Р Е Ш Е Н И Е № 196
гр. Пловдив 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕНСЪД,наказателно отделение,в публично заседание на десети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО
СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ
ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
при участието не
секретаря Мери Кеворкян,като разгледа докладваното от председателя ВНЧХД
№-1361/19г по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
С въззивна жалба от
подс. Н.С.,чрез защитника си адв. Н.М. е атакувана присъда по НЧХД №- 6627/2018г по описа на ПРС ХХIV н.с. Прави се искане за отмяна на присъдата в
гражданско осъдителната й част,в която е уважен частично гражданския иск и с
която подс. С. е осъден да заплати
обезщетение в размер на 300 лева за причинените неимуществени вреди то
престъплението по чл. 146 ал.1 НК на
частния тъжител Т.К.. В жалбата се
твърди,че първоистанционният съд неправилно е оценил част от доказателствата,за
да възприеме,че С. е осъществил това престъпление.
Частният тъжител
счита,че присъдата е законосъобразна и обоснована, а въззивната жалба е
неоснователна.
В съдебно заседание защитата
наведе нови доводи относно допуснато
съществено процесуално нарушение и предвид съществуващо противоречие между
диспозитива на присъдата и мотивите към нея.Представя се и искането при определянето на разноските да
се вземе предвид,че е приложена реторсия съобразно чл. 146 ал.2 НК и необходимостта от поделянето им между
страните.
Пловдивският окръжен
съд,въззивна инстанция,като провери изцяло атакуваната присъда,с оглед
изискванията за обоснованост,законосъобразност и справедливост,намира и приема
за установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваната присъда
подс. Н.С. е признат за виновен в това,
че на
18.08.2018 г. в гр. Р., ул. „***” е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.Ч.К. с ЕГН ********** в негово присъствие,
като го е нарекъл „***“, „***“ и е казал „***“ - престъпление по чл. 146 ал.1
от НК, но тъй като пострадалият Т.Ч.К. е отвърнал веднага на дееца с обида,
като му е казал „***“ на основание чл.146, ал.2 от НК е освободил и двамата от
наказание за осъществените престъпни деяния по чл.146, ал.1 от НК.
На
това основание подсъдимия С. е осъден да
заплати на гр. Ищец Т.К. сумата от 300/триста/ лева обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от престъплението
по чл. 146 ал.1 от НК,ведно със законовата лихва от настъпване на
събитието,до окончателното й изплащане,като за разликата до пълно
предявения размер от 2000 лева гр. Иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на ПРС сумата от 50 лева,н полза на съдебната власт,представляваща
ДТ върху уважения размер на гр. Иск и 30 лева разноски по делото.
Подсъдимият е осъден
да заплати и сумата от 1200 лева на гражданския ищец Т.К.,разноски за
адвокатски възнаграждение.
От фактическа страна
първостепеният съд обосновано е приел,че към инкриминираната дата подсъдимия е
бил във влошени взаимоотношения с
частния тъжител и неговото семейство.
Делото е образувано въз основа на
частна тъжба на Т.Ч.К. с която са повдигнати обвинения срещу Н. Й.С. от гр. Р. ЕГН ********** за извършено
престъпление от частен характер, по чл.146, ал.1 от НК.На 18.08.2018 г. и към
15.00 часа К. и двама майстори – свидетелите
Й.К. и Н. К. се намирали в имот ул. „***“, в гр.- Р.,собственост на дъщеря му Е.К.,
като извършвали дейности по вертикална планировка в имота. Тогава на входната
врата на имота се появил подс. Н.С., който бил съсед на имота, пристигнал с лекия
си автомобил Фолксваген с рег. № ***,
като в автомобила се намирали още съпругата му – св.П.С. и малолетното им
внуче. Подсъдимият С. започнал да снима с мобилния си телефон,когато бил
забелязан от намиращия се в имота частен тъжител Т.К.. Поради влошените им
отношения между двамата възникнал конфликт, в хода на който подс. С. напсувал
ч.тъжител К. с думите „***“ и го нарекъл „***“ и „***“, а от своя страна Т.К.
отправил репликата „какво снимаш бе ***“ по отношение на подс.С. и му заявил да
напусне имота. Същевременно частния тъжител хвърлил по посока на подс.С. и
няколко буци хоросан, една от които се разбила в близост до автомобила на подс.С.
и части от нея ударили автомобила. Подсъдимият от своя страна също хвърлял
камъни по посока на частния тъжител. След като част от буцата хоросан ударила
автомобила му, подсъдимият се дръпнал към автомобила и започнал да рови в него.
