О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 787 по описа
за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК, вр.чл.88 и чл.90 ЗКИР от Ж.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: *** против „Хелио тур с“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, ул.„Ал.Стамболийски“ № 170, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор „ТХ русалка холидейз“ ЕООД с ЕИК *********, действащ чрез законния си представител Евгения Златева Банева, с която се иска да се приеме за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 67800.54.191 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с площ от 2475 кв.м., както и да установи недопустимостта на извършеното вписване на искова молба по гр.д.№ 8174/2015г. по описа на Софийски градски съд с вх.№ 14803/ 30.01.2017г. с ищец „Хелио тур с“ ЕАД и ответник Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – София и да бъде постановено заличаването на исковата молба, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище по недопустимостта на иска, като навежда твърдения за наличие на висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.
След направена служебна проверка, съдът установи, че решение № 21/ 08.02.2018 г., поправено с решение № 59/ 21.02.2019 г. по т.д. 272/2017 г., е влязло в сила на 09.03.2019 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на „Хелио тур с“ АД, с ЕИК ********* (ответник по настоящия иск) и „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, че Ж. Р. К., ЕГН ********** (ищец по настоящия иск) е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.191, с площ от 2475 кв.м., находящ се в гр.Созопол, местност Каваци, с трайно предназначение на територията: земеделски и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, номер по предходен план- 276, при съседи: 67800.54.34, 67800.54.242, 67800.54.145, 67800.54.29, 67800.54.111, 67800.54.14, за което на последния е издадено удостоверение на 16.05.2019 г. Същото се явява процесуална пречка за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост за същия имот, между същите страни и на същото основание. Искът е недопустим и на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК, а производството следва да бъде прекратено в тази част.
По отношение на обективно кумулативно съединения иск за установяване недопустимостта на извършеното вписване на искова молба по гр.д.№ 8174/2015г. по описа на СГС с вх.№ 14803/ 30.01.2017г. съдът счита, че ищецът няма правен интерес от воденето му. Чл. 88 от ЗКИР предвижда, че всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс. Наличието на изрична законова разпоредба обаче, не освобождава ищеца от задължението да обоснове правния си интерес от водене на иска. В процесния случай ищецът формулира петитум за установяване недопустимост на вписване, но не излага основания за такава недопустимост на действието по вписване като охранителен акт. Съгласно чл. 90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Искът за прогласяване недействителността на вписването е различен от иска за защита на накърненото материално право и може да се основава единствено на твърдения за наличието на пороци в процедурата по самото вписване, каквито липсват в исковата молба. Изложени са единствено фактически твърдения в подкрепа на установителния иск за собственост.
В действителност в исковата молба се съдържа формално твърдение, че „вписването не е извършено от правоимащо лице“, но съдът счита, че същото не касае изявление за порок относно процедурата по вписване на исковата молба. Този извод се налага от анализа на цялостното изложение, уточнено с молба вх.№ 9935/ 24.06.2019 г., видно от които ищецът твърди не вписване от лице, извън предвидените в закона, а от несобственик. Горното ищецът обосновава с факта, че „Хелио тур с“ АД твърдяло, че е собственик на имота, но към датата на подаване на исковата молба по гр.д. 8174/2015 г. на СГС, вече не било собственик, тъй като ищецът придобил имота на публична продан две години по-рано. Следователно липсвал правен интерес у „Хелио тур с“ АД от водене на иска по посоченото дело. На практика, като твърди, че исковата молба е вписана по заявление на лице, което не е собственик на имота, ищецът цели осъществяване на съдебен контрол относно факта на наличието на правен интерес у „Хелио тур с“ АД от воденето на иск срещу Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – София по гр.д. 8174/2015 г. на СГС, в предмета на което е включен и поземлен имот с идентификатор 67800.54.191, какъвто контрол настоящият съд не е в правомощията си да осъществи.
Поради изложеното, съдът счита, че и този иск е недопустим, като на основание чл. 130 от ГПК производството следва да бъде прекратено.
С молба вх.№ 9935/ 24.06.2019 г. ищецът заявява, че вписването на исковата молба по партидата на процесния имот се дължи на грешка. Изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се поправят по реда на чл. 89 от ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред.
Относно съдържащото се в исковата молба искане, конкретизирано с молбата от 24.06.2019 г., да бъде постановено частично заличаването на исковата молба само по партидата на процесния имот, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от ЗКИР постановява, че заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице с определение на съдията по вписванията.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 и чл. 299, ал.2 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба и приложенията на Ж.Г.К. с ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-Бургас в седмодневен срок от съобщаването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: