О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1247 Година 2015,27.10. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми октомври Година две хиляди и петнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 188 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът "БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК № ********* чрез пълномощника й юрисконсулт Елеонора Ризова с посочен адрес за призоваване
гр.Бургас,ул.“Транспортна“,МОЛ Бургас Плаза, “Банка Пиреос
България“,АД е предявил обективно и
субективно съединени искове срещу Д.А.К. , М.Д.К. , А. 3апрянов К. и Ф.Д.К. всички с посочени адреси в гр.Созопол, с
искане за приемане за установено,че
ответниците дължат солидарно на банката-ищец следните суми,за които в нейна
полза е била издадена заповед № 2681 от 30.05.2013
год. по ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас : 551 424.14 евро,представляваща неизплатена главница по договор за кредит
срещу ипотека № 17211/R/2006r. и анексите към него; 121
718.73 евро,представляваща възнаградителна лнхва по чл. 5,
ал. 1 и 2 от Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г и анексите към
него, за периода от 28.09.2010 г. до 10.03.2013г. (включително); 18 228.13 евро представляваща наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от
Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г. и анексите към него, за периода
от 28.10.2010 г. до 28.05.2013г. (включително); 6821.77 евро ,представляваща месечна такса по чл.5, ал.7 от Анекс №
236/AМR/09 от 25.05.2009г. за периода от 28.08.2011 г. до 10.03.2013г.
(включително); сумата от 114.00 лева,представляваща разходи за нотариални такси за връчване на
кредитополучателя на нотариални покани за доброволно изпълнение; законна лихва
върху главницата от 29.05.2013 г до изплащане на вземането,разноски за
заплатена държавна такса по делото –сумата от 27313,21 лв.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК , съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им- парични вземания, възникнали от договор за кредит с банка срещу ипотека,е предвидено нарочно особено исково производство в глава 32 на ГПК.Касае се до абсолютни търговски сделки-договор за банков кредит и сделки,които обезпечават изпълнението му по смисъла на чл.1,ал.1,т.7 от ТЗ във вр. с чл.2,ал.1 и ал.2,т.7 от Закона за кредитните институции.Извършена е предвидената в разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове двойна размяна на книжа като и двете страни са участвали в двата й етапа.Общият писмен отговор от ответниците е постъпил по пощата чрез фирма за куриерско услуги,където е бил подаден на 01.08.2014 год. ,видно от приложения документ за това,но извън двуседмичния срок за депозиране на писмен отговор-съобщенията с преписи от исковата молба с приложения са били получени на 15.07.2014 год.Не е направено в писмения отговор възражение за разглеждане на делото по общия ред.Допълнителната искова молба и общия допълнителен отговор са депозирани в срок.С оглед на горното книжата по делото до настоящия момент са разменени редовно,като поради пропускане на срока за писмен отговор следва по отношение на ответниците да се приложат последиците по чл.370 от ГПК ,но само по отношение на посочените там процесуални действия материалноправни възражения.
При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно и субективно кумулативно съединените искове,предмет на настоящото дело,са подсъдни на съдилищата,като е налице правен интерес от предявяването им пред съда,тъй като се твърди,а и от събраните писмени доказателства се установява,че ищецът първоначално е предприел действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си вземания при облекчените условия на заповедно производство,в хода на което обаче вследствие своевременно направени възражения от ответниците е установено,че е налице спор относно съществуването и изискуемостта им.За да запази породените последици в заповедното производство-изпълнителна сила,ищецът своевременно е предявил настоящите установителни искове,съобразно изискванята на чл.422 от ГПК.Следователно специфичните абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на положителния установителен иск по този законов текст –подадено в срок възражение против издадена заповед за изпълнение и предявяване в определения от закона срок на иск за установяване съществуването на вземанията са налице. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104,т.4 и чл.105,предл.1 от ГПК ,а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковете –над 25000 лв. и като съд по постоянните адреси на ответниците.Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице,което твърди,че е кредитор,предприел действия за принудително събиране на изискуемите си вземания по облекчения ред на заповедното производство,в което обаче длъжниците му са подали възражение.Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното производство,като правният интерес е обоснован от своевременното подаване на възражения в хода на започналото принудително изпълнение въз основа на облекчената процедура по заповедно производство,с които е оспорено съществуването на вземанията на банката.В подадения след законния срок първоначален писмен отговор ответниците са направили възражения по допустимостта на иска в частта му по т.5 от петитума,както и по редовността на исковата молба във връзка със специфичното за търговските спорове изискване последната да е придружена от справка със съдържанието по чл.366 от ГПК.Тъй като горните възражения касаят допустимостта,а не основателността на исковете,а са и от служебната компетентност на съда за тях последиците по чл.370 от ГПК не важат.Не са направени от страните други възражения, основани на факти или обстоятелства,извън посочените по-горе които след проверка за възникването им ,да водят до извода,че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки,водещи до недопустимост на предявените искове.
