РЕШЕНИЕ
№ 3390
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Ма. С.Гражданско дело № 20253110107587 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та” от
ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба подадена от Б. Е. П., ЕГН **********, с
адрес в гр. В****, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. Х.
Л., ЕГН **********, с адрес в с. Р****, О**** Т***, О*** Г***.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката излага, че с ответника са
родители на общо дете Н**** М.ова Л.а, ЕГН **********. Сочи се, че молителката
системно е била подлагана от ответника на домашно насилие - психическо, емоционално,
икономическо и физическо, от забременяването й с общото им дете през 2023г. Не е подала
по-рано молба за защита, тъй като отново е бременна като се очаква да роди в средата на м.
юни 2025г.
Като конкретни актове на домашно насилие се сочат – след 25 декември 2024г. М. Л.
настоявал да му прехвърли 70% от фирма „*** ****“ ****, на чието име беше закупен
имотът. Поради отказа й последвали заплахи и обиди като на 05.01.2025г. е нарекъл „луда“,
„щизофреничка“, “боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, и я заплашил „ще ти стопя нервите“. На
12.01. 2025г. отново я принуждавал да му прехвърли дялове от дружеството си до една
седмица, като тя го уведомила, че прекратява личните си взаимоотношения с него, като Л.
станал още по-агресивен като я псувал и обиждал - „пача“, „луда“ и я заплашил, че ще й
„стъжни живота“. На 16.01.2025г. след отказ да му прехвърли дялове от дружеството си
отново я обиждал и заплашвал. В средата на м. февруари без знанието й, проникнал в
жилището й с притежаван от него ключ и отнел без съгласието й множество оригинални
документи - лични, фирмени в това число и личния й електронен подпис, както и
договорите за заем, сключени на името на майка му. На 22.03.2025г. го помолила по
телефона да й върне тези документи, като Л. я обиждал и заплашвал „луда“,
„шизофреничка“, „боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, „ще ти стопя нервите“. На 26.03.2025г. и
на 01.04.2025г. нейна братовчедка й препращала кореспонденция с Л., в която той я
заплашва, че ще бъде осъдена и обиждал нея и адвоката й. На 13.04.2025г., 05.05.2025г и
14.05.2025г. от приятели й били споделени публикации на Л. в интернет, в които той
използвайки снимки на детето уронвал престижа на ръководената от нея търговска дейност,
1
обиждал нея и адвоката й – „измамници“ „Договор с дявола ще направя, но ще си я взема“,
„Държана за заложник от една майка“, „Търси пари, четвърт милион“, и намеквал за
извършени от тях престъпни деяния. През месец май в разговори с вуйчо й, личния й лекар и
този на детето я наричал „луда“, „щизофреничка“, “боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, „ще
лежи в затвора“.
Сочи се, че ответникът е осъждан и в състоянието на молителката /напреднала
бременност/ описаните действия непосредствено застрашават здравето на молителката. По
изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита от
домашно насилие, както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката; да му се забрани да я приближава на по-малко от
100м., жилището й, находящо се в гр. В****, гр. В****, ул. „П**** Я****“ № ****, ет. ***,
ап. ****., ПИ с идентификатор **** с площ 1 034 кв.м и построената в него сграда с
идентификатор ***** с площ 415 кв.м., находящи се в гр. В****, район А****, с.о. „П*****“
, местата за социални контакти и отдих на молителката, както и на ответникът да бъде
забранено да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма- пряко и
косвено, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и
чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено с
определение от 12.06.2025г.