Това действие било възприето като заплашващо от частния тъжител К., който сигнализирал
за случващото се на телефон 112. Сигналът бил приет в 15.37.18 часа/ петнадесет
часа, тридесет и седем минути и осемнадесет секунди/. Сигнал за случая на
телефон 112 подал и подс.Н.С., като неговият сигнал бил приет в 15.37.04 /
петнадесет часа, тридесет и седем минути и четири секунди/. На място
пристигнали полицейските служители при РУ Р. М.С. и Г.Т.. Свидетелят С. влязъл
в имота и провел разговор с частния тъжител Т.К., който се оплакал, че подс.С.
го псувал и хвърлял камъни по него. Според св.С., К. не се оплаквал, че му е
зле и залита, а изглеждал много ядосан. От своя страна подс.С. се оплакал на
св.Т., че както минавал с колата, частния тъжител К. е започнал да мята камъни,
както и че между тях е имало разменени обиди, а К. го бил заплашил. Подсъдимият
поискал да се прави оглед на автомобила, тъй като същият бил уцелен от хвърлен
от Т.К. камък. Според свидетеля Т. в задна лява част на автомобила се
забелязвала побитост с диаметър колкото пет стотинки, както и до автомобила
имало пръсната буца стар хоросан. Свидетелят
заявил,че подс.С. обяснил, че имат разправии от частно правен характер
за имота. След проведена консултация с дежурен ОДЧ при РУ Р. на частния тъжител
и подсъдимия било обяснено, че ако искат могат да си пуснат жалби за случая, а
св.С. устно ги предупредил да не се саморазправят. За случая били подадени
жалби в РУ Р. и от двете страни, като в последствие и двамата подали жалби и до
Районна прокуратура гр.Пловдив. По жалбите им били образувани две прокурорски
преписки - с №9627 по описа за 2018 г.
по жалбата на Т.К. и №7796 по описа за 2018 г. по жалбата на Н.С.. По жалбата
на Т.К. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. По жалбата
на Н.С. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие са представени
амбулаторни листове от 18.08.2018 г. и 24.08.2018 г., издадени от д-р И.П. за
осъществени посещения при него от частния тъжител Т.К., като в амбулаторния
лист от 18.08.2018 г. се сочело, че посещението е в 15.35 часа, а са били
налични оплаквания от главоболие, световъртеж, лесна умора, сърцебиене, тремор
по ръцете и цялото тяло, получени след конфликт със съсед. Сочи се за изписани
медикаменти във връзка с оплакванията. Съгласно втория амбулаторен лист се
констатира подобрено състояние, все още безсъние и главоболие, задоволително общо
състояние и е предписано продължаване на терапията.
За да възприеме гореописаната фактическа обстановка
съдът е посочил в мотивите към присъдата си,че тя се основава върху показанията
на свидетелите Н. К., Й.К., М.С., Г.Т., частично от показанията на свидетелите
П.С., С.К., частично от обясненията на
подсъдимия Н.С. дадени в хода на съдебното следствие, както и от всички писмени
доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на основание чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – материалите по
пр.пр. №9627/2018 г. по описа на РП Пловдив, копия от жалби от Н.С., снимков
материал представен по делото, справка от телефон 112 за подадени сигнали от Т.К.
и Н.С. на 18.08.2018 г., ведно с компактдиск съдържащ записите на подадените
сигнали, писмо от РУ Р. за дежурни служители за времето от 19.00 часа на
17.08.2018 г. до 07.00 часа на 18.08.2018 г. ведно с извлечение от дневник за
получени в ОДЧ на РУ Р. сигнали, писма от Районна прокуратура гр.Пловдив
касаещи прокурорска преписка №7796/2018 г., писмо от РУ Р. за това, че
полицейските служители посетили процесния инцидент са М.С. и Г.Т., амбулаторни
листове от 18.08.2018 г. и 24.08.2018 г., постановление за отказ да се образува
ДП по пр.пр. 9627/2018 г. по описа на РП Пловдив, справка за съдимост.
Съдът обосновано е посочил,че от установените по
делото свидетели
очевидци Н. и Й.К., както и съпругата на подсъдимия св. С., единствено последната
не е била очевидец на всички действия в конфликта между подсъдимия и частния
тъжител.Съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства показанията на
свидетелите Н. и Й.К. са кредитирани от съда предвид техния обстоен
анализ.Обосновано за това е прието,че и двамата описват своите възприятия относно
случилото по отношение подсъдимия, как са разбрали кой е бил той когато е снимал,
както и какви действия са били извършени от него. В тази връзка показанията им
относно отправените реплики от подсъдимия спрямо частния тъжител са почти
идентични и съдът обосновано е приел, че такива реплики действително са били
отправени от подс.С. спрямо частния тъжител. Правилно съдът е кредитирал показанията
на св.К. и по отношение на това, че частния тъжител е поискал от подсъдимия да
напусне имота. Прецизирайки събрания доказателствен материал първостепеният съд
обосновано е констатирал,че показанията на двамата свидетели не следва да се
кредитират по отношение на обстоятелството, че Т.К. не бил хвърлял предмети по подсъдимия.Съпоставени с
обстоятелствата и несъмнено установените факти,че в автомобила на подсъдимия С.