По направеното възражение в общия писмен отговор за недопустимост на иска за присъждане на разноски по заповедното производство в размер на 114 лв. и присъждане на сумата от 27313,21 лв. за разноски за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4241 от 2013 год. по описа на районен съд гр.Бургас:
Възражението е несъстоятелно.Ищецът не е предявил
самостоятелни искове за установяване по
реда на чл.422 от ГПК само на
съществуване на вземания за разноски по заповедно производство,без да е заявил заедно
с тях и искания за установяване съществуването на
свои вземания,произтичащи от конкретни материални правоотношения по заявлението за издаване на заповед за изпълнение,в който
смисъл би било приложимо разрешението по т.10 в от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС.В настоящия случай се претендира установяване съществуването на оспорени с
възражение изискуеми вземания по заявление за образуване на заповедно производство, за които е била
издадена заповед за изпълнение,наред с направени разходи от 114 лв. за
нотариални такси по т.5 от петитума на исковата
молба и за потвърждаване на
разпореждането в частта,с която са присъдени направени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 27313,21 лв.Последните
две
искания следователно с оглед
възприетото разрешение в т.12 от ТР № 4
/2013 год. на ОСГТК следва да се приеме,че представляват не отделен иск,обективно
съединен с други установителни претенции
за вземания,а искане от страна на ищеца за прилагане от страна на съда на определени законни последици при пълно уважаване на положителни установителни искове
с правни основания в чл.422 от ГПК.Тъй като се касае за правомощие на съда в исковото производство да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение,което той и без нарочно искане е длъжен да стори
служебно,то обстоятелството,че ищецът е формулирал и искане в тази насока,не представлява нито
нередовно процесуално действие ,нито недопустимо искане.
По направеното възражение в общия писмен отговор за нередовност на исковата молба,изразяваща се в неяснота на справката по чл.366 от ГПК:
Възражението е несъстоятелно.В исковата молба след позоваване и цитиране на конкретни разпоредби на договора за кредит и анексите към него,касаещи възникването,изменението и формирането на крайния размер към момента на образуване на заповедното производство, на множество парични задължения, предмет както на последното ,така и на производството по настоящото дело,е посочено, че е налице забава в плащанията, поради което са връчени нотариални покани за доброволно изпълнение и е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита на датата 11.03.2013 год. В приложената справка по чл. 366 от ГПК е посочено ясно , точно и подробно,как са формирани отделните претенции в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по видове.Видно е ,че размерите главница в справката са пренесени от съответни клаузи на договора за кредит и последващите анекси към него,където са залегнали като конкретни цифри.Същото е положението и със сборовете от лихви-възнаградителна и наказателна, и месечни такси,чиито залегнали в справката помесечни размери в конкретни числа,е посочено ,че са определени и изчислени по приети от страните правила в договора и анексите към него.При това положение в справката са включени конкретни цифри,като е посочено от кои текстове са взети като числа или въз основа на кои текстове са изчислени в посочените размери и кои периоди точно касаят ,включително и са налице данни за размер на направени погашения.Дали крайните цифри,резултат от изчисленията в справката по чл.366 от ГПК са математически правилни и дали съответстват на приетата методика на изчисление в текста от договора,респ. от някой от двата анекса,който ищецът изрично сочи,че е приложил, е въпрос по съществото на делото,който подлежи на доказване ,а не по редовността на исковата претенция.С оглед изложените фактически твърдения от банката,че размера на главницата е променян на два пъти с два отделни анекса ,подписани от страните, първия от които от 25.05.2009 год. с посочен размер на главницата от 522352,57 евро,а не със заложена методика за изчислението му, не е необходимо от справката по чл.366 от ГПК да е видно какви са били срока на твърдяното от банката просрочие към 25.05.2009 год. и размера на сумите,които според нея на тази дата са били капитализирани-безспорно е в този случай,че изчисления за определяне на размера на тази главница са ненужни-той е определен.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността на разменените книжа и редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК № ********* чрез пълномощника си юрисконсулт Елеонора Ризова с посочен адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Транспортна“,МОЛ Бургас Плаза, “Банка Пиреос България“,АД е предябил обекктивно и субективно кумулативно съединени искове срещу Д.А.К. , М.Д.К. , А. 3апрянов К. и Ф.Д.К. всички с посочени адреси в гр.