О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 27 03.11.2020г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
съдебно заседание на трети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар:
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова частно ЧКАН дело № 241 по описа за 2020год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания
/ЗАНН.
Образувано е по писмена молба на Р.С.Л. от с. Оряховица,
подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, с която е направено искане на основание чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.63, ал. 3 от ЗАНН да бъде изменено постановеното
по делото Определение № 21 от 20.08.2020г. в частта му за разноските, като бъде
присъдени в полза на Р.Л. направените по ЧКАНД № 241/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК, не е
представил писмен отговор и не взема становище по основателността на направеното
искане за изменение на определението в частта за разноските.
Искането
на Р.С.Л. за изменение на съдебното определение в частта му за разноските, като
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от легитимирано
лице, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С постановеното Определение
№ 21 от 20.08.2020г. по ЧКАНД № 241/ 2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора, е оставена без разглеждане, като недопустима жалбата на Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, срещу
протоколно определение от 09.06.2020г., постановено по АНД № 1224/ 2020г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е възстановен пропуснатия срок за
обжалване на Наказателно постановление №20-1228-000038 от 23.01.2020г.,
издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора и е прекратено производството по
делото. Със същото определение е оставено без уважение искането на Р.С.Л. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че по
аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК единствено в съдебните производства по
ал.1 т.е в производствата по обжалване на наказателните постановления пред
районен съд и в производствата по касационно обжалване на решенията на районния
съд пред административния съд. Прието е, че доколкото специалният процесуален
закон не предвижда възможност за отделно присъждане на разноски в производство
като настоящото, а такава не е предвидена и в АПК, по реда на който закон се
присъждат разноските в съдебните производства по ЗАНН, искането на Р. Л. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при
постановяване на решението /определението/ не се е произнесъл по надлежно
заявено искане за присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1
от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски,
като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските
поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното
от Р.Л. искане за изменение на постановеното по делото Определение № 21 от
20.08.2020г. в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК, в който случай основателността на искането за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния
процес разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските. Сочените от пълномощника на Р. Л. обстоятелства
за изменение на съдебното определение в частта му за разноските, се основават
на становището, че от една страна направените разноски по ЧКАНД № 241/ 2020г. за
адвокатско възнаграждение пряко са свързани с оспорването на наказателното
постановление, а от друга, че при прилагането на чл.81 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът е длъжен да се произнесе по
искането за разноски с акта, с който приключва делото пред съответната
инстанция.
Съдът
намира, че направеното искане за изменение на определението в частта за
разноските не се основава на твърдения за неверни констатации или за допуснати грешки - фактически или в
правните изводи на съда, при произнасянето по искането на страната за
присъждане на направените по делото разноски. По същество с направеното искане
по реда и на основание чл. 248 от ГПК се оспорва правилността на правния извод
на съда и на обуславящите го мотиви, за липса на законово признато право за Р.Л.
за присъждане на разноски в производството по ЧКАНД № 241/ 2020г. по описа на
Старозагорския административен съд. Позоваването на разпоредбата на чл. 81 от ГПК, не може да обуслови наличието на допусната от съда грешка при
произнасянето относно разноските по делото и в извода, че не се следва отделно присъждане на разноски в полза
на Р. Л. за адвокатско възнаграждение в
производството по ЧКАНД № 241/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. Както правилно е посочено и в молбата, тези разноски пряко са свързани
с обжалването на наказателното постановление - направени са във връзка с
обжалване от страна на ОД на МВР – Стара Загора на определение, с което на
основание чл. 186 от НПК, по искане на Р.Л., е възстановен пропуснатия срок за
обжалване на НП №20-1228-000038 от 23.01.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
- Стара Загора и което определение е постановено в рамките на образуваното по
жалбата на Р. Л. срещу посоченото наказателно постановление АНД № 1224/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд. След като съдебният акт за
възстановяването на срока се постановява в производството по обжалване на НП и
съотв. направените по ЧКАНД № 241/ 2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора разноски са такива във връзка с образуваното съдебно производство
по обжалване на наказателното постановление, при прилагането на чл.63, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗАНН, за присъждането на тези разноски ще се произнесе районният
съд в съдебния акт по жалбата на Р. Л. срещу НП №20-1228-000038 от 23.01.2020г.
на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора.
Доколкото от една страна с постановеното по делото Определение № 21
от 20.08.2020г. съдът се е произнесъл, като е отхвърлил като неоснователно искането
за присъждане на разноски в полза на Р.Л., а от друга страна това произнасяне не
се основава на грешки в обуславящите го фактически и правни основания, искането
за изменение на определението в частта му за разноските следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Р.С.Л. от с.
Оряховица, за изменение
на Определение № 21 от 20.08.2020г., постановено по ЧКАНД № 241/ 2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.