№ 5853
гр. **, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110140898 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Й. Д. за сумата 5250,09лв., от които
4374,80лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.11.2020г., 852,14лв. - законна лихва
за забава от 01.07.2019г. до 25.02.2022г., както и 19,12лв.- представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.06.2020г. и 4,03лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до
25.02.2022г., ведно със законната лихва от 14.03.2022г. датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№48494 до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че с ответника е подписан е договор №**/*** от
18.12.2015г., за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот- офис-
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. **, общ. “***, с аб.№ ***/
инсталация **. Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди от “***” ЕАД на потребители в гр. **, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г.
на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР. Твърди се, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена
1
от продавача данъчна фактура.
Излага се, че ищецът доставил на ответника топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за
процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. Д., чрез назначения му особен
представител оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Оспорва количеството и качеството на доставяната от ищеца топлинна
енергия, както и размера на претендиратана мораторна лихва. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже,
че през процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорно между страните по делото е, че процесният имот е бил
топлофициран. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /отм. ДВ, бр.
54/2012г./, потребител на енергия за стопански нужди, респективно,
задължено лице за заплащане цената на доставена такава, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно §
1, т. 33а. /нова – ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните
разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен
договор. В този смисъл са представените по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „***” EАД на
потребителите в гр. ** /приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007г.
на Съвета на директорите на „***“ ЕАД, на основание чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ,
одобрени с Решение № ОУ-033 от 08.10.2007г. на ДКЕВР на основание чл.
21, ал. 1, т. 4 ЗЕ/, които в чл. 1, ал. 2 предвиждат, че продажбата на топлинна
2
енергия от „***” EАД на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди в гр. ** се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач,
при прилагане на настоящите общи условия.
По делото е представен договор от 18.12.2015 г. за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, сключен между „***“ ЕАД и *** Й. Д. за имот
находящ се на ул. „***, с абонатен № *** / инсталация **, от който се
установява, че за процесния период страните са се намирали във валидно
облигационно отношение по договор при общи условия за продажба на
топлинна енергия.
Със Заявление от 18.12.2015 г. *** Й. Д. е поискал да сключи договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „***“ ЕАД за
топлоснабден имот с адрес: ул. „***, с абонатен № ***.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 19.12.2019 г. ***
Й. Д. учредява в полза на „Сити Кеш“ договорна ипотека върху собствения му
недвижим имот находящ се на ул. „***, с абонатен № ***.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 199, том II, рег. № 6717, дело № 296 от 2015 г. на
Нотариус Даскалова се установява, че *** Й. Д. е закупил от ***, недвижим
имот с адрес ул. „***, с абонатен № ***.
Приета по делото е и справка от НБД, от която се установява, че *** Й. Д.
е с постоянен и настоящ адрес: гр. **, ул. „*** от 22.02.2006 г., съответно от
18.08.2000 г.
По делото не е спорно, че лицето Д. Данчев и лицето *** Данчев са едно и
също лице.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2019г. до м.11.2020г., за който е предявен
установителният иск, също не е спорно между страните. Този факт се
установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от
трето за правоотношението лице – „***“, както и от приетото и неоспорено от
страните заключение на СТЕ. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът
приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Съдът кредитира изцяло СТЕ, доколкото същата не е
оспорена от страните, компетентно изготвена и мотивирана е и пълно е
отговорила на поставените задачи. Видно от СТЕ, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия, при съобразяване с
изравнителните сметки през процесния период, е в общ размер на 4455,84 лв.
Ищецът претендира сума за главница в по нисък размер – 4374,80 лв., поради
което искът за главница се явява основателен до пълния му размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
3
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в
размер на 19,12 лв., за която сума искът следва да се уважи.
По исковете по чл.422,ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са част от
съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от
продавача данъчна фактура. В настоящия случай основателността на
главния иск обуславя извода за основателност и на акцесорната претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 01.07.2019г.-25.02.2022г., в
размер на 852,14 лева, имаща за предмет обезщетение за забавено
обезщетение.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищцовата
страна. ( чл. 78, ал. 1 ГПК).
Съедбно-деловодните разходи, които се полагат на ищеца, възлизат в
размер на 1535 лева и са сбор от заплатена държавни такси по исково и
заповедно производство – 210 лева, 825 лева заплатен депозит за особен
представител, 400 лева заплатен депозит за изготвяне на СТЕ и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че Д. Й. Д. ЕГН *** дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
4
4374,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в офис-
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.**, ул. „***“, № 7, вх.А, аб. №
***/инсталация **, за периода от м.05.2019г. до м.11.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13200/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав – 14.03.2022г. до плащането,
както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 852,14 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.02.2022 г.,
както и сумата от 19,12 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13200/2022г. по
описа на СРС, 66-ти състав – 14.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 4,03 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. Д., ЕГН **********, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 105,00 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13200/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 1430 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5