Созопол, с искане за приемане за установено,че ответниците му дължат солидарно следните суми,за които в негова полза е била издадена заповед № 2681 от 30.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас : 551 424.14 евро,представляваща неизплатена главница по договор за кредит срещу ипотека № 17211/R/2006r. и анексите към него; 121 718.73 евро,представляваща възнаградителна лнхва по чл. 5, ал. 1 и 2 от Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г и анексите към него, за периода от 28.09.2010 г. до 10.03.2013г. (включително); 18 228.13 евро представляваща наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г. и анексите към него, за периода от 28.10.2010 г. до 28.05.2013г. (включително); 6821.77 евро ,представляваща месечна такса по чл.5, ал.7 от Анекс № 236/AМR/09 от 25.05.2009г. за периода от 28.08.2011 г. до 10.03.2013г. (включително); 114.00 лева,представляваща разходи за нотариални такси за връчване на кредитополучателя на нотариални покани за доброволно изпълнение; законна лихва върху главницата от 29.05.2013 г до изплащане на вземането.Претендира и разноски в заповедното и настоящото исково производство.Твърди, че е сключил с ответниците-с първите двама като кредитополучатели,а с последните двама като солидарни длъжници, договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г,който сочи,че е бил изменен и допълнен с Анекс № 236/AМR/09, сключен на 25.05.2009г. и Анекс № 2, сключен на 07.04.2010г.Заявява , че съобразно уговореното в чл. 1 от Раздел 1 "Предмет и цел на договора" от Договора за кредит, е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на EUR 500 ООО (петстотин хиляди евро) по нарочна сметка с титуляр Д.К. , която сума била усвоена на 07.08.2006г.Сочи,че с подписването на Анекс № 236/AМR/09, сключен на 25.05.2009г., към договор за кредит, страните по делото са се договорили, че общата сума на просрочените задължения се прибавят към редовната главница по договора за кредит и общата сума на главницата в размер на EUR 522 352.57 се счита за изцяло усвоена (съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Анекса).Твърди, че съгласно уговореното между страните при отпускането на кредита, за ползвания кредит ответниците-кредитополучатели следвало да заплащат в полза на ищеца годишна лихва върху главницата, която за първите 6 месеца била 2 процента, а за останалия период на договора се формирала от тримесечния ЮРИБОР (EURIВOR), но не по-малко от 2,5% плюс надбавка от 5,9 %. Отделно от това, съгласно чл.5 (3) от Договора за кредит, Банката имала право да променя едностранно лихвения процент в случаи на увеличение на тримесечния ЮРИБОР с повече от 0,25% в рамките на един месец или при неизпълнение на условията по договора. Пак според договора, в случай на забава в плащането на някоя от вноските, по каквато и да било причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Банката имала право да олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 4 %.Твърди,че с подписване между страните на Анекс № 236/AМR/09 е променен чл.5 от договора,като е налице нова редакция на ал.3 на чл.5,съгласно която при неизпълнение на определено задължение договорения лихвен процент се завишава с 1 % пункт.Позовавайки се на нова редакция на чл.5,ал.4 и на новосъздадена ал.6 на чл.5 ,приети с горния анекс, заявява ,че е възприета нова методика на изчисление на лихвения процент по чл.1 при договорена минимална приемлива за банката стойност на тримесечния СОФИБОР.Сочи,че с Анекс № 2от 30.04.2010г. отново е променен годишния лихвен процент по кредита ,респ. методиката на определянето му,като според чл.2,ал.3 банката има право на едностранна промяна ва приложимия към договора за кредит лихвен процент.Заявява се, че съгласно Анекс № 236/AМR/09 погасяването на кредита щяло се извърши на вноски, както следва: първите шест месеца от подписването на анекса вноски от по 339,53EUR, останалите 321 вноски от по 4887.86 EUR, като последната вноска е изравнителна.Позовава се и на други клаузи от договора и анексите,касаещи договаряне на такса за обслужване на кредита.Твърди се също така, че при отпускането му , страните са се уговорили, крайният срок за издължаване на кредита да е 360 (триста и шестдесет) месеца от датата на отпускането му (чл. 6 (3)от договора). Крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е посочено, че е на 28.08.2036 г. Заявява,че поради поради забавата в плащанията на кредитополучателите и солидарните длъжници са връчени нотариални покани за доброволно изпълнение, съдържащи изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на посочените в поканите суми в указания срок,която твърди,че е настъпила на 11.03.2013 год. Сочи,че е след извършените по-горе действия се е снабдил и със заповед за изпълнение по облекчения ред на заповедното производство, сумите на задълженията ,по която след издаването й ,са предмет на производството по настоящото дело.Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,ал.1,предл.2 и ал.2 от ТЗ и чл.121 от ЗЗД.
Ответниците Д.А.К. , М.Д.К. , А. 3апрянов К. и Ф.Д.К. всички с посочени адреси в гр.Созопол, са депозирали общ отговор на исковата молба, извън срока по чл. 367 от ГПК. Оспорват освен допустимостта на една от претенциите и редовността на исковата молба,и исковете по основание и размер.На първо място оспорват реалното предоставяне и усвояването от тяхна страна на сумата от 247 000 евро,като част от записаната в разпоредбата на чл.2 от договора за кредит сума от 500000 евро под формата на кредит.Признават,че по сметката на кредитополучателите Д. и М. Киселови е била преведена за усвояване само сумата от 252800 евро,а остатъка заявяват,че е бил преведен на трети лицапо договора за кредит,които нямат качеството –кредитополучатели.От друга страна намират,че в договора за кредит липсва изрично и ясно изявление на страните,че с подписването му се погасява предходно задължение и на негово място възниква нов дълг с размер от 500000 евро,поради което не е налице и новация.На второ място считат,че към датата на сключване на анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009 год. банката е получила бел правно основание сума,равняваща се на разликата в стойността на лихвата преди и след едностранното и увеличение за периода от 17.02.2009 год. до 25.05.2009 год. Въз основа на твърдения за неяснота на клауза от договора за кредит и въвеждайки различни начини за възможно тълкуване на същата клауза при изчисление на уговорена лихва ,формират извод,че не съществува математическа формула,съгласно която може да се получи определения от банката размер на лихвата.На следващо място считат , че ищецът е начислявал неправомерно завишени лихви,като смятат,че това действие личало в периода от 01.11.2008 г. до 25.05.2009 г, след сриването на стойностите на индекса Юрибор-тогава вместо да намали лихвата с няколко пункта, ответниците заявяват,че тя е продължила да я задържа над определените с договора и индекса нива.На следващо място посочват, че ищецът не е извършвал твърдяна капитализация в чл.1,ал.3 от анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009 год. и в чл.1,ал.1,2,и 3 от анекс № 2 от 3.04.2010 год. към договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/ 2006 ,като развивайки съображения правят извод,че по силата на сключените допълнителни анекси, банката всъщност е осъществила анатоцизъм в юридическия смисъл на тези понятия,а не капитализация. Твърдят още, че разпоредбите на чл.1, ал.3 от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. и чл.,1, ал. 1, 2 и 3 от Анекс № 2 от 30.04.2010г. към договор за кредит срещу ипотека № 17211/R/2006 са нищожни на осн. чл.26, ал.1 и 4 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД-договаряне в противоречие на установена забрана за формиране и начисляване на сложна лихва ,като освен това твърдят, и че не са давали съгласие за капитализиране на които и да било лихви по договора за кредит.Намират горните клаузи от анексите за нищожни и поради липса на съгласие-чл.26,ал.2 от ЗЗД-в тези текстове е посочена обща сума,която ще бъде „капитализирана“ без да е разделена на части и да е посочено коя част какво представлява,нито периодите,нито сумите на просрочие.Това считат,че води до липса на предмет на „капитализация“ ,а това от своя страна до липса на съгласие за извършване на действие с предмет,който не може да бъде определен. Сочат,че с оглед на горното е неясно как са формирани размерите на увеличаващите се спрямо предходните размери на главниците по анексите,след като до момента на подписването им са извършвани погашения на различни по вид вземания по договора за кредит и първия анекс. Заявяват,че считат разпоредбите на чл.1, ал.3 от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. и чл.1, ал.1, 2 и 3 от Анекс № 2 от 30.04.2010г, към Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006. са нищожни и поради невъзможен предмет на осн. чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД-няма годен обект на волеизявление на страните каква сума става от лихва на главница.Ответниците навеждат доводи за нищожност на основание чл.143, във вр. с чл.146 от ЗЗП на разпоредбите на чл. 21 от Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006, т. 2 от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. относно промяна на чл. 5, ал.7 от Договора, както и чл.5 от анекс № 2 от 30.04.2010г.