№ 850
гр. Шумен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630101046 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****“
ЕООД срещу С. Н. С., в която е посочено, че на 05.10.2021 г. между ищеца и и
ответника е сключен договор за заем за сумата от 29 000 лева. За ползването
на сумата е определено месечно възнаграждание е в размер на 870 лева,
платимо до 10-то число на месеца за същия този месец. Сумата е следвало да
бъде върната най-късно до 05.01.2022г. В случай на неизпълнение
задължението за връщане на предоставената в заем сума е предвидена
неустойка в полза на заемодателя в размер на 14 500 лева. Договорът за заем е
обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, обективирана в
Нотариален акт № 145, том 2, дело № 3397/2021 год., вписан с вх. рег. №
6191/05.10.2021 год., вписан в Служба по вписванията, Имотен регистър - гр.
Шумен. Заемната сума е изплатена съобразно отразеното в чл.2 от договор за
заем от 05.10.2021 год. и нотариален акт за договорна ипотека № 145, том 2,
дело № 3397/2021 год., вписан с вх. рег. № 6191/05.10.2021 год., вписан в
Служба по вписванията, Имотен регистър - гр. Шумен. До датата на падежа
отразена в договора - 05.01.2022 год. дадената в заем сума от 29 000 лева не е
възстановена от страна на С. Н. С., а от дължимото месечно възнаграждение е
изплатена само една вноска в размер на 870 лева. Ищецът подал заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против С. С. и е
образувано ч.гр.дело №20223630100024 /2022 год. по описа на Районен съд -
гр.Шумен, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 29 000 лева- главница, законната лихва от
06.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 14 500 лева
- неустойка, 1 740 лева - месечно възнаграждение и 2 154,80 лева-разноски.
1
От страна на ищеца е образувано изп.дело № 20227740400007 год. по описа на
ЧСИ Яница Джинджева, рег.№ 774 на КЧСИ по което на ответника/длъжник е
връчена Заповедта за незабавно изпълнение и покана за доброволно
изпълнение. Ответникът е подал възражение против Заповедта за изпълнение
и частна жалба против разпореждането за издаване на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 20223630100024 по описа на Районен съд - гр.Шумен, за което е
образувано в.ч.гр.д.№20223600500102 по описа на Окръжен съд - гр.Шумен.
Въззивният съд се е произнесъл с Определение № 318/14.04.2022г., съгласно
което е отменено разпореждане № 58/10.01.2022 год. само в частта за сумата
от 14 500 лева - договорна неустойка. В останалата част и за останалите суми
разпореждането е потвърдено и е оставено в сила. Ищецът твърди, че по
отношение на претенцията за сумата от 29 000 лева - главница и 1 740 лева -
месечно възнаграждение, е предявил иск по чл.422 от ГПК и към момента е
налице образувано гр.д.№ 202236001000135 по описа на Окръжен съд - гр.
Шумен, но тъй като издадената ни Заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК е обезсилена в частта за неустойка в размер на 14 500 лева, то същата
сума не може да бъде претендирана по реда на чл.422 от ГПК, ето защо и
предявява настоящият иск. Твърди, че е налице валидна неустоечна клауза,
съгласно която при неизпълнение на задължението за връщане на сумата в
уговорения срок, се дължи неустойка в размер на 14 500 лева.
Съобразно изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 14 500 лева- неустойка
по договор за заем от 05.10.2021г. Претендира разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска изцяло. Заявява,
че не дължи заплащането на неустойка, защото клаузата с която е договорена
е нищожна. Размерът на неустойката е 50% от заемната сума, като тази
неустойка се дължи отделно от възнаградителната лихва при невръщане на
заема в сравнително кратък период от време - три месеца. Това правело
договорката за неустойка нищожна поради накърняване на добрите нрави,
тъй като размерът и надхвърлял многократно евентуалните вреди за
кредитора от забавата. Ответникът излага, че с оглед качеството на заемателя
е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по
отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит, а съгласно чл.40
ЗКНИП и за кредитите, обезпечени с ипотека се прилага и чл. 143-148 от
ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора
при използването на критерии като естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
2
ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако целта, за която е уговорена, както е в
случая, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Ответникът твърди, че видно от приложеният договор
за заем, на него като заемател е предоставен заем в размер на 29 000 лева за
срок от Зм. и е договорена неустойка при неизпълнение в размер на 14 500
лева - представляваща 50% от предоставената в заем сума. Отделно от
неустойката е договорена възнаградителна месечна лихва в размер на 870 лв.,
което съпоставено с размера на кредита представлява 3% на месец или 36 %
годишна лихва. Неустойката при сключване на договора в конкретния случай
била предвидена върху целият размер на главницата, независимо от това,
дали заемополучателят ще е върнал към датата на падежа част от
предоставената в заем сума. На практика, това означава, че дори длъжникът
да е върнал 99 % от дължимите суми, към датата на падежа, за останалата
неизплатена част той пак ще дължи неустойка в същия размер - 50 % от
пълния размер на предоставения заем или 14 500 лева. Така уговорената
неустоечна клауза не държи сметка за размера на неизпълнената част от
задължението, което е в разрез с обезщетителната функция на неустойката.
Размерът на вредите, които би претърпял заемодателя, е в пряка зависимост
от вида и размера на неизпълненото задължение, докато в случая размерът на
дължимата неустойка не е поставен в такава зависимост.
Предвид всичко посочено, моли претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна и да му бъдат присъдени извършените деловодни разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че на 05.10.2021 г. между ищеца, в качеството на заемодател и
ответника, като заемател е сключен договор за заем за сумата от 29 000 лева
Договорът за заем е обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт № 145, том 2, дело № 3397/2021 год., вписан с
вх. рег. № 6191/05.10.2021 год., вписан в Служба по вписванията, Имотен
регистър - гр. Шумен. В чл.3.3 от договора за заем страните са уговорили, че
в случай, че заемателят не заплаща дължимите суми- главница и лихви в
договорените срокове, той дължи на заемодателя неустойка в размер на
14 500 лева. Тази клауза е възпроизведена и в посочения нотариален акт за
договорна ипотека.
По подадено от настоящият ищец срещу С. С., Заявление по чл.417 от
ГПК е образувано ч. гр. дело №20223630100024/2022 год. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 29 000 лева главница, законната
лихва от 06.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от
14 500 лева - неустойка, 1 740 лева - месечно възнаграждение и 2 154,80 лева-
3
разноски. От страна на ищеца е образувано изп.дело № 20227740400007 год.
по описа на ЧСИ Яница Джинджева, рег.№ 774 на КЧСИ по което на
ответника/длъжник била връчена Заповедта за незабавно изпълнение и покана
за доброволно изпълнение. Ответникът подал възражение против Заповедта
за изпълнение и частна жалба против разпореждането за издаване на Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 20223630100024 по описа на Районен съд -
гр.Шумен, за което е образувано в.ч.гр.д.№ 20223600500102 по описа на
ШОС. Въззивният съд се е произнесъл с Определение № 318/14.04.2022 год.
съгласно което е отменено разпореждане № 58/10.01.2022 год. само в частта
за сумата от 14 500.00 лв. - договорна неустойка. В останалата си част и за
останалите суми. Разпореждането е потвърдено и е оставено в сила.
Предвид изложеното, в настоящото производство ищецът заявява
осъдителна претенция само за сумата 14 500 лева- неустойка по договора за
заем.
Ответникът не оспорва, че не е платил претендираната сума, но
въвежда правоизключващо възражение за недължимостта й поради
нищожност на клаузата за неустойка. Ответникът твърди, че като заемател по
договора има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП и
като такъв се ползва от потребителската защита, въведена с разпоредбите на
чл. 143-148 от ЗЗП. Според съда процесния договор за кредит намира своята
правна регламентация в ЗКНИП и кредитополучателите имат качеството на
потребители съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, поради което се ползват от
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидени в Глава VІ, чл. 143-148а
от ЗЗП, към които чл. 40 ЗКНИП изрично препраща. В случая се релевират
възражения за неравноправност на клаузата за неустойка, поради нейната
прекомерност. Според съдебната практика (Решение № 109 от 9.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3307/2021 г., III г. о., ГК), уговорката за заплащане на
неустойка е неравноправна клауза на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, 10 и 12 от
ЗЗП, когато неустойката е необосновано висока (т. 5), размерът на
неустойката е неопределен или неопределяем при сключване на договора (т.
10), или размерът на неустойката може едностранно да се променя от
кредитодателя, без основателни причини (т. 12). Неустойката е необосновано
висока, когато размерът и е многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, преценени към
момента на сключване на договора.
В процесния договор, клаузата за неустойка покрива характеристиките
на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП – тя е прекомерна. Размерът на неустойката е 50%
от заемната сума, като отделно от това се дължи и възнаградителна лихва , в
размер на 870 лв., което съпоставено с размера на кредита представлява 3% на
месец или 36 % годишна лихва. Неустойката при сключване на договора е
предвидена върху целият размер на главницата, независимо от това, дали
заемополучателят ще върне към датата на падежа част от предоставената в
заем сума. По същество това означава, че дори длъжникът да е върнал 99 %
4
от дължимите суми, към датата на падежа, за останалата неизплатена част той
пак ще дължи неустойка в същия размер - 50 % от пълния размер на
предоставения заем или 14 500 лева. Посоченото според съда обосновава
категоричен извод, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение за неустойка.
Независимо от горното, съдът счита, че уговорката за неустойка е
нищожно, защото противоречи на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД- - не е
съобразена с изискването в облигационните отношения да се спазват добрите
нрави. Съдебната практика еднозначно приема, че добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
други.Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Както беше посочено по-горе, на заемателя е
предоставен заем в размер на 29 000 лева за срок от 3м. и е договорена
неустойка принеизпълнение в размер на 14 500 лева - представляваща 50% от
предоставената в заем сума. Неустойката е договорена върху целият размер
на главницата, независимо от това, дали заемополучателят ще е върнал към
датата на падежа част от предоставената в заем сума. Така уговорената
неустоечна клауза не държи сметка за размера на неизпълнената част от
задължението, което е в разрез с обезщетителната функция на неустойката.
Размерът на вредите, които би претърпял заемодателя, е в пряка зависимост
от вида и размера на неизпълненото задължение, докато в случая размерът на
дължимата неустойка не е поставен в такава зависимост. Законът признава
право на кредитора да иска обезщетение за неизпълнено парично задължение
в размерна законната лихва за забава, която е пет пъти по-ниска от
уговорената неустойка и то само върху неизпълнената част от задължението.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави се прави към момента на сключване на договора, а не към момента на
предявяване на иска. Уговорената неустойка в посочения размер излиза извън
границите й на признатите от закона обезпечителна и санкционна функции,
доколкото вземанията са обезпечени с ипотека върху недвижим имот и
рискът за кредитора е сведен до минимум. С оглед паричния характер на
5
задължението вероятността кредиторът да претърпи дори близки по размер
вреди е практически изключена и така уговорената неустойка в изключително
висок размер, не е в синхрон с изискванията за съответствие на обезпечението
с размера на задължението, а по скоро е източник за неоснователно
обогатяване на заемодателя.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни
разноски в размер на 965 лева- адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на :гр.*****, представлявано от Б.А.Б. срещу С. Н. С., ЕГН **********,
адрес: гр.*********, иск по чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сума от 14 500
(четиринадесет хиляди и петстотин) лева- неустойка по чл.3.3 от Договор за
заем сключен между страните на 05.10.2021г., обезпечен с договорна ипотека
на недвижим имот, сключена с Нотариален акт № 145, том 2, дело №
3397/2021 год., вписан с вх. рег. № 6191/05.10.2021 год., вписан в Служба по
вписванията, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД , ЕИК ***** да заплати на С. Н. С., ЕГН
********** деловодни разноски в размер на 965 (деветстотин) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6