се е разбила буца стар хоросан, хвърлена от тъжителя К., то съдът правилно е
игнорирал заявеното от свидетеля Й.К., че ч.тъжител бил взел камък и с това го
хвърлил назад-/през главата си/,като явно нелогично действие, предвид случилия
се конфликт и взаимен обстрел с камъни
между тъжителя и подсъдимия.Правилно съдът е игнорирал техните показания в
частта относно твърденията им, че тъжителят не бил отправял обидни реплики
спрямо Н.С.. За да възприеме това
обстоятелство като установен факт съдът е посочил,че на първо място конфликта между
частния тъжител и подсъдимия се е
изразил бурно. При пристигането на полицейските служители и двамата са
придобили впечатлението, че частния тъжител бил силно ядосан. От друга страна наред
с останалите оплаквания, подс.С. се е оплакал на полицейските служители, че взаимно
са се обиждали с К.,което заключение на съда и според въззивната съдебна
инстанция се явява житейски логично и проявимо. Обосновано показанията на свидетели
К. са оценени и с оглед търговските им отношения
с частния тъжител, а с това и изразената позиция да премълчат част от обстоятелствата,които
уличават частния тъжител К. и не се явяват в негова полза.
Настоящата
съдебна инстанция намира,че мотивите към присъдата съдържат обоснован
анализ по отношение оценката на
останалите гласни доказателства. Показанията на св. С. са обсъдени с оглед
съществуващите влошени отношения между двете семейства, връзката й с
подсъдимия,като неин съпруг и качеството й на свидетел очевидец на част от
инкриминираните събития.Правилно съдът е оценил показанията на С. за достоверни
относно това, че частният тъжител К. е хвърлял камъни/ втвърден хоросан/ по автомобила им и отправена реплика от К. към
нейния съпруг „Защо снимаш бе, ***“,тъй
като нейните твърдения се подкрепят от пристигналите
на инцидента полицейски служители,коеито получили сведения от частния
тъжител и от подсъдимия,че взаимно си
отправяли обиди. Представения анализ на останалата част от показанията на
свидетелката не се явяват според въззивния съд за съществени,при все,че в
мотивите към присъдата съдържат обосновани изводи и за тях. Показанията на
полицейските служители М.С. и Г.Т. съдът е кредитирал изцяло с обоснованата оценка,че
те не са преки очевидци на инцидента, но
са придобили непосредствени впечатления за същия изключително скоро след
приключването му и макар и косвени подкрепят логическите изводите на съда.
Предмет
на анализ и обсъждане се явяват представените по делото писмени доказателства и в тази връзка гласни
такива от частния тъжител и неговата съпруга С.К. за влошеното психично
състояние на К. след инцидента, причината да посети лекар и му се
извършат.Обосновано съдът е изключил от
доказателствения материал по делото представения амбулаторен лист от
инкриминираната дата,в който е посочена дата,но и час на извършения преглед,две
минути след категорично установените обаждания на тел.112 от пострадалия за
инцидента.Правилно писмените и гласните доказателства за това,че частния
тъжител в последствия е посетил лекар и е бил под наблюдение до 24.08.2018г
съдът е кредитирал за достоверни и относими към предметна на обвинението.
Обясненията
на подсъдимия са кредитирани частично,предвид отправени спрямо него обидни реплики от
частния тъжител и хвърлените спрямо него парчета хоросан. Тези обяснения съдът
е възприел с оглед установените
категорични доказателства по делото.
Правната
характеристика на деянието е обоснована законосъобразно.Законосъобразно съдът
е посочил,че с оглед установената
фактическа обстановка подсъдимият С. е
осъществил съставът на това престъпление от обективна и субективна страна. От
обективна страна правилно е отчетено,че престъплението
обида изисква деецът да извърши или каже нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие,като в случая подсъдимият е
отправил нецензурни реплики по адрес на частния тъжител – „***, ***, ***“,че
тези думи уронват честта и достойнството на лицето спрямо, което са отправени,
те са цинични и вулгарни и тяхната употреба е целяла да унизи честта и достойнството на К. и в крайна степен
са били възприети непосредствено от тъжителя.Субективната страна на
деянието също е обоснована от съда
законосъобразно,предвид прекия умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал, че не
следва да отправя обидни реплики, но целейки да демонстрира негативното си
отношение спрямо последния в хода на разразилия се конфликт, както и да засегне
неговата чест и достойнство предвид на трайно влошените им отношения е
осъществил това съзнателно.
