Решение по дело №1056/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260109
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20195230101056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260109

 

23.12.2021г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                     Година                                       Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и шести ноември

 

2020

 
                

на                                                                             Година                                     

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

1056

 

2021

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 433, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба, предявена от Д.А.З.,***, със съдебен адрес:*** -чрез адвокат Д.С.Т. от САК, срещу Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., сочи, че на 28.09.2018 г., около 15,30 часа, на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр.  Панагюрище за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. Панагюрище, е настъпило ПТП, с участието на МПС (камион), марка „Мерцедес“, модел 814, с ДР № ** **** **, собственост на „Еко Хидро – 90“ ООД, управлявано от В.Г.Р. и МПС, марка „Пежо“, модел 307, с ДР № ** **** **, собственост на Д Г З. и управлявано от ищцата Д.А.З.. В исковата молба се сочи, че пътният инцидент е настъпил през светлата част на денонощието, при добра видимост, суха пътна настилка и в следствие на него е пострадала ищцата З.. Съгласно исковата молба, за пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/28.09.2018 г., по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик и съгласно него, виновен за настъпването на произшествието е водачът на камиона В.Г. Р , който не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и елементи на местността, движейки се на малка дистанция след ищцата и удряйки автомобила си в нейния. Ищцата твърди, че причина за ПТП е незаконосъобразното поведение на Р , който е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи се, че на Р  е съставен АУАН № 1008/28.09.2018 г., издаден от РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик и Наказателно постановление № ***/08.10.2018 г., по описа на РУ  Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, което съгласно служебна бележка, съставена от Сектор „Пътна полиция“ е влязло в сила и е заплатено.

Ищцата твърди, че непосредствено след пътния инцидент, при който е изпитвала изключително силни болки, е потърсила медицинска помощ. Сочи се, че видно от Лист за преглед на пациент № 012607/28.09.2018 г., издаден от д-р Р И , ищцата е получила силни болки в областта на лявата горна гръдна област, торсът, крайниците и главата, и понеже здравословното й състояние е било силно влошено е подложена на редица изследвания, рентгенографии и интервенции, като й е поставена окончателна диагноза „Контузия на  гръдния кош“.

Съгласно исковата молба, видно от Амбулаторен лист № 006440/01.10.2018 г., издаден от д-р П Ч В , пострадалата З. е била с неспирни болки, с ограничени движения в областта на гръдния кош и е насочена за домашно лечение.

В исковата молба се сочи, че понеже две седмици след инцидента състоянието на З. се е влошило, тя е потърсила допълнителна медицинска помощ и са й предписани болкоуспокояващи лекарства, като е указано да не се натоварва, а с Амбулаторен лист № 004935/12.10.2018 г., издаден от д-р М Д е установено, че З. изпитва остра болка в областта на горните ребра, в предната аксиларна линия и й е поставена основна диагноза „Контузия на градния кош с придружаващи травми“ и й е предписано медикаментозно лечение.

Съгласно исковата молба, от Съдебно- медицинско удостоверение № 255-1/02.10.2018 г., издадено от д-р Б П – съдебен лекар и началник ОКПСМ, при МБАЛ Пазарджик АД, ищцата Д.З. е получила следните телесни повреди: контузия на гръдния кош; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; контузия на главата с  масивен травматичен оток, с диаметър 8 см. и сред него синкаво кръвонасядане, с размери 3*3 см.; травматичен оток по главата; синкаво кръвонасядане на лявата горна гръдна част на гръдния кош, с размери 23*5 см.; синкави кръвонасядания в областта на лявата и дясната странични поясни области с размери 9*7 см. на ляво и 10*7 см. за дясно; мораво-синкаво кръвонасядане в областта на корема, с размери 20*9 см.; масивно кръвонасядане с тъмно морав цвят в областта на дясната подбедрица, в близост до колянната става, с размери 11-9 см.; множество охлузни, разкъсно- контузни рани и кръвонасядания по тялото и крайнците; белези от охлузвания; болки в шийната област и болки при дишане; болки в долните крайници.

В исковата молба се сочи, че след изписване от болничното заведение, З. е продължила лечението си в домашни условия, като е имала множество болки в областта на корема, гръдния кош, главата, торса, тазобедрената става и крайниците и е била подложена на продължително медикаментозно лечение, което продължава и към момента на предявяване на исковата молба.

З. твърди, че се придвижвала трудно и с неописуеми множество болки в областта на долните и горните крайници, гръдния кош и торса, била е обездвижена и на легло през първите месеци, което не й е позволявало да обслужва санитарно- битовите си нужди и да се грижи сама за себе си.

В следствие на катастрофата, ищцата твърди, че се намира в тежко физическо състояние, като по-голяма е душевната й травма, защото получените й травми се отразяват зле на психическото й здраве. Сочи, че след инцидента е силно подтисната, лесно раздразнителна и нервна, срината душевно, като се оплаква от постоянни болки в областта на горните и долните крайници, торса и главата. Сочи, че с Амбулаторен лист № 002264/07.11.2018 г., издаден от д-р Р. П., се констатира, че пътният инцидент е рефлектирал изключително болезнено върху психиката на З.. През ноември 2018 г. тя не се е възстановила психически от инцидента, чувства се подтисната, притеснена, неспокойна и тревожна, психично напрегната, изпитва голям страх, че случилото се може да се повтори. Посочено е, че З. към този момент е емоционално хипотимна и волево хипоболична, като преработва психотравмиращата ситуация свръхценно и изпитва страх да шофира, като е констатиран хиподепресивен синдром. Сочи, че й е препоръчана работа с психолог и на ищцата е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, като на З. е изписано медикаментозно лечение.

Ищцата обръща особено внимание, че пътният инцидент е рефлектирал по изключително болезнен начин на нейната психика и тя не се е възстановила психически от инцидента, като и към датата на предявяване на исковата молба възстановителния процес не е приключил.

Съгласно амбулаторен лист № 000166/20.02.2019 г., издаден от д-р В С , е констатирана редукция на ръста, с болки при движение, с наличие на лордоза и гръдна кифоза, както и напрегната паравертебрална мускулатура, като й е изписано медикаментозно лечение и лечебният й възстановителен процес не е приключил.

Ищцата З. твърди, че получените от нея телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП на 28.09.2018 г., около 15,30 часа, на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр.  Панагюрище за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. Панагюрище, като вредите се изразяват както във физически болки и страдания от множество телесни увреждания и последващо болезнено и незавършено възстановяване, така и от претърпян психически и емоционален стрес.

Ищцата твърди, че с цел постигане на споразумение с ответното застрахователно дружество са предявени претенции за имуществени и неимуществени вреди и е образувана Щета № 0411-410-0005-2018 по описа на ответното дружество и със свое писмо изх. № 99-5999/05.12.20109 г., застрахователното дружество са поискали допълнителни документи, които З. им е предоставила, но липсва произнасяне от страна на ответниците. Ищцата сочи, че е постановен отказ за изплащане на обезщетение, обективиран в уведомление за застрахователно обезщетение по щетата в размер на 1000,00 лв, като според исковата молба е своевременно депозирано искане за преразглеждане, което е последвано от отказ от застрахователното дружество.

Съгласно исковата молба, видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/28.09.2018 г. по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество,  като застрахователната му полица е сключена на 15.03.2018 г. и е валидна до 19.03.2019 г. Ищцата твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което ангажира отговорността на дружеството- ответник, тъй като е налице виновно и противоправно деяние извършено от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 814, с ДР № ** **** ** – В.Г. Р  и същедствува пряка причинно-следствена връзка между извършените нарушения на правилата за движение, настъпилото ПТП и претърпените от З. вреди.

Д.А.З. моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено З. „О.“ АД да заплатят на Д.А.З. парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018  г., около 15,30 ч., на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. Панагюрище, в размер на 4000,00 лв., предявени като частичен иск от сумата от 15000,00 лв., представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Д.А.З. претендира дължима лихва за забава върху присъденото парично обезщетение, считано от датата на процесното ПТП -28.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.

Моли, да бъде задължено третото неучастващо в процеса лице -РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, да изпратят заверени копия на всички документи, съдържащи се в административно- наказателно производство, образувано за издаването на АУАН № 1008/28.09.2018 г. и Наказателно постановление № ***/08.10.2018 г. по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, съставени с оглед на процесното ПТП.

Молят, в случай, че се окаже неприложимо искането за представянето на посочените документи, на ищцата да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с поисканите писмени доказателства.

Моли, да бъде задължено третото неучастващо в процеса лице -М.У.Х.“ ООД, да представят служебно заверени копия от История на заболяването на Д.А.З., издадени във връзка с нейното болнично пребиваване, по повод настъпила автомобилна злополука.

В случай, че не бъде уважено това искане, молят за издаването на съдебно удостоворение.

Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват претърпените от Д.З. физически болки и страдания, както и настъпилите психически травми, в резултат на ПТП, както и за установяване на вредите на МПС.

Моли, да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на механизма на ПТП.

Моли, да бъде допусната и назначена съдебно-медициска експертиза, при която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и медицинската документация и направи личен преглед на пострадалата З., да отговори на следните въпроси: „Какви  телесни увреждания е получила ищцата вследствие на процесното ПТП и какво лечение й е проведено; Дали описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП; Колко време е продължило възстановяването на пострадалата З. и ще се възстанови ли тя напълно; Какви болки и страдания, като характер и интензитет, е търпяла ищцата З. до настоящия момент и какви ще търпи в бъдеще; Какви са трайните последици за здравословното състояние на ищцата, получени в следствие на претърпения инцидент; С какво се характеризират травматичните увреждания - контузия на гръдния кош; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; контузия на главата с  масивен травматичен отток; контузия на корема; контузия на лява раменна става; белези от охлузвания и кръвонасядания; болки в шийна област; болки при дишане; болки в долните крайници и постравматично стресово разстройство и как се отразяват на физическото здраве на Д.А.З.; налице ли са негативни психиатрични последици за здравословното състояние на ищцата, които са получени в следствие на процесните увреждания и с какво се характеризират те; Възможно ли е ищцата З. да се възстанови напълно в следствие на получените телесни увреждания; Налице ли са видими белези по тялото на пострадалата З. в следствие на процесния пътен инцидент?“

З. моли да бъде допусната и назначена съдебно -автотехническа експертиза при която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и съдържащите се в образуваното административно- наказателно проиводство писмени доказателства, да отговори на следните въпроси: „Какъв е механизма на процесното ПТП; От техническа гледна точка кои са непосредствените причини, довели до настъпването на процесното ПТП; От техническа гледна точка кой от участниците с поведението си е предизвикал процесното ПТП?“

Моли, да бъде задължено ответното дружество, на основание чл. 190 от ГПК да представят заверено копие от Застрахователна полица № ***, сключена на 15.03.2018 г. и валидна до 19.03.2019 г. и сключена между З. „О.“ АД и собственика на МПС марка „Мерцедес“, модел 814, с ДР № ** **** **.

