Присъда по дело №2359/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ:

Производството пред първата инстанция е образувано по тъжба на
пострадалия И. С. С., ЕГН ********** от гр. *** срещу С. Ю. М., ЕГН
********** от гр. ***, обл. Плевен за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за
това, че:
На 22.10.2023г. около 01:00 часа в гр. *** причинил на И. С. С. от гр.
***, обл. Плевен, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно- контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания, разкъсно –
контузни рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Тъжителят И. С. С. от гр. *** е конституиран и в качеството на
граждански ищец, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет предявения от тъжителя срещу подсъдимия на основание чл.45, във вр.
с чл.52 от ЗЗД граждански иск за причинените му неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането
22.10.2023г., до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански
ищец – адв. Л. Ч., пледира за постановяване на осъдителна присъда. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява извършеното
престъпление и авторството на подсъдимия в осъществяването му.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. Б. Б., прави обстоен анализ
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства. Навежда доводи, че деянието е извършено от
подсъдимия в условията на неизбежна отбрана и не е общественоопасно,
поради което моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му с
тъжбата обвинение.
Подсъдимият С. Ю. М. не се признава за виновен, дава обяснения и в
последната си дума иска да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. Ю. М. е *** живее в гр. ***, обл.Плевен, *** българин,
български гражданин, със средно специално образование, работи, женен,
неосъждан, ЕГН ***
Тъжителят И. С. С. и подс. С. Ю. М. се познавали и не били в лоши
отношения.
На 21.10.2023г. към 18:30 часа в дома на семейство И. Ю. А. и
св. М. Х. К., находящ се в град ***, у*** дошла на гости св. Ю. *** С..
Присъствал и синът на И. А. - св. *** М. Х.. Малко по- късно дошъл и
1

частният тъжител И. С. С. Компанията се веселяла като слушала му и
консумирала алкохол. На 22.10.2023г. към 01:00 часа подсъдимият С. Ю.
М. пристигнал с лек автомобил за да прибере свидетелката Ю. С., с която
фактически съжителствал. Частният тъжител И. С., който бил близко до
входната врата чул спирането на автомобила и излязъл навън за да види
какво става. Между И. С. С. и подс. С. Ю. М. възникнала разправия. Подс.
*** М. нанесъл на И. С. удар с метална щанга в областта на главата. И. С.
паднал на земята, а подсъдимия започнал да го удря с щангата.
Междувременно от къщата излезли свидетелите И. А. и *** Х., с намесата
на които инцидента приключил. След малко от къщата излезли и
свидетелките М. Х. К. и Ю. С.. Подсъдимият С. М. и свидетелката Ю. С.
веднага се качили в леката кола и си заминали. Св. М. К. подала сигнал на
112 за случилото се. На мястото на инцидента пристигнали св.К. *** Д. и
М. А. А. – *** при ОД МВР Плевен, както и екип на ЦСМП гр. Плевен. И.
С. бил транспортирал в ЦСМП Плевен, тъй като имал нужда от
медицинска помощ. На 22.10.2023г. на И. С. бил издаден лист за преглед на
лице от консултативно диагностичния блок в спешно отделение при УМБАЛ
*** гр. Плевен №020744/22.10.2023г. от което е видно, че е постъпил с
хематом на дясно бедро и рана на главата с оскъдно кървене.
На 23.10.2023г. тъжителят подал сигнал до участъка в гр. ***,
регистриран с вх.№177200-1411. На 23.10.2023г. С. Ю. М. и Ю. И. С.
подали жалби до РП- Плевен. По случая била извършена проверка, при
която били снети писмени обяснения от тъжителя, подсъдимия и
свидетелите на инцидента. На И. С. С., С. Ю. М. и *** М. Х. били
съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65, ал.1 и 2 от
ЗМВР. Материалите по преписката били изпратени на РП-Плевен, която с
постановление от 08.12.2023год. отказала да образува наказателно
производство по случая и прекратила преписка №6798/2023г. по описа на
същата прокуратура.
На 24.10.2023 г. И. С. бил прегледан от съдебен лекар, за което му
било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 598/2023г., от което се
установява, че резултат на нанесените удари тъжителят И. С. получил
разкъсно- контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания, разкъсно –
контузни рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
отчасти от обясненията на подсъдимия С. Ю. М., отчасти от показанията на
св. Ю. И. С., изцяло от показанията на свидетелите И. Ю. А., *** М. Х., М.
Х. К., И. *** П., К. *** Д. и М. А. А.; лист за преглед на лице от
консултативно диагностичния блок в спешно отделение при УМБАЛ „ ***
Плевен №020744/22.10.2023г.; съдебно медицинско удостоверение
№598/2023г., както и свидетелство за съдимост по отношение на
подсъдимия С. Ю. М..
2

