№ 15
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601223 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искания, подадени от осъдените Г. С. П. чрез адв. Ст.
П. и от Л. И. Я. чрез адв. И. И. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 17802/2011г. на РС- София, НО, 102- ри състав и
ВНОХД № 1440/2019г. на Софийски градски съд.
В искането на осъдения П. са изложени съображения за наличието на
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Посочено е, че както
първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция са постановили
актовете си при съществени нарушения на процесуалните правила. В частност
се изразява несъгласие с доказателствената дейност на съдилищата при
изграждане на изводите относно авторството и вината на подсъдимите лица.
Поддържа се, че решаващите съдилища са основали изводите си по фактите и
правото, кредитирайки преимуществено показанията на свидетелите М. М., Р.
С., В. Ц., Л. М., В. Т., Я. Д., Кр. М., Ив. М. и К. Ч., като същевременно изцяло
са игнорирани и останали необсъдени обясненията, дадени от подсъдимите и
в частност от П.. Сочи се, че въззивният съд е подходил формално при
проверката на първоинстанционната присъда, като не е анализирал събраните
доказателства в тяхната съвкупност. И двете инстанции по фактите не са
допуснали до разпит поискания от защитата свидетел В. П., под пред текст, че
последният е бил стажант при съдията, разглеждащ и решаващ настоящото
1
дело. Изтъква се, че съдилищата са игнорирали данните за наличието на
противоречие в показанията на основния свидетел по делото- пострадалият
М., както и обстоятелството, че съгласно извършената СППЕ, при свидетеля
са констатирани значими отклонения в характеровата структура, които
улесняват възможността за погрешни решения и поведение, с оглед което се
поддържа, че показанията му не могат да послужат за годна основа за
изграждане на фактически изводи относно авторството на деянието. Сочи се
още и нарушение на материалния закон при определяне на наказанието, в
частност, че съдът се е позовал на действащата към момента на
постановяване на присъдата редакция на чл. 142а, ал.4 НК, вместо
приложимата съгласно чл.2, ал.2 от НК редакция, която се явява по-
благоприятна за осъдения. В заключение се поддържа искане за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената
присъда по НОХД № 17802/2011г. по описа на РС- София с връщане на
делото за ново разглеждане.
В искането на осъдения Л. Я. също са развити доводи за наличие на
основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК. Сочи се, че първоинстационният съд е
нарушил императивната норма на чл. 107 НПК, като е извършил едностранна
оценка на доказателствата, игнорирайки дадените в хода на съдебното
производство обяснения от подс. Я.. Поддържа се, че съдът не е извършил
оценка на дадените обяснения от подсъдимия, като в тази връзка се приема,
че е налице липса на мотиви, доколкото се осуетява възможността да се
проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при
установяване на фактите. Отправена е критика и към решението на въззивния
съд, като се сочи, че контролиращата инстанция не е осъществила
изискуемия, съобразно чл. 313 и следващите от НПК контрол на
постановения първоинстанционен акт. В този смисъл се поддържа искане за
възобновяване на наказателното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят Я., редовно
призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник-
адв. И. И.. Последният поддържа подаденото искане по подробно изложените
в него съображения. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните,
изразяващо се в липса на мотиви, респективно неяснота във волята на съда
относно начина, по който е формирано вътрешното му убеждение въз основа
на доказателствата. В този смисъл поддържа искането за възобновяване на
производството и отмяна на постановените съдебни актове.
Осъденият Я., в лична защита, поддържа казаното от защитата си. В
предоставената му последна дума, моли за възобновяване на производство.
Осъденият Г. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощения му представител - адв. Ст. П.. Последният поддържа
2
искането по изложените в него съображения, като настоява, че въззивният съд
е допуснал съществено нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по
направеното доказателствено искане за допускане на разпит на свидетел,
неразпитан от първостепенния съд.
Представителят на САП, изразява становище за неоснователност на
подадените искания. Намира, че не са допуснати процесуални нарушения,
като счита, че мотивите и на двата съдебни акта изчерпателно описват
съставомерността на деянието, за което са осъдени молителите, с оглед което
моли исканията да бъдат оставени без уважение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото
производство, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 20.03.2014г., постановена по НОХД № 17802/2011г. на
РС- София, НО, 102-ри състав, Г. С. П. и Л. И. Я. са били признати за виновни
за това, че на 18.11.2009г., около 12:00ч. в гр. София, в района на природен
парк „Витоша“, на около километър и половина от хотелски комплекс
„Копитото“, в съучастие като съизвършители противозаконно лишили от
свобода М. М. М. (завързали го за дърво, намиращо се на около 200 м. от
пътя), като са извършили деянието по начин мъчителен и опасен за здравето
на пострадалия (преди да го завържат за дървото, го принудили да е съблече
гол до кръста и да седне до дървото, след което му завързали с тиксо и с въже
ръцете зад гърба, завързали му краката с тиксо, сложили му тиксо на устата и
го оставили на горепосоченото място) - престъпление по чл. 142а, ал.4, предл.
1, алт. 1 и 2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с оглед което на
основание цитираните разпоредби и чл. 54 от НК на всеки от тях е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от по три години. На основание чл.
66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложените наказания
за срок от пет години. С присъдата, подсъдимите са оправдани по
обвинението да са извършили и престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1 вр. чл.
20, ал.2 от НК.
С Решение № 137 от 14.02.2020 г. по ВНОХД №1440/2019г., Софийски
градски съд, НО, 14-ти въззивен състав е потвърдил изцяло
първоинстанционната присъда.
3
Настоящата инстанция намира, че исканията за възобновяване на
делото са процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани
по същество. Същите са направени по отношение на акт от категорията на
актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по
касационен ред, от активно легитимирани за това лица, по смисъла на чл. 420,
ал.2 от НПК и са постъпили в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК.
Апелативен съд- София, намира, че изложените в исканията на всеки от
осъдените лица възражения срещу постановената присъда на СРС и
решението на СГС, с което същата изцяло е потвърдена, не следва да бъдат
разглеждани по същество, тъй като служебно констатира съществено
нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348,
ал.3 от НПК, неотстранимо в тази инстанция, което налага възобновяване на
производството по делото, отмяна на постановените съдебни актове и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК присъдата съставлява
безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са
последователни и логически свързани. На свой ред, между мотивите и
диспозитива не може да съществува непълнота или противоречие,
включително и по отношение размера на наложената санкция. В тази връзка,
безспорно е положението в правната доктрина и съдебната практика, че за
съществено процесуално нарушение се приема не само пълната липса на
мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси на
които съда трябва да отговори с присъдата, съобразно чл. 301 от НПК,
единият от които се явява именно въпроса какво наказание да бъде наложено
и какви са правните съображения за взетото решение. В конкретния случай,
не е налице такова единство по отношение на размера на наказанието
„лишаване от свобода“ за извършеното от всеки един от подсъдимите деяние
по чл. 142а, ал.4, предл. 1, алт. 1 и 2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
доколкото с диспозитива на присъдата, съдът е определил на всеки от двамата
наказание в размер на от по три години „лишаване от свобода“, но в мотивите
към съдебния акт, не са изложени съображения на база на какво е извел
констатацията си, че именно наказание „лишаване от свобода“ в минималния
размер, предвиден в санкцията на съответната норма ще способства за
постигане на целите в чл. 36 от НК. Така, в процеса на индивидуализация на
наказателната отговорност на двамата подсъдими, съдът е посочил
относимите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Непосредствено след това е преминал директно към въпроса относно
наличието на предпоставки за прилагането на чл. 66, ал.1 и чл. 25, вр. чл. 23
от НК/спрямо подс. Г. П./. Съдът обаче е пропуснал да коментира на база
4
какво приема, че наказанието спрямо всеки от двамата подсъдими следва да
бъде фиксирано за срок от три години, респективно защо приема, че следва
да бъде определено в минималния размер. В този си вид, съдебния акт не дава
възможност да се установи по несъмнен начин как е формирана волята на
съда относно размера на наказанието, с което изискването за логическа
цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че липсват еднозначни аргументи какво
наказание е определил съда и на какво основание, като се поставя под
съмнение действителната воля на съда по отношение на наказанието
„лишаване от свобода“. На свой ред, при извършената проверка на присъдата
по реда на Глава 21-ва от НПК, вместо СГС да констатира служебно порока и
да упражни правомощията си по чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал3, т.2 от НПК, е
потвърдил изцяло постановената присъда, в нарушение на процесуалните
правила.
Съгласно трайната съдебна практика противоречивите или непълни
мотиви, се приемат за пълна липса на мотиви и обуславят наличие на
основание за отмяна на присъдата. Доколкото не може сам да отстрани
допуснатите нарушения, настоящият състав следва да възобнови
наказателното производство, като съобразно принципа за забрана влошаване
положението на подсъдимите лица, отмени решението на СГС и
първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимите Г. С. П. и Л. И.
Я. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 142а,
ал.4, предл. 1, алт. 1 и 2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на РС- София. При новото
разглеждане на делото, първоинстанционният съд при постановяване на
съдебния си акт следва да изложи мотивите си съгласно изискванията на
чл.305 ал.2 и 3 НПК, вкл. и за определяне вида и размера на наказанието, като
вземе предвид настоящите съображения за констатираните пропуски в
проверяваната присъда.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Апелативен
съд- София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството ВНОХД №1440/2019г. на СГС, НО,
14-ти въззивен състав и по НОХД №17802/2011г. на СРС, НО, 102-ри състав,
като
ОТМЕНЯ решение №137/14.02.2020г. по ВНОХД №1440/2019г. на
СГС, НО, 14-ти въззивен състав и присъда от 20.03.2014г. по НОХД
№17802/2011г. на СРС, НО, 102-ри състав, в частта, с която подсъдимите Г.
С. П. и Л. И. Я. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление
по чл. 142а, ал.4, предл. 1, алт. 1 и 2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
5
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС- София.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6