№ 1665
гр. Русе, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104450 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, твърди, че на
08.06.2021 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № САRD-
17605158/06.01.2020 г., били прехвърлени на последното дружество изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3
ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ С.А.- клон България с Уведомително писмо от 11.06.2021 г., изпратено с
известие за доставяне и получено от длъжника. И към исковата молба представя копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България.
Твърди още, че на 06.01.2020 г. М. А. А., в качеството на кредитополучател,
сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № САRD-17605158. Подписвайки го, кредитополучателят
заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на
чл. 5 ЗПК и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр
1
от договора за кредит. Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта
„Маstегсаrd“ с персонален идентификационен номер. Чрез нея можело да бъдат
извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ) и плащания чрез терминални
устройства (РОЗ), както и други услуги, достъпни чрез АТМ или РОЗ в страната и
чужбина. Преди използването на картата кредитополучателят бил длъжен да я
активира, съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
договора, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възниквали към
момента на активирането и. Кредитополучателят имал право да усвоява предоставения
му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия
кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се
подписвало приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на
транзакцията. Неплатените вноски по услугата „покупка на изплащане“ се удържали от
размера на разполагаемия кредитен лимит.
Кредитополучателят се възползвал от предоставения му револвиращ кредит,
като на 06.01.2020 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньор на кредитора” усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит.
Подписано било Приложение с код на усвояване СRЕХ-17605145, с което били
уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за
извършената покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 06.01.2020 г. -
07.06.2021 г. усвоил от кредитната карта общата сума от 700 лв. Съгласно договора, за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал върху усвоения
размер на кредитен лимит годишен лихвен процент от 19 %. Договореният лихвен
процент се изчислявал върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на
ползването му. За ползването на картата картодържателят заплащал и такси, съгласно
Тарифата, поместена в договора. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от
всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. На посоченото основание
на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 39.59 лв.
за периода 06.01.2020 г. - 07.06.2021 г. С договора страните уговорили, че ако
кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни
вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на
картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 160.04 лв. за
периода от 08.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземани" ЕАД възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, като по подаденото Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д.
№ 3369/2023 г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение, срещу която
2
длъжникът подал възражение. Поради това ищецът първоначално претендира да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че М. А. А. му дължи на
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 3369/2023 г. на Районен съд–Русе: 751.07 лв. главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда; 39.59 лв. договорна
лихва за периода 06.01.2020 г. - 07.06.2021 г. и 160.04 лв. обезщетение за забава,
считано от 08.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. С определение от
11.10.2023 г. производството по делото по отношение на установителната акцесорна
претенция за заплащане на обезщетение за забава от 160.04 лв. е прекратено.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на претенциите. Твърди, че сключеният договор за потребителски
кредит от 06.01.2020 г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В
него бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за
прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целия срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план
имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Освен това, в договора за потребителски кредит от
06.01.2020 г. бил посочен ГПР, но липсвало каквото и да е уточнение какви точно
разходи се включват в посочения процент. Неясно било какво точно се съдържа в него
и как е изчислен по отношение на общия ГПР, не ставало ясно и защо има разлика от
процента на ГЛП и ГПР. По този начин ответникът бил поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов
продукт.
За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които М. А. ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския
договор, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11
,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК. Наред с това, такса експресно разглеждане на документи следвало
да се включи в ГПР, а в случая това не било сторено. Това от своя страна съставлявало
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвало да
е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. В случая
3
погасителният план изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В него липсвала
задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит
от 06.01.2020 г. била предвидена дължимостта на договорна лихва и застраховка,
същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната
периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а само била посочена общата
дължима сума, без да става ясно какво точно се съдържа в нея. Това създавало
невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния
план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се
явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
Същият не отговарял и на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В него не се съдържала информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да посочва
дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо -
допълнителните разходи. Поради това била налице недействителност на процесния
договор, на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12
ЗПК.
Ответникът оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, поради противоречие с добрите нрави, както и поради
неравноправността й. Претендира отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани и присъждане на разноските за двете производства.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3369/2023 г. по описа на РС-Русе, в полза на
ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу М. А. за сумите: 751.07 лв. Главница, ведно със законната лихва от 29.06.2023 г.
до изплащане на вземането, 39.59 лв.договорна лихва за периода 06.01.2020 г. –
07.06.2021 г. и 39.59 лв. Обезщетение за забава за периода 08.06.2021 г. – 29.06.2023 г.,
съставляващи вземания по договор за потребителски кредит CARD-17605158
/06.01.2021 г., сключен с кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”. Заповедта е връчена на длъжника чрез неговата майка, който в
законоустановения месечен срок е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на
претендираните суми.
По настоящото дело е приложен договорът за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17605158 от
4
06.01.2021 г., сключен между кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” и кредитополучателя М. А.. Съгласно условията на същия, на
кредитополучателя се отпуска револвиращ кредит в размер на 700 лв., като кредиторът
издава кредитна карта Мастъркард, която е електронен платежен инструмент, чрез
който се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия кредит. Картата позволява да
бъдат извършвани теглене в брой от банкомати, плащания на терминални устройства,
превод на пари по сметка и покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори
на кредитора.
Част от кредита е бил усвоен чрез функционалността покупка на изплащане.
Съгласно подписаното приложение, са закупени стоки на обща стойност 266 лв.
