Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Пловдив 3.1.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд , Х гр.с. в закрито заседание на 3.1.2013 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.д. №3621/2012 г. по описа на ПОС , намери следното :
Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК на осн. чл. 463 от по жалба вх.№ 30 588/28.11.2012 г.от един от присъединените взискатели”Банка ДСК”
ЕАД София ЕИК 1218306** ,Регионален център Пловдив, чрез проц.
представител юрисконсулт Й.П.,упълномощена с пълномощно рег. № 13056-7/15.11.2011 г. по
регистъра на Нотариус М.Шамлиян, против
разпределението от 4.10.2012 г.
извършено по изп.д.№ 587/2009 г. по описа на ЧСИ Горчев рег. № 825 КЧСИ.
Въззивно
производство.
Оплакванията в
жалбата са, че разпределението е незаконосъобразно и неправилно. В
разпределението бил посочен общият размер на вземанията на кредиторите, като
били изброени „такси „ и „разноски”, без да е ясно какви действия по
принудително изпълнние са извършени по
вид и основание и съответно заплатени от конкретния взискател. Това
правело невъзможна преценката коректността и верността на съставеното разпределение
по отношение на кредиторите.
Неправилно ЧСИ
приел за привилегировани в хипотезата на чл.136 т.1 от ЗЗД разноските по
изпълнителното дело за адв. възнаграждение на първонач. взискател в размер на
3 413.70 лв. Поддържано е и това, че
този размер разноски е прекомерно висок.
Не ставало ясно
как са формирани сумите в размер
на 5 132.40 лв. „направени разноски” и
как са начислени такси/разноски с ДДС в размер на 2 119.44 лв. и
какво е тяхното съдържание, поради което била невъзможна преценката за правилността
и основателността на формиране на сумите.
Неправилно не била призната привилегия по
чл.136 ал.1 от ЗЗД на направените от жалбоподателя разноски и такси съгласно
ТТРЗЧСИ, дължими в образуваното от него изп. дело пред друг ЧСИ, съгласно представеното
удостоверение от ЧСИ Обретенова за размера на дълга по изп.д.№ 1526/2011 г.
Искането е за отмяна на обжалваното разпределение.
Постъпило е писмено становище от първоначалния взискател „УниКредит Булбанк”
АД ЕИК *********, с която жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на
разпределението.
Другите страни не вземат становище.
В подробното становище по жалбата, ЧСИ я жалбата за допустима, но –за
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, гражданска колегия, като
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна
против изрично предвиден като подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, в законния срок
и е внесена дължимата ДТ за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за
отговор до другите страни. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Изпълнителното
производство, в което е извършено обжалваното сега разпределение, е образувано на 18.12.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от първоначален взискател въззиваемата страна „Уникредит Булбанк” АД за изпълнение на парично задължение.
Жалбоподателят
„Банка ДСК” ЕАД е присъединен взискател /вж молба от 25.9.2012 г. на стр. 554/
съгласно удостоверение по изп.д.№ 1526/2011 г. по описа на ЧСИ М.Обретенова с
размер на дълга както следва: главница
206 176.11 лв.,лихва – 40 065.42 лв.,разноски по изп.лист –
2 912.41 лв., зак. лихва върху главницата, такси съгласно ТТРЗЧСИ –
8 904.62 лв./обикн.такси,такса опис дв. вещи и такса опис недв.
имот/,платени от взискателя такси – 126 лв. с ДДС и платени от взискателя ДТ –
29.40 лв. Жалбоподателят има качеството
на ипотекарен кредитор за имота, предмет на изпълнението, и вземането му е
привилегировано по чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД.
В обжалваното постановление за разпределение в
мотивната част на първа страница са посочени размерите на вземанията на всички кредитори- на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк”
АД, на жалбоподателя – присъединен взискател и на Община Пловдив, като същите
вземания са посочени в таблица за всеки
взискател по изп. лист и по изп. дело,като отделно
са посочени разноските ,извършени
от съответния взискател, и отделно-начислените като дължими такси и
разноски с ДДС по ТТРЗЧСИ.
В диспозитива на постановлението за разпределение са посочени вземанията, за които е призната
привилегия в тяхната поредност съгласно чл. 136 от ЗЗД както следва:
На първо място
в раздел 1 от разпределението са приети
като привилегировани по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД следните вземания: вземане в
общ размер 16 754.31 лв., което цялото
е посочено за погасяване, в полза
на първонач.взискател „Уникредит Булбанк” АД;вземане на ЧСИ по изп.дело, представляващо начислени такси
вкл. по предявяване на разпределение, общо
в размер на 2 119.44 лв., от което
е посочено за погасяване сумата от 2010.24 лв. и вземане на ЧСИ по изп.
дело, представляващо пропорционална такса по т.26 след приспадане на платената
такса по т.20 ТТР ЗЧСИ общо в размер на 7 407.24 лв., от което е посочено
за погасяване сума в размер на 1929.62
лв. Не са признати за привилегировани по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД вземания на
жалбоподателя-присъединен взискател и
такива не са посочени за погасяване.
Вярно е поддържаното в жалбата, че вземането
на първонач. взискател за разноски в
размер на 5 132.40 лв. в мотивната част на
обжалваното постановление не е конкретизирано кои
точно разноски включва. Съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното постановление е
посочен общ размер на привилегировано по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД вземане на
първонач. взискател -16 754.31 лв., без посочване на разбивка по пера и
основания на отделните вземания, които включва. Същият недостатък се констатира и за начислените такси и разноски с
ДДС в размер на 2 119.44 лв., за които е признато привилегировано вземане
на ЧСИ № 825 . Посочената такса т.26 е
посочена на първа страница от разпределението в размер на 7006.57 лв., а на
втора страница е прието за привилегировано вземане на ЧСИ на същото основание в
общ размер 7 407.24 лв. и не е ясно на какво се дължи разликата между
двете суми, на едно и също основание . Това е достатъчно да се приеме, че
обжалваното разпределение е немотивирано и неясно и от изложеното в него не може да се контролира неговата правилност.
Представеното по
делото становище по жалбата на ЧСИ е
изключително подробно, но същото не може
да отстрани констатираната
необоснованост на обжалваното постановление за разпределение, недаваща
възможност за проверка правилността му.
В становището на
ЧСИ досежно признатото за привилегировано по чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД вземане
на първонач. взискател се установява, че същото включва както следва:
На първо
място вземането на първонач.взискател
включва две суми, които са посочени в изп.лист в полза на този взискател –
4794.51 лв. ДТ и 3 413.70 лв.-адвокатско възнаграждение. Правилно е тези
вземания, които са извършени от първоначалния взискател във връзка със
снабдяване с изпълнителния лист за образуване на изпълнението, да се приемат за привилегировани по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД,
тъй като същите са несъмнено в съвсем пряка връзка с принудителното изпълнение, довело до
постъпването на сумите, предмет на разпределението.
На второ място признатото за привилегировано
по чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД вземане на първонач. взискател в размер на
16 754.31 лв. става ясно от становището
на ЧСИ, че включва вземането му за
заплатени такси и разноски в размер на 5 132.40 лв.ЧСИ в становището си
обяснява как точно са формирани и
посочва и пл. нареждания и сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и страниците от изп. дело, където
същите са материализирани. При служебното изчисления на тези разноски съдът установи, че общата сума 5 132.40
лв. действително са заплатени такси и разноски
от първонач. взискател по изп. дело, по което са постъпили сумите за
разпределение и правилно и на това вземане следва да бъде призната привилегия по чл.
136 ал.1 т. 1 от ЗЗД.
На трето място
вземането на първонач.взискател в размер
на 16 754.31 лв. включва и адв. възнаграждение за проц.представителство по
изп. дело на първонач. взискател в размер на 3 413.70 лв. Представеното пълномощно по изп. дело от първонач. взискател/стр.15/ не
удостоверява извършването на разноски за
проц.представителство в изпълнението. Не се установява по изп. дело, първонач. взискател,
който е ЮЛ , но е представляван от адвокат, да е извършвал разноски за адв.
възнаграждение и липсват основания за определяне на разноски за
проц.представителство по чл. 78 ал.8 от ГПК. Ето защо сумата от 3 413.70
лв. – разноски за адвокат в изпълнението не следва да бъде разпределена в полза на
първонач. взискател и да му бъде призната привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Досежно
вземането на ЧСИ в размер на 2 119.44 лв.,от които са определени за внасяне 2010.24 лв. За тях ЧСИ обяснява, че
са начислени разноски по
принуд.изпълнение и такси по ТТРЗЧСИ по движение на изп. дело. Дължали се
авансово и били за сметка на длъжника, но
се събирали след постъпване на суми по изпълнителното дело. След като
взискателят е заплатил надлежно
дължимата такса за образуване, налагане на обезпечения, опис , разноски за вещо
лице и транспорт, СИ пристъпвал към опис
и оценка на имуществото и имал задължение служебно да движи изпълнителното
производство, като за всяко действие била предвидена такса съгласно ТТРЗЧСИ. ЧСИ
в обясненията си неизчерпателно изброява
служебните действия по движение на делото, като посочва, че разноските за
извършването им са в тежест на длъжника. Не са изложени обаче точно кои са тези
разноски и на кои точно основания и съдът е в невъзможност да определи дали
същите са правилно начислени.
Досежно вземането на жалбоподателя, присъединен взискател,за
разноски в изп. производство пред друг ЧСИ: Същото не е признато за
привилегировано по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД, а, видно от представеното
удостоверение от ЧСИ М.Обретенова жалбоподателят е направил разноски за такси
126 лв., за ДТ-29.40 лв. и в
образуваното от него изп. производство
са дължими такси съгласно ТТРЗЧСИ – 8 904.62 лв. с ДДС/обикн.такси,
такса опис дв. вещи и недв. имот/. В случая е в тежест на жалбоподателя да
установи, че направените от него разноски по образуваното от него изп. дело са
за процесния имот и ползват и останалите взискатели , както и, че извършването
им е довело до обезпечаването и/или извършването на принуд. изпълнение, в
резултат на което се е достигнало до постъпване на разпределените суми,което
следва да бъде съобразено при новото
разпределение .
Като краен
резултат въззивният съд намира,че обжалваното постановление е
немотивирано и следва да бъде отменено изцяло и да бъде задължен ЧСИ да извърши
ново разпределение на постъпилите суми при съобразяване на указанията в
настоящото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло разпределението от 4.10.2012 г. извършено по изп.д.№ 857/2009 г. по описа на
ЧСИ Ст.Горчев и ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ да извърши
ново разпределение на постъпилите суми, като се съобрази с дадените
задължителни указания в настоящото.
Решението може да
се обжалва с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........
ЧЛЕНОВЕ:1.............. 2....................