Решение по дело №893/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 199
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 199/23.7.2020г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 08.07.2020г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 893 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***срещу  А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :

- 80,06 лв по договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. по отношение на номер ***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода м.08.2016г – м.11.2016г.

Както и осъдителни искове с основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД ДА БЪДЕ ОСЪДЕН  ответникът да заплати на ищеца:

- 461,79 лв, представляващи неплатени вноски, дължими по договор за лизинг от 04.08.2016г. за устройство SAMSUNG Galaxy J5 Black за периода от м.11.2016г. до м.07.2018г.

- 23,97лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. по вина на ответника в размер на три стандартни  за ползвана програма месечни абонаментни такси  по договор за мобилен номер ***,

ведно със законната лихва  от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното  производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви установителни искове .

Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. по програма Старт 7,99 лв за мобилен номер ***  и договор за за устройство SAMSUNG Galaxy J5 Black, взето на изплащане  чрез месечни вноски в размер всяка от тях съответно на 21,99 лв. Потребителят дължи ежемесечно заплащене на абонаментна такса в размери съобразно избрания от него абонаментен план, както и месечно заплащане на цена на ползваните услуги  съгласно договорените тарифни планове и приложимата ценова листа ведно с дължимата лизингова вноска за устройството. Заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за заплащане на сумите. Виновното неизпълнение на потребителя да плати дължимите суми  за м.08.2016г. и м. 09.2016г. дава право на оператора да прекрати едностранно индивидуалния срочен договор съгласно чл.19б от Общите условия, както и да начисли на същия неустойка в размер на сумата от стандартните за съотв. план месечни абонаменти за всяка една карта/номер до края на срока. Неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя е предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви предсрочна изискуемост на месечните лизингови вноски след м.11.2016г.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК. Излага, че исковете са допустими, в о.с.з. заявява, че счита същите за неоснователни.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Я. Л.

Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представеният договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. се установява възникнало облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена. Ответникът не е оспорил положения от него подпис в договорите, с оглед на което с подписването му в  правната му сфера са възникнали съответните права и задължения. Представените справки за общо потребление на процесния мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора – т.е  само при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н. Изслушаното по делото експертно заключение, неоспорено от страните, също потвърждава размера на сумите по отделните фактури за предоставени услуги за процесния период с номер +***до размера на сумата от 14,09 лев, като остатъка от претендираната сума в размер на 65, 97 лева представлява дължима цена по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black, общо дължима цена по двата договора в размер на 80,06 лева, поради което съдът достигна до заключението, че ищецът е доказал основателността на претенцията си за сумата за главница за 14,09 лв по договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 04.08.2016г – 04.11.2016г. Заявление за издаване заповед за изпълнение и иск по реда на чл.422 ГПК относно суми, представляващи дължима цена по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black за период 04.08.2016г – 04.11.2016г. ищецът не  е предявявал пред съда. Също от експертното заключение се установи и  фактът, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца за тези суми в размер от 14,09 лева.

Неоснователни обаче се явяват исковите претенции за присъждане на неустойка от 23,97 лв, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер ***с абонатен номер №***. Съгласно твърденията в исковата молба при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора съгласно  Общите условия на ищцовото дружество, а съгласно договора неустойката е в размер на дължимите за соътв. абонаментен план месечни абонаменти до края на договора. Съгласно споразумение с Комисия за защита на потребителите дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. В хода на производството по делото обаче ищецът не установи по какъв начин ответника е бил уведомен за прекратяването. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, достигнало до насрещната страна. Дори да се приеме, че заявлението по чл.410 ГПК представлява изявление за разваляне на договора, то същото е след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойка, тоест към момента на начисляването не е имало основание за това. Също  дори  и да се приеме, че договорът между страните е бил предсрочно прекратен по инициатива на оператора чрез конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги, претенцията пак се явява неоснователна. Видно от съдържанието на процесния договор същият е бланков и няма доказателства, да е бил предмет на предварително договаряне между страните или ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието на процесната клауза за неустойка. Съдът намира, че след като операторът е предпочел да прекрати договора с клиента, вместо да запази неговото действие, то той очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен и не разполага с възможност да претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил за пълния срок на неговото действие,при това без сам да предлага изпълнение. След прекратяването на договора чрез конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги няма пречка мобилният оператор да предлага услуги чрез освободения номер на нови клиенти, така както преди да се обвърже с ответника. Предвид постигнатото споразумение с КЗК през 2018г. ищецът се е задължил да намали размера на неустойката до трикратния размер на месечните стандартни абонаментни такси, но съдът приема, че споразумението не е приложимо за казуса, тъй като валидността на договорките следва да се преценява към момента на сключване на договора между страните.

 По отношение на претендираните суми за 461,79 лв, дължими по договор за лизинг с предпочетен номер ***ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. Видно от представеният договор за лизинг от 04.08.2016г., подписани от представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство  SAMSUNG модел Galaxy J5 Black срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 505,77 лв. посредством месечни вноски в размер на 21 99 лв. всяка съгласно уговорен погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора с подписването лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното заключение ответникът не е заплатил нито една по договорите за лизинг. Отделно от това липсват представени доказателства, че ответникът е върнал устройствата, поради което следва да се приеме, че е останал държател на същите, без да ги плати. Допълнително към датата на приключване на устните състезания е изтекъл срокът на договора, поради което след като не е установил погасяване на задължението, ответникът следва да заплати цената на устройството. С оглед така изложеното съдът приема за установено съществуването на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 461,79 лв. за период от м.11 2016г. до м.07.2018г.

Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер от 719,09 лв съответно на уважената част от исковете На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство съответно на уважената част от исковете, които възлизат на 4,17  лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,  ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума от 14,09 лева / четиринадесет лева и 09 стотинки/ по договор за мобилни услуги от 04.08.2016г. по отношение на номер ***и клиентски номер №***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 04.08.2016г – 04.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които е издадена Заповед № 230/25.02.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 299/2019 г. на РС Девня, като отхвърля иска за горницата до претендирания размер от 80,06 лева  

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,  иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 23,97 лева / двадесет и три лева и 97 стотинки/, представляваща начислена неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер ***с клиентски номер ***

 

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 461,79 лева /четиристотин шестдесет и един лева  и 79 стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.11 2016г. до м.07.2018г. по договор за лизинг от 04.08.2016г. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ***и клиентски номер ***

 

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 4,17 лева /четири лева и 17 стотинки/, представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата от 719,09 лева / седемстотин и деветнадесет лева и 09 стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото производство

 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................