Съдът
е приложил законосъобразно нормата на чл. 146 ал.2 от НК. От установената по
делото фактическа обстановка е доказано, че частният тъжител Т.К. също е
отправил обидни реплики към подсъдимия Н.С. наричайки го „***“. Отправената
реплика безспорно се явява обидна, доколкото същата е с негативна емоционална
натовареност като значение в българския език и е синоним на лице от мъжки пол с
хомосексуална ориентация, като изричана в конфликтни ситуация между мъже цели
да демонстрира отрицателното мнение на изричащия я за лицето спрямо което е
отправена, и да накърни честта и достойнството на това лице.Тази обективна
страна на деянието обида правилно е отчетена като основание за
приложение института на реторсията, доколкото безспорно е установено, че
страните по делото са си нанесли взаимно обиди.Законосъобразно в своите
мотиви първостепенния съд е отчел, че доколкото пострадалия е отвърнал веднага на
дееца със също такава обида- /неправилно
определено от съда като телесна повреда/,то
без значение за делото се явява факта кое
лице първо е отправило обидните реплики., тъй като законодателят ги е определил
като субекти на деяние приемащи едновременно качеството както на пострадал,
така и на деец. Според въззивния съд възприетата реторсия е законосъобразна,тъй
като се явява правна възможност за постигане целите на наказанието по отношение
и на тъжителя и на подсъдимото лице.
Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция не намира съображенията представени от
защитата относно оценката на част от
доказателствата за обосновани.
Атакуваната
част от присъдата по отношение на гражданския иск който е бил частично уважен за сумата от 300
лева се явява обоснована,законосъобразна и справедлива.Обосновано съдът е
посочил,че отправените думи „***“, „***“
и ***, са допринесли извършване на увреждащи действия от подсъдимия, с които на
тъжителя да са причинени неимуществени вреди. Размера на това обезщетение
въззивната съдебна инстанция възприема като справедлив и относим към
основанието и характера на престъпното
проявление. На това основание изцяло се възприема постановеното решение на
първия съд да не уважи гражданския иск
в пълен размер,тъй като частният тъжител също е отправил обидни реплики спрямо
подсъдимия,наред с липсата на доказани настъпили по-сериозни негативни
изживявания от частния тъжител от тези обидни
думи.
Мотивите
към присъдата съдържат изречението „ С оглед на това и е уважен частично
предявения граждански иск, като е присъдено обезщетение в размер на 500 лева“. То е отразено в контекста на
логическото съждение на съда,когато
обосновава своя правен извод,че е
налице осъществен състав на
престъплението по чл. 146 ал.1 от НК от подс. С.. Въззивният съд не възприема
тезата на защитата,че обективно
съществуващото противоречие между диспозитива на присъдата,в който е присъдено
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението в размер от
300/триста/ лева и посочения в
мотивите към присъдата на л.6 от
същата “присъдено обезщетение в размер на 500 лева“ има качеството на съществено
противоречие по смисъла на закона. Противоречието между диспозитив на присъда и
мотиви към нея следва да бъде от такова естество,че да е ограничило процесуалните права на страните,така както
изисква законът.В случая това противоречие не засяга процесуалните права на
страните,тъй като се намира извън обема
на обвинението по чл. 146 ал.1 и приложената норма на чл. 146 ал.2 НКС. Правото
на защита на подсъдимия не се засяга от размера на обезщетението в такава степен,в каквато
защитата представи своите съображения,тъй като с влизане в сила на съдебния акт
следва да се изпълнява диспозитива на присъдата, а не инкорпорираните към нея
мотиви. Несъмнено правото на въззивната инстанция за преценка дали е налице в случая съществено процесуално
нарушение произтича и от обстоятелството,че
присъдата съдържа по- благоприятната
санкция за дееца по размер,както и че допуснатото разминаване обективно
представлява техническа грешка.
Въззивната
инстанция не намира за основателни исканията на защитата за определянето на
разноските по делото с оглед уважената част от гражданския иск,тъй като
правилата на ГПК се прилагат в наказателния процес субсидиарно само когато изрично не са предвидени в НПК. Нормата на
чл. 189 от НПК ясно определя начина на
решаване на разноските по делото и в
него не са предвидени особените правила на
ГПК при решаване въпросите за разноските и уважената част от предявения
граждански иск.
При
цялостната проверка на присъдата
въззивния съд не установи да са допуснати нарушения на процесуалните
правила,които да релевират някое от основанията на чл. 354 ал.3 НПК.
Предвид
изложеното
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №- 126/23.04.2019г по описа на
ПРС ХХIV н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: