Определение по дело №573/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1255
Дата: 28 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20233100500573
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1255
гр. Варна, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500573 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А. В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Т. А. В. срещу "Изи
Асет Мениджмънт" АД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № 4259108, и срещу "Файненшъл България" ЕООД главен и
евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4259108, като Т. А. В. е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради допуснати от ВРС
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на
материалния закон. Счита, че съдът неправилно е оставил без уважение искането на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането да бъде задължени
ответниците на основание чл. 190 от ГПК да представят намиращите се у тях договори
съответно Договор за паричен заем № 4259108 и Договор за предоставяне на гаранция №
4259108. Твърди, че исканията са продиктувани от обстоятелството, че на ищеца никога не
са били предоставени посочените договори и че същият е искал от ответниците да му
предоставят копия, но такива също не му били предоставени. Посочва, че в подадените
отговори на исковата молба ответниците не оспорват факта на сключване на двата договора.
Жалбоподателят счита, че исковете са били отхвърлени в резултат на недопускане на
исканите доказателствени средства. Поддържа и оплакване за нарушение на материалния
закон като се позовава на подробно изложените в исковата молба съображения за
нищожност на двата договора. Прави искане за допускане на посочените доказателства от
въззивната инстанция. В заключение, моли да бъде уважена въззивната жалба и да се уважат
исковите претенции. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна "Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Като неоснователни се сочат оплакванията на
въззивника, че с отказа си да допусне сочените доказателства ВРС е извършил съществени
процесуални нарушения, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Излага подробна обосновка в отговор на всяко от релевираните с
1
въззивната жалба оплаквания. Счита за неоснователно твърдението, че дружеството не е
предоставило копие от процесния договор на ищеца, тъй като договорите винаги се съставят
и подписват в два екземпляра, като с изричен текст и с подписа си заемателят декларира, че
е получил екземпляр от сключения договор, като отговорността при загуба или
унищожаване на екземпляра на договора, предоставен на заемателя при сключването му, се
носи от него. Посочва, че не е налице законово изискване за последващо предоставяне на
договора на заемателя, единствено е налице изискване относно времето и начина на
съхранение на договорите от страна на дружеството. Посочва още, че ищецът, не е
представил доказателства за това, че „Изи Асет Мениджмънт" АД не е предоставило на
заемателя договор за паричен заем, сключен с него. Моли за отхвърляне на жалбата,
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна "Файненшъл България" ЕООД , в който също се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът правилно е оставил без уважение
доказателствените искания по чл. 190 от ГПК, както искането за назначаване на ССЕ.
Посочва, че не е налице законово изискване за последващо предоставяне на договора на
заемателя. Единствено е налице изискване относно времето и начина на съхранение на
договорите от страна на дружеството. При подписване на договора за поръчителство,
ищецът бил поставил подписа си, с което е декларирал, че е получил екземпляр от
процесния договор. Последваща загуба или унищожаване на договора, както и тежестите от
това, се носели от ищеца. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се
събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и
доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи
до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Втората група са доказателства,
които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на
съдопроизводствените правила.
В случая ищецът своевременно е поискал да бъдат задължени ответниците да
представят намиращи се у тях документи от значение за спорното право.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане с мотива, че това би довело
до недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса. Искането за допускане
на експертиза е оставено без уважение поради това, че поставените задачи не изискват
наличие на специални знания, а са насочени към възпроизвеждане на писмени документи.
Съставът на въззивния съд намира, че с оглед на съдържанието на отговорите на
исковата молба, както и съдържанието на насрещната искова молба, подадена от ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД, което е станало служебно известно на съда преди разделянето
и в отделно производство, изискването на процесните договори по реда на чл. 190 от ГПК
́
не би довело до недопустимо разместване на доказателствената тежест. Ответниците не
оспорват, че се намират в договорни отношения с ищеца и не отричат, че са страна по
посочените в исковата молба договори. Нещо повече, в насрещния иск ответникът "Изи
Асет Мениджмънт" АД е индивидуализирал договора за кредит с номер и дата. След като
ищецът се позовава на конкретни писмени документи и посочва, къде се намират същите, и
след като ответниците не отричат да са встъпили в твърдяните договорни отношения, съдът
е длъжен да даде възможност посочените доказателствени средства да бъдат приобщени към
делото, в т.ч. и като изиска същите от насрещната страна. Искането за назначаване на
2
експертиза също е относимо и допустимо при съответно прецизиране на задачите,
доколкото счетоводните записвания на страните могат да служат като доказателствени
средства. Изводът е, че съставът на ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е
допуснал исканите доказателствени средства, което налага събирането им от въззивния съд.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А.
В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с
което са отхвърлени предявените от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, главен иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с
чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4259108, поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
неспазване на изискването за посочване на правилен размер на ГПР; евентуален иск за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108 поради заобикаляне на
закона и нарушаване на максималния размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК; евентуален иск за обявяване за
нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД поради противоречие с добрите нрави, с правно основание чл.26,ал.1,
предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; евентуален иск за обявяване за нищожна клаузата на
чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД,
неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на
осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; евентуален иск за обявяване за
нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД поради нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; и срещу
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, главен иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4259108, поради противоречие с добрите нрави; евентуален иск за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108 поради заобикаляне
на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР, с правно основание чл. 26, ал.1,
предл 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК; евентуален иск за обявяване за
нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, сключен с „Файненшъл
България" ЕООД, неотговарящ на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие, на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като Т. А. В. е
осъден да заплати сторените по делото разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД
да представи сключения с ищеца Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г,. като
го предупреждава, че при непредставяне на документа съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника "Файненшъл България"
ЕООД да представи сключения с ищеца Договор за поръчителство (гаранция) с цел
обезпечаване задълженията на ищеца по Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021
г., като го предупреждава, че при непредставяне на документа съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
3
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се
запознае с материалите по делото и след справка в счетоводствата на дружествата –
ответници, да даде заключение по следните въпроси:
1. Осчетоводен ли е при ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен
заем № 4259108 от 14.09.2021 г. с кредитополучател Т. А. В., какъв е размерът на
главницата и лихвата по договора, какви са падежите и размерите на погасителните вноски?
2. Осчетоводен ли е при ответника "Файненшъл България" ЕООД Договор за
поръчителство (гаранция) с цел обезпечаване задълженията на ищеца Т. А. В. по Договор за
паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, какъв е
размерът на възнаграждението по договора за поръчителство (гаранция), какви са падежите
и размерите на погасителните вноски за възнаграждението на гаранта?
3. Включено ли е възнаграждението на поръчителя в погасителните вноски по
договора за заем с ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД? Какъв е размера на ГПР по
Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г.? Какъв би бил размера на ГПР по
Договора за паричен заем, ако в него се включи и възнаграждението по договора за
поръчителство сключен с "Файненшъл България" ЕООД?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, платими от ищеца в
тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Х. С. , който да бъде призован за съдебното заседание
след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си най малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка – декларация.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Н. В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на
интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5