В проведените по делото открити съдебни заседание, молителят чрез процесуален
представител поддържа молбата. Ответната страна - лично и чрез процесуален представител
е депозирала писмен отговор в първото по делото открито съдебно заседание, с който се
оспорват всички твърдения изложени в молбата за защита. Твърди се, че причината за
подаване на молбата е наличието на облигационни правоотношения между страните, както и
нежеланието на молителката да осигурява осъществяване на режим на лични отношения от
страна на ответника като баща на двете им общи деца.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към
молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като
съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8, ал.1 т.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3
и т.4 вр. чл. 3, т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при
проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита
по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за
подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая, от приложеното към
молбата удостоверение за раждане на М. Х. Л. се установява, че молителката има дете от
сочения извършител- т.е изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 3 и
чл. 8, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
За дати на процесните актове на извършено домашно насилие се сочат 05.01.2025г.,
12.01.2025г., 16.01.2025г., 22.03.2025г., 26.03.2025г., 01.04.2025г., 13.04.2025г., 05.05.2025г и
14.05.2025г., а молбата е депозирана на 11.6.2025г. Доколкото част от датите са извън
преклузивния общ тримесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН са приложени писмени
доказателства и са изслушани свидетелски показания обосноваващи подаването й във
втората хипотеза на тази норма - в шестмесечен срок при обективна невъзможност. Съдът
преценяйки тези доказателства в тяхната съвкупност - лист за преглед на пациент Б. П. в
**** „В*****” **** , консултация с амб. № 1672; амбулаторни листи
№000000003217/13.06.2025г., №000000004789/28.10.2024г., №24354100827В/19.12.2024г.,
№25049200D044/18.02.2025г., №25083002С8ВС/24.03.2025г., доплерова сонография, лист за
преглед на пациент за извършена консултация в ***** „В****” **** от Б. П., биохимичен
скрининг; показания на свидетелите В. Д. М. и Л. Н. Д., намира, че от тях се установява
наличието на горепосочената обективна невъзможност да бъде спазен тримесечния срок за
част от изброените актове на домашно насилие, поради което всички подлежат на
разглеждане по същество. Не са необходими специални познания за възприемане на
обстоятелствата обективирани в описаните медицински документи разкриващи заболявания
у молителката /тромбофИ./ и предходно протекла нейна патологична бременност /със
2
спонтанен аборт/ и възникнали усложнения при бременността й /кървене, спонтанти
контракции; заплашващ аборт/, както и за факта, че принципно най-рисковите месеци за
бременността са именно тези от първия триместър, поради което житейски и медицински
логично в случая с напредването на бременността на молителката, рисковете за възникване
на усложнения свързани с износването на плода са намалявали. В случая такива са били и
предписанията на лекуващите лекари възприети и пресъздадени от свидетелите.
Въз основана изложеното съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с
наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). Подаването на такава
декларация не е задължителен елемент от молбата по чл. 9 от ЗЗДН /съобразно действащата
редакция на нормата – обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, като при
положение, че няма други доказателства по делото, следва да се цени самостоятелно,
въпреки че по съществото си представлява частен документ. Декларацията се ползва с
презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за
осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи, която и да
било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка
същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен материал по делото.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на
останалите разпоредби от закона и целта на същия.
От приетите писмени доказателства - разпечатки на хартиен носител от съобщения
във приложение „****“, се установява, че в чат на 17.01.2025г. от името на М. Х. Л. са
изпращани съобщения до Б. П. съдържащи употребата на изразите „утайка“, „мамицата ти
жалка“, „боклук мръсен“, „ти си малоумна“.
На 01.04.2025г. в чат от името на М. Х. Л. до потребител с име К**** П*** са изпратени
съобщения съдържащи извадка от входирана в съд молба от Б. П. против М. Л. по чл. 127 от
СК, с текст „ще е окопна война, виж какви лъжи е писала“ „боледуващите от шизофрения е
хубаво да информират бъдещите си партньори за наличието на заболяване“, „утайка отишла
при утайка“, „обърка ми живота това момиче, аз ще объркам нейния“.Тези съобщения са
препратени от К******П**** на потребител Б. П. на 01.04.2025г.
От разпечатки на хартиен носител на публикации в социална мрежа „*****“ се
установява, че от профил с името на М. Л. на 13.04.2025. и 14.05.2025г. са публикувани
съобщения със снимки на дете на невръстна възраст и текстове „Честит имен ден на нашето
дете Н******“ „Дано скоро спре да е заложник на майка си“; „финансирахме имот на името
на майката, който защипаха“; На 11.09.2025г. са публикувани две снимки на страните по
делото показващи интимност и текст „га бях хубав“ и снимка на решение по НОХД
76/2025г. на РС- Н. Загора относно признаването за виновен на извършител на
престъпление - потвърждаване на неистина в декларация по чл. 9 от ЗЗДН с текст „само не
знам като дойде счотаъ/хесапа/ кой ща плаща или трябва богат любовник или ще се позахаби
работното място на „момата“
От справка за съдимост с вх. № ****/18.05.2025г.; присъда № 20 от 06.11.2019г. по
НОХД № 70/2019 г. по описа на Районен съд –Т**** и решение № 26/20.07.2020 г. на
Окръжен съд – Г*****; решение № 77/17.10.2019 г. на Районен съд –Т**** и решение №
2/30.01.2020г. на Ад***** съд – Г**** справка за регистрации в психиатрична клиника на
*****„С. М***“ **** –В*** с вх. № 56127/23.06.2025г., е видно, че М. Х. Л. е осъждан за
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – употреба на **** с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2%о и има влязло в сила административно наказание за
неизпълнене на предписание за явяване за медицинско изследване на алкохол в кръвта във
връзка с извършена проверка при управлението от него на ****. Няма регистрация в
3
*****„С* М****“ **** - гр. В**** като боледуващ от психическо разстройство.
От приетите нотариален акт за продажба № *****, том ****, рег. № ****, дело № **
от ****., договор за кредит № ДК *******/ 24.09. 2024г.; Нотариален акт за собственост на
недвижим имот представляващ *** с идент. ******по КК и КР, в гр. В****, с.о. „П****“, с
площ 661 кв. м., при граници ПИ с идент. ******, ******, *****, скица на ПИ №*****г.;
Сигнал/жалба от 20.06.2025г. до Ч***** РУ на МВР - В**** за самоуправни действия от
страна на Б. П.; Договор за паричен заем от 12.09.2024г. между А**** Л.а С***** и Б. Е. П.;
Пет броя платежни нареждания общо за сумата от 97 000 лв. с получател „**** С*****“
***** и наредител А***** Л.а; Искова молба от А**** С**** Л.а срещу „**** С****“ ****
с цена на иска 97 000 лв. с пр. основание чл. 240, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; Искова молба от „****
И**** “ ****против „**** С****“**** с цена на иска 114 592 лв. с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр.
3 във вр. с чл. 88 и чл. 86 от ЗЗД; Фактури и платежни нареждания от „**** И****“ ****
към „Ф*** С****“ ****, се установява, че представляваните от страните по делото
търговски дружества са собственици на съседни недвижими имоти в гр. В***** придобити
през 2024г. - „Ф. С.“ **** с управител молителката е придобило на 24.09.2024г. имот с
идентификатор **** по КК и КР, като част от заплатената цена от 220000 лв. са получени
от молителката като заемател и „Ф. С.“ **** като солидарен длъжник съобразно договор за
заем с банкова институция, а ответника „Г.“ *** е придобил на 27.08.2024г. имот с
идентификатор ***** по КК и КР. Между „Ф. С.“ ***, майката на ответника и
представляванато от последната търговско дружество „**** И***“ ***/*, са били налице
търговски взаимоотношения, във връзка с които са възникнали спорове и са заведени
неприключили съдебни дела.
От приетите декларации за припознаване на второто ни дете по см. на чл. 65 от СК
до О. В. и ****„*****" – В.; Имейли 5/пет/ на брой от М. Л. до Б. П. изпратени на
18.03.2025г., 22.03.2025г., 23.03.2025г., 24.03.2025г., 25.03.2025г. от адрес ******** до
*******. com; Имейли 18/осемнадесет/ на брой от М. Л. до Б. П. изпратени на 28.03.2025г.,
29.03.25г., 04.04.25г., 05.04.25г., 11.04.25г., 12.04.25г., 16.04.25г., 17.04.25г.,18.04.25г.,
25.04.25г., 02.05.25г., 09.05.25г., 23.05.25г., 30.05.2025г., 02.06.25г., 06.06.25г., 07.06.25г. от
********* до ******, ***** , *****; Сигнал до **** - В**** от М. Л. от 16.04.2025 г.
подаден чрез **** , Сигнал до **** - В**** от М. Л. от 13.05.2025 г. подаден чрез ***** ;
Писмо от ***** 16.06.25г., Писмо от **** 99-00-39-19; Сигнал до **** , **** - В**** и
*****, П*** *** **** - В* от 26.06.2025г. за дете в неизвестност подаден чрез ****;
Постановление за отказ да се образува наказателно производство на ВРП от 19.05.2025г. по
пр. преписка № ****/2025г. по сигнал на М. Х. Л., се установява, че: той е изразил воля да
припознае родено през м. юни 2025г. дете от Б., срещу което тя е изразила изрично
несъгласие. М. Л. е подавал сигнали до държавни органи и е изпращал имейли до ******,
*******, ******** във връзка с желанието му да вижда дъщеря си Н**** Л.а, като по този
до ВРП е постановен отказ да се образува ДП.
