№ 39
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500364 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260053 от 09.10.2020г. по гр.д. № 139/ 2020г. по описа
на Русенски окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от
Б.Г. и В.Г. срещу Е.Х. иск по чл.439 от ГПК за установяване недължимостта,
поради погасяване по давност, на сумата общо 76016,29 лв., представляваща:
главница от 39116 лв. /левова равностойност на 20000евро/, за която бил
издаден изпълнителен лист на 07.10.2010г. по ч.гр.д. № 8443/ 2010г. по описа
на РРС в полза на М. Х., чийто наследник е ответницата Е.Х., ведно със
законната лихва и разноски-28918,85 лв. за периода 02.11.2012г.-12.02.2020г.,
както и радноски по гр.д. -1632,32 лв., разноски по изп.дело-1200лв. и 5149,12
лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ, за събирането на която сума било
образувано изп.дело № 876/ 2019г. на ЧСИ Ц. Г.а. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б.Г. и В.Г.,
чрез пълномощника адв.Ч., в която се сочи, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита за неправилен извода
на съда, че макар две години да не са предприемани действия по изп.дело,
перемпция не е настъпила, тъй като в този срок е починал първоначалният
взискател М. Х. и това обстоятелство се явява основание за спиране на
изп.производство. Счита, че ЧСИ не разполага с правото и не му е вменено в
задължение да следи за състоянието на взискателя по делото, и след смъртта
на взискателя /на 27.07.2017г./ е задължение на неговата наследница да
предприеме съответните правни и фактически действия, за да бъде
конституирана в производството по изп.дело.Счита, че позоваването на това
право от нейна страна 2 години и 2 месеца по-късно /08.10.2019г./, не може да
се приеме като наличие на интерес, поради което ще следва да търпи
неблагоприятните последици от това-прекратяване на същото на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Счита, че бездействието на взискателя, в случая на неговия
наследник, не може да се приеме като основание за мотивиране на извода, че
през този период давност не следва да тече. Позовава се на т.10 от ТР № 2/
26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС. Счита за неправилно и несъобразяването от
РОС на разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ЗЗД,според които давността се
прекъсва или не тече единствено въз основа на изброените в тях основания.
Следователно тригодишната погасителна давност е изтекла на 27.09.2019г.,
съобразявайки, че последното валидно извършено изп.действие е на
27.09.2016г. и през този период не са извършвани действия, които да я
прекъсват или спират. Счита за неправилен и извода на съда, че в случая е
неприложима тригодишната погасителна давност. Позовава се на
разпоредбата на чл.531 ал.1 от ТЗ, която изключва приложението на общата
давност по чл.110 от ЗЗД. Счита, че доколкото издаденият изп.лист е въз
основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата
на чл.117 ал.2 от ЗЗД и давността остава тригодишна.Моли въззивният съд да
отмени решението на ОС-Русе и да уважи предявения иск.Претендира
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата по жалба Е.Х. чрез пълномощника адв.Г.Г.. Заема се становище
за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата
да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Русе да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
2
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателите, съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че макар две години да
не са предприемани действия по изп.дело, перемпция не е настъпила, тъй като
в този срок е починал първоначалният взискател М. Х. и това обстоятелство
се явява основание за спиране на изп.производство, е неоснователно.
Съгласно чл.432 ал.1 т.3 от ГПК изпълнителното производство се спира в
случаите по чл.229 ал.1 т.2 /в случай на смърт на някоя от страните/ и т.3 от
ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече
направено обявление. В настоящия случай взискателят М. Х. е починал на
3
28.07.2017г. Предвид на това извършеното от ЧСИ Цв.Г.а, рег.№ 760, с район
на действие Русе, на 22.05.2018г. изпълнително действие-изпращане на
запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД-гр.София, като предприето
след смъртта на оправомощилия я за това взискател М.Х., е недействително.
В този смисъл, последно извършеното по изп.дело действие по принудително
изпълнение, е на 27.09.2016г., на която дата ЧСИ е наложил запор, извършил
опис и оценка на движими вещи на длъжника В. Г.-съставен протокол за опис
на движимо имущество от посочената дата. От тази дата, предвид на това,
започва да тече двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след
изтичането на който по силата на закона настъпва перемпция-прекратява се
изп.производство поради бездействие на взискателя, непоискал извършване
на изп.действия в продължение на две години. Със смъртта на взискателя
обаче този срок спира да тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се
спира и изп.производство и спират да текат всички срокове, като не може да
бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до
конституирането на наследниците на взискателя /ако същите поискат това/, а
извършените биха били недействителни. Както и по отношение на
перемпцията, така и досежно спирането на изп.производство, не е нужен
нарочен акт за това на съдебния изпълнител, тъй като и прекратяването и
спирането в тези случаи настъпва по силата на закона при осъществяване на
съответните правно релевантни факти /изтичането на две години от
последното поискано от взискателя изп.действие или извършено такова от
съдебния изпълнител, респ.-смъртта на взискателя/, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
респ.-спиране на изп.производство /в този смисъл-т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.
на ОСГТК на ВКС/. ЧСИ И. е конституирала наследницата на взискателя
М.Х. Е.Х.-ответница по делото, едва на 08.10.2019г., след като на 30.09.2019г.
ЧСИ при извършена справка е констатирал, че взискателят М.Х. е починал.
При това положение, от датата на смъртта на взискателя-28.07.2017г. до
датата на конституиране на новия взискател, наследник на починалия-
08.10.2019г., не е текъл срокът, визиран в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, предвид
изложените по-горе съображения.
Оплакването на жалбоподателите, че ЧСИ не разполага с правото и не
му е вменено в задължение да следи за състоянието на взискателя по делото, и
4
след смъртта на взискателя е задължение на неговата наследница да
предприеме съответните правни и фактически действия, за да бъде
конституирана в производството по изп.дело, е неоснователно. Съгласно
чл.429 ГПК ЧСИ има задължението да конституира наследниците на
взискателя, ако същите са поискали това. За наличието на изп.производство,
инициирано от взискателя, починал впоследствие, ЧСИ е задължен да
уведоми наследниците му, които имат правото да искат изпълнение въз
основа на издадения в негова полза изп.лист. Това уведомление до
наследника на взискателя Х.-Е.Х. е извършено от ЧСИ на 08.10.2019г., като й
е даден и седмодневен срок да заяви приема или не наследството на
починалия наследодател, на която дата същата е заявила желанието си за
продължаване на изп.производство и съгласието си да бъде конституирана
като взискател /резолюцията на ЧСИ от същата дата и постановление за
конституиране/, и в дадения й срок е заявила, че приема наследството на
починалия си баща М.Х.. В този смисъл не е налице бездействие от нейна
страна, тъй като от уведомяването за наличието на изп.производство, същата
е предприела действия-заявила е, че желае да бъде конституирана като
взискател по изп.дело, като след конституирането й е инициирала
образуването на ново изп.производство, тъй като вече образуваното такова е
било прекратено от ЧСИ поради перемпция-на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Както вече бе посочено, перемпцията настъпва по силата на закона при
наличието на предпоставките за това, като актът на съдебния изпълнител
няма конститутивно, а само констативно действие. В случая актът на
съдебния изпълнител е постановен без да държи сметка за липсата на
предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и че перемпция не е настъпила. По
образуваното ново изп.производство-изп.дело№ 876/ 2019г. по описа на ЧСИ
Цв.И., въз основа на представения от Е.Х. изп.лист, издаден в полза на
нейния наследодател М.Х., е извършено изп.действие на 05.02.2020г.-наложен
запор, извършен опис и оценка на движими вещи на длъжника Б.Г., които
действия представляват изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР №
2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Предвид на това, както и с оглед на факта,
че от 28.07.2017г.-датата на смъртта на взискателя, до датата на
конституирания като взискател негов наследник-08.10.2019г., не са текли
процесуалните срокове, вкл. и този по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, то не е изтекъл
нито по отношение на изп.производство по изп.дело № 524/ 2013г., нито по
5
изп.дело № 876/ 2019г., двете по описа на ЧСИ Цв.И., двугодишен срок по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, и перемпция не е настъпила.
Оплакването, че е неправилно несъобразяването от РОС на
разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ЗЗД,според които давността се прекъсва
или не тече единствено въз основа на изброените в тях основания, като счита,
че предвид на това тригодишната погасителна давност е изтекла на
27.09.2019г., съобразявайки, че последното валидно извършено изп.действие
е на 27.09.2016г. и през този период не са извършвани действия, които да я
прекъсват или спират, е също неоснователно. Действително, последното
валидно извършено изп.действие е на 27.09.2016г., от която дата съгласно
посоченото по-горе ТР погасителната давност се прекъсва и започва да тече
нова давност. Същата обаче спира да тече с настъпване смъртта на
взискателя, тъй като до конституирането на неговите наследници, не могат да
бъдат извършвани никакви процесуални действия, а и както е отбелязано в
т.10 на посоченото вече ТР, ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Т.е. от 28.07.2017г. до 08.10.2019г. давност не е
текла, като същата е спряла да тече на 28.07.2017г. и е продължила да тече на
08.10.2019г., като до извършването на изпълнително действие, прекъсващо
давността-на 05.02.2020г., е очевидно, че погасителната давност не е изтекла,
тъй като е изтекла само 1 година и 2 месеца.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.При този изход на делото следва жалбоподателите да заплатят
на ответницата по жалба направените по делото разноски за
адв.възнаграждение в размер на 2800лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053 от 09.10.2020г. по гр.д. № 139/ 2020г. по
описа на Русенски окръжен съд.
6
ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, и В. И. Г., ЕГН **********,
двамата от гр.Русе, б***********, със съдебен адрес: гр.Русе, ******** чрез
адв.Г. Ч., да заплатят на Е. М. Х., ЕГН **********, от гр.Силистра,
ул.*********, разноски по делото пред въззивната инстанция за
адв.възнаграждение в размер на 2800лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7