№ 1433
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20223100101790 по описа за 2022 година
Предявен е иск от "МБИЛДИНГ" ЕООД, действащ като процесуален
субституент на Община Варна срещу А. К. Б. за приемане за установено
правото на собственост на общината върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ******, състоящ се от три стаи,
кухненска ниша, килер, баня, тоалет, със застроена площ 79.52 кв. м и
общоползваема площ от 8.14 кв. м, заедно с избено помещение № 6, с площ от
8.14 кв. м и общоползваема площ 5.85 кв. м, както и 5.2153 % ид. ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя в кв.
110 А по плана 7-ми микрорайон на града, самостоятелен обект ид.
10135.1506.484.1.26 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, последно изменение от 16.11.2022 г., основан на твърдение за
придобиване по наследяване от С.Д. С., п. на 22.03.2018 г., а от него – чрез
дарение с НА № 184, том I, peг. № 2209, дело № 184 от 2004 г. ВН № 213, по
чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.
Ответницата оспорва иска и вземането на ищеца ЕООД срещу
наследодателя, за което е издаден запис на заповед от 08.03.2010 г., тъй като
ищецът не е изпълнил задължението да извърши СМР по договор от същата
дата (л. 136).
Предявява възражения че: наследодателят й е прехвърлил имота чрез
договор за продажба, сключен на 17.11.2017 г. с НА № 138, том VII, рег. №
12092, д. № 1131/2017 г. ВН № 214; при описа не са изследвани активите на
наследството, а към упражняване правата на длъжника по чл. 134 ЗЗД се
пристъпва след като се изчерпят активите.
Ищецът община Варна не оспорва възраженията (л. 180). Намира, че и
възражението за недължимост на вземането е допустимо.
Ищецът ЕООД оспорва възраженията. Предявява реплика за нищожност
1
на договора за продажба, поради значителна нееквивалентност на престациите
и възползване на купувача от уязвимото състояние на продавача, евентуално
за унищожаване на същия договор, основана на твърдения, че наследодателят
не е можел да разбира или ръководи действията си, тъй като е страдал от
биполярно афективно разстройство. Сочи, че е поискано поставяне под
запрещение, но делото е прекратено, поради смъртта на ответника.
Евентуално предявява реплика за унищожаване, основана на твърдения, че
договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия,
евентуално поради заплашване. Намира, че ответницата не е легитимирана да
оспори вземането. Сочи, че легитимирани са били наследодателят или
общината, но те не са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист.
Ответницата предявява дуплика за погасяване по давност на репликите
за унищожаване на договора (л. 268).
Сочи, че взискател по изпълнителното дело е трето лице, а не ищецът (л.
469), който вече не е кредитор на община Варна, както и че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на пълномощник, а С. С. е починал в деня
след връчването. Не е спазено изискването на чл. 428, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител да изпрати нова покана за доброволно изпълнение на
правоприемника.
По същество страните поддържат становищата. Ответницата сочи, че
цесията е обвързана с приемането на наследството по опис, а процесното
жилище не е включено в него. Претендират разноски. Представят бележки.
В допълнение от 17.12.2024 г. ищецът ЕООД моли да бъде прието, че
договорът от 17.11.2017 г. е нищожен, поради липса на съгласие.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
С определение № 619, постановено на 10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 366 по
описа за 2024 г. на ВАпС е прието, че ответницата няма право да оспорва
вземането на ищцовото дружество.
Искът е допустим и надлежно предявен.
Допустимо ли е преюдициалното установяване на липса на съгласие:
Приема се, че договорите са нищожни само при съзнавана липса на
съгласие (мотиви ТР № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК)
т.е. при утвърденото разбиране, ако едната страна е неспособна да формира
воля, поради заболяване, договорът би бил нищожен, само ако състоянието на
неспособност е очевидно за другата страна, така че липсата на съгласие все
пак да е съзнавана. По делото не се твърди, че С. С. се е намирал в очевидно
състояние на неспособност, от което ответницата се е възползвала, но ако по
делото това бъде установено, нищожността все пак следва да бъде приета за
установена в мотивите (ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК).
Обстоятелствата следва да бъдат разгледани в хронологичен ред:
В сигнал от януари 2018 г. до РП Провадия (л. 53 от гр. д. № 2151/17 г.
ВОС) С. С. сочи, че преди м. септември 2017 г. К.Б. (баща на ответницата) и
2
непознати го пребили до ж. п. гарата, а на 05 и 06 септември 2017 г. непознати
го пребили и му казали да прехвърли процесния апартамент.
На 08.09.2017 г. е издадено медицинско удостоверение № 883/2017г. от
МБАЛ "Св. Анна – Варна" АД (л. 54 от гр. д. № 2151/17 г. ВОС), от което е
видно, че С. е получил счупване на носните кости, кръвонасядания по лицето
и ожулвания по десните горен и долен крайници.
В сигнала С. сочи още, че след двата побоя потърсил закрила от Д. П. в
дома му в с. Житница. На 29.09 С. му дал нотариално заверено пълномощно
да продаде имоти.
Поради практиката продажба на МПС да се прикрива с упълномощаване
в популярната представа упълномощаването се отъждествява с разпореждане.
От правна страна е вярно, че след издаването на пълномощно
упълномощителят може да се разпореди и лично, но третите лица, които
договарят с него, ще бъдат застрашени от конкуренция с приобретателите по
договор, сключен от пълномощника. Така третите лица не биха принудили
упълномощителя да продаде, защото няма да са сигурни, че ще постигнат
резултат. Така упълномощаването може да бъде гаранция срещу принуда.
В процесния случай обаче не е така, защото на 27 септември С. е
упълномощил Д. П. да продаде не процесния апартамент № 12, а апартамент
№ 14 на същия адрес (л. 112 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС).
Затова разказът на С. в сигнала за събитията през септември 2017 г. е
неубедителен.
На 06.10.2017 г. е подадена искова молба от В. С. (син) за поставяне на
С. под запрещение, по която е образувано гр. д. № 2151/17 г. ВОС. Свидетелят
В. С. (л. 439) очевидно отказва да отговаря как е решил да предяви иска, след
като не е поддържал контакти с баща си и как се е снабдил с медицинските
документи. При отчуждението между тях, единствената причина за
предявяване на иска може да бъде желанието да се осуети сделка, сключена
при възползване от нестабилното психическо състояние на С.. Предявяването
на иска за поставяне под запрещение може да бъде аргумент в следващо
производство за унищожаване на договор, ако бъде сключен такъв.
Свидетелят може да не иска да отговаря, защото се е съгласил или е бил
подведен да извърши действие, впоследствие използвано с други за постигане
на резултат, който свидетелят приема за имотна измама.
С. С. е упълномощил Д. П. да продаде процесния апартамент, като при
това го освобождава от отчет, но едва на 16.10.2017 г. при нотариус в гр. Д. (л.
72 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС), по време когато, без да е подаден сигнал или
жалба, побоите и принудата спрямо С. са спрени или въобще прекратени,
така, че двамата не се опасяват да заверят пълномощното в гр. Д., където К.Б.
живее и има влияние като общински съветник.
На 19.10.2017 г. е сключен договор за продажба от Д. П. като
пълномощник на С. С. на М.И. на ап. 14 (л. 113 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС).
Д. П. сочи, че С. присъствал (л. 479, гръб). Купувачът също е посочил в
показанията си, че С. е присъствал (мотиви на постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 02.08.2018 г. на ВОП – л. 283-285).
По гр. д. № 114/2018 г. по описа на ВОС за обявяване недействителността на
3
този договор пълномощникът П. е привлечен като трето лице, защото С.
твърди, че се е споразумял с М.И. в негова вреда.
Безспорно е, че С. С. и К.Б. са се срещнали в болницата през ноември
2017 г. (сигнал на л. 53 от гр. д. № 2151/17 г. ВОС и показанията на К.Б. – л.
442). Ако е вярно, че Б. е участвал в побоя над С. преди септември и че е
поръчал побоите през септември, С. е могъл да потърси помощ от персонала в
болницата. За това не е имало пречка, тъй като не се твърди К.Б. да е
заплашвал да упражни насилие срещу близък на С. или друго, ако С. пусне
жалба. Ако е бил отвлечен, докато е бил хоспитализиран, напускането на
болницата, би било отразено в историята на заболяването. Отвличането е
малко вероятно. Във всеки случай това не би могло да стане на 07.11.2017 г.,
както е вписано в сигнала, защото тогава С. е бил под надзор и спокоен и е
изписан едва на 10.11.2017 г. (история на заболяването л. 421-426).
На 13.11.2017 г. с декларация, заверена от нотариус В. във Варна
пълномощното за продажба на апартамент № 14 е оттеглено (л. 112, гръб от
гр. д. № 270/2018 г. ВОС). Ако С. е бил отвлечен и държан в дома на Б., не би
могъл да оттегли друго пълномощно за вече продаден имот във Варна.
На 16.11.2017 г. е извършен превод на 101800 лв. от А.А. по сметката на
Д. П. за продажба на апартамент без посочен номер на адреса (л. 511). Няма
причина П. да е бил тормозен да получи сумата предварително (л. 478, гръб).
В жалба до ВРП А.А., макар чрез пълномощник, сочи, че на 16.11.2017 г.
видял за кратко С. С. във Варна (л. 59 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС) т.е. тогава
той не е бил задържан в дома на К.Б.. Сделката се осуетила, но Д. П. върнал на
А. само част от сумата.
От представения от ответницата заверен препис (л. 138) се установява,
че на 17.11.2017 г. е сключен договор с нотариалния акт, описан в отговора,
чрез който С. С., е следвало да прехвърли на ответницата имота за цена 80000
лв., която е следвало да бъде изплатена по банкова сметка на продавача в
седмодневен срок от сключването на договора. Данъчната оценка на имота е
101119.40 лв.
Към този момент С. е знаел, че ако П. уговори купувача да преведе сума
предварително, той може да продаде имота на друго лице и да задържи част от
сумата. На 20.11.2011 г. той е получил и преписа от исковата молба за
поставяне под запрещение, впоследствие използвана като аргумент в исковата
молба за унищожаването на договора от 17.11.2024 г. (гр. д. № 114/2018 г. по
описа на ВОС), но не е изключено да е знаел от П. за възможността за
унищожаване, поради заболяването му, още към 17.11.2024 г. Не е изключено
също да е знаел, че ако цената е ниска, особено под данъчната оценка,
договорът също може да бъде обявен за недействителен. Запазването на
добрите му отношения с П., независимо от увреждащата сделка за апартамент
№ 14, сочи на това, че в състояние на еуфория С. е вярвал, че може да продаде
имотите няколко пъти.
Не би могло да се приеме значителна нееквивалентност на престациите
(заключение на л. 309), но дори да бе приета, не би могло да се приеме, че
купувачът се е възползвал от уязвимо състояние на продавача, нито че волята
на С. е опорочена по какъвто и да е начин.
Само за пълнота следва да се отбележи, че репликите за унищожаване на
4
договора са погасени по давност, както биха били исковете.
Имотът е прехвърлен и не се е намирал в наследството.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът ЕООД следва да заплати на ответницата сумата 3500 лв.
разноски по списък (л. 553).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос ул. "Георги Живков"
№ 22 /партер - вътр. двор/, представлявано от управителя М.В.Н., действащ
като процесуален субституент на Община Варна, чрез адв. Д. Е. Д. от ВАК, с
адрес за съобщения: гр. Варна, ул. "Георги Живков" № 22 /партер - вътрешен
двор/, телефон за контакти: 0884/ 444 647 срещу А. К. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****** за приемане за установено правото на собственост на
общината върху недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се
в град Варна, Община Варна, област Варна, ******, състоящ се от три стаи,
кухненска ниша, килер, баня, тоалет, със застроена площ 79.52 (седемдесет и
девет цяло и петдесет и две стотни) кв. м и общоползваема площ от 8.14 кв. м
(осем цяло и четиринадесет стотни), заедно с избено помещение № 6, с площ
от 8.14 (осем цяло и четиринадесет стотни) кв. м и общоползваема избена
площ 5.85 (пет цяло и осемдесет и пет стотни) кв. м, както и 5.2153 % (пет
цяло и две хиляди и сто и петдесет и три десетохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя в кв. 110 А по плана 7-ми микрорайон на град Варна,
самостоятелен обект идентификатор 10135.1506.484.1.26 (десет хиляди и сто
и тридесет и пет, хиляда и петстотин и шест, четиристотин и осемдесет и
четири, едно, двадесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 16.11.2022 г., основан на твърдение
за придобиване по наследяване от С.Д. С., починал на 22.03.2018 г., а от него –
чрез дарение с нотариален акт № 184, том I, peг. № 2209, дело № 184 от 2004 г.
ВН № 213, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА "МБИЛДИНГ" ЕООД, с. ЕИК с. а. да заплати на А. К. Б., с.
ЕГН, с. а. сумата 3500 (три хиляди и петстотин) лв., разноски по списък, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5