РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията Василев в.гр.д. №202
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба от
Н.Д.М., ЕГН: **********,***, ЕГН: ********** против решение №7 от
27.01.2020г. по гр.д. 283/2020г. по описа на PC – Сливница,с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за промяна на фамилното му име от „М.“ на „К.“.Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Жалбоподателя сключил брак с партньорът си Р.К. на
28.04.2020 г. като приел фамилията К.. След сключения брак жалбоподателя сменил
официално фамилията на територията на Г. и в издадените му документи за
постоянно пребиваване в Г. същият бил записан като Н.Д. К.. Това е и фамилията,
с която е познат сред семейния си, приятелски и колегиален кръг.Подържа се,че разликите
във фамилиите му - фамилията М. на територията на Република България и
фамилията К. на територията на Г., създават изключително много неудобства и
затруднения за жалбоиодателя. Допълнително следва да
се отчете и фактът, че жалбоподателят и партньорът му имат желанието да
осиновят дете заедно и разликата във фамилиите ще е едно допълнително
усложнение към този процес.Подържа се,че фактическото съжителство не е
регламентирано в нито един закон, но съдебната практика на Република България
го признава казуистично по повод настъпването на конкретни правни последици. В
жалбата е цитирана практика на ЕСПЧ по
отношение на спорове касаещи еднополови
двойки.Подържа се,че Съдът на Европейския съюз по делото С541/15 решава, че
член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска службата за
гражданско състояние на държава членка да откаже да признае и впише в регистъра
за гражданско състояние името, законно придобито от гражданин на тази държава
членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, и което съответства на името му по рождение, на основание на разпоредба
на националното право, според която такова вписване може да се иска със
заявление до службата за гражданско състояние само при условие че това име е
придобито по време на обичайно пребиваване в другата държава членка, освен ако
в националното право съществуват други разпоредби, които дават възможност за
действително признаване на името.Подържа се,че незаконосъобразно в обжалваното
решение е прието,че допускането на промяната
на фамилията на жалбоподателя ще е в нарушение на Българския обществен ред-
съдът не е посочил какво точно би се
нарушило и как по-точно ще бъде нарушен обществения ред, ако на жалбоподателя
му бъде сменена фамилията, така че да съответства на действителното му
положение, създаден и изградено в приемащата държава Г..Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с
което бъде допусната промяна на
фамилното име на жалбоподателя от „М.“ на „К.“.
Ответника по жалбата,уведомен за същата не е
взел становище по делото.
В съдебно заседание
представителят на С. подържа,че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК
от жалбоподателя, у
когото е налице правен интерес от
обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по молба от жалбоподателя.Подържа
се в молбата,че на 28.04.20г. жалбоподателя сключил брак в Г. с партньора си
,при което приел фамилното име „К.“.След сключването на брака жалбоподателя се
снабдил с банкова здравна карти,в които
бил записан с фамилното име „К.“,като по лична карта продължавал да бъде с
фамилното име „М.“.Поради това,че двамата съпрузи имали желание да осиновят
дете,както и че жалбоподателя имал намерение да продължи образованието си,за
което ще бъде улеснен със смяната на фамилното му име се иска да бъде
постановено решение, с което бъде
допусната промяна на фамилното име на
жалбоподателя от „М.“ на „К.“.Пред първоинстанционния
съд е представено извлечение от акт за сключен граждански брак,от което се
установява,че на 28.04.20г. жалбоподателят е сключил граждански брак в Службата
по гражданско състояние в гр.Б.,ФРГ,при което същият е приел фамилното име на
съпруга си-„К.“.Пред въззивния съд жалбоподателят е
представил здравна карта, издадена от здравно-осигурително дружество АОК – Г. и
банкова карта издадена от Santander
- банка в Г.,в които
жалбоподателят е записан с името „ К.“.За да постанови обжалваното решение и
отхвърли молбата съдът е приел,че разпоредбата на чл.46,ал.1,изр.1 от Конституцията на Република България установява принципа на принадлежност към
различни полове на желаещите да встъпят в брак,а в чл.12 от КЗПЧОС отношенията
свързани със сключването на брак се регламентират от националните
закони.Последната норма е непосредствено приложима по силата на чл.5,ал.2 от Конституцията и е доразвита в чл.5 от СК,в който принципа за разнополовост предопределя допустимостта на брака.
Софийският окръжен съд като взе предвид
установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от
ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното
решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал.
1 от ГПК, когато
констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши
спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение
съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба. СОС изцяло споделя съображенията на първоинстанционния
съд изложени в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към същите
на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че
решението е незаконосъобразно,поради това,че решението
противоречи на редица решения на ЕСПЧ по тази тема.СОС счита,че решението е
законосъобразно и е постановено в съответствие с нормативната
регламентация,посочена по-горе ,на процесуалната предпоставка за сключването на
граждански брак в Република България- рознополовост
на кандидатите.
От друга страна за да постигне желания
резултат жалбоподателят е следвало да предприеме процедурата по чл.70,ал.1 от
ЗГР, съгласно който български гражданин,
който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето
на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или
извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му
да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски
представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в
Република България. Съгласно ал.2 на същия текст ако българският гражданин не е
могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското
състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител,
той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние
в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3,
заедно с легализиран и заверен превод на български език.В случай,че
жалбоподателят беше изпълнил тази процедура длъжностното лице в общината по
постоянния му адрес,при наличие на законните по българското право основания,
следваше да състави акт за брак.
Следва да се има предвид,че промяната по чл.19,ал.1 от ЗГР в имената на
българските граждани е промяна на имената не в техните документи за
самоличност,а в конкретни актове за гражданско състояние ,въз основа на които
се издават тези документи.
С
оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното съдът
счита,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и
на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №7 от
27.01.2020г. по гр.д. 283/2020г. по описа на PC – Сливница.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.