Решение по дело №122/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  24.11.2020 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на девети ноември  през две хиляди и двадесета   година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба на М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 19-0271-001890 от 28.11.2019 г. издадено от ВПД началника на РУ Харманли, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му била наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП. 

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за това, че не е извършено твърдяното в НП нарушение, тъй като липсвали обективните и субективните признаци на същото, а наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.Моли съда да отмени  атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  не се явява, същият се представлява от защитника си адв. А.Г. ***, надлежно упълномощен по делото.

Административнонаказващият орган - Началник РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не се явява и не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2019 г. в 21:35 часа в гр. Харманли  по бул. *** до кръстовището образувано с ул. **** в посока центъра на града управлява повторно собствения си лек автомобил „ Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. №****, като след извършена справка в базата данни на МВР се установило, че СУМПС на М. е временно отнето със ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.18г. връчена на 14.01.2019г., по реда на чл. 171,т.1 от ЗДвП.Същият е  извършил нарушение по чл.150А ал. 1 от ЗДвП. С оглед така установените обстоятелства, срещу последния е съставен от свид. М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор, в присъствие на свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д.. Акт за установяване на административно нарушение № 1890 от 21.11.2019 г. с бл. № 096895  от 21.11.2020г. за нарушение по чл. 150а ЗДвП.Жалбоподателят подписал съставения АУАН лично, като в съответната графа вписал, че лекият автомобил е управляван от Д.В.. На същата дата – 21.11.2019 г. му е връчен и препис от АУАН. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя свид. М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д.. НП №19-0271-001890 от 28.11.2019 г., издадено от ВПД началника на РУП Харманли при ОДМВР Хасково; АУАН №1890 серия АА бл.№096895 от 21.11.2019 г.; заверен препис на Заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г. на министър М.М.; писмо с вх .№4299/28.05.2020 г. от РУ Харманли, с копие до РУ Ивайловград и РС Харманли, относно задължението за  представяне на заверен препис от ЗППАМ № 18-0276-000155/19.11.2018 г., с която е отнето СУМПС на М.Д.М.; писмо с вх.№4993/17.06.2020 г. от РУ Ивайловград към ОДМВР Хасково, ведно със заверен препис на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0276-000155/19.11.2018 г. по чл.171 т.1 б.”Б” от ЗДвП на М.Д.М. ЕГН **********. писмо с вх.№260201/09.09.2020 г. от РУ Харманли, ведно със справка за собственост на лек автомобил „Мерцедес Е 320” с рег.№***; писмо с вх.№260240/10.09.2020 г. от РУ Ивайловград до РУ Харманли, ведно с фотокопие на ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.2018 г., влязла в законна сила на 29.01.2019 г.; писмо с вх.№260251/11.09.2020 г. от Административен съд Хасково, с което уведомяват съда, че към 08.09.2020 г. няма постъпила жалба, респективно образувано дело от М.Д.  М. ЕГН **********, тъй като същите са относими, допустими и релевантни към предмета на спора.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., последните двама полицейски служители на РУ на МВР - Харманли, относно установяване на фактическата обстановка както и, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е предявен  и подписан от нарушителя. В настоящия случай, актосъставителят  М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., в детайли описват датата, мястото и начина на извършване на нарушението. Съществено е, че актосъставителят М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., потвърждават авторството и съдържанието на АУАН (предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДП), както и че, на практика, жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а приложимостта на материалния закон и процесуалния закон.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. 

В АУАН са надлежно отразени всички подлежащи на установяване обстоятелства, чието доказване има отношение към крайния изход на производството. Предвид всичко гореизложено, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено без уважение.

По приложението на материалния закон

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 06.11.2019 г. в 21:35 часа в гр. Харманли  по бул. *** до кръстовището образувано с ул. *** в посока центъра на града управлява повторно собствения си лек автомобил „ Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. №***, като след извършена справка в базата данни на МВР се установило, че СУМПС на М. е временно отнето със ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.18г., връчена на 14.01.2019г., по реда на чл. 171,т.1 от ЗДвП.

 По делото е представената З ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.18г., връчена на 14.01.2019г., на мл. автоконтрольор при РУ- Ивайловград при   РУ Ивайловград по силата на която временно е отнето СУМП на нарушителя  до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Безспорно е и че въпросната ЗППАМ е връчена лично на подсъдимия на 14.01.2019г .

Не е спорно, че ЗППАМ не е обжалвана, видно от депозираното писмо с вх.№260251/11.09.2020 г. от Административен съд Хасково, с което уведомяват съда, че към 08.09.2020 г. няма постъпила жалба, респективно образувано дело от М.Д.  М. ЕГН ********** против ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.2018 г. и е влязла в законна сила на 29.01.2019 г.

С определение е одобрено споразумение по НОХД №46/2019г. на РС- Ивайловград, влязло в сила на 26.09.2019г. му е наложено на нарушителя наказание «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 8 месеца, видно от електронна справка в ЦИСС.

С оглед правната природа на ПАМ, която се налага без оглед на вината за извършено административно нарушение, т. е. достатъчна е обективната противоправност, същата с връчването й на 14.01.2019г.  е имало задължително действие, спрямо нарушителя на когото е наложена, тъй като съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП от принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП подлежат на предварително изпълнение. ЗППАМ не е обжалвана и е влязла в сила на 29.01.2019г., като не е спряно изпълнението на индивидуалния административен акт по силата на закона, като не е поискано от нарушителя изрично, съдът да спре   предварителното и изпълнение.

В случая, видно от представеното писмо от Административен съд Хасково  не направено искане на спиране на предварителното изпълнение на ПАМ.

При съобразяване на това нормативно закрепено и фактическо положение и като се има предвид, че действието на наложената на подсъдимия ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е отпаднало  на 26.09.2019 г., когато е влязло в сила определението, с което е одобрено споразумение по НОХД №46/2019г. на РС- Ивайловград, тъй като временно е отнето СУМП на нарушителя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, то на инкриминирата дата 06.11.2019г.  нарушителят е управлявал МПС извън  срока на изтърпяване на принудителна административна мярка наложена му със ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.2018 г. за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

При така възприетата фактическа обстановка и след извършеният анализ на доказателствата съдът прие, че по делото безспорно е установено, че деянието вменено на нарушителя е несъставомерно на повдигнатото обвинение по 150а, ал.1 от ЗДвП, както  от обективна, така и от субективна страна,тъй като не се доказа да е налице съставомерния признак на нарушението, нарушителят да е управлявал на инкриминираната дата 06.11.2019 г. в 21:35 часа в гр. Харманли  по бул. *** до кръстовището образувано с ул. *** в посока центъра на града собствения си лек автомобил „ Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. №***, със СУМПС, което да е временно отнето със ЗППАМ №18-0276-000155/19.11.18г., връчена на 14.01.2019г., по реда на чл. 171,т.1 от ЗДвП и влязла в сила на 29.01.2019г.

След като деянието по повдигнатото нарушение на М.Д.  М. ЕГН ********** е несъставомерно, макар и да се доказа по безспорен начин, че същият е управлявал на инкриминираната дата 06.11.2019 г. в 21:35 часа в гр. Харманли  по бул. *** до кръстовището образувано с ул. **** в посока центъра на града собствения си лек автомобил „ Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. №****, то атакуваното Наказателно постановление № 19-0271-001890 от 28.11.2019 г. издадено от ВПД началника на РУ Харманли, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му била наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП следва да се отмени.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200,00 лева /л.56/ за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0271-001890 от 28.11.2019 г. издадено от ВПД Началника на РУ Харманли,  с което на М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП. 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200,00 ( двеста) лева, представляваща разноски по  НАХД № 122/ 2020г. на РС – Харманли за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: