РЕШЕНИЕ
Номер 1553 15.04.2013 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
На петнадесети
април две хиляди и тринадесета Година
В публично заседание на единадесети
март две хиляди и тринадесета година
в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 19101 по описа за
2012 година
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл. 127а от СК.
Постъпила е искова молба от Й.А.М.
против Й.П.Р., в която се твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
******* година в с., като от брака си имат родено едно дете – Р. Й. Р., роден
на *** година. Твърди се от ищцата, че с
ответника са във фактическа раздяла от ноември 2010 година, когато той напуснал
семейното им жилище, находящо се в с.. Към момента ,според ищцата, има заведени
две брачни дела за прекратяване на брака на страните – едно в с., и едно в Б.,
като и по двете дела нямало спор относно родителските права по отношение
малолетното дете на страните. Ответникът знаел добре, че ищцата живее и работи
в с. повече от 8 години, като там е постоянното й пребиваване, служебен и
приятелски кръг. Детето било родено в с. и живяло единствено там, където през
последните две години след раздялата на ищцата с ответника изцяло само тя е
полагала грижи за детето. Последното се чувствало комфортно в средата, в която
било родено и отгледано до момента, познавало нея като обичайна и естествена
такава. Там бил и личният лекар на детето, който бил запознат и непрекъснато
следял неговото здравословно състояние. Според ищцата, изложеното до тук сочи,
че е в интерес на детето да продължи да живее в с.. Твърди се още от същата, че
през последните две години ответникът не се противопоставял на това детето да
живее в с. с нея, както и към настоящия
момент не бил правил каквито и да било възражения това да бъде така. Това се
доказвало и от подписаните от него декларации за съгласие, за пътуване на
детето в чужбина, придружавано от майка си и от баба си Р. Х.М.. Твърди се от
ищцата, че на 28.05.2012 година тя и малолетното дете безпроблемно пристигнали
в Б., като на 08.07.2012 година ,поради изтичане на годишния й отпуск , тя
заминала обратно за с., а детето останало на гости при баба си - нейната майка.
На 08.10.2013 година детето трябвало да се върне в А. придружавано от баба си
по майчина линия, когато напълно неочаквано за всички ответникът оттеглил
цитираната декларация по- горе за съгласие и не позволил детето да се
върне в дома си в с.. Според ищцата
поведението на ответника се корени в причината, че е възникнал спор между
майката и бащата относно това къде да бъде прекратен брака - в Б. или с..
От както детето е било
възпрепятствано да се прибере в с., то живеело при майката на ищцата и негова
баба по майчина линия. Последната полагала и непосредствените грижи по
отглеждането на детето, като през цялото това време бащата се бил виждал със
сина си не повече от 3-4 пъти , без приспиване на детето при него.
Според ищцата е в интерес на
малолетното дете, при възникване на възможности за нея, да пътуват заедно в
чужбина по време на празници или годишен отпуск, и да опознават нови и различни
култури. Ето защо моли съда да разреши на осн. чл.127а
ал.2 от СК малолетното дете Р. Р. да пътува и пребивава в чужбина, придружаван
от майка си Й.М. или друго определено от нея лице, без да е необходимо за тези
действия съгласието на бащата, за срок до навършване на 18-годишна възраст.
Направено е искане на осн. чл.127а от СК за предварително изпълнение на
първоинстанционното решение.
В срока за отговор по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал такъв, в който изразява становище, че така
предявеният иск е неоснователен, а съображенията му за това са следните:
Твърди, че все още по нито едно от девет дела за прекратяване на брака на
страните, за които говори ищцата в исковата молба, не е постановено решение и
не е разрешен въпроса относно
родителските права над малолетното дете. Твърди, че в периода от
раздялата на страните ,детето е живяло почти една година в Б. от юни до
септември 2011 година, както и от 28.05.2012 година до настоящия момент. Не се
оспорва, че детето живее при баба си по майчина линия в Пловдив. Твърди, че той
самият живее в Пловдив и това му дава възможност да вижда детето и да има
постоянен контакт с него. Твърди детето да е привързано към баща си и
отношенията им да са чудесни. Според ответникът причината да оттегли
декларацията си бил факта на неизяснените отношения със съпругата му и
неяснотата относно упражняването на родителските права и режима му на лични
отношения с детето Р.. Намира, че не е конкретизиран петитума
на исковата молба, поради което моли съда да остави без уважение същата и да не
разрешава на малолетният Р. Р. да пътува и пребивава в чужбина придружаван от
неговата майка и законен представител, или друго лице без да е необходимо
съгласието на бащата, до навършване на 18- годишна възраст на детето.
