№ 95
гр. В., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320100256 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М.Д.“, ул. „Рачо
Петков - Казанджията“ № 4-6, с която против Ф. Б. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. А, ет. 6, ап. 17, са предявени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2019 г. в гр. В. бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
16726017, между „БНП П.П.Ф .” ЕАД в качеството му на Кредитор и
ответника Ф. Б. М. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.
Кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 9000.00
лева /девет хиляди лева/, от които: 9000.00 лева - размер на отпуснатия кредит
за потребителски цели и 315.00 лв. - такса ангажимент, а Кредитополучателят
се е задължил да възстанови получената в кредит сума по гореописания
договор чрез 84 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 300.98 лева,
първата от които дължима на 20.03.2019г., а последната с падежна дата
20.02.2026г.
1
Сочи се, че кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в
размер на 44,50 % и при лихвен процент 35,76 %. Всяка месечна вноска се
състои в изплащане на част от задължението за главница, застрахователна
премия и договорна лихва.
Излага се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
погасяване на месечните си вноски, като е налице дължим и изискуем остатък
в общ размер на 26 286.32 лева, от които: 9000.00 лева - главница и 17286.32
лева - договорна лихва.
Поддържа се, че на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 13.07.2020г. и приложенията към него
между „БНП П.П.Ф .” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.
„Младост“ 4, ул.“Бизнес парк С.“ 1, сграда 14, ЕИК ********* е прехвърлило
вземането си към ответника на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.С., район В., ж.к. М.Д., ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-
6, с ЕИК *********, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-16726017 от 23.01.2019 г. Твърди се, че в изпълнение
на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, до Длъжника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М.” ЕООД.
Уведомлението било изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на
посочения от него адрес, в договора за кредит, а именно общ.В., гр. В., ж.к.
„К.Б.“ 6, вх. А, ет. 6, ап. 17. Писмото, съдържащо уведомлението за
извършената цесия и уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането в пълен размер било върнато в цялост като „непотърсено“.
Посочва се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 2001/2021 г. по описа на Районен съд – В., по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от
длъжника.
С допълнителна молба с вх. № 6145/02.08.2022 г. ищецът е уточнил
исковата си претенция като размер и период.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 3611.76 лева, от които: главница в размер на 157.16
2
лева, дължима за периода от 20.10.2019 г. до 20.02.2020 г., и договорна
лихва в размер на 3454.60 лева, дължима за периода от 20.03.2019 г. до
20.01.2020 г., представляваща вноски с настъпил падеж, дължимо вземане по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16726017
от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.09.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Посочено е, че общият размер на задължението към датата на
прехвърляне на вземането, както и към датата на подаване на заявлението е
както следва: 26286.32 лева, от които главница 9000.00 лева и договорна
лихва – 17.286.32 лева.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез процесуалния му представител, в който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Релевирано е възражение за анатоцизъм,
твърди се, че ищецът претендира лихва върху лихвата. Сочи се, че и
договорът за потребителски кредит, и споразумението за прехвърляне на
вземането /цесия/ са сключени в нарушение на тогава действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Правят се възражения срещу годишния процент на
разходите в размер на 44.50 % и лихвения процент в размер на 35.76 %.
Инвокират се възражения за неоснователност на иска за установяване на
каквато и да е лихва, когато не е установен размера на главницата, твърди се
че няма установен размер на главницата. Прави се възражение за нищожност
на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като
противоречащ на закона и добрите нрави, иска се да бъде прогласена
нищожността на клаузите за начислени лихвени проценти по договора:
годишен процент на разходите в размер на 44.50 % и лихвен процент в размер
на 35.76 % като противоречащи на принципа на добрите нрави и заобикалящи
закона и като противоречащи на ЗПК и поради непосочването им в договора
за кредит. Наведено е възражение за нищожност на договора за кредит, тъй
3
като същият, според ответника, е съставен с размер на шрифта по-малко от
12.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
2001/2021 г. по описа на Районен съд – В., назначена е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
По заявление на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ********* е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Ф. Б. М. за исковата сума по
ч.гр.дело № 2001/2021 г. по описа на Районен съд - В., приложено към
настоящото. С разпореждане № 687/18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2001/2021 г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане на съда № 852 от 16.11.2021
г., на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си
против длъжника, предвид подаване на възражение от същия срещу заповедта
за изпълнение. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца
от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като
подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
От представените писмени доказателства по делото е видно, че на
23.01.2019 г. между „БНП П.П.Ф .“ С.А. клон България като кредитор и
ответникът Ф. Б. М. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16726017, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в размер на 9000.00 лева за
срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписването на договора до
20.02.2026 г. /последната падежна дата/. Към договора е приложен
погасителен план, съгласно който паричният кредит е трябвало да бъде
изплатен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 300.98 лева
/включваща главница и лихва/. Общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 25282.32 лева. Установява се, че на стр. 8 от Договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16726017, последен абзац
ответникът е удостоверил с подписа си усвояването и получаването на
посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената от него лична
банкова сметка.
4
На 13.07.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „БНП П.П.Ф .“ С.А., клон
България и ищеца „Е.М.“ ЕООД, по силата на който вземането на „БНП
П.П.Ф .“ С.А., клон България, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-16726017 от 23.01.2019 г. е прехвърлено на
ищеца „Е.М.“ ЕООД. Видно от стр. 30, ред 1299 от Приложение 1/13.07.2020
г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, задължението на
ответника Ф. Б. М. е цедирано. Размерът на цедираното вземане е 26286.32
лева, разпределено както следва: 9000.00 лева – остатък от главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16726017 от
23.01.2019 г., сключен между ответника и цедента „БНП П.П.Ф .“ С.А., клон
България, 16282.32 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до
20.02.2026 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 1004.00 лева – лихва
за просрочие.
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на
договора, от страна на ответника не са постъпвали погашения нито към
цедента, нито към цесионера след датата на сключване на договора за цесия –
13.07.2020 г. до предявяване на иска. Вещото лице е изчислило, че размерът
на претендираната главница за периода от 20.10.2019 г. до 20.02.2020 г. е
120.84 лева, а размерът на претендираната договорна лихва за периода от
20.03.2019 г. до 20.02.2020 г. е в размер на 3490.92 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между
ищеца, в качеството на цесионер и „БНП П.П.Ф .“ С.А., клон България, в
качеството на цедент, е сключен валиден Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 13.07.2020 г. и Приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по Договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-16726017 от 23.01.2019 г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е
налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице
е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
5
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал.
3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването
създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в
настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на
принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне
на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение, че
ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно
от цесионера лице, а и видно от заключението на вещото лице погашения по
кредита не са постъпвали от ответника. Не на последно място, в
производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на частното
правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на
изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с
исковата молба.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от
6
сключен при условията на Закона за потребителския кредит Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16726017 от 23.01.2019 г. между
ответника и „БНП П.П.Ф .“ С.А., клон България, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
кредит в максимален размер на 9000.00 лева.
Установи се, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради което
и за същия е възникнало задължение да погасява съгласно погасителния план
по договора текущото си задължение, формирано от усвоената от договора
сума - в случая 9000.00 лева и начислената договорна лихва върху усвоената
главница. Крайният срок на издължаване на кредита е 20.02.2026 г.
/последната падежна дата/. Вещото лице е установило че ответникът не е
извършвал плащания по договора нито на цедента, нито на цесионера след
сключване на Договора за прехвърляне на вземания.
Съдът намира, че при така изложената фактическа обстановка
предявеният установителен иск е частично основателен само по отношение на
иска за главница до размера, установен от вещото лице в заключението, а
именно 120.84 лева за периода от 20.10.2019 г. до 20.02.2020 г.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
легитимацията си на кредитор – изправна страна /цесионер/ по процесния
договор за кредит – чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 11 и сл. от ЗПК. Процесният
договор за кредит и условията по него следва да отговарят на императивните
изисквания на закона за форма и съдържание – чл. 5, ал. 4, чл. 10 и чл. 11 от
ЗПК.
Представените по делото преписи от Договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-16726017 от 23.01.2019 г. между ответника и „БНП
П.П.Ф .“ С.А., клон България и Условия по договора обаче са съставени с
размер на шрифта по-малък от 12.
След сканиране на горните документи от настоящия състав с
програмата Abbyy FineReader от лентата на инструментите се установява, че
двата документа са изписани действително с шрифт, по-малък от 12, а именно
шрифтът и в двата документа е с размер 11.5 и вид на шрифта Garamond.
С оглед на гореизложеното основателни се явяват доводите на
ответника, че договорът е недействителен, защото не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не е необходимо назначаването на вещо
7
лице за установяване на размера на шрифта и неговия вид с оглед на
обстоятелството, че за това не се изискват специални познания от областта на
науката по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК – размерът на шрифта с лекота
може да бъде установен с инструментите, с които разполагат
текстообработващите програми, с които боравят магистратите.
Вярно е, че разликата е почти незначителна, но текстът на чл. 20 от ЗПК
не дава възможност за тълкуване и преценка, шрифтът е по-малък от 12,
поради което договорът се явява недействителен. За прецизност следва да се
посочи, че по делото процесният Договор е представен като частно заверен
препис, което обаче не е пречка съдът да приеме, че същият е точно копие на
оригинала. Ищецът е заверил копието, като е удостоверил, че изцяло съвпада
с оригинала, поради което, съдът приема, че процесуално допустимо е да
формира изводите си въз основа на представените преписи.
Предвид гореизложеното съдът приема, че възражението за
недействителност на договора е основателно на основание чл. 22 от ЗПК,
поради което и на основание чл. 23 от ЗКП ответникът дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита. Съобразно договора чистата
стойност е 9000.00 лева, от която сума ищецът претендира главница с
настъпил падеж в размер на 157.16 лева за периода от 20.10.2019 г. до
20.02.2020 г. Вещото лице е посочило в заключението си, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, прието е по делото и не е оспорено от
страните, че размерът на главницата за горепосочения период е 120.84 лева,
като ответникът не е правил погашения по кредита. С оглед гореизложеното
съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 120.84 лева. В
останалия претендиран размер, както и за претенцията за заплащане на
договорна лихва в размер на 3454.60 лева за периода от 20.03.2019 г. до
20.01.2020 г. исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца редуцирани
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете,
а именно 2.41 лева за дължима се държавна такса, както и разноски в
настоящото производство съразмерно уважената част в общ размер на 5.75
лева /2.41 лева за дължима се държавна такса и 3.34 лева – разноски за вещо
лице/.
8
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да понесе
направените от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете.
В случая Съдът намира за основателно направеното от ищцовата
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е в общ
размер от 2300.00 лв. при цена на исковата претенция общо от 3611.76 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара
съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В практиката на ВКС, обективирана в определение №
533 от 30.10.2107 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I ТО и определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, III г. о., при обективно
съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове. Това е относимо и към настоящия случай, тъй като се
касае за обективно съединяване на главен и акцесорен иск и минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес
на всеки от исковете поотделно. В случая, съобразявайки изложеното, се
констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2300.00 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение в
настоящия случай възлиза на 761.18 лева, като на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК съдът счита, че същото следва да бъде намалено до този размер.
Съразмерно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 735.71 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Б. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. А, ет. 6, ап. 17, че дължи на
„Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „В.“ ж.к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата
120.84 лева – главница за периода от 20.10.2019 г. до 20.02.2020 г. (чистата
стойност) по нищожен на основание чл. 22 от ЗПК Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-16726017 от 23.01.2019 г., сключен между Ф. Б.
9
М. и „БНП П.П.Ф .“ С.А., клон България, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.09.2021 г., за която сума е издадена Заповед по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 2001/2021 г. по описа на Районен съд – В., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер на главницата от 157.16 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.
99 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ф. Б. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. А, ет. 6, ап. 17 дължи на „Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к.
„М.Д.“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6 сумата от 3454.60 лева -
договорна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 20.01.2020 г., по нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК Договор за потребителски паричен кредит с номер
PLUS-16726017 от 23.01.2019 г., сключен между Ф. Б. М. и „БНП П.П.Ф .“
С.А., клон България, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2001/2021 г. по описа на Районен съд – В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6,
вх. А, ет. 6, ап. 17 да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6 разноски по ч.гр.д. № 2001/2021 г. по описа на Районен
съд – В., съразмерно уважената част от исковете, в размер на 2.41 лева.
ОСЪЖДА Ф. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6,
вх. А, ет. 6, ап. 17 да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6 разноски в настоящото производство, съразмерно
уважената част от исковете, в общ размер на 5.75 лева /2.41 лева за дължима
се държавна такса и 3.34 лева – разноски за вещо лице/.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №
4-6 да заплати на Ф. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл.
6, вх. А, ет. 6, ап. 17 разноски в настоящото производство, съразмерно
отхвърлената част от исковете, в размер на 735.71 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в
10
сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2001/2021 г. по описа на Районен съд
- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11