Решение по дело №1303/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1052
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202120201303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1052

 

гр.Бургас, 04.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1303 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „С К.” ЕООД , ЕИК **** с адрес гр. **** чрез управителя М.Ц.Й. против наказателно постановление № 487330-F494062/03.12.2019г., издадено на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения. Не били посочени дата и място на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не било налице нарушение. Проверяващите не извършили контролна покупка.  

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена от Изпълнителен директор на НАП, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 12.02.2020 г., а жалбата е депозирана на 19.02.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Между „В.Е.Е.“ ЕООД и „С К.“ ЕООД на 01.08.2017г. е подписан договор, с който   „В.Е.Е.“ ЕООД възлага на „С К.“ ЕООД да предоставя от името и за сметка на „В.Е.Е.“ ЕООД достъп до интернет, цифрова телевизия, пренос на радио и телевизионни канали срещу заплащане на възнаграждение като условията, при които се предоставят услугите са определени в приложение към договора. За предоставяните услуги изпълнителят предоставя на възложителя обобщен отчет за събраните суми, за който възложителят издава обобщена фактура за дължимото възнаграждение. Възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 10% от инкасираните суми.

На 21.06.2019г. е съставен АУАН от Т.Х.Л. – инспектор по приходите в НАП на „С К.” ЕООД за това, че при извършена проверка на 13.06.2019г. в 10,30 часа  в търговски обект – офис, находящ се в гр. **** и стопанисван от „С К.“ ЕООД за извършено плащане на такса за кабелна телевизия RN на стойност 14,98 лева е издадена квитанция към абонатен номер ********** – К.Г.М. с договор № 358, но не е издаден касов фискален бон от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел : „DAISY PERFECT S 01-KL“ с инд. № DY407714 и фискална памет № 36543486 като неиздаването на касова бележка се потвърждава от изведен КЛЕН за 13.06.2019г. към момента на проверката за извършената проверка е съставен протокол № 0342480/13.06.2019г.

Посочено е, че е нарушен чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на актосъставителя, протокол от проверка, фискални касови бележки, договор между „В.Е.Е.“ ЕООД и „С К.“ ЕООД, свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за продажба и техническо поддържане на фискално устройство, справка за лицата работещи по трудови правоотношения, обяснения от Т.Ц., декларация за стопанисвани обекти, договор за наем. Представените фискални касови бележки са нечетливи поради естеството на използваната лента, но нарушението е установено от останалите посочени доказателства и се потвърждава от обясненията на Т.Ц., която посочва, че не е издала касова бележка поради незнание и въвеждала ръчно в касовата книга. Жалбоподателят поддържа в депозираната жалба, че е издадена квитанция – вторичен документ като издадената квитанция се потвърждава и от разпита на актосъставителя. Съдът счита, че по делото не е събран доказателствен материал, който да поставя под съмнение установените факти и да води до извод, че фискална касова бележка е издадена.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Неоснователни са възраженията, че НП не посочва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата и законовите разпоредби, които са нарушени. Всички тези реквизити се съдържат в наказателното постановление като е ясно посочено нарушението, което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, както и санкционната норма за нейното нарушаване.

Не е спорно, че дружеството жалбоподател е търговец по смисъла на ТЗ и извършва търговска дейност като е длъжен да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата изрично е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая сочената за издадена квитанция не може да замести задължението при извършено в брой плащане да се издаде фискална касова бележка. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗСч вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. В случая сочената квитанция е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, поради което следва да се приеме като първичен счетоводен документ съгласно чл. 4, ал. 2 ЗСч. Първичният счетоводен документ обаче по изрично предвиждане на закона (чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), не изключва задължението да се документира плащането чрез фискалното устройство.

Ето защо съдът счита, че жалбоподателят като не е издал фискален касов бон е нарушил чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ.  

Съдът само за пълнота следва да посочи, че счита, че не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Нарушението е със значителна степен на обществена опасност, води до засягане на фиска и интересите на държавата, поради което не следва да се третира като маловажно. В случая наказанието е правилно индивидуализирано като е определено в предвидения от закона в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимум от 500 лева.

 Ето защо наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора, право на разноски има административнонаказващия орган, който претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 487330-F494062/03.12.2019г., издадено на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на „С К.т” ЕООД , ЕИК **** с адрес гр. *****, представлявано от управителя М.Ц.Й. на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „С К.” ЕООД , ЕИК **** с адрес гр. *****, представлявано от управителя М.Ц.Й. да заплати на Национална Агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.