На 13.02.2013 година в проведеното съдебно
заседание е постъпила молба от ищцата, с която на осн.
чл.214 ГПК моли съда да бъде допуснато изменение на предявения от нея иск, като
същият да се счита предявен по следния начин: Моли съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да разреши на малолетния Р. Й. Р. да пътува и
пребивава в държавите членки на ЕС и с., през лятната ваканция и Коледно-новогодишните празници, придружавано от майка си Й.А.М.
или друго определено от нея лице без да е необходимо за тези действия
съгласието на бащата Й.П.Р. за срок до навършване на 18-годишна възраст на
детето.
Предявеният иск е по чл. 127
а ал.2 от СК
В съдебно заседание
проведено на 11.03.2013г. е допуснато изменение на иска на
осн. чл.214 от ГПК, като същият се счита предявен
такъв по 127 а ал.2 от СК за следното, а именно: съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да разреши на малолетния Р. Й. Р. да пътува и
пребивава в държавите членки на ЕС и с. през лятната ваканция, т. е от 30 май
до 30септември всяка година, за Коледно-Новогодишните празници, т. е. от 20 декември до 5 януари , придружавано от майка
си Й.А.М. или друго определено от нея лице, без да е необходимо за тези
действия съгласието на бащата Й.П.Р., за срок до навършване на 18-годишна
възраст на детето.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът
намира за установено следното:
От приложеното на л. 11 от делото
Удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното
дете Р. Й. Р. ЕГН **********
От събраните в хода на настоящото производство гласни
доказателства, посредством показанията на свидетеля на ищцовата
страна Р. Х.М.,/
майка на ищцата/ става ясно, че детето
на страните Р. живее при свидетелката, от както те с майка му си дошли на 26-27
май 2012г. на гости в Б.. До 08 юли били заедно на море. Ищцата след това трябвало да се върне на работа, тъй
като отпускът й изтекъл. Оставила детето при родителите си до есента, за да погостува
на баба си и дядо си по майчина линия, след което
следвало бабата на детето –
свидетелката да пътува с детето и да го
върне на майка му в с.. На 08.10.2012г трябвало да пътуват, но се оказало, че бащата
е оттеглил декларацията си за съгласие детето да напуска пределите на РБ.. Декларацията била нотариално заверена. Пътуването не се състояло и детето останало в Б..
Две лета преди това детето си било идвало с майка си за ваканцията в Б., тъй
като ищцата не искала детето да губи
контакта с роднините си и да знае
български език. По принцип когато си идвали и когато ищцата трябвало
да тръгне по-рано, впоследствие свидетелката
придружавала детето до с.
в края на есента. След като свидетелката
получила нотариална покана за оттеглянето на съгласието, бащата отишъл около средата нам. октомври да вземе детето,
за да го види. Същевременно ищцата
вече била уредила в с. детето да посещава
детска градина. Когато бащата взимал
детето това било обикновено
около 09.00 часа сутринта и го
връщал същия ден вечерта, без детето да
приспива при него.
Проблемът според
свидетелката, за да се оттегли декларцията-съгласие
на бащата бил, че според ответникът
ищцата трябвало да му върне зелената карта и
той да уреди
пребиваването си в с., тъй като
между страните имало постановен развод.
Ищцата му казала, че няма документ
в нея, който да му даде, но бащата това не го интересувало, не си давал сметка,
че детето тъгува за майка си, с която е живяло до момента. Детето сега се
чувствало добре под грижите на бабата и
дядото по майчина линия, но му липсвала майката. Било тъжно, бабата и
дядото измислили история, че самолетът е спукал гума и поради тази причина не
може да се прибере при мама. Дори вуйчо му, му казал, че ще поправи самолета и детето ще
отиде при майката. Бащата обаче държал на своето и детето стояло тук като заложник. Бащата от средата на
октомври месец до сега не е потърсил детето Р., не се е интересувал как преживява
раздялата, какво е здравословното му състояние. Не го е търсил въобще, дори и
за празниците - Нова година и Коледа, не
му носил подарък. Между детето и майката
имало силна връзка, всяка вечер се виждали и си говорили по скайп. Детето
казвало: „Мамо, аз съм твоето ангелче”. Детето много тъгувало за майка си, а
майката силно се измъчвала от раздялата.
Нито физическа, нито финансова помощ ответникът осигурил за детето. Майката от своя страна се била подготвила в с. за зимата, закупила дрешки.
Като станало така, че малкият останал в Б.,
майката изпратила 2 големи кашона
в колети с подаръци за Коледа, като и със зимните му дрешки. Освен това изпратила
и пари за издръжката на детето. Детето не било лишено от нищо, липсвала му
единствено майката. Последната работила
като медицинска сестра от 08:00 до 17:00
часа, като в събота и неделя почивала. Справя се, в състояние била да се грижи
пълноценно за детето. Детето имало лекар, който наблюдавал здравословното му
състояние в с. и са му направени всички ваксини. Предстояла му една, която
пропуснали, поради поведението на бащата. Детето имало херния от лявата страна,
но бабата и дядото не поемали риск тук
да го заведат на лекар. Детето сега било
откъснато от всичко това и от майка си. Крачетата му освен това били ,,малко на
криво, едното особено е малко по-навътре,,
. Малкият имал и друг проблем - не можел да спи по очи, налагало се да бъде
наблюдаван по цяла вечер. Ищцата имала
финансови възможности да пътува. На нея й е било по-евтино да отиде някъде на море в М.
например, К. и М., но си идвала тук, за
да види детето, а и защото обичала Б.. Детето знаело много добре български
език. Но майката имала финансови възможности за пътуване и разполага с отпуск
от 3 седмици, като имала такъв платен, и
неплатен. Документите на детето за детска градина били подадени в с., но не можело
да отпътува от Б. .
Съдът кредитира показанията на цитирания свидетел,
като намира същите са обективни, логични и последователни и, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
В хода на съдебното заседание е представен от
ищцовата страна легализиран превод на съдебно решение /л.65/, видно от което
бракът между страните е разтрогнат, като на майката е предоставено пълното
физическо и единственото законно попечителство
над непълнолетното дете – Р. Р. . Ответникът има право на разумни права
за посещение. Решението е окончателно съдебно решение и решение за развод .
От
изготвения по делото социален доклад от ДСП
– Пловдив става ясно, че понастоящем базовите потребности на детето от дом, храна,
облекло, медицинско обслужване, сигурност и топлина се посрещат адекватно от
разширеното семейство по майчина линия. Детето поддържа връзка с майката по
интернет. Не поддържа редовни контакти с бащата и роднините по бащина линия. Необходимо
е вземане на решение с оглед преодоляване на емоционалното стР.ние
на детето.
При така установените факти и
обстоятелства, видно и от приложените от страните писмени доказателства, съдът
намира, че по делото безспорно се доказаха няколко факта, а именно- че ответникът и
ищцата в настоящето производство са
били в брак, като от брака си имат едно дете – Р. Й. Р. ЕГН **********. Понастоящем бракът между страните е прекратен, като
упражняването на родителските права е предоставено на майката. Липсва съгласие
от страна на бащата за задгранични пътувания на детето, придружавано от майката
или определено от нея лице, с цел почивка, туризъм. Детето е силно привързано
към майката, срещите с бащата са редки .
При това положение, като има предвид всички доказателства по делото,
Съдът преценява, че е в интерес на детето и следва да му бъде разрешено да
пътува зад граница, придружавано от майка си
или посочено от нея лице, по
посока страните –членки на ЕС и с. за посочените периоди. Осъществяване
на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на
Република Б., а с оглед на събраните доказателства – е в интерес на детето.
Поради нежеланието на бащата да даде
съгласие за пътувания извън пределите на страната и дезинтересирането му от детето, това съгласие по силата на
разпоредбата на чл.127 а ал.2 от СК
следва да бъде заместено с решение на Съда. Съдът счита, че детето е привързано
към майката, отглеждано е основно от нея, същата му е създала всички условия за
добър живот, помежду им има силна емоционална връзка. Същевременно бащата не е
имал против детето да пътува с майка си до различни точки по света, до момента,
в който между него и ищцата е възникнал спор, касаещ неговото пребиваване в с..
Оттегляйки пълномощията, бащата е заставил детето да остане далеч от майката и
да се отглежда практически от баба и дядо, при условие, че майката има желанието и капацитета да
упражнява родителските права и местоживеенето на детето до този момент на
детето е било при неговата майка. Решаването на въпроса /отново спорен между
родителите/ за местоживеенето обаче, не
е предмет на настоящия спор. В настоящия процес предмет на разглеждане е
възможността на детето за почивки и отдих, за туризъм, с майката или определено
от нея лице до конкретни дестинации и за определени периоди. Съдът намира, с
оглед доказателствата по делото, че детето е в емоционална криза, вследствие от
раздялата с майката. Връзката помежду им е силна, пълноценна, макар и в момента
да е препятствана от определени административни проблеми. Детето стР. за майката и майката стР. за
детето. Същевременно бащата не дава съгласието си за съвместните им ваканции, а
сам проявява спорадично интерес към детето и не се е вписал като част от живота
му . Съдът намира, че подобно морално укоримо поведение на родителя не би следвало да бъде пречка
за развитието на детето и да нарушава правата му на свободно придвижване и на
съвместно с майката прекарване на ваканции и традиционни празнични дни. При
установените факти и обстоятелства Съдът намира, че майката е единственият
човек, в когото детето намира грижа, сигурност и опора. От най-ранната му
възраст тя се грижи за него, като след раздялата не може да разчита на помощта на бащата. Съдът
намира, че поведението на бащата необосновано препятства възможността на майката и малолетното дете да пътуват и
почиват заедно, като на практика по този начин се лишава детето от почивка с
най-близкия си човек и се причиняват травмиращи за детето раздели. Липсата на съгласие
от страна на бащата води и до лишаване на детето от пълноценни контакти с роднини и приятели , от
възможността да ги посещава безпрепятствено с майка си по време на
традиционните празнични и почивни дни. Такава ситуация на практика противоречи
на интереса на детето, доколкото съществува риск то да бъде разделено от
майката дори по време на ваканциите и празниците , а практически тя е единственият родител, който полага грижи за него и тя е неговото
семейство. Съдът намира, че поведението на бащата необосновано засяга интереса
на детето, което сочи на основателност
на предявения иск. Съдът е служебно задължен да следи за интересите на детето и в настоящия си състав счита, че това
разрешение няма да накърни интереса на
детето. Водещ мотив за съда при вземане
на горното решение е интереса на детето и защитата му в максимална степен.
В тази връзка следва преди всичко да се
посочи уреденото в основното законодателство на страната изконно право на всеки
български гражданин да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това,
освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. На следващо
място съгласно чл.3 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на детето
висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, а детето, чиито родители живеят в различни държави има
право да поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители
редовно, освен при изключителни обстоятелства. Не може да се приеме и по делото
липсват доказателства, че по някакъв начин са застрашени интересите на
българската държава с оглед вероятността да загуби свой гражданин. Необходимо е
да се изтъкне и още, че ПЪТУВАНИЯТА НА
ДЕТЕТО С МАЙКАТА не биха препятствали личните контакти на ответника със сина му,
макар и като основна преценка, която следва съда да извърши, е именно интересът
на детето, а не този на неговите родители. Именно с оглед интересите на детето Р.
следва да бъде дадено необходимото разрешение за пътуване.
По изложените съображения Съдът счита предявения от Й.А.М. ЕГН **********
против Й.П.Р. ЕГН ********** иск за
основателен И КАТО ТАКЪВ –СЛЕДВА ДА БЪДЕ УВАЖЕН .
Съдът е сезиран и с искане за
предварително изпълнение на решението , което с оглед особеностите на настоящия
случай е основателно /и дори –наложително/,поради което следва да бъде уважено
Относно
разноските:
Предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в
размер на 50лева.
Съдът не е сезиран с искане за присъждане на
направените разноски от ищцовата страна, поради
което и не дължи произнасяне в
тази насока.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА на малолетното дете Р. Й. Р. ЕГН **********, да пътува извън пределите на Р. Б., по посока – държавите-
членки на ЕС и до с.,
неограничен брой пъти, през лятната ваканция, т.
е. от 30 май до 30 септември всяка
година, за Коледно-Новогодишните
празници, т. е. от 20 декември всяка
година до 5 януари на следващата година, придружавано от майка си Й.А.М. или
друго определено от нея лице, без да е необходимо за тези действия съгласието на
бащата Й.П.Р., за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО, СЧИТАНО
ОТ 15 04 2012г.
ОСЪЖДА Й.П.Р. ЕГН **********
да заплати по сметка на ВСС
сумата от 50лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Ц.Б.