Моли, в случай на евентуални оспорвания от страна на ответниците да им бъде дадена възможност да посочи и други доказателства.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/28.09.2018 г.; Служебна бележка, издадена от РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик от 12.12.2018 г.; Наказателно постановление № ***/08.10.2018 г.; АУАН № 1008/28.09.2018 г. по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик; Лист за преглед на пациент от 28.09.2018 г.; Рецепта от 07.11.2018 г.; Препис от ЛАК 12.10.2018 г.; Образна диагностика № 838/28.09.2018 г., издадена от „М.У.Х.“ ООД – 4 листа; Клинико-лабораторни изследвания от 28.09.2018 г.; Амбулаторен лист № 006440/01.10.2018 г. от д-р П Ч В ; Съдебно- медицинско удостоверение № 255-1/02.10.2018 г., издадено от д-р Б П , съдебен лекар; Амбулаторен лист № 4935/12.10.2018 г., издаден от д-р М Д ; Рецептурна бланка № 14/07.11.2018 г., издадена от д-р Р. П.; Амбулаторен лист № 2264/07.11.2018 г., издаден от д-р Р. П.; Рецептурна бланка, издадена на 20.12.2018 г. от д-р Р. П.; Амбулаторен лист за платен преглед № 2273/20.12.2018 г., издаден от д-р Р. П.; Електрокардиограма от 28.09.2018 г. – 2 листа; Амбулаторен лист № 168/20.02.2019 г., издаден от д-р В С ; Молба, вх. № 99-5967/04.12.2018 г. на дружеството- ответник; Молба по Щета № 0411-410-0005-2018 от ищцата, предявена на неизвестна дата, за предоставяне на заверени копия от АУАН и НП; Молба от ищцата за представяне на допълнителна медицинска документация и документи от КАТ от 27.12.2018 г.; Уведомително писмо изх. № 99-399/24.01.2019 г., на З. „О.“ АД; Уведомително писмо изх. № 99-1303/27.03.2019 г.; Молба по щета № 0411-410-0005-2018 от ищцата, предявена на неизвестна дата, за предоставяне на заверени копия от АУАН и НП; Уведомително писмо изх. № 99-5999/05.12.2018 г. на З. „О.“ АД; Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 03.12.2018 г.

С допълнителна молба от 31.01.2020 г. ищцата Д.А.З. предявява искане на основание чл. 83, ал.2 от ГПК- да бъде освободена от внасянето на държавна такса поради липса на средства за воденето на настоящото гражданско дело, тъй като месечната издръжка на З. се формира единствено от получаването на минимална работна заплата и това са всичките й доходи, с които издържа себе си, дъщеря си и възрастната си майка. В молбата се сочи, че е представен оригинал на декларация по образец и доказателства за имуществено състояние, но прилагат отново справка от НОИ и НАП от които е видно, че Д.З. не притежава средства за водене на настоящото гражданско дело.

Представя следните писмени доказателства в копие: Справка от регистъра на осигурените лица – социално осигуряване към дата 28.10.2019 г. – 2 листа; Удостоверение по декларирани данни, изх. № ********** от 26.09.2019 г., издадено от Община Панагюрище; Удостоверение по декларирани данни, изх. № 1301919023386**от 19.09.2019 г., издадено от ТД на НАП Пловдив; Справка за актуално състояние за всчки трудови договори на ищцата Д.З. от 19.09.2019 г.; Удостоверение изх. № 95/03.10.2019 г., издадено от „Караилеви и съдружие“ СД гр. Панагюрище; Удостоверение изх. № 56/08.10.2019 г., издадено от „Синба“ ЕООД, гр. Стрелча.

В законоустановения срок ответното дружество З. „О.“ АД представят писмен отговор на исковата молба, в която сочат, че оспорват виновното и противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 814, с ДР № ** **** **, управляван от В.Г. Р , тъй като не е налице влязла в сила присъда, която да е задължителна за гражданския съд. Сочи се, че вината на Р  за пътния инцидент не е установена по надлежния ред от компетентните органи, а от друга страна се сочи, че оспорват изобщо Р  да има вина за настъпване на процесното ПТП.

Ответниците твърдят, че оспорват представения Констативен протокол за ПТП № 33/28.09.2018 г., в частта относно обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП, доколкото в тази си част протоколът няма обвързваща доказателствена сила. Оспорват да има противоправно поведение от страна на Р , както и, че на 28.09.2018 г., в резултат на ПТП, са настъпили твърдените в исковата молба увреждания на З.. Сочат, че след настъпване на ПТП, ищцата е прегледана в ЦСМП, извършени са й изследвания, поставена й е диагноза „Контузия на гръдния кош“ и същата е освободена за домашно лечение. Ответниците оспорват твърдението, че в резултат на ПТП за З. са възникнали описаните като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорват по съдържание представеното медицинско удостоверение № 255-1/02.10.2018 г., издадено от д-р Б П , като твърдят, че описаните в него увреждания не са в причинно-следствена връзка с ПТП с участието на товарния автомобил, управляван от Р , понеже това удостоверение е издадено 4-ри дни след твърдяния инцидент, а описаните разкъсно- контузни рани, травматичен оток по главата, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, не са констатирани и описани в медицинската документация при прегледа в ЦСМП. Оспорват твърденията на З., че в резултат на ПТП от 28.09.2018 г. е получила болезнени и загрозяващи контузни рани. Оспорват, че ищцата в резултат на ПТП е била подложена на продължително медикаментозно лечение и се придвижва трудно, както и че е била обездвижена и на легло през първите месеци, понеже получената контузия на гръден кош, без фрактури, не води до пълно обездвиждане на тялото и невъзможност за самостоятелно обслужване и ако З. е имала нужда от чужда помощ, то това се дължи на възрастовите и дегенеративни нейни заболявания. В тази връзка оспорват твърдяното в исковата молба, че ищцата не е могла да се обслужва сама и е имала нужда от близък човек, който да се грижи за нея. Ответното дружество оспорват твърдението, че З. е била подложена на наблюдение с рехабилитационни процедури, като за това не са представени писмени доказателства, като липсва медицинска документация от проведени тестове и интервюта с психиатър за това, че З. е получила посттравматично стресово разстройство. Оспорват амб. Лист за платен преглед № 2273/20.12.2018 г. и рецептурните бланки, издадени от д-р Р. П.. Сочат, че поставената от д-р П. диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ е поставена без да се извърши личен преглед на ищцата и да й бъдат направени съответните тестове и интервюта, като няма данни ищцата да е провеждала лечение с предписаните лекарства Есобел 10 мг., Левид 50 мг., Ксанакс 0,5 мг.  и Ксенатор 20 мг., като няма данни да е провеждана и назначавана и задължителната при такова заболяване, когнитивно- поведенческа терапия. Сочат, че няма представени доказателства за провеждане на контролни прегледи на З.. Твърдят, че лекарственото средство Ксанакс не е закупувано от З. и не й е провеждано лечение с него, като на представеното копие от рецептурна бланка липсват задължителни отбелязвания на аптеката.

Ответниците сочат, че ищцата З. страда от преходни и придружаващи заболявания – остеопороза, шийна и лумбална лордоза, гръдна кифоза, хеберденови възли и възли на Бушард, които не са в причинно-следствена връзка с ПТП от 28.09.2018 г. и са оказали въздействие върху периода на възстановяването й, като описаните в исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения в общото и здравословно състояние от преди ПТП и нямат никаква връзка с травмите от ПТП.

Според ответниците, З. се е възстановила от травмите от ПТП и може ежедневно да се обслужва самостоятелно, без чужда помощ. Ответниците сочат, че правят изрично възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпване на контретните телесни увреждания, като ищцата е управлявала МПС без поставен обезопасителен колан и по този начин тялото й свободно се е движело в купето в момента на ПТП, удряйки се в различни твърди и тъпи предмети, вследствие на което са причинени телесните увреждания. Сочат, че в конкретния случай, пострадалата З. сама е създала възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот. Ответниците сочат, че приносът по чл. 51, ал.2 от ЗЗД винаги е личен и трябва да се преценява с оглед на конкретното лице.

З. „О.“ АД оспорват предявения иск за неимуществени вреди по размер, като твърдят, че претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства от страна на ищцата З. е в изключително завишен размер, с оглед степента и характера на получените телесни увреждания, като обезщетението не съответства на степента и характера на получените травми. Сочат, че предявеният размер е прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, от  страна на ищцата, настъпило в резултат на нарушаване на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения. Оспорват претенцията за лихва, предявена от З..

З. „О.“ АД считат, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността им като застраховател и молят предявените от Д.А.З. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани.

Не се противопоставят на направеното искане за предявяване на административно- наказателната преписка от РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, както и медицинската документация от „М.У.Х.“ ООД. Не с е противопоставят на искането за разпит на един свидетел за неимуществените вреди, както и за механизма на настъпилото ПТП, но молят ищцата да конкретизира имената на свидетелите.

З. „О.“ АД не се противопоставят на искането за допускане на съдебно- медицинска експертиза и съдебно- автотехническа експертиза, като считат, че следва да бъде допусната комплексна съдебно -медицински експертиза от 2 вещи лица, тъй като не е възможно едно и също вещо лице да даде заключение за травматичните и психичните травми, които е търпяла З..

Молят, вещото лице по съдебно- автотехническата експертиза да работи след събиране на свидетелските показания.

Молят, на основание чл. 186 от ГПК да бъде задължено третото неучастващо в процеса лице „НЗОК“ да представят справка за всички прегледи, епикризи, изследвания и резултати от тях, хоспитализации, диагнози за заболявания и провеждани лечения на ищцата Д.А.З..

Молят, на основание чл. 186 от ГПК да бъде изискано от третото неучастващо в процеса лице НАП да представят справка за регистрирани трудови и граждански договори на ищцата З. и за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 28.09.2018  г. до датата на предявяване на писмения отговор на исковата молба – 19.03.2020 г.

Молят, да бъде задължена ищцата да представи оригинална рецептурна бланка серия А, № ***, издадена на 07.11.2018 г. от д-р Р. П., за да се установи дали има съответни отбелязвания от аптеката, отпуснала лекарствата.

Молят, на основание чл. 186 от ГПК да бъде изискана информация от РЗИ Пазарджик за предадена на съхранение рецептурна бланка серия А, № ***, издадена на 07.11.2018 г. от д-р Р. П., съгласно чл. 41, ал.3 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.

Молят, след получаване на информация от НОИ и след като се установи, че ищцата е била в трудово правни отношения да им се даде възможност да представят свидетелски показания относно получените увреждания, в резултат на ПТП от 28.09.2018 г., отсъствие от работа на ищцата З. и настъпили промени в психо- емоционален аспект.

Ако бъде допусната поисканата съдебно- медицинска експертиза, или комплексна такава, молят да бъдат допуснати допълнителни въпроси към вещите лица, а именно: „По какъв начин се диагностицира посттравматично стресово разстройство; Какъв е алгоритъма на лечение и как се отразява на пациента неприемането на предписаните медикаменти и непровеждането на психотерапия; Преди ПТП ищцата З. страдала ли е от придружаващи заболявания, какви и как същите са се отразили на възстановяването й от ПТП; Налице ли са следи, белези и наранявания по тялото на ищцата, които са характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан и в случай, че ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, би ли се предотвратило или значително ограничило причиняването на сочените в исковата молба телесни увреждания; Възможно ли е при поставен обезопасителен колан ищцата да получи увреждания в областта на главата?“

Молят, да бъде допусната до разпит, при режим на призоваване, свидетеля д-р Р. И  П.,  която да бъде призована на адрес: гр. Пазарджик, МБ „Здраве“, ул. „********“№ ** – за установяване на обективното състояние на ищцата при прегледите и провежданото лечение на З..

Молят, след прилагане на материалите по административно наказателната преписка, съставена от РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, да им бъде предоставена възможност да ангажират свидетелски показания и да поставят допълнителни въпроси към вещото лице по съдебно -автомобилнотехническа експертиза.

Молят, да им бъде дадена възможност да ангажират и други писмени доказателства.

Ответното дружество сочат, че доколкото представеното адвокатско пълномощно от 09.11.2018 г. не отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, молят да бъде задължена ищцата З. да представи данни за банковата си сметка или нотариално заверено пълномощно, с включен изричен текст „съгласно чл. 338 от КЗ“.

Молят, да бъде оставено без уважение искането на ищцата Д.З. по реда на чл. 83, ал.1 от ГПК, доколкото по делото липсват доказателства за образувано и водено наказателно производство, както и за прекратяване на същото.

Ответното дружество не възразяват делото да се гледа в отсъствие на процесуален представител З. „О.“ АД, като в случай, че такъв не се яви в първото по делото съдебно заседание молят да бъдат взети предвид всички направени в писмения отговор твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призована ищцата Д.А.З. се явява лично и с процесуалния си представител- адвокат Д.Т. от Софийска адвокатска колегия.

Ответното дружество Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно призовани се представляват от юрк. С. Х..

По делото са разпитани свидетелите Г. Г. З. и П. Г.в Д..

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица изх.№ 310р-12836/01.10.2018 г. по описа на РУ Панагюрище ОД МВР Пазарджик е, че около 15,30 часа на 28.09.2018 г., по републикански път ІІ-37 км.92+855, в посока от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик е настъпило ПТП, с първи участник -автомобил с ДР № ** **** **, марка „Мерцедес“, модел „814“, собственост на „Еко Хидро 90“ ООД, управляван от В.Г.Р., като е посочено, че видимите щети по пътното превозно средство е деформация по предна броня и фар. За участник 2 в Констативния протокол е посочено, че това е автомобил с ДР № ** **** **, марка „Пежо“, модел „307“, собственост на Д Г З., управлявано от ищцата Д.А.З., като в протокола е посочено за видими щети – деформации по цялата задна част на МПС – броня, заден капак, стопове и др.

По делото е приложена Служебна бележка, издадена на 12.12.2018 г. от РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, от която се констатира, че на 28.09.2018 г., по републикански път ІІ-37 км.92+855, в посока от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, е настъпило ПТП между лекия автомобил, управляван от ищцата З. и товарния автомобил, управляван от В.Р..

Съгласно приложеното по делото НП № ***, издадено на 08.10.2018 г. на В.Г.Р. е наложена глоба в размер на 200,00 лв., за това че на 28.09.2018г., в 15,30 часа, в Община Панагюрище, на второкласен път ІІ-37 км.92+855, в посока от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, при управление на специален автомобил с ДР № ** **** **, собственост на „Еко Хидро 90“ ООД, водачът се е движел на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил с ДР № ** **** **, което е намалило скоростта си на движение и Р. не е могъл да спре, като е ударил задната част на този автомобил и е реализирал ПТП с материални щети и леко пострадало лице. В НП и в АУАН № 1008/28.09.2018 г., издаден от РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, станал основа за издаването на НП, е посочено, че В.Г.Р. не се движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар, когато първото превозно средство е намалило скоростта си или е спряло рязко и нарушението е квалифицирано по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно приложения по делото Лист за преглед на пациент, издаден в 16,24 часа на 28.09.2018 г. от д-р Р И , се констатира, че ищцата, като водач на лек автомобил е прострадала при ПТП, станало в 15,15 часа, при с. Бъта, като е ударена отзад от друг автомобил и се е оплаквала от болки в лявата гръдна област, като е отрекла загуба на съзнание, нямала е гадене или главоболие и е констатирано, че не е употребила алкохол.

Видно от Извлечение от личния амбулаторен картон на ищцата е, че на същата е проведен преглед на 12.10.2018 г. в Ортопедичен кабинет, където д-р Н Н – ортопед- травматолог е констатирал, че З. се оплаква от болки в лявата гръдна половина, след травма от ПТП, като болката е в горната ребрена част на торса.

Съгласно Амбулаторен лист № 6440, издаден на 01.10.2018 г. от личния лекар д-р П Ч В  се установява, че ищцата е изпитвала палпаторна болка в гръдния кош към датата на прегледа.

По делото е прието Съдебномедицинско удостоверение № 255-1 от 02.10.2018 г., издадено от д-р Б П , съдебен лекар и началник на ОКПСМ при МБАЛ Пазарджик АД, от което се констатира, че ищцата З., след претърпян инцидент на 28.09.2018 г., докато управлява лек автомобил, е получила разкъсно- контузна рана на дясната подбедрица, травматичен оток по главата, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, като травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП. Съдебният лекар сочи, че разкъсно -контузната рана е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а всички останали травматични увреждания са причинили болка и страдание на З., по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Съгласно приложен Амбулаторен лист № 2264/07.11.2018 г., издаден от д-р Р. П.- психиатър, се установява, че ищцата към момента на прегледа е била психо-моторно видимо спокойна и леко вътрешно напрегната, като е волево хипо-булична, преработва психо-травмиращата ситуация свръхценно и е поставена диагноза „Хиподепресивен синдром“, при основна диагноза „Посттравматично стресово разстройство“.

Видно от приложената по делото Молба вх. № 99-5967/04.12.2018 г. по описа на ответното дружество, Д.А.З. е предявила молба за завеждане на претенция за неимуществени вреди в размер на 25000,00 лв.

По делото е приложено Уведомително писмо изх. № 99-399/24.01.2019 г., издадено от З. „О.“ АД, с което застрахователите са уведомили ищцата, че съгласно Кодекса за застраховане, обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновните водачи, или по съдебен ред, като са указали, че има две алтернативни възможности за пострадалите, с цел получаване на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – застрахователна експертна комисия да се произнесе, като вземе под внимание всички причини и обстоятелства около механизма на настъпване на ПТП, фактори, мотиви за настъпването, увреди на пострадалия и др. или възможността да се потърсят правата по съдебен ред. В уведомителното писмо е посочено, че определеното от застрахователно експертната комисия на ответниците обезщетение е в размер на 1000,00 лв., при сключване на извънсъдебно споразумение, която сума да бъде изплатена на ищцата по банков път.

Видно от приложената по делото Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 03.12.2018 г. застрахователят на управлявания от свидетеля В.Р. автомобил е застрахователното дружество З. „О.“ АД.

Съгласно приложеното по делото Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, с нанесени имуществени и неимуществени вреди, се установява, че претенцията е предявена от ищцата Д.А.З., която е посочила, че ПТП е настъпило на 28.09.2018 г., по пътя от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, където З. е пътувала в дясна летна, при чешмата на с.Бъта, на разстояние  към 3 км., водачът, движещ се пред ищцата, без да даде уведомление с пътепоказателя, че завива надясно, изведнъж е намалил скоростта, З. е натиснала спирачките на автомобила, който е управлявала, за да не се блъсне в автомобила, който се движи преди нея и така е била блъсната от камиона, с който станало ПТП. Сама е посочила, че след удара е нямала счупвания по тялото, но е била контузена в лявата страна и ръка, гърдите я боляли много, не е можела да диша и е имала ограничени движения на лявата ръка. Датата на предявяване на претенцията е 31.10.2018 г.

По делото е приложена Справка за актуалното състояние на всички трудови договори за ищцата Д.А.З., от която се установява, че същата е работила през периода 01.02.2018 г. до 05.08.2019 г. в СД „Караилеви и Съдружие“, със седалище и адрес на управление ***.

От приложеното Удостоверение изх. № 85/03.10.2019 г., издадено от СД „Караилеви и Съдружие“, се констатира, че по време на инцидента Д.А.З. е работила в дружеството като продавач в павилион и е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 667,91 лв., докато през последващия го месец октомври, брутното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 69,85 лв. Съгласно удостоверение, изх. №56/08.10.2019 г., издадено от „СИНБА“ ЕООД, със седалище гр. Стрелча, Д.А.З. е работила в това дружество през периода месец май 2017 г. до месец януари 2018 г.

По делото е приложен АУАН № 1008/28.09.2018 г., издаден от мл.инсп.Г П , на длъжност Младши автоконтрольор в РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, съгласно който на свидетеля В.Г.Р., в качеството му на участник в процесното ПТП, му е съставен АУАН за това, че на 28.09.2018 г., около 15,30 часа, при управление на специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“, с ДР № ** **** **, като този автомобил се е движил на такова разстояние от движещата се пред него Д.А.З., че не може да спре, удря автомобила й в задната му част и допуска ПТП с материални щети и леко пострадало лице.

Въз основа на този АУАН е съставена Докладна записка от мл.исп. Г П , в която сочи, че служителите на реда са пристигнали на ПТП в 16,05 часа и са установили, че управляваният от ищцата автомобил е намалявал, за да изчака движещото се пред нея МПС, което е направило маневра – завой в дясно, за отбиване на крайпътна чешма, когато управляваният от свидетеля В.Р. автомобил не е успял да спре, блъснал е автомобила на Д.А.З. отзад и е реализирал ПТП с материални щети и леко ранено лице. Посочено е, че В.Р. и Д.З. са изпробвани с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ ARBA 0085, като и двете проби се оказали отрицателни. На водачът Р. е съставен АУАН, докато ищцата е откарана от екип на ФСМП до Спешния център на болница „Уни Хоспитал“ ООД за установяване, дали има някакви сериозни наранявания. В докладната записка е посочено, че същия ден дежурният лекар е инфоримрал служителите на реда, че пациентката има леки наранявания, с диагноза „Контузия, травма на гръдния кош“ от предпазния колан.

Съгласно приложената по делото декларация от В.Г.Р., същият се е движил на 4-та скорост, като пред него е имало лек автомобил „Пежо“, управляван от Д.А.З.. Посочил е, че ПТП е настъпило в урегулиран с пътни знаци участък от пътя, като се е движил на около 15 м. зад нея, докато Д.А.З. рязко е намалила скоростта на движение и така управляваното от Р. МПС е ударило задната част на управлявания от Д.А.З. автомбил.

Въз основа на АУАН е съставено НП № ***/08.10.2018 г., в което Началния на РУ Панагюрище при ОД МВР Пазадржик е наложил на В.Р. глоба, в размер на 200,00 лв. за това, че на 28.09.2018 г., в 15,30 часа, в община Панагюрище, на второкласен път № 37, като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“, с ДР № ** **** **, при управление на специалния автомобил, се е движил на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с ДР № ** **** **, управлявано от Д.А.З., което е намалило скоростта си на движение, специалният товарен автомобил не е  могъл да спре, ударил е автомобила на ищцата в задната част и е реализирано ПТП с материални щети и леко пострадало лице. С НП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и за това, че Р. не се е движил на такова разстоние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта си или спре внезапно, му е наложена глоба.

От приложената по делото медицинска документация се констатира, че ищцата Д.А.З. е приета в М. „У.Х.“, ООД на 28.09.2018 г. в 16,24 часа, с основна диагноза „Контузия на гръдния кош“, като от анамнезата се констатира, че в качеството й на водач на лек автомобил, е ударена отзад от друга кола и се е оплаквала от болки в лявата гръдна област, отрекла е да е загубвала съзнание или да има главоболие и гадене, като благодарение на теста, направен й от органите на реда е констатирано, че същата не е употребила алкохол.

Съгласно приложения по делото Фиш за спешна медицинска помощ, издаден в 15,52 часа на 28.09.2018 г., ищцата Д.А.З. е била в съзнание и активно положение, като се е оплаквала от болки в лявата част на гръдния кош, отпред, над бюста. Работната диагноза е „Контузио торацис синистре“.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-авто-техническа експертиза от което заключение се констатира, че непосредствената причина, довела до  настъпването на процесното ПТП е малката дистанция до предно движещия се автомобил, която е поддържал свидетеля Р., докато е управлявал товарния автомобил. Вещото лице сочи, че по тази причина Р. не е успял да спре при спирането на автомобила, управляван от З., която е чакала от пътното платно да се изнесе друг автомобил, завиващ пред нея.

В заключението си, вещото лице подчертава, че поради малката дистанция между двата автомобила, в един момент З. е намалила скоростта на автомобила си, за да изчака завиващия пред нея друг автомобил и тогава, тъй като товарният автомобил „Мерцедес 814“ не е успял да спре, се е ударил в задната част на управляваното от ищцата „Пежо“. Експертът сочи, че непосредствената причина за невъзможността на Р. да спре при спирането на автомобила, управляван от З., е изключително малката дистанция, която Р. е поддържал между двата автомобила.

От разпита на свидетеля Г. Г. З., които съдът цени от части, тъй като същият е съпруг на ищцата Д.А.З., се констатира, че на 28.09.2018 г., му са се обадили за претърпяното от Д.А.З. ПТП, като той е видял съпругата си направо в болницата и като е попитал какво е състоянието й, е очаквал най-лоши вести. От разпита му се констатира, че след около час и половина преглед му е съобщено, че З. няма скъсвания и счупвания и може да се прибере в къщи. Установява, че я е отвозил с колата на техен приятел. Сочи, че Д.А.З. е била наранена, стресирана и с болки, като свидетелят е оставил автомобила да бъде прибран от техни близки. Твърди, че от болки Д.А.З. не е можела да спи, а когато е заспивала се е будила и крещяла. Според свидетеля, това тежко състояние на Д.А.З. е продължило около месец, като 2-3 дни след ПТП са отишли в Съдебна медицина гр. Пазарджик, където е издадено удостоверение. От показанията му се установява, че Д.А.З. е имала синини по гърдите, корема, ръцете, рамената, бедрата, главата и тила, като се е оплаквала от постоянно главоболие. Сочи, че след  3-4 месеца е отишла на рентгенолог в гр. Пловдив, където е установено, че З. страда от остеопороза. Свидетелят твърди, че при смяна на времето у ищцата започват да се появяват болките, като тръгне някъде е трябвало да й се помага. Установява още, че в момента Д.А.З. има постоянно главоболие, а нощно време има кошмари.

От показанията на свидетеля П. Г.в Д., които съдът цени изцяло, като съответстващи на останалите, събрани по делото доказателства, се констатира, че именно той е превозвал Д.А.З. след катастрофата, по молба на нейния съпруг- свидетеля Г. Г. З.. Сочи, че ПТП е станало на Бътовската чешма, където видели автомобила и разгледали какво е неговото състояние. Твърди, че автомобилът е бил изцяло потрошен, а един лекар им е съобщил, че Д.А.З. е откарана в болницата. Свидетелят разкрива, че именно той е прибрал ищцата след пребиваването й в болницата, като тя не е можела да обясни какво е положението, била е много травмирана и уплашена. Сочи, че този й страх е продължил дълго време, като я е виждал как върви и се оглежда настрани, уплашена. Свидетелят сочи, че не е имало счупвания в резултата на ПТП, но Д.А.З. е била в лошо състояние.

По делото е приета и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска-психиатрична експертиза, съгласно която на Д.А.З. е причинена разкъсно- контузна рана на дясната подбедрица, травматичен оток на главата, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците и контузия на гръдния кош. Вещото лице определя разкъсно- контузната рана на дясната подбедрица като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Експертът сочи, че травматичният оток по главата, кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците и контузията на гръдния кош, заедно и по отделно, са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето за Д.А.З.. Вещото лице установява, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане, с или върху твърд предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както е посочено в материалите по делото – при ПТП, където Д.А.З. е била водач на лек автомобил, блъснат отзад от товарен автомобил. Съгласно заключението, описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като възстановителния период на ищцата е траел между 14 и 20 дни, а към момента на изготвяне на експертизата следва тя да се е възстановила напълно от травматичните увреждания. От заключението се констатира, че непосредствено след инцидента, Д.А.З. е изпитвала леки по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване. Вещото лице е категорично, че няма трайни последици за здравословното състояние на ищцата, които да са в причинно-следствена връзка със станалия на 28.09.2018 г. инцидент. Съгласно заключението, посттравматичното стресово разстройство, получено от Д.А.З. при ПТП, е вид тревожно разстройство, което се развива за определен период от време при някои хора, преживели шокиращо животозастрашаващо или опасно събитие, като няма обективни данни за настъпили трайни увреждания в психичното здраве на освидетелстваната Д.А.З., тъй като тя не е диспансеризирана, не са се наложили хоспитализации в психиатричен стационар, не е представена на  комисия за преценка на трудоспособността й, както и на възможностите да се грижи за интересите си. Вещите лица заключават, че на 28.09.2018 г., Д.А.З. е участвала в ПТП, при което неочаквано автомобилът й е бил блъснат от камион отзад, при което ПТП тя е била наранена и се е уплашила. Сочат, че острата реакция на стрес следва изключително внезапно, след неприятно или застрашаващо събитие, каквото е ПТП и продължава от часове до дни. Констатира се, че рискът от развитието на това разстройство нараства, ако е налице соматично изтощение или органични фактори – например напреднала възраст, индивидуална уязвимости и възможностите за справяне. Според вещите лица, тези симптоми обикновено се проявяват веднага – няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват за 2-3 дни, а често и след няколко часа. В заключението е посочено, че в малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен ход, с продължителност много години и да доведе до трайна промяна на личността, но в случая с Д.А.З., такива данни липсват, тъй като няма данни за хронифициране и продължаващо психиатрично лечение. Съгласно заключението, липсват описани увреждания, които са характерни и се получават при правилно поставен предпазен колан. Такива увреждания в случая би следвало да са фрактура на лява ключица, фрактури на ребрата или кръвонасядане с формата на лента по гръдния кош. От заключението се констатира, че ако Д.А.З. е била с правилно поставен предпазен колан, същият би ограничил причиняването на телесни увреди. Тъй като ударът е бил в задната част на авотомобила, вещите лица считат, че при правилно поставен предпазен колан, същият е щял да предотврати уврежданията в областта на главата.  В заключението се сочи, че остеопорозата, от която страда Д.А.З., не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, още повече, че лечението с препарата Пролия, прави костите по-здрави и по-малко поддатливи на счупване. Този препарат е препоръчителен за лечение загубата на костно вещество и Остеопороза.

Съдът приема за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че на 28.09.2018 г., около 15,30 часа, на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр.  Панагюрище за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. Панагюрище, е настъпило ПТП, с участието на МПС (камион), марка „Мерцедес“, модел 814, с ДР № ** **** **, собственост на „Еко Хидро – 90“ ООД, управлявано от В.Г.Р. и МПС, марка „Пежо“, модел 307, с ДР № ** **** **, собственост на Д Г З. и управлявано от ищцата Д.А.З.. По делото безспорно се установи, а заключението на съдебно- техвическата експертиза безспорно доведе до констатацията, че причина за настъпилото ПТП е несъобразената дистанция, при която се е движил зад З. управляващият товарния автомобил В.Р.. 

Установи се безспорно и категорично, чрез заключението на вещите лица по комплексната съдебно- медицинска и психиатрична експертиза, че в резултат на настъпилото ПТП, освен материалните щети,  на З. е нанесена разкъсно- контузна рана на дясната подбедрица, травматичен оток на главата, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците и контузия на гръдния кош. Вещите лица определят, че разкъсно- контузната рана на дясната подбедрица като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, травматичния оток по главата, кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците и контузията на гръдния кош, заедно и по отделно, са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето за ищцата З.. Заключението на експертите е, че е налице причинно- следствена връзка между увредата на ищцата и ПТП. В  този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.

Съдът счита, че отговорността на ответното дружество- застраховател по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание до първоначално претендирания размер от 4000,00лв. По делото се установи също така, че ищцата З. е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятиетосправедливостне е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са: характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Като  взе предвид заключението на комплексната съдебно -медицинска и психиатрична експертиза, съдът приема, че следва да уважи предявения частичен иск за сумата от 4000,00 лв. от общо 15 000,00 лв.- обезщетение за причинените на З. неимуществени вреди. По делото се установи, че ищцата не е имала счупвания, контузии, налагащи оперативна намеса на лечебното заведение, още повече, че се констатира липсата на връзка между нараняванията на ищцата и заболяването й от остеопороза. По делото се установи, че възстановяването от получените контузии е продължило между 15 и 30 дни, след което липсват данни за получени усложнения както във физически, така и в психиатричен план.

Определянето на по- висок размер на обезщетението би довел до несъразмерност на това обезщетение с действително преживените от ищцата З. неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата Д.А.З. сумата от 4000,00 лева, като частичен иск от сумата от  15 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в следствие на претърпяното ПТП от 28.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 28.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, като следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан искът,  предявен от Д.А.З., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:*** -чрез адвокат Д.С.Т. от САК, срещу Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., за разликата до претендираната сума от 6000,00 лв.(шест хиляди лева)

На осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адвокат Д.Т., с личен адвокатски номер ********** от САК, с адрес: град София, район Витоша, ул. „**********“ №*, ап.*, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 510,00лв.– адвокатско възнаграждение.

 С оглед горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплатят на Д.А.З., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:*** -чрез адвокат Д.С.Т. от САК,  парично обезщетение за претърпените от З. неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018  г., около 15,30 ч., на Републикански път ІІ-37, км.92+855, по пътя от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, в близост до с. Бъта, общ. Панагюрище, в размер на 4000,00 лв.(четири хиляди лева), предявени като частичен иск от сумата от 15000,00 лв.(петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането – 28.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан искът,  предявен от Д.А.З., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:*** -чрез адвокат Д.С.Т. от САК, срещу Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., за разликата до претендираната сума от 6000,00 лв.(шест хиляди лева).

ОСЪЖДА Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплатят на адвокат Д.Т. с личен адвокатски номер ********** от САК, с адрес: град София, район Витоша, ул. „**********“ №*, ап.*, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 510,00лв.(петстотин и десет лева) – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. да заплатят на Д.А.З., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:*** -чрез адвокат Д.С.Т. от САК, сторените съдебно- деловодни разноски за държавна такса в размер на 160,00лв. (сто и шестдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: