Р Е Ш Е Н И
Е
№ 07.02.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 07.01.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 316/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от "Медицински център Дианамед 2001"ЕООД,
представлявано от д-р Й.Х. - управител, чрез адв.Д.Д., се обжалва решение
№ 586/03.09.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 374/2016 г. по описа на ЯРС, с което съдът ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.74, ал.4 КТ
клаузата за изпитване в Трудов договор № 158 от 18.10.2012 год., сключен между Б.Я.М.,
ЕГН ********** ***, и Медицински център „Дианамед 2001” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.“Панайот Хитов“ № 30,
представлявано от управителя Й. Х.
Въззивникът обжалва решението
като недопустимо по
следните съображения, че съдебната практика по приложение на чл. 74 и чл. 75 от КТ е в смисъл, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес
и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор
или на отделна негова клауза, когато трудовото правоотношение между тях не е
прекратено на някое от основанията по чл. 325-331 и 334 от КТ. В случай на вече
прекратено трудово правоотношение, страните по трудовия договор имат правен
интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза -
чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно -
претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за
законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото
правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на
работа на работника или служителя, т.е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ
или на други престации по трудовото правоотношение. Въззивникът смята, че
настоящият иск не може да бъде предявен самостоятелно, извън някои от другите
искове за незаконосъобразността на извършеното уволнение, за възстановяване на
работа. Като е пропуснал преклузивните срокове за тези искове, процесуалното право на
ищеца да сезира съда с иска или възражението за недействителност на трудовия
договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се
преклудира.
Въззивникът смята решението на
ЯРС и за неправилно като постановено в противоречие с материално-правни
разпоредби на закона, поради неговата необоснованост и при допуснати съществени
процесуални нарушения. ЯРС не се произнесъл по възражението за недопустимост на
иска, нарушил процесуалните правила като приел несвоевременно, съобразно
регламентираните в ГПК срокове, от ищцовата страна доказателства (становище на
Инспекция по труда, договор от 01.04.2011 г.). Твърди, че между ищеца М. и
Медицински център „Дианамед 2001" ЕООД няма сключени два идентични трудови
договора със срок за изпитване, както е приел ЯРС, поради което решението му се
явява неправилно. Моли съдът да постанови решение, с което ако приеме за
основателни оплакванията за недопустимост на обжалваното първоинстанционно
решение, да постанови решение, с което да обезсили същото и прекрати производството
по делото. В случай че съдът приеме за основателни само доводите за
неправилност на първоинстанционото решение, моли, да отмени същото и реши спора
по същество като отхвърли исковата претенция като неоснователна. Моли да му
бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока за отговор на
въззивната жалба е подаден отговор от Б.Я.М., чрез адв.Г.А. от САК, неправилно
озаглавен "отговор на искова молба", в който се излагат съображения, че решението на ЯРС е
правилно.
В с.з. въззивникът се представлява от упълномощената
адв. Д.Д. представител, която поддържа
въззивната жалба.
В с.з. въззиваемият не се явява, от него е депозирана
молба, с която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск за обявяване за недействителна клаузата
за изпитване в Трудов договор № 158 от 18.10.2012 г., сключен между ищеца-въззиваем Б.Я.М. и
Медицински център „Дианамед 2001” ЕООД, ЕИК
********* - иск с правно основание чл.74, ал.4 от КТ. В срока за отговор на
исковата молба ответникът не е подал такъв.
По делото е представен граждански договор № 40/01.04.2011
год., в който е записано, че е сключен между МЦ„Дианамед 2001” ЕООД като
възложител и Б.Я.М. ***) като изпълнител, като възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва прегледи на ЗЗОЛ над двегодишна възраст в
кабинет по неотложна помощ по одобрен месечен график.
От трудов договор № 158/01.04.2011 г., се
установява, че същият е сключен между
„Дианамед 2001” ЕООД като работодател и Б.Я.М. - лекар, на основание чл.114 КТ,
като работодателят му възлага и работникът приема да изпълнява в Медицински
център„Дианамед 2001” ЕООД в кабинет за неотложна помощ длъжността лекар при
неопределено работно време, непълно работно време - до 40 часа месечно, с
посочено (нечетливо) основно месечно възнаграждение. Договорът е подписан на
01.04.2011г. и работникът е постъпил на работа същия ден. В договора няма
предвидена клауза за изпитване. Доказателственото искане на ищеца за изискване
на този договор е своевременно и правилно е бил присъединен към доказателствата
по делото.
От представения трудов договор № 158 от
18.12.2012 г. е видно, че е сключен
между „Дианамед 2001” ЕООД като работодател и Б.Я.М. - работник, като в
него се съдържат освен същите клаузи между страните: работодателят възлага и
работникът приема да изпълнява в Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД в
кабинет за неотложна помощ, за неопределено време, на непълно работно време до
40 часа месечно, с основно месечно възнаграждение, и клауза за изпитване в
полза на работодателя на основание чл.70 от КТ. Договорът е подписан на
18.12.2012г..
Ищецът атакува като недействителна
клаузата за изпитване в Трудов договор № 158 от 18.10.2012 г. с аргумент, че
този договор не е първият, сключен между страните и при това положение не може
работодателят да включва уговорка за изпитване.
ЯОС намира предявеният иск за допустим.
Видно от гр.д.№374/2016г. по описа на ЯРС, същото е
било образувано, след като с Определение №426/12.02.2016г. по гр.д.
№317782013г. на ЯРС, молба вх. №17252/22.12.2015г. на ищецът Б.М. подадена по
гр.д. №317782013г. е била отделена за разглеждане в отделно производство. От
в.ч.гр.д.292/2016г. на ЯОС и приложената в него разпечатка е видно, че гр.д.
№317782013г. по описа на ЯРС е с предмет и иск от Б.М. срещу Медицински център
ДИАНАМЕД 2001 ЕООД за отмяна на уволнението. На съда е служебно известно, че
ищецът е предявил иск за отмяна на уволнението му след като клаузата за
изпитване в трудовия му договор № 158 от 18.10.2012 г. бъде обявена за недействителна
и бъде възстановен на заеманата длъжност «лекар» в кабинет за неотложна помощ.
От служебна справка в съда се установява, че с определение на ЯОС от
05.12.2017г. по в.гр.д.302/2017г. по описа на ЯОС, поради наличие на
преюдициалност на спора по гр.д. № 374/2017 г. по описа на ЯОС по отношение на
спора относно законността на уволнението на ищеца, предмет на разглеждане по
гр.д. № 3177/2013 г. на ЯРС, пренесено пред въззивния съд по в.гр.д. № 302/2017
г. на ЯОС, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е спряно производството по
в.гр.д. № 302/2017 г. по описа на ЯОС до приключване на производството по гр.д.
№ 374/2017 г. на ЯРС с влязъл в сила съдебен акт. Поради изложеното, заповедта
за уволнение на ищеца не е влязла в сила и трудовото му правоотношение не е
прекратено. Ето защо, неоснователни са възраженията на въззивника по
допустимостта на иска. Първо, искът за недействителност на клаузата за
изпитване е предявен заедно с иск за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно и за възстановяване на работа. По настоящото дело не са
представени доказателства от работодателя, че ищецът е пропуснал преклузивните срокове за тези искове, за да се приеме, че
процесуалното право на ищеца да сезира съда с иска или възражението за
недействителност на трудовия договор се преклудира.
ЯОС намира предявеният иск за
основателен. Съгласно чл.70, ал.5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Ищецът е работил по трудов договор № 158/01.04.2011 г. на длъжността
"лекар" в Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД в кабинет за
неотложна помощ, в който договор няма клауза за изпитване. В последващия трудов
договор № 158 от 18.12.2012 г., сключен
между „Дианамед 2001” ЕООД като работодател и Б.Я.М. - работник, който
съдържа същите клаузи между страните: работодателят възлага и работникът приема
да изпълнява в Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД в кабинет за неотложна
помощ, за неопределено време, на непълно работно време до 40 часа месечно, с
основно месечно възнаграждение, като е предвидена клауза за изпитване в полза
на работодателя на основание чл.70 от КТ.
Въззивният съд намира, че клаузата със срок за
изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за
изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща
работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при
първоначалното приемане на работа - чл.70, ал.5 от КТ. Включването на клауза за
срок за изпитване в случая е недопустимо и същата клауза е недействителна.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че
като е достигнал до този извод, ЯРС е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№ 586/03.09.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 374/2016 г. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.