Писмените доказателства по делото са безпротиворечиви по отношение
на фактите, подлежащи на доказване. По делото безспорно е установено, че
в резултат на удари с желязна щанга по главата и тялото тъжителят И. С. е
получил разкъсно- контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно – контузни рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение №598/2023г. уврежданията са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на свидетелите И. Ю. А.,
*** М. Х., М. Х. К., И. *** П., К. *** Д. и М. А. А. като счита, че същите са
логични, обективни и безпротиворечеви. На тяхна основа беше изградена
описаната по- горе фактическа обстановка.
От показанията на св. И. Ю. А. се установява, че на 21.10.2023г. в домът
му в гр. *** били на гости И. С. С. и св. Ю. И. С.. Към 01:00 часа на
22.10.2023г. подс. С. М. паркирал пред къщата му лек автомобил.
Установява се, че И. С. излязъл да види кой идва. Заявява, че след малко
излязъл на улицата и възприел, че подс. *** М. ударил с железен предмет
тъжителя И. С. по главата, а след това по ребрата в дясно. Той се намесил и
ги разтървал, след което съпругата му М. К. подала сигнал за случилото се
на органите на реда и спешна помощ.
От показанията на св. М. Х. К. се установява, че на 21 /22 10.2023г.
вечерта си била вкъщи заедно със семейството си и свидетелите Ю. И. С. и
И. С. С.. Установява се, че към 01:00 пред къщата спрял лек автомобил. И.
С. С., който бил най - близо до изходната врата излязъл да види кой идва
толкова късно. След него излязъл съпругът й – И. А.. Посочва, че когато
излязла възприела, че И. С. е паднал на земята, а подс. С. М. го удря с щанга
по ребрата. Заявява, че съпругът й ги разтървал, а тя се обадила на 112, тъй
като И. С. имал кръв по главата. След малко пристигнал екип на бърза
помощ, който прегледал И. С. и го транспортирал до ЦСМП- Плевен.
От показанията на св. *** М. Х. се установява, че на датата на
процесното събитие към 20:00 часа в дома на родителите му -И. Ю. и М. К. -
дошли И. Сименов и Ю. С.. Към 13 часа, когато станало сбиването между
И. С. и С. М. излязъл последен от къщата. Видял, че баща му И. Ю.
разтървава тъжителя и подсъдимия. Твърди, че е видял железен предмет в
ръцете на подсъдимия, но не е видял да нанася удари с него.
От показанията на св. И. *** П. се установява, че заема длъжността
младши полицейски инспектор в полицейски участък – град ***. Установява
се, че във връзка с подаден сигнал от И. С. за нанесен му побой от С. М.
извършил проверка, при която снел писмени обяснения от всички запознати
със случая лица. Твърди, че тъжителят му разказал, че на датата на поцесното
събитие отишъл на гости на свой приятел в гр. ***, където консумирали
алкохол. Там била и св. Ю. С., която живеела с подс. С. М. на съпружески
начала. В един момент подс. М. пристигнал с лек автомобил за да прибере св.
3

Ю. С.. Тъжителят му разказал, че излязъл първи от къщата и подс. М. му
нанесъл побой с метална щанга.
От показанията на свидетелите К. *** Д. и М. А. А. – **** на МВР
Плевен се установява, че във връзка с постъпил сигнал от ОДЧ за възникнал
скандал посетили адрес на *** в гр. ***, където заварили двама мъже и една
жена. Установява се , че на местопроизшествието пристигнал екип на бърза
помощ и пострадалия бил откаран в ЦСМП Плевен. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите И. Ю. А., *** М. Х., М. Х. К., И. *** П., К. ***
Д. и М. А. А. като последователни, логични, безпротиворечиви вътрешно и
помежду си, взаимнодопълващи се, както и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства от обективен характер, поради което
намери, че са добросъвестно дадени.
В показанията си св. Ю. С. твърди, че на датата на процесното събитие
към 17:00 часа отишла на гости на свидетелите И. Ю. А. и М. *** К., които
били нейни далечни роднини. Твърди, че след около 30 минути дошъл и
тъжителят И. С.. Към 21:00 часа се обадила на подс. С. М. да дойде да я
вземе. В един момент чула, че пред къщата спрял лек автомобил и разбрала,
че е дошъл С. М.. Твърди, че пръв от къщата излязъл И. С., който взел
някакъв предмет в джоба си и тръгнал да се бие с подс.С. М.. След И. С.
излезли и свидетелите И. Ю. А. и *** М. ***, които също се нахвърлили да
бият подс. С. М.. Твърди, че когато излязла навън видяла, че И. С. С., И. Ю.
А. и *** М. *** вече налагали подс. С. М.. В един момент двамата с подс.
С. М. успели да се качи в автомобила и си заминали.
Съдът не кредитира показанията на св. Ю. С., в частта, в която
твърди, че подсъдимият С. М. е бил нападната и бит от тъжителя И. С. и
свидетелите И. Ю. А. и *** М. ***. Показанията на тази свидетелка в
тази им част, не се подкрепят и са в противоречие с останалите доказателства
по делото, а освен това са нелогични и вътрешно противоречиви що се отнася
до описанието на процесното събитие. От показанията на всички свидетели, в
това число и от нейните се установява, че тя последна е излязла от къщата и
следователно не е възприела в пълнота всички обстоятелства около
събитието. Тя е единствената, която твърди, че тъжителят И. С. още преди да
дойде подс. С. М. се е заканвал, че ще го бие. Тя е единствената, която
твърди, че е взел нещо от масата, преди да излезе. След което уточнява, че
това нещо е нож, който пък по- късно видяла, че е отнет от ръцете на
тъжителя от св. Ю.н А.. Тя е единствената, която не е видяла подс. С. М. да
държи в ръцете си щанга, като тук показанията и противоречат на
обясненията на самия подсъдим, който заяви, че е взел от задната седалка
на автомобила щанга за да се защити от нападателите. Неколократно по
време на разпитите си свидетелката С. повтаря едно и също, че тъжителя и
свидетелите са се „нахвърлили да бият подсъдимия, че са го били и че са го
налагали“. Безкрайното повтаряне, че подсъдимият е бил нападнат и бит от
тъжителя и свидетелите И. Ю. А. и *** М. *** е самостоятелно основание
съдът да приеме, че обстоятелствата при инцидента между подсъдимия и
4

тъжителя не са се развили така както ги представя св. С.. Също така при
оценката на показанията на тази свидетелка следва да се отчете, че тя живее
на съпружески начала с подсъдимия, което от една страна сочи на
предубеденост , а от друга на заинтересованаст от изхода на делото.
В обясненията си подс. С. Ю. ***, твърди, че на датата на процесното
събитие св. Ю. С., с която живеел на съпружески начала гостувала на
братовчед си св. И. Ю. А.. Към 00:45 часа му се обадила по телефона да
отиде да я прибере. Той потеглил с лек автомобил, който спрял пред дома на
св.И. А.. Твърди, че на улицата излязъл св. И. С., който се насочил към него,
започнал да го обижда и да го заплашва. Двамата се сбили, като в боя с
включили и свидетелите И. Ю. А. и *** М. ***. Той взел от задната седалка
на леката кола железен лост за да се предпази от нападателите.
Междувременно излязла и св. Ю. С., която застанала между тях, с което боят
бил прекратен. Твърди, че в един момент се отскубнал от нападателите,
качил се в леката кола и заедно със св. С. си заминали.
В случая съдът не намира основания да кредитира твърденията на
подсъдимия С. М., възпроизведени и от св. Ю. С., че тъжителят и
свидетелите И. Ю. А. и *** М. *** са го нападнали и били. По делото
липсват доказателства подсъдимият да е получил каквито и да било
увреждания. Той не се е снабдил с медицински документи, от които да е
видно дали има увреждания и в какво се изразяват те, а и твърденията му в
тази насока не се подкрепят от показанията на нито един от свидетелите
на инцидента, в това число и от показанията на Ю. С., която на въпрос
поставен и от съда отговори, че той не е имал никакви наранявания. За
разлика от него тъжителят е получил множество увреждания, които могат да
бъдат получени по начин, посочен от пострадалия, а именно- чрез нанасяне на
удари с метален предмет. При прегледа на И. С. съдебният лекар е
установил, че в задната част на темето в дясно има зашита рана, покрита с
марлен тампон, захванат за кожата с четири конеца. Надлъжника на тампона е
в посока 1-7 часа (гледано отгоре). В дясната хълбочна област, по предно-
страничната повърхност има повърхностна цепковидна рана с дължина около
8-10 мм., охлузени ръбове, заоблени ъгли, посока 11-5 часа, левият ръб леко
подкопан, в дълбочина се изчерпва в подкожния слой; околовръст слабо
личащо синкаво кръвонасядане и дребнопетнисто охлузване. На около 2 см.
под раната има дребнопетнисто, повърхностно охлузване с кафеникава
коричка над кожното ниво, набелязано бледо синкаво кръвонасядане. По
задно-страничната повърхност на хълбока има малка рана с цепковидна
форма, дължина около 5 мм., посока 11-5 часа, в дълбочина се изчерпва в
подкожния слой, заоблени ъгли, околовръст едва набелязано бледо синкаво
кръвонасядане. По предно- страничната повърхност на дясното бедро, на
границата горна/средна трета има овално
кръвонасядане с разлят контур и динамика в цвета - синкаво-зеленикаво-
жълтеникав, около 5-6/2-3 см.
Тук следва да се посочи, че при прегледа на И. С. не са установени
5

травми и наранявания по горните и долни крайници. От нараняването в
задната част на главата следва извода, че ударът е бил изненадващ и
неочакван за тъжителя и той не е имал каквато и да било възможност да
реагира за да се предпази. Травмите в областта на десния хълбок и дясното
ребро дават основания да се приеме, че ударите са нанесени след като
пострадалият е паднал на земята, а също така че той не е могъл да се защити и
че в този момент около подсъдимия не е имало други лица, които да му
попречат да нанася удари.
При липсата на наранявания на подсъдимия и при наличие на
множество отделни такива по пострадалия липсват каквито и да било
основания да се приеме, че подсъдимият е действал при условията на
неизбежна отбрана. Големият брой на отделните увреждания, разположени
по различни повърхности на тялото и главата на пострадалия, изключват
възможността същите да са причинени с цел отблъскване на нападение.
По изложените съображения изградената от подс. С. Ю. М. версия,
подкрепена и от показанията на св. Ю. И. С. не намира подкрепа от
останалия доказателствен материал, поради което съдът намира, че се касае
за версия на защита, която като невярна, съдът отхвърля.
Съдът намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия,
че свидетелите И. А., *** Х. и М. Х. К., поради родствената си връзка и
предвид на това, че всяка вечер вкъщи са „репетирали“ показанията си, не
излагат обективно фактите в процеса. Фактическите данни в показанията на
тези свидетели, които бяха анализирани по- горе се различават относно
обстоятелствата, които те са възприели. Те възпроизвеждат възприетите от
тях факти на скандала между пострадалия и подсъдимия по различен
начин, тъй като всеки един от тях е възприел различен момент от
случилото се. Също така следва да се отчете, че тези свидетели не се намират
с подсъдимия или пострадалия в роднински или други връзки, които да сочат
на евентуална тяхна предубеденост към страните по делото или
заинтересованост от изхода на делото. Самият подсъдим в обясненията си
заявява, че с тези хора не е бил в лоши отношения, а в нормални, а с
тъжителя И. С. е приятел в социалните мрежи.
По изложените съображения съдът приема за безспорно установено, че
на процесните дата и място подсъдимият С. М. е причинил на тъжителя И. С.
С. описаните в тъжбата увреждания. Съдът приема, че уврежданията са
причинени с удари с желязна щанга, тъй като данни за механизма на
нараняването се съдържат единствено в показанията на св. Ю.н А., отчасти и
в показанията на св. М. К., които заявяват, че подсъдимият е нанасял такива
удари по тялото и главата на тъжителя.
Пред настоящата съдено инстанция се поддържа, че престъплението е
извършено при условията на неизбежна отбрана, не е общественоопасно и
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по него.
Институтът на неизбежната отбрана е уреден в чл.12 от НК. Неизбежната
6

отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Това
означава, че с него е започнало увреждането на интересите или са налице
условия за близко, предстоящо увреждане на интересите. Във всички случаи
обаче нападението трябва да е „налично”, т. е. да е започнало и все още да
продължава към момента на отбраната. Невъзможна е неизбежна отбрана
спрямо бъдещо или прекратено нападение. Освен това началото на
нападението не винаги се свързва непременно с началото на увреждането на
интересите.
При установената по делото фактическа обстановка не може да се
направи извод, че е налице непосредствено противоправно нападение от
страна на пострадалия.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени, че с
деянието си подсъдимият С. Ю. М. от гр. Плевен, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.130, ал.1 от НК, като на
22.10.2023г. около 01:00 часа в гр. *** причинил на И. С. С. от гр. ***, обл.
Плевен, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания, разкъсно – контузни
рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия С.
Ю. М.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на
тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния
закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормите на
чл.130, ал.1 от НК. Деецът подлежи на съответно наказание.
За извършеното от подс. С. Ю. М. престъпление към момента на
извършване на деянието в закона са предвидени наказания лишаване от
свобода до две години или пробация.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подс. С. Ю. М. не е
осъждан; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НК, и от деянието му няма
настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл.78а от НК, съдът счита, следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за деянието, като му се наложи административно наказание
“глоба”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото – сравнително невисоката степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита факта, че С. М. никога не е
осъждан, доброто процесуално поведение, трудово ангажиран и с добри
характеристични данни, като и че самият той следва да се определи като лице
7

с ниска степен на обществена опасност. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват.
С оглед на така изложеното, най-справедливо е на подс. С. Ю. М. и
наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно –
1000, 00 /хиляда лева./
Съдът намира, че така наложеното наказание би подействало
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за
неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.130, ал.1 от НК, съдът
намери същият за частично основателен, тъй като ищецът безспорно е
претърпял морални страдания от причинените му телесни увреждания.
В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Душевните
болки представляват морални вреди, търпени от пострадалия и
материализират противоправния резултат на осъществено от подсъдимите
деяние.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин
възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Репарирането на
претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява
по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на
тяхното причиняване – 22.10.2023г. При определяне на размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази
интензивността и продължителността във времето на болките и страданията,
които гр. ищец е претърпял и намира, че подс. С. М. следва да заплати на И.
С. С. обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди в размер от
1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уврежданията – 22.10.2023г до окончателното й изплащане, като за разликата
до 4000 лв. отхвърля гр. иск като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс.С.
Ю. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Плевен държавна такса върху уважения размер на гр.
иск в размер на 50,00 лева, както и да заплати на тъжителя И. С. С.
направените деловодни разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	78
Дата:	16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Венелин Димитров Николаев

Дело:	20234430202359
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 ноември 2023 г.

Присъда по дело №2359/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите