Определение по дело №519/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1051
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20227050700519
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                   2022 година,  гр.Варна

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  

     VІ-ти кас.състав, в закрито заседание на  31.03. 2022 г., в състав :

                                                     Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове   :        Евелина  Попова                                                                                   Марияна Бахчеван

     като разгледа докладваното от съдия   Кипров

     касационно адм. дело № 519/2022 г. по описа на съда, за да се     произнесе     взе предвид следното :

 

 

     Делото е образувано по искане с вх. № 3408/1.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна  за възобновяване на КНАХД № 2247/2019 г.  по описа на АС- Варна, по което с решение № 147/5.02.2020 г. е оставено в сила решение № 1442/ 16.07.2019 г. по НАХД № 2781/2019 г.  по описа на ВРС, с което е отменено НП № 402/2018/2019 г., издадено от заместник-директора на ТД Северна морска.

     Искането е отправено на основание чл. 70, ал.2, т.3 във вр. с  ал.1, т.1 във вр. с чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН -  твърди се наличие на ново доказателство, а именно Окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите OLAF по случай № ОС/2018/0052/В1, ведно с Препоръка за предприемане на действия след разследване на  OLAF по случай № ОС/2018/0052/В1 и придружително писмо с рег. № 32-408368/15.12.2021 г. относно предаване на Препоръка и Окончателен доклад по случай  № ОС/2018/0052/В1, получени в ТД Митница Варна с писмо вх. № 32-45044/9.02.2022 год.

     След като се запозна с преписката по НП № 402/2018/2019 г. , получена в АС-Варна с вх. № 4485/21.03.2022 г. и преписката по НАХД № 2781/2019 г.  по описа на РС-Варна, получена в АС-Варна с вх. № 4385/17.03.2022 г., изискани с разпореждане № 3197/11.03.2022 г.,  съдът намира искането за възобновяване за недопустимо по следните съображения :

      По същество искането  за възобновяване има за предмет решение на административен съд постановено по касационно дело.  Посочените  в искането правни основания  по чл. 70, ал.2, т.3 във вр. с  ал.1, т.1 във вр. с  чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН са такива приети с измененията на ЗАНН в ДВ бр. 109 от 22.12.2020 г.  и   влезли в сила на 23.12.2021 год.  Искането за възобновяване е подадено по пощата на дата 28.02.2022 г., т.е. при действието на влезлите в сила на 23.12.2021 г.  изменения в ЗАНН. Цитираният в искането доклад на OLAF притежава съгласно чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 127, ал.2  от НПК  характера на  писмено доказателствено средство , което съобразно действащата към момента на отправяне на искането за възобновяване нормативна уредба по чл. 70, ал.2, т.3 от ЗАНН е квалифицирано от директора на ТД Митница Варна като ново доказателство от съществено значение за разкриване на обективната  истина, узнато от наказващия орган на 9.02.2022 г. , когато то  е получено  в същата дирекция  с писмо вх. № 32-45044/9.02.2022 год.  Към момента на постановяване на касационното  решение № 147/5.02.2020 г. по КНАХД № 2247/2019 г. по описа на АС-Варна, тогава действащата редакция на разпоредбата на чл.70, б. “в“ от ЗАНН също определя неизвестните, но имащи съществено значение за разкриване на обективната истина  доказателства като основание за възобновяване, включително на решените от съда дела образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления. Съгласно тогава действащата разпоредба на чл.71 от ЗАНН, срокът за възобновяване в случаите  на  б. “в“  е двегодишен от влизане в сила на  акта, чието възобновяване се иска – в случая от влизане в сила на необжалваемото касационно решение. Този срок е преклузивен, като считано от 5.02.2020 г. той  не е изтекъл  към датата 23.12.2021 г., когато са влезли в сила  измененията в разпоредбите за възобновяване, въз основа на които  на 28.02.2022 г. е отправено настоящото искане. Съобразно тези обстоятелства, при които  искането за възобновяване  е депозирано при действието на новата уредба, то тя  е приложима,  тъй като към датата на влизането й в сила - 23.12.2021 г., правото за възобновяване не е било погасено, поради изтичането на преклузивния двегодишен срок. Новата разпоредба на чл. 71, ал.1, т.1 от ЗАНН определя за случай като този в настоящия казус едномесечен срок за подаване на искането за възобновяване, считано от момента на узнаване на обстоятелствата по чл. 70, ал.2, т.3 и 6 от ЗАНН. В тази връзка, изложеното в искането твърдение, че новото доказателство било узнато на с получаването в ТД Митница Варна на писмо вх. № 32-45044/9.02.2022 г.,  т.е.  на дата 9.02.2022 г., съдът намира за опровергано от наличните по преписката писмени доказателства.  Въпросното писмо е приложено на л. 44 от преписката , като от неговото съдържание е видно, че то изхожда от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, издадено е  от него именно във връзка с окончателния доклад на OLAF, който е получен в тази дирекция с документ № 32-408368/15.12.2021 год.  Съобразно Устройствения правилник на Агенция Митници, дирекция „Митническо разузнаване и разследване“  е част от специализираната администрация в Централно митническо управление на Агенция  Митници, от което следва извода, че окончателния доклад на OLAF  първоначално е получен в Агенция Митници на датата 15.12.2021 г.  и едва след това на датата 9.02.2022 г. е получен в ТД Митница Варна. Към датата 28.02.2022 г., когато е отправено искането за възобновяване, разпоредбата на чл.72, ал.1, т.4 от ЗАНН предоставя компетентност на наказващия орган, в какъвто смисъл искането за възобновяване е депозирано от  директора на ТД Митница Варна. Според този орган, основания  за неговата компетентност  се съдържат в издадените на основание чл. 231 от ЗМ от директора на Агенция Митници  заповеди № ЗАМ-42/32-8814/7.01.2019 г.  и № ЗАМ-1091/32-246841/2.08.2021 год.  Последните са допълнително представени, като от тяхното съдържание е видно, че директорите и зам. директорите на териториалните дирекции са упълномощени съгласно чл. 231 от ЗМ да издават наказателни постановления по този закон. Процесното НП е издадено от зам. директор  на териториална дирекция Варна, който към момента на отправяне на искането за възобновяване заема същата длъжност, но в ТД Митница Бургас, поради което съгласно допълнителното изложение в писмо рег. № 32-89605/18.03.2022 г. искането за възобновяване е направено от директора на ТД Митница Варна. При тези факти, съдът счита, че независимо от така издадените на основание чл. 231 от ЗМ заповеди за оправомощаване, директорът на Агенция  Митници  не е загубил  качеството си на наказващ орган , т.е. той разполага с материалната компетентност по чл. 72, ал.1, т.4 от ЗАНН да отправя  искания  за възобновяване на издадените по делегация и влезли в сила НП. След като това е така, то правомощието за отправяне на такова искане е могло да бъде упражнено от моментът в който директорът на Агенция Митници е узнал за новото доказателство -  докладът на OLAF. Този момент съвпада с момента в който докладът е постъпил в ръководената от него централизирана структура – това е датата 15.12.2021 г., когато докладът е постъпил в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към  Централно митническо управление на Агенция Митници. Действащата към тази дата  нормативна уредба не е предоставяла компетентност на наказващите органи да правят искания за възобновяване, но с влезлите в  сила на 23.12.2021 г. изменения на ЗАНН, директорът на Агенция Митници придобива такава в качеството си на наказващ орган. В този смисъл и съобразно новата нормативна уредба, той е могъл да упражни правомощието си  в едномесечния срок по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН, който обхваща периода от 23.12.2021 г. до 23.01.2022 г. , но това не е сторено от него. Срокът е преклузивен, поради което упражняването след срока на същото правомощие от страна на директора на ТД Митница Варна в качеството му на оправомощен наказващ орган има за последица погасяване на правото да се  иска възобновяване. В случая , искането е подадено на 28.02.2022 г. , т.е. след като едномесечният  срок е изтекъл на 23.01.2022 г., поради което същото е недопустимо.  Недопустимото по тези  съображения искане за възобновяване следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство прекратено, поради което съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираното в АС-Варна с вх. № 3408/1.03.2022 г.  искане за възобновяване от директора на ТД Митница Варна  и  прекратява производството по  дело № 519/2022 год.

Определението подлежи на обжалване пред  Върховния административен съд в 7-дневен срок от  връчването  му на директора на ТД Митница Варна.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

 

 

 

 

                                                    

                                                     ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     ОСОБЕНО МНЕНИЕ  на докладчика съдия К :

 

     Споделям извода на мнозинството от съдебния състав за приложимост на влязлата в сила на 23.12.2021 г.  нормативна уредба, но не съм съгласен с правния извод за просроченост на искането за възобновяване. Категорично установен по делото е фактът, че процесното НП е издадено от зам. директор на териториална дирекция Варна въз основа на издадена на основание чл. 231 от ЗМ заповед за оправомощаване. Съобразно тези обстоятелства считам, че наказващ орган по смисъла на чл. 72, ал.1, т.4 от ЗАНН е този, който е издал  процесното НП – в случая това е орган от структурата на ТД Митница Варна. В този смисъл , директорът на Агенция Митници няма качеството на наказващ орган в случаите когато делегираните от него  на основание чл. 231 от ЗМ правомощия за издаване на НП вече са реално и фактически упражнени от  оправомощения орган – след осъществяването на  фактическия състав  по издаване на НП, директорът на Агенция Митници   не може да издаде второ НП за същото деяние срещу същото лице, нито пък може да отмени или измени издаденото вече такова, а  това означава, че по конкретното НП той не притежава качеството на наказващ орган. От  втората издадена на основание чл. 231 от ЗМ  заповед № ЗАМ-1091/32-246841/2.08.2021 г. е видно, че предоставените на териториалните органи правомощия по издаване на НП не са оттеглени, т.е. към датата на подаване на искането за възобновяване  тези органи   не са загубили  качеството си на наказващ орган по  издадените от тях  НП, за които се иска възобновяване.  Според създадената с Устройствения правилник на Агенция Митници организация, правомощията на териториалните органи са ограничени в рамките на структурата към която те принадлежат, което означава, че  за упражняването на  тези правомощия е релевантно знанието за постъпилите или случили се в същата териториална структура юр. факти. С оглед последното, релевантна за  едномесечния срок по разпоредбата на чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН е датата на която окончателния доклад на OLAF е постъпил в ТД Митница Варна, тъй като на същата дата е било възможно това ново доказателство да бъде узнато от компетентния по искането за възобновяване наказващ орган. Тази дата е 9.02.2022 г., когато в ТД Митница Варна е получен с писмо вх. № 32-45044/9.02.2022 г.  представляващият ново доказателство окончателен доклад. Считано от 9.02.2022 г., едномесечният срок изтича на 9.03.2022 г., а искането както вече бе посочено е подадено на 28.02.2022 г. , поради което считам, че едномесечният срок по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗАНН е спазен.

     По причина на последното, искането за възобновяване е допустимо и като такова следва да бъде разгледано по същество.

 

 

                                                     СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК  :