Посочен е размер на кредита - 277.97 лв., в който е включена и застрахователна премия
от 11,97 лв. по застраховка Сигурност на плащанията. Общата стойност на плащанията
е 301.26 лв., като кредитът следва да се изплати на 6 бр.месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 50.21 лв. Посочен е лихвен процент 22.63 % и годишен процент на
разходите – 25.14 %. Същевременно, на последна страница от договора е поместена
Тарифа, съгласно която лихвеният процент по кредита е 19 %, а ГПР – 25.79 %.
Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на
вземането, на основание сключен на 19.08.2019 г. рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания и допълнително споразумение към него от 01.04.2020 г. На
08.06.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е подписано и Приложения № 1, в което под № 109 е
вписано и вземането от ответника както следва: 751.07 лв. остатъчна главница към
08.06.2021 г., 39.59 лв. договорна лихва и 0.63 лв. лихва за просрочие.
Изходящото от цедента (чрез упълномощения цесионер) уведомление,
приложено към исковата молба, е връчено на длъжника на 15.06.2021 г. и с него
последният е надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо съдът приема, че
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за потребителски кредит.
Процесният договор от 06.01.2020 г. по своята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. Въз основа на него кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем на разсрочено плащане, чрез
извършването на периодични вноски.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Нормата
на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на
5
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или
основен правен принцип.
От съдържанието на процесния договор се установява, че същият е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните
реквизити, регламентирани от чл. 11, ал.1, т.т.9, 10 и 11 ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Представеният по делото договор е изготвен на шрифт
по-малък от 12. В него кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности лихвения процент по заема от 19 % и ГПР от 25.79 %.
Същевременно, в приложението към договора, с което ищецът твърди, че е усвоен част
от кредитния лимит за закупуване на стоки на изплащане, са посочени съвсем различни
стойности на лихвения процент /22,63 %/ и на годишния процент на разходите /25.14
%/. Липсва и ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР и
коя от двете посочени стойности е приложена. Следва да се посочи, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Тези съставни елементи, както стана ясно, остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
предоставения ресурс.
Посочен е фиксиран лихвен процент по заема също с различни стойности и без
да е изяснено как съответната стойност се съотнася към ГПР по договора. Липсва
яснота и относно условията за прилагането на лихвения процент, базата, върху която
се начислява същия и периода, за който се отнася - годишен, месечен или за периода на
договора. Следователно не е ясно как е разпределен във времето и съответно как се
формира възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Не е ясно
и включена ли е застраховката, която фигурира на 1 страница от договора, в
претендирания размер на главницата, като това обстоятелство дори не фигурира в
условията на договора за револвиращ кредит.
Ето защо процесният договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит
от 06.01.2020 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България” е недействителен, което има за правна последица потребителят да
върне само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза той не дължи лихва или
други разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК.
6
В исковата молба ищецът твърди, че в периода 06.01.2020 г. – 07.06.2021 г.
ответникът е усвоил от кредитната карта общата сума от 700 лв. Същевременно
претендира главница от 751.07 лв., без да посочва начина на формирането й, нито
представя доказателства за нейния размер. При това положение предявеният иск за
дължимост на главница по договора за потребителски кредит следва да бъде уважен до
размер от 700 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410
ГПК и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 751.07 лв. Досежно
установителни иск за дължимост на договорна лихва, съобразно горните съображения,
същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски пропорционално на уважената част от исковете, а именно: 63.23 лв. за
заповедното производство и 165.67 лв. за настоящото исково производство.
Пълномощникът на ответника претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в размери от 480 лв. за всяко от двете
производства. Ищецът прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като съобрази изхода от спора и направеното възражение намира, че на
адв.Д. В. М. от АК-Пловдив следва да се присъди 31.38 лв. адв.възнаграждение за
заповедното производство, определено съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата /от 200
лв./ и съразмерно на отхвърлената част от иска. Това е така, тъй като целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното
производство е изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма,
като се използват стандартни, предварително установени типови образци за
волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява
бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението
длъжникът е облекчен в реализацията на правото му оспорване. Законът не изисква
обосноваване на заявлението, като при депозиране на такова в срок, съдът в
разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл.
422 ГПК. В случая длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение
чрез упълномощен за това процесуален представител. В последното не са изложени
съображения досежно неоснователността на претендираното вземане, а само е
направено искане за присъждане на разноски в производството за адвокатско
възнаграждение. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт,
тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, поради което и на основание § 1 от Наредбата следва да се приложи
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата. За настоящото исково производство на
пълномощника на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска, се дължи
възнаграждение от 105.48 лв., изчислено по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А., с ЕГН **********,
от гр.Русе, ул.“М.Х.“ 2, вх.2, ет.4, ап.12, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 700 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CARD-
17605158/06.01.2020 г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, която сума е предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 3369/2023 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове за дължимост на сумите: главница над сумата 700 лв. до
претендираните 751.07 лв. и договорна лихва в размер на 39,59 лв. за периода
06.01.2020 г. - 07.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Х.“ 2, вх.2, ет.4, ап.12,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, с ЕИК *********,
63.23 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 3369/2023 г. по описа на РС-Русе и 165.67 лв.
разноски за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, 31.38 лв. адвокатско възнаграждение по по ч.гр.д.№
3369/2023 г. по описа на РС-Русе и 105.48 лв. адвокатско възнаграждение за
настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8