От заключението на приетата СТЕ се установява, че при прегледа на акаунта на
ответника ******** в приложение ***** , са налични позвъняванията от приложената
комуникация съдържаща се на стр. 146 до стр. 163 по делото, която комуникация е проведена
между молителката и него. Позвънявания за 22.03.2025 г. са налични на стр. 146 до 149 от
документите. Освен тях на стр. 163 са предоставени данни за пропуснато видео обаждане от
ответника към молителката на 23.03.2025г. При прегледа на акаунта в телефона на
молителката, се установява, че контактът ****** е блокиран. След деблокирането му се
установило, че към него няма запазена хронология. За дата 22.03.2025г. са направени общо 7
опита за провеждане на аудио-комуникация между страните по делото в часовете между 9:56
и 11:37.
От показанията на свидетеля В*** Д. М****, ЕГН ********** се установява, че
познава страните по делото. Б. познава от средата на 2023г. като нейн треньор и собственик
на фитнес зала. М. от началото на връзката му с Б. - есента или зимата на 2023 г. М. от 2023г.
е виждала лично от три до пет пъти. Те не са живеели в постоянно съжителство и в общо
домакинство. Б. му е ходила на гости за по една седмица в гр. Т****. По време на
бременността й тя била във В**** и се налагало Л. да идва при нея.
През месец декември 2024г. Б. й споделила, че се чувства притеснена от
комуникацията и отношенията си с М.. Осъществявал натиск да прехвърли дяловете, които
притежава от имуществото, за което са изтеглили кредит. Имало е разговор за това, че той
4
иска фирмата „Ф*** С****“, която тя притежава, както и дяловете, които тя притежава, да
бъдат прехвърлени на негово име. През месец януари присъствала на техен разговор по
телефона, на който чула, че я заплашва. През януари 2025г. й показала съобщения от М., в
които той я обижда с епитети като: „луда“, „шизофреничка“ и други подобни, включително и
реплика от сорта на: „Мисля чрез Н**** (общото им дете) да те съсипя“. Б. била притеснена
от развитието на отношенията им и казала, че възнамерява да ги прекрати. При следваща
среща през месец януари 2025г. й споделила, че М. Л. е влизал в жилището й и е откраднал
нейни лични документи и документи свързани с фирмата. Заедно ходили, за да подаде
искане за издаване на нов електронен подпис и за смяна на данните, с цел да получи нов
подпис за фирмата си, защото предишният електронен подпис бил иззет по време на
влизането. Свидетелката като човек, който поддържа редовна комуникация с нея й
препоръчала да подаде сигнал до съответните институции, за да може ситуацията да бъде
разрешена по надлежния ред. Тя не го е направила, тъй като по това време бременността й
протичала с някой усложнения.
Виждала е техни съобщения, предимно от негова страна, тъй като до един момент
комуникирала с него основно през „*****“ и през „****“. След това Б. блокирала
комуникацията с М. Л., защото съобщенията от негова страна били агресивни и съдържали
различни епитети насочени към нея. Това я карало да се чувства зле, особено предвид
проблемите с втората бременност и грижите за малкото дете. Той продължил по всякакъв
начин да се опитва да й навреди психологически. Започнал да се свързва с нейни роднини. Б.
й показала скрийншотове от разговори през март - април 2025г. с нейна братовчедка *****, в
които използвал различни обидни епитети за Б. като „шизофреничка“, „че не е добре“, „че е
алчна“, „че иска да му вземе пари“ и други. Впоследствие свидетелката се срещнала с *****,
с която обсъдили тази комуникация. Свидетелката е пращала лично на Б. публикации в
социалните мрежи в различни „*****“ групи обвързани с гр. В****, защото е виждала
снимки на детето им със съобщения каква е майката, че психически не е стабилна, как
държи в плен детето си. Те били публично достояние на хора, които посещават в конкретния
момент залата, така че да може да компрометира нейната работа, психическото й състояние.
Налагало се да докладват публикациите заради текстът, който бил в тях. Това се отразило на
Б. изключително зле – психологически и върху бременността й. Свидетелката я придружила
на консултация в началото на месец февруари, като лекарят й препоръчал по никакъв начин
да не бъде физически активна, за да може бременността да продължи до самия край. Б. й
споделила към края на самата бременност, че лекарят й казал, че остава малко време до края
на бременността и може физически да не се притеснява. М. не е виждал детето им поради
агресивното си поведение.
От показанията на свидетеля Л**** Н**** Д****, се установява, че познава Б. от
около четири години, а М. – откакто имат връзка от около две години. Не знае да са живеели
заедно с М.. Б. живеела във В****. Никога не е живяла в гр. Т*** Свидетелката е имала
заведение в центъра на гр. В**** и Б. й помагала, като била назначена на четири часа
работен ден. Излизали са няколко пъти заедно. Не е присъствала на техни караници или
обиди. При всяка обща среща винаги е имало консумация на алкохол от страна на Л., но не
се е опиянявал до степен да не могат да го изведат от заведение. В нейно присъствие след
употребата на алкохол не е ставал агресивен. След техен телефонен разговор в средата на
месец януари, Б. е била разстроена и не можела много да говори. Показвала й на телефона
си чатове помежду им от края на месец януари и началото на февруари съдържащи обиди
„шизофреничка“, „боклук мръсен“. Б. й казала, че е спряла комуникацията с него от месец
март. Имало доста постове в онлайн пространството във „*****“, които били пряко насочени
към нея и детето, и лично е пращала скрийншотове на тези постове до Б., която й е
споделяла, че не е първата, която ги праща. Тези публикации, които виждала и пращала като
скрийншотове, били със съдържание, че Н****, общото им дете е държана като заложник
при майка си. От Б. знае, че отношенията й с Л. са се влошили заради някакъв кредит, който
той я е принудил да изтегли. Нейна братовчедка е ставала свидетел на тези влошени
взаимоотношения, като също е казвала, че е била притеснявана от Л.. Той опитал да се
свърже и със свидетелката, но Б. й казала да не влиза в пряк контакт с него. Това повлияло и
върху бременността й с второто дете. През месец януари прокървила и след това имала
няколко влизания за задържане на детето поради стреса, който изживявала от тази
комуникация. По време на бременността си се променила: била по-затворена и депресирана.
5
Не я виждала в такова състояние преди и според свидетелката е единствено вследствие на
описаните събития. Няма информация дали М. вижда детето си Н****. Не знае да имат
съдебен спор във връзка с детето си. Б. не й е споделяла. От месец януари насам с Б. са се
виждали един-два пъти на две седмици в заведението, което свидетелката имала в гр. В***
до „****“, когато ходела на разходка. След това, понеже го продала и живее в гр. Р**** се
виждат по-рядко. Б. не е споменавала за финансови претенции към М..
От показанията на свидетеля А*** М**** Е*** се установява, че не познава Б., а
само М. от 5-6 години покрай проблеми с бившата му жена и с неговите деца, защото
свидетелят имал сходни проблеми. Ходили са на гости няколко пъти в неговата къща в село
до град Т****. Децата им се познават. Свидетелят внася мебели от *****. М. също се
занимава с производство на дървени изделия. Свидетелят живее на остров ****, където М.
му бил на гости от 12-ти до 28-ми март 2025г., заедно пътували. Споделил му за тежки
семейни проблеми с Б., които вече са се превърнали във финансови. Тя имала желание да
развива туристически бизнес. Той има туристическа фирма и решили да купят някъде около
***** някакъв имот, който да е бутиков и една от идеите на М. била да разгледа мебели и
декорации от ***** и от остров ****, за да може майката да развива този бизнес. Купил е
имота на нейната фирма. После са изпаднали в спорове. Много пъти М. е правил опит за
контакт и иска да се види с детето. Докато били в Б****М. правел опити да види децата и да
се чуе с тях по „****”. Свидетелят възприел два разговора по време на престоя им в ****.
Единият разговор бил по вайбър, а другият – по телефона. В единия разговор на 13-ти, или
на 14-ти март вечерта ок 20:30 ч. /в България около 14:30 ч./, на високоговорител му казала:
„Ако искаш да си виждаш децата, дай ми 60 000 евро и аз ще ти прехвърля фирмата.“ Казала
му да започва да ги събира. Той отвърнал, че това са много пари и не може така от днес за
утре да ги събере и я помолил да го изчака. Тя му казала, че не я интересува и да събира
парите. Други епитети, освен че няма да си види децата, не си спомня да е имало. Доста
подробно коментирали поведението на този тип майки. Дал му някои съвети. На 22 март
имал ангажимент с туристи и М. го помолил да дойде с него, за да не стои сам. Били в бус с
единадесет места и вътре имало чужди хора. Около 17:00–18:00 ч. /българско време около
11:00–12:00 ч. преди обяд/ М. крещял на висок глас и се възмущавал „Как може такова
нещо?“ След това от М. разбрал, че това била адвокатката на Б., която му казала: „Така ще
направя, че няма да си виждаш детето. Или плащаш, или ще ти издадем Заповед за незабавна
защита. Няма да можеш да виждаш детето - ще те ограничим. Няма да можеш да виждаш
нито първото, нито второто дете. Второто дете ще остане без баща.“ По време на разговора
не го чул да използва обиди или епитети. Искал да се разберат. Обяснил, че се намира в
*****. Предложил да се срещнат и да се разберат. Пращал на свидетеля много скрийншотове
– с обиди и заплахи, които е получавал. Търсил съдействие как да процедира – дали да търси
медиация или адвокат, с жалби в социалните служби. За комуникациите във „****” лично го
посъветвал да направи всичко публично, колкото може повече, но без да публикува лични
данни, от които по безспорен начин може да се установи кое е лицето. Дори му помагал —
споделял е негови публикации.
От показанията на свидетеля Д. Бу. Д.се установява, че познава М. от 2000 година
като състудент в **** у****. Б. я познава от три години – от когато се запознала с М.. Ходил
им е на гости в село Р****, което се намира до гр. Т**** два-три пъти в годината за около
седмица, а те са му идвали на гости в гр. С****. М. бил влюбен и изглеждал доста странно,
нетипично за него. Казал му „Срещнах жената“. Винаги, когато е ходел е заварвал Б. там.
Детето им се родило по-късно, но още преди това били заедно с неговите двете деца. Всички
се разбирали перфектно. Не е ставал свидетел на скандали. Тя се занимавала с тренировки и
искала да прави т. наречените „р***“ в Т****. Впоследствие взели един хотел. М. го
потърсил за съдействие като *** специалист – да опъват кабели, да пуснат интернет в хотела
и да го подготвят. Направили онлайн магазин за тези ретрийти, с домейн и всичко
необходимо, обучил я как да работи с него. Развалили си отношенията някъде в началото на
2025г. М. по телефона му се оплакал „Б. взе децата и изчезна, не ми вдига телефона и нямам
никаква връзка с нея.“ М. му казвал, че иска отново да се съберат и да оправят отношенията
си. Не можел да разбере как тя изведнъж изчезнала и всякаква връзка се прекратила, при
положение, че до вчера са били заедно, планирали са общи проекти и бизнес начинания, и
имат две деца. Споделял му е, че става дума за пари и че тя иска да му вземе около 60 000
лева или нещо подобно, за да си оправи живота и да се чувства спокойна.
6
С оглед обсъдената доказателствена съвкупност, ВРС приема за доказани част от
изложените в декларацията факти.
Според обсъдените показания на водените от молителя свидетели, които са в унисон
с неоспорените разпечатки от проведена кореспонденция чрез мобилно приложение „*****“,
се установява, че ответникът е използвал през месец януари обидни и заплашителни изрази
спрямо молителката - „утайка“, „мамицата ти жалка“, „боклук мръсен“, „ти си малоумна“
/на 16. и 17.01.2025г./ и в разговори по телефон е отправил на неустановена точна дата през
месец януари заплахи във връзка с уреждане на имуществените им отношения. През месец
април /01.04.2025г./ е писал и изпращал до трето лице съобщения насочени към молителката,
съдържащи заплахи и обиди - „ще е окопна война, виж какви лъжи е писала“ „боледуващите
от шизофрения е хубаво да информират бъдещите си партньори за наличието на
заболяване“, „утайка отишла при утайка“, „обърка ми живота това момиче, аз ще объркам
нейния“.
През месец май /15.05.2025г./ е публикувал в онлайн социалната мрежа „****”, която
е с неограничен свободен достъп, снимки с текстове намекващи, че молителката участва в
престъпления свързани с техни общи имоти и детето им Н****, за които ще бъде осъдена.
Публикациите от м. септември не подлежат на обсъждане като актове на домашно насилие,
тъй като не са въведени като такива по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН, но са относими към
преценката за трайната нагласа на извършителя да осъществява действия, с които
принудително ограничава правото й на личен живот и лична свобода, каквито представляват
разгласяването без нейно съгласие на техни общи интимни снимки и недвусмислени намеци,
че ще бъде осъдена за лъжливо деклариране във връзка с настоящото дело.
От ответника не беше проведено насрещно доказване опровергаващо изложените
обстоятелства в приложената декларация и в събраните от молителя доказателства. От
приетите по искане на ответника доказателства – писмени и гласни, се установява
единствено наличието на спорни имуществени въпроси между страните, които най-вероятно
са в основата на разрива в личните им отношения. Воденият от ответника свидетел А***
М**** Е**** установява съдържанието на разговор между страните на 13 или 14.03.2025г.,
за които дати не се твърди да е имало извършено деяние по ЗЗДН. Установява и наличието
на разговор между страните на 22.03.2025г., в който ответникът не е отправял заплахи или
обиди, което не изключва възможността за други разговори с такова съдържание на същата
дата. Приетата СТЕ също касае наличието на опити за аудио разговор между страните на
дата 22.03.2025г., като обаче не се установява провеждането на такива, респ. и съдържанието
им.
Показанията на другия воден от ответника свидетел- Д**** Б*** Д*** са неотносими
към процесните деяния, тъй като касаят обстоятелства свързани с негови откъслечни
впечатления за съвместно съжителство на страните /две- три седмици от годината/ преди
началато на 2025г.
Съдът не споделя твърденията на ответника за причините за завеждането на
настоящото дело - препятстване на правото му да осъществява режим на лични отношения с
детето си от молителката, тъй като при това положение молбата щеше да бъде подадена и от
името на детето.
Гореизложените доводи обосновават извода, че по делото беше доказано, че М. Х. Л.
е осъществил спрямо Б. Е. П. актове на домашно насилие, изразяващи се в обиди и заплахи,
поради което молбата за закрила следва да бъде уважена.
При наличието на установени актове на домашно насилие, следва да се задължи
извършителя да се въздържа от извършването занапред на такива деяния спрямо
молителката, като тази мярка не е ограничена със срок. Следва да се уважат и посканите
мерки ответникът да не приближава молителката на разстояние по-малко от 20 м.
/посочените в молбата 100м. съдът намира за трудно изпълними на практика, а и предвид
установеното в случая притежание от страните на съседни имоти/, жилището й находящо се
в гр. В****, ул. „П*** Я***“ № ***, ет. ***, ап. ***, ПИ с идентификатор *****с площ 1034
кв.м и построената в него сграда с идентификатор ****с площ 415 кв.м., находящи се в гр.
В****, район А*****, с.о. „П****“, местата за социални контакти и отдих на молителката,
като и да се забрани на М. Х. Л. да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма-
пряко и косвено, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
7
Мерките следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, който съобразно чл. 5 ал. 2
от ЗЗДН тече от издаването на заповедта за незабавна защита - 12.06.2025г.
При изпълнението на наложените мерки за защита, молителката следва да се
съобрази с висшия интерес на общото дете на страните, налагащ да се осигури през този
период възможност на бащата да осъществява режим на лични отношения с него, уговарян
чрез косвена комуникация ползвайки съдействието на адвокат, медиатор или държавни
органи от ****, вкл. на лични срещи в защитена среда в **** или ***в присъствието на
техни служители.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 ТДТССГПК, и предвид изхода на делото, в
тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН на представлявалия молителя адвокат следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА определено от съда в
минималния размер от 850лв по чл. 22 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 от ЗЗДН М. Х. Л., ЕГН **********
с адрес в с. Р****, О**** Т****, О*** Г**** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Б. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. В****.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 3 от ЗЗДН на М. Х. Л., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 20 (двадесет) метра Б. Е. П., ЕГН **********,
жилището й находящо се в гр. В****, ул. „П**** Я***“ № ****, ет.***, ап. ***, ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр. В. с площ 1034 кв.м и построената в него сграда с
идентификатор *****с площ 415 кв.м., находящи се в гр. В., район А., с.о. „П.“ , местата за
социални контакти и отдих на молителката, за срок от 18 месеца считано от 12.06.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 2 вр. ал.1, т. 4 от ЗЗДН на М. Х. Л., ЕГН
********** да осъществява контакт с Б. Е. П., ЕГН ********** под каквато и да е форма-
пряко и косвено, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца
считано от 12.06.2025г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Х. Л., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Б. Е. П., ЕГН ********** заповед за защита с
постановените мерки на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на началника на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН М. Х. Л., ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на ВСС по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА М.
Х. Л., ЕГН ********** да заплати на адв. И. К. З. от САК сумата от 850 лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8