Решение по дело №421/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 8
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20187110700421
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              10.01.2019 год.

 

Номер  8                                  2 0 1 9 година                        гр. Кюстендил

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски  административен съд

на единадесети декември                                                    2 0 1 8  година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                           Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

 

Секретар: Лидия Столова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 421 по  описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по жалба на Г.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 10/06/3/0/03332/2/01/04/01, изх. № 0101365001462/30.07.2018 г. на Директора на ДФ „Земеделие“ гр. Благоевград, с което са констатирани нередности и е прекратен Договор № 10/06/3//03332 от 09.08.2017 г. и е наложена финансова корекция на Г.Б.К. в размер на 19 558.00 лева, представляващи първо плащане по договора.

    Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Счита, че няма нередност по смисъла на закона Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноските по делото, с представен списък на същите. Представени са и подробни писмени бележки от адв. П., пълномощник на жалбоподателя.

    Ответната страна, чрез процесуалния си представител юр. Георгиев, изразява становище за неоснователност на  жалбата. Претендира и разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

    Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

    Оспорващият Г.Б.К., ЕГН **********, УРН 242074 е бенефициент по Договор № 10/06/3/0/03332 от 09.08.2017 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от  Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Била е извършена проверка за спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане, при която е установено неспазване на разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от договора с ДФ „Земеделие“ и чл. 33 ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 20120 г.

   С оспореното Решение /лист 11 – 14 по делото/ е прекратен договорът и е наложена финансова корекция в  размер на 19 558.00 лева, представляваща първо плащане по сключения договор, със съответната лихва определена и посочена в него.

   Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. П., твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт, нищожност на акта. Счита, че финансовата корекция е наложена неправомерно, като излага подробни доводи за тази незаконосъобразност и моли за отмяна на решението. Представя писмени бележки и претендира разноски по делото, по представен списък.

   Ответникът, чрез процесуалния си представител юк. Г., оспорва жалбата изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващо юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

   След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

   На 09.08.2017 г. между ДФ „Земеделие“, чрез изпълнителния си директор, от една страна и Г.Б.К., като ползвател – от друга, е сключен Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет. Във връзка със сключения договор, на 01.11.2017 г. е издадено Решение № 10/06/3/0/03332/2/01/03/01 на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Благоевград за изплащане на финасова помощ, с което на Г.Б.К. е изплатена сумата от 19 558 лева, представляваща първо плащане по договора.      

   При извършена административна проверка в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ от служителите на ДФ „Земеделие“ Благоевград е констатирано, че към 15.05.2018 г. вкл., ползвателят не е изпълнил договорното си задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички документи, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 3 ал. 3 от Договора с ДФ „Земеделие“ заявката за второ плащане се подава в срок до 15.05.2018 г. – най – рано 1 г. и 6 мес. и най – късно 4г. и 6 мес. от датата на подаване на заявлението за подпомагане, но не по – рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6 ал. 1 от Договора. Даден е 14 – дневен срок на г-н К. да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели го до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок.

   С писмо изх. № 01-013-6500/255/15.05.2018 г. е изпратено уведомление до Г.К., че по извършената проверка е стартирана процедура по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕЗИФ по определяне и налагане на финансови корекции, със съответните указания към г-н К. за представяне на надлежни писмени доказателства и евентуалните последици при непредставяне на такива. Същото е получено от Г.К. на 29.06.2018 г.

   В указания 14 – дневен срок срок, с писмо вх. № 01-013-6500/255/1 от 06.07.2018 г. са представени от страна на жалбоподателя следните документи: писмено обяснение по основателността за откриване на производство по налагане на финансови корекции по договор с ДФЗ; копия на ЕР ТЕЛК № 1935 от 136/18.08.2015 г. от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил; Епикриза № 10770/2017 г. от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил и Амбулаторен лист № 000099 от 14.05.2018 г.  

 

  

 

   Въпреки подаденото възражение и приложените даказателства е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция.

   Изрично в същото, ответникът е прекратил сключеният договор и е посочил начина на определяне на финансовата корекция, а именно сума в размер на 19 558.00 лв. , представляваща полученото първо плащане по договора.

   Несъгласен с издаденото решение Г.Б.К. оспорва същото.

   Съдът приема горната фактическа обстановка на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.

   Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и съдът приема, че жалбата е в срок, което прави жалбата им допустима.

   При съдебната проверка по чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК се обосновават следните правни изводи:

   Като доказателство за компетентността на издателя на решението по делото е представена Заповед № 03 – РД/2211/14.07.2016 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, с която  на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност, по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в това число и да издава всички нормативни актове, касаещи процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от  ЕС /лист 67 – 68/.  Представена е и Заповед № 03-РД/286 ОТ 01.02.2017 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, с което се предоставят /делегират/ правомощия на директорите на областните дерекции на ДФ „Земеделие“, да издават решения за налагане на финасови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, по отношение на цитираната подмярка. Решението за изплащане на финасовата помощ е издадено от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Благоевград, същият е издал и оспореният административен акт за налагане на финансова корекция и в този смисъл е налице компетентност на издателя на същия.  

   Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Управляващ орган в случая се явява ИД на ДФ „Земеделие“, който е делегирал тези свои правомощия на директорите на областните дирекции на фонда. ИД на ДФ „Земеделие“, по силата на чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ „Земеделие. Делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по чл. 20 ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на фонда. Според чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27 ал. 3 и ал. 5 - 7  от закона.