Считат,че тези клаузи са в тяхна вреда,тъй като действия описани в тях се извършват едностранно от банката-ищец,без ответниците по какъвто и да е начин да могат да влияят върху тях.Позовават се и на нищожност на горните разпоредби от договора и поради противоречие с Директива 93/13/ЕИО ,която сочат,че е приета, и е част от българското законодателство. Възразяват и срещу претенциите за присъждане на сумите от 27313,21 лв. и 114 лв. позовавайки се на чл.78 от ГПК и тълкувайки го.Заявяват,че поддържат и изложеното във подадените от тях в заповедното производство възражения,в които се оспорва твърдяната предсрочна изискуемост и твърдяното просрочие,сочи се на изменение от страна на банката на лихвите по кредита без да са налице предпоставките за това,като за времето от 2008 до май 2009 год. когато приложимия по кредита индекс Юрибор е спаднал драстично,банката е продължила едностранно да увеличава лихвата без уведомление,с двата анекса са уговорени капитализация и „повторни услоявания“,които са нищожни поради липса на предмет-посочване на капитализираните просрочия по пера и размери,и основание-просрочията са се дължали на неправомерно изменение на лихвата от страна на банката,като те в действителност не са били налице към датата на всеки от анексите.Не възразяват по уважаване на доказателствените искания на ищеца,като се противопоставят единствено на приемането на справката по чл.366 от ГПК като доказателство по делото,като заявяват и свои доказателствени искания.Представят доказателства.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Посочва, че сключването и на двата анекса и извършеното преструктуриране на кредита е било направено по искане на самите ответници, поради невъзможност да обслужват същия, като за да бъде предоставена възможност на ответниците да го погасяват, ищецът заявява,че е направил съответните отстъпки. Сочи,че именно поради невъзможността на бъде обслужван кредитът от страна на ответниците, в т. 2 от Анекс № 236/AMR/09 е било договорено през първите шест месеца, считано от датата на сключването му, кредитополучателите да не заплащат главница, а възнаградителната лихва била нулева ставка. Също така, в чл. 3 от Анекс № 2 банката е направила съответните отстъпки и се съгласила кредитополучателите да заплащат лихва за ползването на предоставения им и неиздължен паричен ресурс в намален размер - 0,54 за първите два месеца, считано от датата на сключването на този анекс, пред който период последните били освободени и от заплащане на вноски по главницата.Прилага нови доказателства и прави допълнителни доказателствени искания.
Ответниците са депозирали общ допълнителен отговор на допълнителната искова молба,като освен ,че изразяват становище по доказателствените искания на ищеца в допълнителната искова молба , преповтарят изцяло и дословно доводите, вече развити от тях в отговора на исковата молба.Представят нови доказателства.
По делото не са налице признания на права.
По делото са налице признания на следните обстоятелства: страните по делото са страни по сключен договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006 ,както са подписали към него Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. и Анекс 2 от 30.04.2010г.,които договорености са със съдържанието в заверените копия,приложени на листи 17 до 26 вкл. От делото;съгласно договора и анексите ищецът има качеството банка или кредитор,а ответниците Д. и М. Киселови-кредитополучатели,а А. и Ф. Киселови-солидарни длъжници;ищецът е инициирал заповедно производство,за което е било образувано ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас със заявление,подадено на 29.05.2013 год.,в което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2681 от 30.05.2013 год. въз основа на документ-извлечение от сметка,срещу четиримата ответници,както и изпълнителен лист;в срок са били депозирани писмени възражения от всеки един от четиримата ответници против заповедта, като в тях са изложени идентични аргументи и обстоятелства за недължимост на сумите по заповедта,основани на оспорване на възникването на предсрочна изискуемост и на просрочие,с въведени твърдения за нарушение на сключения договор , изразяващо се в едностранно изменение на лихвите по кредита при липса на предпоставки за това и в твърдения за нищожност поради липса на предмет и основание на уговорени с двата анекса към договора за кредит капитализация и „повторни усвоявания“.
По делото не са налице обстоятелства ,за които да съществува установено от закон предположение ,да са общоизвестви или служебно известни,поради което да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи,че е изпълнил задълженията си по договора за кредит срещу ипотека ,както и по сключените към него два анекса;че е предоставил за усвояване чрез превеждане на сумата по кредита по чл.1 от Раздел І от договора за кредит по сметка на кредитополучателя в банката,а именно сметка № BG75 PIRB 7338 4600 5258 52 ,открита при „Банка Пиреос България „АД с титуляр Д.А.К. ;че кредитът от 500000 евро е усвоен на 07.08.2006 год. по посочената по-горе банкова сметка ***.3,ал.2 от договора срок; периода,размера и вида на забавените плащания ,дали му основание да обяви предсрочна изискуемост с нотариални покани за доброволно изпълнение; че е обявил предсрочна изискуемост на цялата кредитна експозиция по договора за кредит срещу ипотека и анексите към него на 11.03.2013 год.;размера и вида на изискуемите задължения към 11.03.2013 год.-дата на обявяване на предсрочната изискуемост;
Ответниците носят тежестта да установят възраженията си, че ищецът е изменил лихвите за забава, без да са били налице предпоставките за това,като за времето от ноември 2008 до май 2009 год. когато приложимия към кредита индекс EURIBOR е спаднал драстично,ищецът е продължил едностранно да увеличава лихвата по кредита,както и размера на това увеличение; размера според ответниците на лихвите по кредита към датата на подписване на всеки от двата анекса;сумата,равняваща се на разликата между стойността на лихвата преди и след едностранното й увеличение от ищеца през периода от 17.02.2009 год. до 25.05.2009 год.;
По отношение на доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и допълнителната такава, поискал е допускането на съдебно-счетоводна експертиза,като е формулирал въпроси към нея както в исковата,така и в допълнителната искова молби.Следва да бъдат приети всички приложени към исковата молба писмени доказателства,част от които справката по чл.366 от ГПК не е.По същността си справката по чл.366 от ГПК допълва фактическите твърдения в исковата молба за размера на претендираните парични вземания ,а не представлява доказателство за него.Следователно верността на изчисленията и данните в нея подлежат на доказване.Ще следва също така да бъде допусната исканата от ищеца експертиза,като се поставят всички формулирани към нея въпроси,както в исковата,така и в допълнителната искова молби.Писмените доказателства приложени към исковата молба и експертизата са относими,тъй като посредством тях ще се установят релевантни за делото факти и обстоятелства ,за които ищецът носи доказателствена тежест.Те са необходими,тъй като без тях преценени в съвкупност ,включително и чрез нужните на съда специални знания делото ще остане неизяснено от фактическа страна и са допустими,тъй като законът не поставя ограничения за установяване на посочените от ищеца обстоятелства с този вид доказателства.По приемане на приложените към допълнителната искова молба писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание по делото след като ищецът изясни в него относимостта на всяко едно от тях към делото и заяви дали желае да се ползва от тях,с оглед възраженията в допълнителния отговор по приемане на тези доказателства.
Ще следва да бъдат приети писмените доказателства,представени от ответниците в писмения им отговор,въпреки,че той не е постъпил в срок.Посредством тях,видно от съдържанието на исковата молба и депозираните в заповедното производство възражения, те ще установяват твърденията си за нищожност на съществени клаузи от договора и анексите към него.Тъй като нищожността се предявява с възражение безсрочно и съдът служебно следи за нея,ограниченията за събиране на доказателства за установяването й,включително и служебно , и процесуалните преклузии не важат.По същите причини е допустимо и поставянето на формулираните в отговора на исковата молба въпроси към съдебно-счетоводната експертиза.Ненужно,а и недопустимо е доказателственото искане по чл.176 от ГПК, заявено в писмения отговор-чрез него няма да се установят конкретни релевантни за делото факти,тъй като въпросът е зададен по начин предполагащ твърде общ и не внасящ яснота в правоотношенията между страните отговор.По същността си искането с посочено правно основание в чл. 190 от ГПК,не представлява доказателствено искане.Исканата “справка“,всъщност представлява искане за създаване на обобщаващ документ на базата на други,находящи се у ищеца книжа,съдържащ определена информация,която за настоящия процес има значение на въвеждане с писмено изявление на определени фактически твърдения:какви вноски банката е считала,че й се дължат съгласно договора за кредит и как е отнесла направени от ответниците плащания по същия договор.В този смисъл съдът намира,че на основание чл.145,ал.1 от ГПК за изясняване на фактите,а именно налице ли е просрочие и от кога до кога ,следва да изиска ищецът писмено с преписи за ответниците да посочи от момента на подписване на договора за кредит до 11.03.2013 год. какви по вид и размер вноски е следвало да се правят по него,какви елементи е включвала всяка дължима вноска и какви са били стойностите на всеки елемент,как са изчислени,кога е следвало да бъде заплатена всяка една вноска;от кога и по какъв начин са се променили вноските след подписване на всеки един от двата анекса-по вид,по размер,по елементи,по момент на плащане;какви суми като размери и по дати са платени по договора за кредит от момента на подписването му до 11.03.2013 год.,какво е прието като погасено от страна на банката чрез всяко плащане за горния период.
По доказателствените искания в допълнителния отговор съдът следва да се произнесе след като даде възможност на ищеца да изрази становище по тях в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
По изложените съображения, на основание чл.374 и чл.145,ал.1 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение възраженията на
ответниците в общия им писмен отговор за недопустимост на иска в частта му по т.5 от петитума и за нередовност на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.11.2015 год. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и преписи от допълнителния отговор на ответниците.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение писмено с преписи за ответниците да посочи следното: от момента на подписване на договора за кредит до 11.03.2013 год. какви по вид и размер вноски е следвало да се правят по него,какви елементи е включвала всяка дължима вноска и какви са били стойностите на всеки елемент,как са изчислени,ако са били определяеми и по каква методика, на коя дата е следвало да бъде заплатена всяка една вноска;от кога и по какъв начин са се променили вноските след подписване на всеки един от двата анекса-по вид,по размер,по елементи,по момент на плащане,по приложима методика за определяне,в случаите на определяемост на някой от елементите на вноската;какви суми като размери и по дати са платени по договора за кредит от момента на подписването му до 11.03.2013 год.,какво е прието като погасено с всяка една платена сума от страна на банката за горния период.
ПРИЕМА всички представени с исковата молба и с общия писмен отговор писмени доказателства.
ПРИЛАГА като доказателство папка със служебно изготвени в изпълнение на разпореждане № 1069 от
28.04.2014 год. от канцеларията на
настоящия съд копия от книжата по ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на
Районен съд гр.Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за задължаване на ищеца да представи справка за начислени и платени суми по договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г., и на основание чл. 176 от ГПК за задължаване на изпълнителните директори на ищцовата банка да отговорят на поставен въпрос.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба -лист 6 от делото,в допълнителната искова молба в частта „Доказателствени искания“ ,т.ІІ-гърба на лист 97 и лист 98 от делото,както и на въпросите ,формулирани от ответниците в общия им писмен отговор-лист 80 от делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Даниел Йорданов Хаджиатанасов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 300 лв.,от които 200 лв. платими от ищеца и 100 лв.
платими общо от ответниците в
двуседмичен срок от получаване на преписи от настоящото определение по
депозитната сметка на Окръжен съд гр.Бургас.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото съдебно заседание,чиято дата е
определена по-горе да посочи ще се ползва ли от приложените към депозираната от него допълнителна искова
молба писмени доказателства,по приемане на които ответниците в допълнителния
отговор са възразили,и какви факти ще
установява с всяко едно от тези писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните,че по приемане на приложените
към допълнителната искова молба писмени доказателства ще се произнесе в
откритото съдебно заседание като съобрази изпълнението на указанията по-горе
отправени към ищеца.
ДАВА на ищеца двуседмичен срок от получаване на преписите от
писмения отговор с приложения да
вземе писмено становище по него и новите
доказателствени искания ,заявени там.
УКАЗВА на страните,че по доказателствените искания
на ответниците направени в общия им
допълнителен отговор ще се
произнесе след изтичане на дадения на ищеца по-горе срок за
писмено становище.
Определението е окончателно. Съдия: