РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 07.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на девети
май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8333 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на Н.Е.Н., с която срещу У.Е.3. ООД е предявен
осъдителен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата поддържа твърдения, че е била съдружник в дружеството- ответник от регистрацията на фирмата до 2014 г.
По изложени фактически доводи в края на м.юли й бил поискан паричен заем за доразвиване дейността
на дружеството. Предоставила в заем
на дружеството сумата 190693.00 лв. с оглед
необходимостта от изграждане на ветропарк от вятърни генератори в района на
община Шабла срещу задължението сумата да й бъде върната в разумен срок.
Поддържа твърдения, че на 29.07.2011 г. е извършила банков превод за сумата в полза на дружеството. След около година започнала да настоява сумата да й бъде
върната, като не получавала отказ, но това било отлагано във времето. Поради
липса на доброволно изпълнение претендира връщане на сумата 35000.00 лв.,
предявен като частичен иск от общото вземане 190693 лв.- предадена в заем сума.
Претендира законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява следното
становище по иска: Оспорва исковете по основание и размер. Изразява фактически
и правни доводи, за това че фактическия състав на заемното правоотношение не е
налице в случая доколкото липсва съгласие за възникване на заемно
правоотношение. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че такива договорки за
заем е имало, че сумата е била потърсена като паричен заем. Оспорва
изразяването на изрична воля от заемателя, съгласие за получаване на заетата
сума при поето правно задължение за връщането й. Поради това оспорва наличие и
на двата елемента от заемното правоотношение. Изразява правни и фактически
доводи, за това че посоченото основание в платежното нареждане не доказва
съществуване на заемното правоотношение. В подкрепа на становището си сочи, че
ищецът не е декларирал предоставянето в заем на посочената сума. Изразява
становище, че самото предаване на сумата от ищеца на дружеството не е по заемно
правоотношение, а е на друго основание, в случай че се установи предаване на
сумата. Оспорва да е бил договорен и срок за връщане на сумата. Твърди, че в
дружеството е била налице практика за безвъзмездно предоставяне на суми от
страна на съдружниците за развитие на дейността и постигане целите на
дружеството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните
доводи, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
По искът с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи при
пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, че между него и ответника е налице
валиден договор за заем сключен на посочената дата 29.07.2011 г. за сумата 190693
лв., която е била предадена реално от заемодателя на заемателя. В тежест на
ответника бе да установи, че сумата е била върната, че липсва основание за
връщането й, или че са налице други обстоятелства изключващи основателността на
претенцията на ищеца.
Договорът за заем /чл.240 ЗЗД/ е реален договор и за
да се установи негово съществуване е необходимо да се установи елементът
"предаване в собственост" пари или други заместими вещи, което по
настоящото дело бе доказан.
В случая, чрез представеното извлечение
за извършена транзакция от ОББ АД на
29.07.2011 г. и констатациите на експерта по ССчЕ се установи реално предаване
на сумата 190693 лв. от Н.Е.Н. на дружеството У.Е.3. ООД.
Страните не спорят и се
установи, че към този момент /29.07.2011 г./ Н.Е.Н. е била съдружник в У.Е.3. ООД. При
извършената справка в ТР на АВп се установява, че същата е била заличена като
съдружник в дружеството на 22.08.2014 г. Чрез представения договор за прехвърляне на дружествени дялове от
28.04.2014 г. се установява, че на посочената дата Н.Е.Н. е прехвърлила на М.С.А.притежаваните
от нея към този момент 139 дружествени дяла с номинална стойност на всеки 10
лв. или за сумата 1390 лв. Същевременно в договора за прехвърляне на дружествени дялове от
28.04.2014 г. Н. е удостоверила изявлението си, че няма претенции към
дружеството и фирмата, под която същото упражнява търговска дейност, че всички
отношения помежду им са уредени, както и всички задължения, включително и
финансовите са уредени.
В представения по делото
ревизионен акт № **********/05.08.2014 г. на ТД на НАП София и протокол №
П-22221115096240-073-001/30.10.2015 г., от които се установява, че е била
извършена финансова ревизия на физическото лице е отразено, че сумата 190693
лв. е била преведена на 29.07.2011 г. от
Н.Е.Н. на У.Е.3. ООД, в което дружество същата е била съдружник във
времето от 09.09.2009 г. до 22.08.2014 г.
С постановеното Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010
г., ІV г.о., ГК е прието, че не всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за
заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен
дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор
/например парична вноска по договор за гражданско дружество/ и т.н. При наличие
на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на
предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните
сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава
разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се
презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от
заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства. В същата насока са и решения на
други състави на ВКС, които становища се споделят от настоящия състав, а
именно: Решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о.,
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение №
52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о. и др.
По предявеният иск ищцата
поддържа, че на 29.07.2011 г. е предоставила в заем на ответника, съгласно извлечение
за извършен банков превод сумата от 190693 лв. При поискване сумата не била
възстановена, поради което на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищцата претендира
връщането й.
Ответникът е оспорил
претенцията с твърдения, че между него и ищцата никога не са били сключвани
договори за заем на парични средства. Поддържал е, че сумата е била преведена
на друго основание, различно от посоченото от самата ищца при извършения банков
превод, която е била съдружник в дружеството. Поддържа е, че не се е задължавал
да връща сумата.
Елементите от фактическия
състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази
разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален договор. Реален е
договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и
предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от
фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно
доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем
носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния.
В настоящето производство ищцата не е провела пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на договора за заем, който твърди че е сключила
с ответника.
Поради непроведено от ищцата
пълно и главно доказване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, предявеният от нея иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
за връщане на сумата 35000.00 лева е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради
това и според изразеното становище, настоящия състав намира, че не може да се
приеме за вярно, че всяко парично задължение се основава на сключен договор за
заем. Ищцата при условията на чл. 154 ГПК следваше да докаже с допустими от
закона средства, че процесната сума е дадени като заем, предадена е на
ответника и той ги е приел като заем, в каквато насока е изразеното становище в
цитираната съдебна практика, която се възприема от настоящия състав.
Единствените доказателства по
делото, представени от ищцата, за да установи твърденията си за сключен договор
за заем между нея и ответника е извършения банков превод, което установява
предаване на сумата. Изявлението на ищцата при извършения банков превод, че
сумата е била предадена на основание – заем представлява частен диспозитивен
документ, в който същата е отразила изгодни за себе си факти, поради което не
обвързва съда да приеме това за вярно. Последното при съобразяване насрещното
оспорване на това изявление и събраните в производството доказателства сочещи, че
към този момент ищцата е била съдружник в дружеството – ответник. Последното
несъмнено предполага съществуващи и предходни правоотношения между ищцата и
ответника произтичащи от нейното участие като съдружник в У.Е.3. ООД до
22.08.2014 г.
Същевременно, съдът намира че е
обвързан от изявлението на ищцата удостоверено в съставения договор за
прехвърляне на дружествени дялове, доколкото в същият са удостоверени неизгодни
за ищцата факти - че финансовите й отношения с дружеството – ответник са били
уредени към този момент 28.04.2014 г.
При това, независимо от
установеното в производството, че сумата 190693 лв. е била реално предадена от ищеца на ответника на
посочената дата 29.07.2011 г., съдът намира че не бе
доказано и съответно не може да бъде направен извод, че представеното
извлечение от банковия превод установява сключване на заемен договор за
посочената сума. Доказателства за поемане на заемно задължение по делото не са
ангажирани от страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест да установи
основанието на сключения договор.
Претенцията за заплащане на
сумата 35000.00 лв.,
предявен като частичен иск от общото вземане 190693 лв., представляваща предадена в заем сума на 29.07.2011 г., се явява недоказана и следва
да се отхвърли.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Н.Е.Н., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.В.Й. от
САК, срещу У.Е.3. ООД, ***, иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
35000.00 лв., предявен като частичен иск от общото вземане 190693 лв.,
представляваща предадена в заем сума на 29.07.2011 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: