№ 4317
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. КАСАБОВА-ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от М. КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело
№ 20241110140741 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. П. Б. срещу „...” АД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
1824,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 815,56 лева - мораторна
лихва за периода от 26.08.2010 г. до 26.05.2016 г., както и сумата в размер на 375,18
лева - разноски в заповедното производство, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 18.10.2016 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 45052/2016 г. по описа на СРС, 32 с-в, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 20248630400303 по описа на ЧСИ ....
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по
посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че е получил съобщение от 18.01.2024 г.
от ЧСИ ... за прекратяване на изп. дело № 20168630404229, представляващо предходно
образувано по процесния изпълнителен титул. Сочи, че последното изпълнително
действие по него било извършено на 20.01.2017 г., поради което до уведомяването му
за образуване на изп. д. № 20248630400303 вземането било погасено по давност.
Счита, че изтеклата погасителна давност е довела до погасяване невъзможността на
взискателя да събере принудително вземането си. При тези твърдения иска да се
установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-
горе суми поради погасяване по давност на процесното вземане преди образуване на
новото изпълнително производство. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „...” АД оспорва предявения иск при възражения,
че вземанията не са погасени по давност. Не оспорва, че изп. д. № 20248630400303 е
образувано на 8.2.2024 г., въз основа на изпълнителния лист от 18.10.2016 г., издаден
на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45052/2016 г. по описа
1
на СРС, 32 с-в, след прекратяването на изп. дело № 20168630404229 по описа на ЧСИ
..., както и че последното изпълнително действие е от 20.01.2017г. Поддържа, че
независимо от горното вземанията не са погасени по давност, с оглед спирането на
давностния срок съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП. Отправя искане за отхвърляне на иска,
както и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че
в полза на ответника ...“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.10.2016 г., на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45052/2016 г. по описа на
СРС, 32 с-в за осъждането на К. П. Б. за следните вземания: сумата в размер на
1824,03 лева - главница, ведно със законната лихва, сумата в размер на 815,56 лева -
мораторна лихва, и сумата в размер на 375,18 лева - разноски в заповедното
производство, въз основа на който изпълнителен лист, е образувано изп. дело
20168630404229 по описа на ЧСИ ..., а в последствие въз основа на същия
изпълнителен титул е образувано изп. дело № 20248630400303 по описа на ..., както и
че последното изпълнително действие по изп. дело 20168630404229 по описа на ЧСИ
... е от 20.01.2017 г.
С определение от 05.07.2024 г. СРС е допуснал на основание чл. 389 ГПК
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело № 20248630400303 по описа на ЧСИ ....
Видно от съобщение от 18.01.2024 г. на ЧСИ ... изп. дело № 20168630404229 е
прекратено.
Със съобщение от 15.02.2024 г. ЧСИ ... уведомява длъжника – ищеца К. Б. за
образуването на изп. дело № 20248630400303 въз основа на изп. лист от 18.10.2016 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № 45052/2016г.
по описа на СРС, 32 с-в.
От прието по делото удостоверение от 14.01.2025 г. е видно, че производството
по изп. дело № 20248630400303 е спряно на основание издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на
2
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист,
въз основа на който са образувани двете изпълнителни дело – и.д. 20168630404229 и
изп. д. 20248630400303 по описа на ..., т. е. позовава се на нововъзникнали
обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в
Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла
в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков
ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират (в този смисъл решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на
ВКС, І т. о., № 3/4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). При действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането, поради което за вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение е приложима общата пет годишна давност.
Съдът приема, че в случая, доколкото по делото няма данни за влизане в сила на
заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила най-късно на 18.10.2016 г. – датата,
на която е издаден процесният изпълнителен лист, с оглед констатациите на съда, че
3
към момента на издаването на листа заповедта за изпълнение е влязла в сила и
подлежи на изпълнение. От този момент, според изложените доводи е започнала да
тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 18.10.2021 г.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа
/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
Безспорно между страните, е че последното изпълнително действие, предприето
по изп. д. 20168630404229 е от 20.01.2017 г. Следователно същото е прекъснало
давностния срок и е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който изтича на
20.01.2022 г.
Основният спор между страните е дали след последното извършено валидно
изпълнително действие – 20.01.2017 г. се е погасило правото на принудително
изпълнение на ответника във връзка с вземанията по процесния изпълнителен лист.
В тази връзка съдът съобразява последвалото спиране на теченето на давността
поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, 5 предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на
спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни.
След отпадането на основанието за спиране на теченето на давностния срок –
4
отмяна на извънредното положение, давността продължава да тече, без да се заличава
изтеклата част от срока, за разлика от прекъсването на давността по смисъла на чл.
117, ал. 1, вр. чл. 116 ЗЗД.
Следователно изтеклият давностен срок до обявяване на извънредното положение
се запазва, като след неговата отмяна, се възстановява теченето на срока. Ето защо
същият към датата на образуване на изп. дело 20248630400303 по описа на ... е
изтекъл, като по този начин се е погасило и правото на принудително изпълнение на
ответника по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист. С оглед на
горното е неоснователно възражението на ответника, че поради обявеното извънредно
положение в страната петгодишният давностен срок досежно вземанията по
изпълнителния титул не е бил изтекъл.
По изложените съображения настоящият съдебен състав съдът приема, че към
датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.07.2024 г., е изтекла предвидената
в закона 5-годишна погасителна давност за погасяване на правото на принудително
изпълнение за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ищеца, който
доказва заплатени разноски за държавна такса – 120,60 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв. Ответникът своевременно е навел възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща
размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско
възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, като
последната служи като ориентир. Съдът отчете обстоятелството, че по делото е
проведено едно съдебно заседание с участието на процесуалния представител на
ищеца, без събиране на множество и разнородни доказателства, защитавания
материален интерес, както и обема на извършената работа. Следователно закономерен
би бил изводът, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Ето защо
настоящият състав приема, че възнаграждение в претендирания размер от 1300 лв. в
случая е прекомерен, поради което съдът намалява същото на 750 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. П. Б., ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „...“ АД, ЕИК
... за признаване за установено, че К. П. Б. не дължи на „...“ АД следните суми: сумата
в размер на 1824,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г.
до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 815,56 лева - мораторна
лихва за периода от 26.08.2010 г. до 26.05.2016 г., както и сумата в размер на 375,18
лева - разноски в заповедното производство, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 18.10.2016 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 45052/2016 г. по описа на СРС, 32 с-в, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 20248630400303 по описа на ЧСИ ..., поради
5
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на К. П. Б., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 870,60 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6