   В конкретният случай, обжалваният административен акт е издаден на 30.07.2018 г., получен е от жалбоподателя на 17.08.2018 г. и на 31.08.2018 г. е подадена жалба против него, т. е. в срока по чл. 149 от АПК. С решението за адресата възникват неблагоприятни правни последици – прекратен договор и наложена финансова корекция, налице е правен интерес и жалбата се явява допустима.

   Административният акт е издаден от компетентния за това орган по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в дължимата форма и с оглед целта на закона.

   Оспореният акт не противоречи на материалния закон и административно -производствените правила. Решението отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за форма на административния акт – съдържа всички реквизити, като са изложени и доводи във връзка с възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в рамките на конкретната проверка.

   В административното производство приключило с издаденото решение, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Г.Б.К. е надлежно конституиран в производството по налагане на финансовата корекция. Жалбоподателят е бил уведомен за изготвеното уведомление от помощния орган и се е възползвал от дадената му възможност, предоставена по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, да изложи своите възражения по констатациите. В уведомлението нарушението е надлежно мотивирано, като са посочени вида и формата на нарушението, нормите на закона, които не са спазени, както и начина на определяне и размера на финансовата корекция, която се предвижда да бъде наложена.

   При издаване на оспорения ИАА Директорът на ДФ „Земеделие“ е изпълнил всички етапи от процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в ЗУСЕСИФ. Г.Б.К. е бил надлежно уведомен за започналата процедура и се е възползвал от възможността да представи своите възражения и доказателства, които са били обсъдени от АО, но не са били възприети.

   По приложението на материалния закон, съдът приема следното:

   Съгласно чл. 70 ал. 1 т. 10 от ЗУСЕСИФ, финансова корекция следва да се налага за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В настоящия казус е налице обективно обстоятелство, от което е видно, че е налице нарушение на изрично уредени правни норми, задължаващи ползвателят на помощта да спазва определените законови срокове за подаване на заявка за второ плащане след изпълнение на одобрения проект, но не по – късно от посочения м заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Констатираната нередност съставлява нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство, извършено чрез бездействие от страна на бенефициента, което има за последица нанасянето на вреда или възможност за нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ, съгласно дефиницията за нередност – чл. 2/36/ от Регламент № 1303/2013.  

   Съгласно цитираните разпоредби от Договора /чл. 3 ал. 3/, заявката за второ плащане се подава в срок до 15.05.2018 г. До горепосочената дата не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено императивно изискване и на нормативно задължение заложено изрично в чл. 33 ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Представените допълнително писмени доказателства от страна на жалбоподателя, правилно са преценени от административния орган, че не сочат към извод, от който да се прецени, че г-н К. е бил в обективна невъзможност да подаде заявление за плащане, нито е доказал, че невъзможността да подаде заявка в срок се дължи на независещи от него обстоятелства. Напротив, в обяснението дадено от същия /лист 19 и 20 по делото/, К. сам сочи, че „незнайно защо, аз съм отбелязъл за крайна дата – 31.07.2018 г.“. Безспорно ясно е, че не са налице факти и обстоятелства, които да доказват, че жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да подаде заявка за плащане в срок, нито е бил лишен от възможността да упълномощи друго лице да подаде същата.

   Не е налице нарушение на закона от страна на ответника при определяне на размера на финасовата корекция, предвид твърдението на жалбоподателя, че не е доказан размер на финансовата щета, нанесен с нарушението. Нито националното законодателство, нито законодателството на ЕС и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013  на ЕП следва от буквалното му тълкуване, което е ясно и недвусмислено – „има или би могло да има“. Тълкуването е трайно установено и в практиката на Съда на ЕС дадено по повод на идентични дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти /виж  Решение І. v C., C-199/03, EU: C: 2016:562, т. 31; Решение С.L, C-465/ 10 EU: C: 2011:867, т. 47, какт о и Решение W., EU: C: 2016:562, т. 44/. Дефиницията  за нередност съдържа следните елементи: 1. Действие или бездействие на икономически оператор; 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В конкретният случай Г.К. има качеството на икономически оператор, нарушенията произтичат от бездействието на бенефициента, като са нарушени конкретни норми на националното и договорно законодателство.

   Административният орган стриктно е приложил нормите заложени в Договор № 10/06/3/03332 от ********* г., а именно чл. 9 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 3 ал. 3 и чл. 25 ал. 2 т. 4, съответно чл. 37 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 44 т. 6, във връзка с чл. 33 ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съответно чл. 73 ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и правилно е прекратил договорът и е определил финансовата корекция, съгласно нормативните разпоредби посочени по – горе.

   Налице са всички елементи от фактическия състав на „нередност“ по смисъла чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013. Оспореното решение е в съответствие с целта на закона, тъй като с него се цели препятстване неправомерно изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.       

   С оглед на всичко гореизложено, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

   С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 300 / триста лева/, дължимо юрисконсултско възнаграждение.        

    Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 10/06/3/0/03332/2/01/04/01/30.07.2018 год. на Директора на ДФ „Земеделие“ гр. Благоевград.               

   ОСЪЖДА Г.Б.К., с посочен по – горе адрес, да заплати на ДФ „Земеделие“ гр. Благоевград, със служебен адрес: гр. Б., пл. ”******” № 7, сумата от 100 /сто лева/, дължими разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

   Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.

   Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: