от правна стР.а, поради което съдът не
намалява заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
От сумата 5 570 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата от 3 064,93 лв. разноски, която е съответна на
отхвърлената част от исковете /85900,59 лв./
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.125, ал.3 от ГПК „Ф.Ф.“ ЕООД,
дружество учредено и регистриР.о в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц. П. Ц., със съдебен адрес:***, офис 1, адвокат Д.Р. от САК
да заплати на Ю.М.Н., ЕГН **********,***, Р.А.Н., ЕГН **********,*** и на Н.А.Н.-Р.,
ЕГН **********, гр. София, кв. „*******, всичките със съдебен адрес:*** на всяка една от тях
сума в размер на по 23 391 лв. /двадесет и три хиляди триста
деветдесет и един лв./,
представляващи полагащата им
се по наследство 1/3 идеална част
от стойността на дружествения дял на техния
наследодател А.Ц.Н.,
ЕГН **********-съдружник във „Ф.Ф.” ООД, чието членствено правоотношение е прекратено на 09.03.2013 г., поради настъпила смърт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба-02.08.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на всяка една от ищците за сумите над присъдените им по
23 391 лв. до пълния претендиР. размер от по 32 500 лв. за всяка една,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата Ю.М.Н., ЕГН **********,***
сумата от 1 915,02 лв. /хиляда деветстотин и петнадесет и 0,02 лв., а на
ищците Р.А.Н., ЕГН **********,*** и на Н.А.Н.-Р.,
ЕГН **********, гр. София, кв. „******* сумата от по 875,06 лв. /осемстотин
седемдесет и пет и 0,06 лв./ на всяка една от двете, които суми представляват
разноски направени от всяка една от ищците пред настоящата инстанция, съобразно
уважената част от исковете им.
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни предявените
от ищците Ю.М.Н., ЕГН **********,***, Р.А.Н., ЕГН **********,*** и на Н.А.Н.-Р.,
ЕГН **********, гр. София, кв. „*******, всичките със съдебен адрес:***
активно, субективно съединени искова за осъждане на ответника „Ф.Ф.“ ЕООД,
дружество учредено и регистриР.о в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц. П. Ц., със съдебен адрес:***, офис 1, адвокат Д.Р. от САК
да заплати на ищците обща сума в размер на 58 573,58 лв. /петдесет и осем
хиляди петстотин седемдесет и три и 0,58 лв./ или по 19 524,53 лв. на
всяка една от съищците, представляваща наследствения дял от равностойността на
подлежащия на връщане заем, предоставен от починалия съдружник А.Ц.Н. на
ответното дружество за погасяване на кредит към „Б. ДСК“, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска-02.08.2013
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Ю.М.Н., ЕГН **********,***, Р.А.Н., ЕГН **********,*** и на Н.А.Н.-Р.,
ЕГН **********, гр. София, кв. „*******, всичките със съдебен адрес:*** да
заплатят на „Ф.Ф.“ ЕООД, дружество учредено и регистриР.о в Търговския регистър
при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ц. П. Ц., със съдебен адрес:***, офис 1,
адвокат Д.Р. от САК сумата от 3 064,93 лв. /три хиляди шестдесет и четири
и 0,93 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на стР.ите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: